Ще откача - гризе си ноктите до кръв.

И Рали мина през някакъв период, само че тя  не гризеше, а чоплеше до кръв  Започна с тръгването и на ясла, явно просто е била нервна и притеснена и въпреки че и се карах и говорех, тя продължаваше да чопли... Някакъв ужас просто  - разранени пръсти, не мога да ги изрежа дори, толкова дълбоко изчоплено на моменти. Започнах да и говоря че ще и направя маникюр, че ще слагаме лак и т.н. И тя постепенно спря да ги чопли, но и ходенето ни на ясла спря заради боледуване, та не знам говоренето ли помогна или другото... Сега се радва като и кажа че ще режем ноктите, после си "правим" маникюр, понякога и лакирам 1 нокът. Тя е много щастлива и все си го показва  маникюра де.

За съжаление, аз имам този лош навик от страшно много време, откакто се помня буквално, вече над 20 години. Нервно дете съм била, сега и нервен човек. Баба ми е предлагала пари, ако не го правя, като ученичка, заради маникюра съм се опитвала с цялото усилие на волята си да спра, имам периоди на "почивка", но и сега когато съм под стрес за някакъв проект, свалям си кожата около ноктите, до кръв. А заради дългото време, което го правя, имам забележимо изкривяване на някои пръсти.

Надявам се да успеете да се справите, много лош навик е 

Бях пуснала тема по въпроса.
За съжаление "ключа от палатката" не го открих и аз.
Не помня вече от колко месеца не съм рязала нокти...
Много е гаден навика...
Мазах му пръстите с горчица-действа.За кратко.
Защото стои с вдигнати ръце за да не се изцапа и вика,че било"гадно" ...
Интересното при нас е,че заниманието му е забавно и интересно,защото хилейки се ми дърпа ръката и се опитва и моите да гризе.
Да не говорим,че онзи ден го оставих за малко бос на гърнето и като се върнах беше заел нечовешки огъната поза и палеца на крака му беше натикан в устата.
Моята педиатърка твърди,че това е нещо,което от само себе си минава или се преодолява.
Лично тя се е отърсила от гадния навик чак в университета.

Аз още си ги гриза, но това, смея да твърдя, не ми е пречило никога в нищо. Само дето нямам маникюр.

Не съм чела другите отговори, но се сетих нещо. Имах една съученичка, която си гризеше ноктите до кръв. В момента, в който започна да се лакира, спря от суета. Може да се опитате да се споразумеете ако не си гризе ноктите и си остави "маникюр", ще я лакираш.

Моята дъщеря беше започнала жестоко да си гризе ноктите като тръгна на градина. На психологична основа  беше всичко това. Мазах с горчив лак, говорих, но беше все тази... Преди около месец след много много разговори колко хубави маникюри може да има реши и спря да си гризе ноктите. оставих ги да пораснат малко, лакирах ги. За сега не ги гризе дано не започне отново.

Имам същия проблем със  сина ми.Вече 6 месеца не сме рязали нокти на ръчичките,гризе ги в градината.На въпроса:"Защо?" отговаря:"Защото не ми харесват."
От тази седмица е наказан от баща си да не гледа любимите си филмчета,но снощи видяхме,че пак си е похапвал нокти в градината.Мисля и премислям какво може да го терзае и не се сещам.Постоянно му говоря,той обещава,че няма повече,но пак същото.....
Единственото решение,което виждам е консултация с нашия хомеопат.

Ще обобщя моя опит в нокто-гризането. След около 1 год. борби разбрах къде се крие "ключът за палатката". При нас отговорът е "стрес". Започна в последните месеци от престоя й в яслата. Знаех, че се изнервя там, защото в нейната група имаше страшно много "бебета", които плачеха и пищяха непрекъснато. Ние бяхме щастливци, защото яслата ни беше много добра, а сестрите много я обичаха. В момента, в който я прехвърлих в детската градина, гризането спря. Месец по-късно преживяхме свирепа катастрофа и всичко започна отново - гризеше ноктите и пръстите си и ръцете й бяха в рани. С баща й лежахме по болници известно време, а след това се наложи да живеем още 2 месеца разделени, тъй като ни гледаха двете баби. От Коледа живеем отново всички заедно и вече сме почти здрави. От момента, в който се събрахме, гризането на нокти спря. Аз, разбира се, я поощрявам, казвам й, че двамата с баща й сме много щастливи, че не си гризе ноктите, че е много красива така, правя й и декорации на палците...
Със сигурност при нас наказанието не помага, даже ставаше още по-зле.

И аз съм против наказанията.Много съм мекошава,но съпругът ми е по-строг и смята,че ако го лиши от нещо,което обича ще постигне резултат.Казва,че много го глезя.Но като се замисля,те в градината постоянно им пускат филмчета и едва ли Криси се чувства наказан.Сигурна съм,че проблемът се корени в нещо,което се случва в градината,защото там ги гризе ноктите,а вкъщи никога-играе,рисува,радва се,говори постоянно за бебето.Но какво ли го тревожи

Ох, и Стефчо ги гризе, откакто тръгна на градина.
Жалко, че не мога да приложа техниката с маникюра.
Ще следя темата. Дано изникне нещо приложимо.

Синът ми си ги гризеше около половин година. Накрая даже самите пръсти гризеше. Мажех го с Даум Ексол - нямаше полза. Накрая обаче сякаш искаше да спре, а не можеше. И сам ме караше да го мажа с горчивото. Мажех го по няколко пъти дневно. За около седмица престана. Не съм вярвала, че някога мога да се зарадвам на дълги черни нокти, ама на, факт 

Ох да се олача, Марти близо 2 месеца не си беше гризала ноктите. Оставяхме маникюри, лакирах ги, тя много се радваше. Гордееше се че успява да не ги наръфа. И днес видях изгризаните нокти на ричичките , пак е започнала. Много съм разочарована. Мислих си , че всичко е преминало след толкова време, но... започваме отначало май...

с голяма неохота ще се присъединя към вас... защото и моето момиченце започна да си гризе ноктите.

От известно време на ръцете... а днес с ужас установих че е гризла и ноктите си на краката на палците!!!!!!! 

Бях шокирана!!
 
Почудих се как да й обясня че не бива - преди време, когато разбрах че ги я де на ръцