Когато някоя друга майка Ви казва:"А моето дете на тази възраст правеше ............."?Едва ли не моето е бавно развиващо, защото по-късно е започнало да сяда или приказва и т.н., а тяхното е, ехе .....
- Публикувана: 27 март 2007, 22:40 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 22:25 ч.
Дразните ли се?
Не се дразня, защото моето проходи рано и проговори много , много рано 
Сега сериозно, не се впечатлявай от такива изказвания, всички деца са различни, това им е хубавото. А кой кога ще седне, изправи или проговори, няма никакво значение! Само да са здрави! Усмихвай се на такива неща
Сега сериозно, не се впечатлявай от такива изказвания, всички деца са различни, това им е хубавото. А кой кога ще седне, изправи или проговори, няма никакво значение! Само да са здрави! Усмихвай се на такива неща
Аз избягвам да коментирам постиженията и затрудненията на детето ми пред майки с деца на възрастта на моето.Споделям в общи линии,но ако някой прекали с хвалбите и демонстрациите,като кара детето си да показва какво умее-намирам си спешна работа и изчезвам от мястото на "представлението",освен това заподозирам тази майка в тормоз над детето й,в смисъл,че го тормози много с обучителното си въздействие над него.Има и такива,които повтарят 100 пъти една дума и изискват детето да я произнесе-нещо като дресировка и папагалско заучаване.
На конкретния в-с--отговарям същото като РАЗУМНИЦА.
На конкретния в-с--отговарям същото като РАЗУМНИЦА.
Често съм чувала подобни изказвания и не само за проходило и проговорило, ами и за свирещо на някой инструмент, знаещо да чете и пише, както на английски така и на български или овладяло таблицата за умножение. От начало се връзвах и си виках, брех колко изостава моето, не се занимавам достатъчно с него и гледах другите с възхищение, докато не започнах да се сблъсквам с реалното развитие на прехвалените деца и те определено не достигаха нивото, дадено им от родителите
Нали знаеш приказката за моето гардже
Вече не обръщам внимание на подобни изхвърляния 
Дали и аз така правя ...
Нали знаеш приказката за моето гардже
Вече не обръщам внимание на подобни изхвърляния Дали и аз така правя ...
Не, не се дразня от такива изказвания.
Повече ме притеснява, когато се усетя как аз залитам да си хваля моето гардже, а и да не го хваля - да говоря все за нея... Е, вярно не проходи, нито проговори рано, но пък каква ми е хубава и умна и колко прилича на майка си
Когато нямах дете разказите на хората имащи такива ми бяха леко досадни, сега са ми по-скоро интересни.
Повече ме притеснява, когато се усетя как аз залитам да си хваля моето гардже, а и да не го хваля - да говоря все за нея... Е, вярно не проходи, нито проговори рано, но пък каква ми е хубава и умна и колко прилича на майка си
Когато нямах дете разказите на хората имащи такива ми бяха леко досадни, сега са ми по-скоро интересни.
Не. Глупаво е да се дразня. Всяко дете се развива по коренно различен начин. Сина ми примерно на 2 год. знаеше цялата азбука, говореше без проблем, но не значи, че сега(вече на 5) е дръпнал с години напред. Напротив, всяко знание се обработва, върти се около същината, дълбае се и има момент на тъпчене на място. Винаги съм смятала, за успокоение на авторката, че децата дръпват и се доказват едва когата ние не можем да ги контролираме на 100%.(леки лични впечатления)
Не съм се дразнила, но си мислех също като Мери:
Рано или късно истината излиза.
брех колко изостава моето, не се занимавам достатъчно с него и гледах другите с възхищение
Рано или късно истината излиза.
Хич не се дразня. Правя комплименти, усмихвам се. С първото дете тези симптоми са по-силни.
Важното е децата да са доволни от живота, а не кога са проходили или научили да броят до 5.
Важното е децата да са доволни от живота, а не кога са проходили или научили да броят до 5.
....възмущения от вида: "ауу, ама ти си вече голям, трябва да тичаш пред майка си, не да се возиш в количка", когато се говори директно на детето
или "това дете нЕма ли си крака, че още се вози" - такива подмятания не са ми били приятни
или "това дете нЕма ли си крака, че още се вози" - такива подмятания не са ми били приятни
Това и на мен ми е особено неприятно. Малкият ми син се возеше в количка до 3,5 години. Познайте колко пъти съм чула най-разнообразни забележки за количката. Е, като си му дойде времето, той сам я остави. Много важно, че не е било по-рано.
А що се отнася до гордите майки, които не спират да се хвалят колко рано започват децата им да правят определени неща - ами става ми малко смешно и тъжно, едновременно. Смешни са ми тия мами, дето ги тресе амбицията децата има да са "по-по-най". А ми е тъжно, че така се ограбват най-безгрижните години на дечицата. Жалко, но никой не избира сам родителите си....
Така като чета май повечето от вас възприемат подобни хвалби като фукня.Аз например,когато се похваля ппред някоя приятелка,не го правя за да се фукам колко ми е умно детето,а просто,защото се радвам на нещата,които се случват и искам да ги споделя.Така че и за двете страни ще е по-приятно ако споделяме чуждата радост
Но ми е неприятно, ако сравняват моето и/или го критикуват - що сте още с памперс, що не говори, ...
Е да...това наистина дразни;)
Не се дразня , понякога ми е досадно , понякога ми е много смешно ... Скоро една съседка се скъса да ме убеждава , че племенницата и /на 1г.6м. е детето / и казала "Лелче , много те обичам да знаеш " 
Така се смях , че женицата се почуди накъде да гледа ...
Иначе не понасям майки маниячки и не контактувам с такива . Ако искат да си мъчат децата и на седем месеца да прохождат - все ми е тая
Така се смях , че женицата се почуди накъде да гледа ...Иначе не понасям майки маниячки и не контактувам с такива . Ако искат да си мъчат децата и на седем месеца да прохождат - все ми е тая
Не се дразня изобщо. Даже ако някоя пропусне да си каже я питам как се развива детето и. Просто ми е интересно и то именно защото моето като че ли все след другите върви във всичко. За мен информацията е полезна за да си изграждам мнение за детето си и дали е наред. Всъщност до сега не съм попадала на майка, която да се хвали прекалено много. Нищо чудно и да ме издразни някоя, просто още не ми се е случвало
Изобщо не им обръщам внимание.
Само веднъж й теглих една на майка ми, защото каза, че сина ми не може да говори(така както сестра му на неговата възраст), защото съм висяла по цял ден на компютъра и не съм му обръщала внимание
Щерката проговори на година и половина.Сина е на 2 години и 4 месеца и сега започна да говори.
Само веднъж й теглих една на майка ми, защото каза, че сина ми не може да говори(така както сестра му на неговата възраст), защото съм висяла по цял ден на компютъра и не съм му обръщала внимание
Щерката проговори на година и половина.Сина е на 2 години и 4 месеца и сега започна да говори.
Сега се сетих
Дразня се, да....когато разбера, че някое дете е проходило на годинка, а щерка ми проходи на 10 месеца.Защо някои са с привилегии и 2 месеца си бутат количките, а аз оставам без кръст
Дразня се, когато някой ми каже - "Моето дете проговори на 1 годинка", а моето буначе на 2 връзва само 2 приказки......ужас....1 година съм пропуснала така приятните въпроси "Защо?Какво?Как?" и т.н.
Ей такива ми ти неща ме дразнят
Дразня се, да....когато разбера, че някое дете е проходило на годинка, а щерка ми проходи на 10 месеца.Защо някои са с привилегии и 2 месеца си бутат количките, а аз оставам без кръст
Дразня се, когато някой ми каже - "Моето дете проговори на 1 годинка", а моето буначе на 2 връзва само 2 приказки......ужас....1 година съм пропуснала така приятните въпроси "Защо?Какво?Как?" и т.н.
Ей такива ми ти неща ме дразнят
Мдааа, ние сме с привилегии - майките на рано проговорилите. УжасТ, честно 
Моя позната, след като изслушала обстойния разказ на друга майка за гениалността на детето й, репликирала: "Моят пък син е обикновен тъпак". След известно време пак се срещнали, онази с генийчето не спряла да дърдори и накрая попитала: "А как е при вас". Приятелката ми отвърнала "Моят все още е обикновен тъпак". ПРИЕМАМ ТАКИВА МАЙКИ, ВТОРАЧЕНИ В ДЕЦАТА СИ БЕЗ МЯРА с лека насмешка.
Преди се дразнех,защото ми се искаше да оставят сина ми на мира разни лелки,които само питаха-"той прави ли това или онова,защото моят внук на неговата възраст..."и т.н.Много досаждаха,особено като се опитвах да го приспя някъде навън ,в количката... 
Обаче сега,с втория ми син,който е доста по-малък(с 5 години),изобщо не се дразня.Или ми става смешно,защото си спомням колко различно се развиваха децата на възрастта на големия и че малко от различията имат някакво значение,или пък ми минава през едното ухо и заминава през другото(сигурно съм обидила не една амбициозна майчица,ама даже вече не е нарочно...)
Обаче сега,с втория ми син,който е доста по-малък(с 5 години),изобщо не се дразня.Или ми става смешно,защото си спомням колко различно се развиваха децата на възрастта на големия и че малко от различията имат някакво значение,или пък ми минава през едното ухо и заминава през другото(сигурно съм обидила не една амбициозна майчица,ама даже вече не е нарочно
...)
Не се дразня 
Всъщност аз приемам тези изказвания не като фукня, а като радост на майката от новите умения на детенцето
Тук не коментирам въпросите от рода "Ама как така, вие сте още с памперс ?!". Те вече наистина са дразнещи. Давам съвети понякога, но не критикувам и не коментирам развитието на дечицата. Употребявам само думичката "Бравоо"
Всъщност аз приемам тези изказвания не като фукня, а като радост на майката от новите умения на детенцето
Тук не коментирам въпросите от рода "Ама как така, вие сте още с памперс ?!". Те вече наистина са дразнещи. Давам съвети понякога, но не критикувам и не коментирам развитието на дечицата. Употребявам само думичката "Бравоо"
Не сте ме разбрали правилно, аз не се дразня от това, че някой изкарва детето си по-прекрасно от моето. Аз също не сравнявам детето си. Спокойна съм за него и не ми пука. По-скоро се дразня на самото отношение на майки, които очевидно се хвалят с това (винаги се различава кога се радват и кога се перчат). То, по-скоро май бабите го правят. Става ми кофти за самото дете дори. Дразни ме отношението, с две думи. 
Когато някоя друга майка Ви казва:"А моето дете на тази възраст правеше ............."?Едва ли не моето е бавно развиващо, защото по-късно е започнало да сяда или приказва и т.н., а тяхното е, ехе .....
Мани ги тия, състезателите, гледай си детето и го обичай, каквото и да е!
Не сте ме разбрали правилно, аз не се дразня от това, че някой изкарва детето си по-прекрасно от моето. Аз също не сравнявам детето си. Спокойна съм за него и не ми пука. По-скоро се дразня на самото отношение на майки, които очевидно се хвалят с това (винаги се различава кога се радват и кога се перчат). То, по-скоро май бабите го правят. Става ми кофти за самото дете дори. Дразни ме отношението, с две думи.
То не е ли едно и също
Не сте ме разбрали правилно, аз не се дразня от това, че някой изкарва детето си по-прекрасно от моето. .... По-скоро се дразня на самото отношение на майки, които очевидно се хвалят с това....
Никога не съм се дразнила от това , може би защото никои не ми е правил такива изказвания , нали знаете приказката моето гардже си е най хубаво.Та моето на годинка ходеше и говореше супер добре, и сега е много оправна- "защото си е моето".Но мисля, че не би могло да ме засегне подобно изказване.
Прочетох вече доста точни мнения, но да напиша и своето. На мен ми е приятно да чуя за напредъка на някое дете в някаква област( да речем прохождането). Разбирам го като споделяне на радостно преживяване. Ако стане натрапчиво и няма друга тема за разговор, тогава вече е дразнещо. Срещала съм и такива майки. Те сякаш се чувстват недооценени и изтъкват постиженията на децата си като изцяло свои.
Не се дразня, когато някой споделя как се развива неговото дете. Ако го прави, за да се хвали си го пускам покрай ушите 
но общо взето все съм покрай мами дето само си споделяме опита, а не с цел хвалби, но ако ми прозвучи така високомерно може би бих се подразнила незнам
някой каза по- долу, че нашето гардже е най- доброто... мисля, че това е стимулът на майките да се хвалят. сега не мога да се сетя дали съм го правила и аз... сещам се колко беше се разтревожила Вергилия (Въргалия ), когато прочете в друга тема за 10 месечно дете, което си белело мандарините само, а нейното не можело
да приемем, че тези хвалещи се майки вкарват лека художествена измислица в разказа си и това е...
), когато прочете в друга тема за 10 месечно дете, което си белело мандарините само, а нейното не можело да приемем, че тези хвалещи се майки вкарват лека художествена измислица в разказа си и това е...
А-а-а-а,да!Забравих да спомена и онова прословуто "НИЕ",сякаш не детето е проходило на 8 месеца,примерно,а и тя,заедно с него Интересно,дали такива майки използавт "ние" и когато съкровището им направи някаква колосална беля Ей,това ми е най-смешно... А преди ме подлудяваше...
Интересно,дали такива майки използавт "ние" и когато съкровището им направи някаква колосална беля Ей,това ми е най-смешно... А преди ме подлудяваше... ![[x] Galya S](http://static.bg-mamma.com/img/4/avatars/Titles/av13new05.gif)
Когато някоя друга майка Ви казва:"А моето дете на тази възраст правеше ............."?Едва ли не моето е бавно развиващо, защото по-късно е започнало да сяда или приказва и т.н., а тяхното е, ехе .....
Да дразня се ...и то много ...а не трябва ..обаче съм оФсЪ
и се връзвам всеки път.
Не се дразня, защото няма смисъл. Мен лично ме дразнеше постоянното сравняване между синът ми и синът на зълвата от страна на родата.И то по отношение на килограмите и ръстта при положение, че няма как да са еднакви децата, след като зълвата е с 20 см и 20 кг по-едра от мен, същото и при татковците, ама нейсе.
Но пък ми е ставало неудобно, мъжът ми как се учудва гръмогласно, как някое дете е още с памперс или с биберона. Но тукашните не се впечатляват много май....
Сега се сетих и как две майки коментираха трета, която се хвалела с постиженията на детето си - на площадката за игра го накарали да изпее някаква песен и детето не могло и те злорадстваха едва ли не
че детето нищо не може, но майката се хвали.
при положение, че няма как да са еднакви децата, след като зълвата е с 20 см и 20 кг по-едра от мен, същото и при татковците, ама нейсе.Но пък ми е ставало неудобно, мъжът ми как се учудва гръмогласно, как някое дете е още с памперс или с биберона. Но тукашните не се впечатляват много май....
Сега се сетих и как две майки коментираха трета, която се хвалела с постиженията на детето си - на площадката за игра го накарали да изпее някаква песен и детето не могло и те злорадстваха едва ли не
че детето нищо не може, но майката се хвали.
Хей , сега не се дразня, но преди ми беше мъчно и си мислех, че аз нещо не правя като хората. Е, първият син проходи на година, но пък проговори по- рано. Всяко дете си има темперамент и се развива по различен начин. Това, че е седнало рано не е признак за гениалност, а за етап на развитие. Едното е за сметка на друго. Аз с първото така ми беше наложено, криворазбрана "грижа" се скъсвах да го уча да седи, да ходи......После отидох при ортопеда и той така ми обърна мирогледа на 360 , че сега не ми пука. Природата създавала здрави деца, а ние от амбиции сме ги съсипвали . Попита ме има ли непроходило или неседнало дете. Ако бързаш много, после ще се чудиш от какво му е я сколиоза, я криви крака.... Я си живей живота и се радвай на бебо. Когато- тогава. А другите нека си говорят, имат нужда да ги хвали някой.
, сега не се дразня, но преди ми беше мъчно и си мислех, че аз нещо не правя като хората. Е, първият син проходи на година, но пък проговори по- рано. Всяко дете си има темперамент и се развива по различен начин. Това, че е седнало рано не е признак за гениалност, а за етап на развитие. Едното е за сметка на друго. Аз с първото така ми беше наложено, криворазбрана "грижа" се скъсвах да го уча да седи, да ходи......После отидох при ортопеда и той така ми обърна мирогледа на 360 , че сега не ми пука. Природата създавала здрави деца, а ние от амбиции сме ги съсипвали . Попита ме има ли непроходило или неседнало дете. Ако бързаш много, после ще се чудиш от какво му е я сколиоза, я криви крака.... Я си живей живота и се радвай на бебо. Когато- тогава. А другите нека си говорят, имат нужда да ги хвали някой.
Да, и на мене са ми леко смешни тези майки.
Аз пък хич не кипя от желание детето ми да е първо по постижения. От мен винаги се е искало това и за всеки пропуск съм едва ли не некадърна и до ден днешен. Така че по-скоро страдам от обратния синдром - да не го карам нищо да прави насила, да не го уча - че всичко би си дошло по естествен път и чакам сигнал от него, че е готов за нещо си.
Определено смятам, че натискът не възпитава състезателен дух. По тази причина не се дразня на такива майки, дори ги смятам за глупави.
Аз пък хич не кипя от желание детето ми да е първо по постижения. От мен винаги се е искало това и за всеки пропуск съм едва ли не некадърна и до ден днешен. Така че по-скоро страдам от обратния синдром - да не го карам нищо да прави насила, да не го уча - че всичко би си дошло по естествен път и чакам сигнал от него, че е готов за нещо си.
Определено смятам, че натискът не възпитава състезателен дух. По тази причина не се дразня на такива майки, дори ги смятам за глупави.
Повече ме дразни като се похваля с нещо на една позната, тя само кима индиферентно и многознаещо и ми казва, да, моята откога прави това... Маамустара, толкова ли е трудно от една обикновена куртоазия да се зарадваш за някого?
Не ги разбирам аз тези неща... когато някой ми се хвали и радва на мен за детето си, включително същата позната, се опитвам да изразя съпричастност и радост, а не да се старая да доказвам колко по е моето дете... Комплекси ли се вихрят, що ли...
Не ги разбирам аз тези неща... когато някой ми се хвали и радва на мен за детето си, включително същата позната, се опитвам да изразя съпричастност и радост, а не да се старая да доказвам колко по е моето дете... Комплекси ли се вихрят, що ли...
Не се дразня, защото моето проходи рано и проговори много , много рано
Сега сериозно, не се впечатлявай от такива изказвания, всички деца са различни, това им е хубавото. А кой кога ще седне, изправи или проговори, няма никакво значение! Само да са здрави! Усмихвай се на такива неща
Сега сериозно, не се впечатлявай от такива изказвания, всички деца са различни, това им е хубавото. А кой кога ще седне, изправи или проговори, няма никакво значение! Само да са здрави! Усмихвай се на такива неща
Точно така,радвай се на живота и детето си.
Първото нещо на първата консултация, което ми каза моя педиатър беше:
-Никога не си сравнявайте децата, това води само до ненужни комплекси и самоизтъкване, до нищо друго.
Особено при децата до една година може да има огромни разлики - например кога е излязло първото зъбче, кога е започнало да гука, да сяда и т.н., но това съвсем не означава, че някое от тези деца е ненормално или бавно развиващо се.
ВСЯКО ДЕТЕ Е ЯРКА И НЕПОВТОРИМА ИНДИВИДУАЛНОСТ!
Дълбок поклон пред мъдростта на този лекар и неговата компетентност.
Инъче е гордост за всяка майка да си похвали чедото, няма лошо стига да не е натрапчиво и вманячено.
-Никога не си сравнявайте децата, това води само до ненужни комплекси и самоизтъкване, до нищо друго.
Особено при децата до една година може да има огромни разлики - например кога е излязло първото зъбче, кога е започнало да гука, да сяда и т.н., но това съвсем не означава, че някое от тези деца е ненормално или бавно развиващо се.
ВСЯКО ДЕТЕ Е ЯРКА И НЕПОВТОРИМА ИНДИВИДУАЛНОСТ!
Дълбок поклон пред мъдростта на този лекар и неговата компетентност.
Инъче е гордост за всяка майка да си похвали чедото, няма лошо стига да не е натрапчиво и вманячено.
Не се дразня. Ако ми се види малко невероятно, изразявам съмнение, но дотук. Понякога обаче такива хвалби много ме учудват - като например тук във форума една майка беше казала, че синът и знаел всички букви дълго преди да стане на 3 год. На 2 ли ги е научил, беше ми странно, и още ми е.
тук във форума една майка беше казала, че синът и знаел всички букви дълго преди да стане на 3 год. На 2 ли ги е научил, беше ми странно, и още ми е.
Да, дразня се, дори хората да го казват без умисъл. Едно от нещата, които най мразя, е да се сравняват децата. Всяко дете си има свои темпове на развитие. Какво като някое дете спяло без пампа от едногодишна възраст, а пък моето чак като навърши 3. Или пък че някое хич не боледувало, пък друго непрекъснато било болно.
Изобщо не виждам смисъл да се сравняват децата в такава ранна възраст, и да се създават излишни комплекси или чувство за превъзходство на деца и родители.
Никога не ми е пукало на колко месеца ще проходят децата ми или пък кога ще им изникнат зъби, стига да е в медицинската норма.
Изобщо не виждам смисъл да се сравняват децата в такава ранна възраст, и да се създават излишни комплекси или чувство за превъзходство на деца и родители.
Никога не ми е пукало на колко месеца ще проходят децата ми или пък кога ще им изникнат зъби, стига да е в медицинската норма.
Отговарям в следния стил: Ау, браво, страхотно! ... и правя комплимент.
Ако е еднократно изказване не ме дразни, обаче ако майката е маниачка по темата избягвам да комуникирам с нея ( и пак не се дразня).
Ако е еднократно изказване не ме дразни, обаче ако майката е маниачка по темата избягвам да комуникирам с нея ( и пак не се дразня).
Не се дразнех, не се дразня. И за мен е по-важно децата ми да са здрави и щастливи, отколкото да им меря постиженията. Дори избягвам да ги сравнявам една с друга, а е трудно - сравненията са неизбежни...
Моя позната, след като изслушала обстойния разказ на друга майка за гениалността на детето й, репликирала: "Моят пък син е обикновен тъпак". След известно време пак се срещнали, онази с генийчето не спряла да дърдори и накрая попитала: "А как е при вас". Приятелката ми отвърнала "Моят все още е обикновен тъпак". ПРИЕМАМ ТАКИВА МАЙКИ, ВТОРАЧЕНИ В ДЕЦАТА СИ БЕЗ МЯРА с лека насмешка.
Но пък после се ухилвам (
) и казвам "Може да е глупав, ама ми е красив маминият" На майчината гордост от мъжка рожба никой не може да стъпи на малкото краче
Подобни коментари биха били дразнещи за човек, който без друго си има някакви комплекси и съмнения Ако съм в комфорт с развитието на собственото си дете, защо да се жегвам от нечии хвалби?! /ако ще и фукни да са, айде.../ Все едно да се дразня, че някой на моята възраст има 5 деца, пък аз нямам ни едно или че е спечелил 2 милиона евро, а аз си карам Трабанта... Ми хората са различни, децата - също. Непоносимостта към чуждите постижения, независимо дали са реални или измислени, е една много, много характерна черта, българска и родна
Ако съм в комфорт с развитието на собственото си дете, защо да се жегвам от нечии хвалби?! /ако ще и фукни да са, айде.../ Все едно да се дразня, че някой на моята възраст има 5 деца, пък аз нямам ни едно или че е спечелил 2 милиона евро, а аз си карам Трабанта... Ми хората са различни, децата - също. Непоносимостта към чуждите постижения, независимо дали са реални или измислени, е една много, много характерна черта, българска и родна Не се дразня, когато някой споделя как се развива неговото дете. Ако го прави, за да се хвали си го пускам покрай ушите
Дразнех се когато исках да покажа кефа си, че малката вече почва да прави нещо, а от другата страна се започва едно изтрелване на думи като на състезание...оо ама моето на тази възраст правеше еди кво си.. 
изостанали сте...Ето това ме дразни..Някой да ми казва дали сме или не сме изостанали.
Отдавна съм разбрала на кой какво мога да кажа, че да не се случва тази надпревара
изостанали сте...Ето това ме дразни..Някой да ми казва дали сме или не сме изостанали. Отдавна съм разбрала на кой какво мога да кажа, че да не се случва тази надпревара
Подобни коментари биха били дразнещи за човек, който без друго си има някакви комплекси и съмнения .................................................................... Непоносимостта към чуждите постижения, независимо дали са реални или измислени, е една много, много характерна черта, българска и родна
.................................................................... Непоносимостта към чуждите постижения, независимо дали са реални или измислени, е една много, много характерна черта, българска и родна Едва ли някоя майка би засияла от щастие, ако чуе: "Ма как така още не може да ходите на година и 1 месец?! Моито дете проходи още на 9м. възраст" Дали трябва да възпитавам всяка куха лейка, която си мисли, че нейното дете е еталон и мярка за всички неща? Ами обясниш веднъж, дваж, накрая ти омръзва да обясняваш и се дразниш
А в случая мисля, че не може да се говори за постижения. При такива малки деца не!Голямото постижение - избил ти зъб
Много характерна черта, не българска, а общочовешка, е да се хвалиш с неща, които не са твоя заслуга, а са ти дадени от Бога. За такива неща не е редно да се хвалиш, трябва да бъдеш благодарен
По принцип не се дразня, повечето майки, с които контактувам не се хвалят, а просто споделят гордостта от някое постижение на децата си. Но познавам една майчица, която не спира да хвали детето си - как като било бебе най-много ядяло от всички, най-рано ставало (това уж не е хвалба, ама с една майчина гордост и блясък в очите е казано), най-високо било, най-рано проходило, най-рано проговорило, брояло до незнам-си колко и т.н. и т.н. Тя ме дразни определено и избягвам да си контактуваме или пък гледам да извъртя разговора в друга посока. Още повече, че виждам и детето - много е симпатично, но си е съвсем нормално дете - нито рано проходи, нито се скъсва от броене, нито приказва бог знае колко....
Дразня се много от сравнения... Дразня се и когато въпреки,че знам колко пагубни са сравненията - да сравнявам самата аз децата си... Защото понякога го правя неволно! Има неща, които по някакъв начин сравнявам с книги - до 1 г. - напр. време за ориентиране, за усмихване, за обръщане на звук и т.н., но до тук..... Всяко дете си е индивидуално и за МОЕТО дете - книга няма! Книгата се пише он-лайн всеки ден!
Ама защо се дразните, бе хора??? Аз не мога да разбера Ами точно в сравняването се ражда конкуренцията, а каквото и да си говорим, тя е двигател!!!
Да не говорим, че за майки, които не четат нищо, това може да бъде сигнална лампа за наличието на някакви проблеми, които тя не е отчела...
Не виждам защо трябва да отричате правото на един родител да се гордее с детето си! Другият родител пък ще се гордее с нещо друго, което притежава неговото дете...
Ами точно в сравняването се ражда конкуренцията, а каквото и да си говорим, тя е двигател!!!Да не говорим, че за майки, които не четат нищо, това може да бъде сигнална лампа за наличието на някакви проблеми, които тя не е отчела...
Не виждам защо трябва да отричате правото на един родител да се гордее с детето си! Другият родител пък ще се гордее с нещо друго, което притежава неговото дете...
Ама защо се дразните, бе хора??? Аз не мога да разбера Ами точно в сравняването се ражда конкуренцията, а каквото и да си говорим, тя е двигател!!!
Да не говорим, че за майки, които не четат нищо, това може да бъде сигнална лампа за наличието на някакви проблеми, които тя не е отчела...
Не виждам защо трябва да отричате правото на един родител да се гордее с детето си! Другият родител пък ще се гордее с нещо друго, което притежава неговото дете...
Ами точно в сравняването се ражда конкуренцията, а каквото и да си говорим, тя е двигател!!!Да не говорим, че за майки, които не четат нищо, това може да бъде сигнална лампа за наличието на някакви проблеми, които тя не е отчела...
Не виждам защо трябва да отричате правото на един родител да се гордее с детето си! Другият родител пък ще се гордее с нещо друго, което притежава неговото дете...
Защо изобщо е нужно да се ражда конкуренция?
Никой не отрича ничие право
Въпросът е да не се афишира до степен, че последното става досадно. Имам доста поводи за гордост с моята дъщеря, но никога не бих облъчвала когото и да било с постиженията и. Не си падам по изтъкването от какъвто и да е вид. Ама защо се дразните, бе хора??? Аз не мога да разбера Ами точно в сравняването се ражда конкуренцията, а каквото и да си говорим, тя е двигател!!!...
Ами точно в сравняването се ражда конкуренцията, а каквото и да си говорим, тя е двигател!!!.... Радвайте се на децата и бъдете щастливи и спокойни. Това ще е много по- полезно за тях 
Добре де, защо приемате за постижения прождане или сядане???
Аз си мисля за по-различни постижения - спортни, научни, милосърдни или добросърдечни(не знам как по-точно да се изразя). Не разбирам на кое точно се дразните. Честно да ви кажа, когато една майка ми споделя, че детето и е направило това и това, аз се радвам. Наистина! И изпитвам уважение към тези родители, защото това че детето им е постигнало нещо е и тяхна заслуга. Това е. Няма за какво да се дразня...
Аз си мисля за по-различни постижения - спортни, научни, милосърдни или добросърдечни(не знам как по-точно да се изразя). Не разбирам на кое точно се дразните. Честно да ви кажа, когато една майка ми споделя, че детето и е направило това и това, аз се радвам. Наистина! И изпитвам уважение към тези родители, защото това че детето им е постигнало нещо е и тяхна заслуга. Това е. Няма за какво да се дразня...
Добре де, защо приемате за постижения прождане или сядане???
Аз си мисля за по-различни постижения - спортни, научни, милосърдни или добросърдечни(не знам как по-точно да се изразя). Не разбирам на кое точно се дразните. Честно да ви кажа, когато една майка ми споделя, че детето и е направило това и това, аз се радвам. Наистина! И изпитвам уважение към тези родители, защото това че детето им е постигнало нещо е и тяхна заслуга. Това е. Няма за какво да се дразня...
Аз си мисля за по-различни постижения - спортни, научни, милосърдни или добросърдечни(не знам как по-точно да се изразя). Не разбирам на кое точно се дразните. Честно да ви кажа, когато една майка ми споделя, че детето и е направило това и това, аз се радвам. Наистина! И изпитвам уважение към тези родители, защото това че детето им е постигнало нещо е и тяхна заслуга. Това е. Няма за какво да се дразня...
. Но ако го е направило под натиска на родителя . Така то става жертва на нечии неосъществени мечти и надали това дете ще изживее щастливо детството си. Иначе си права, че няма нищо лошо да се гордее някой. Даже ако мога ще помогна да се доразвие детето, ако виждам, че самото то има желание за това . 
В определени моменти се дразня! Дразня се, когато чуя нереални неща! Последното беше за проговорило детенце на 6 месеца. То бива акселерация, ама такова нещо...Хайде моля! Естествено е да се гордеем с децата си, ама да ги правим бебта-гении, това са си болни амбиции, струва ми се.
А иначе няма нищо лошо да се гордеем, но постижение ли е това, че дъщеря ми е проходила на 10 месеца, и трябва ли да премълчавам, че още не говори?
А иначе няма нищо лошо да се гордеем, но постижение ли е това, че дъщеря ми е проходила на 10 месеца, и трябва ли да премълчавам, че още не говори?
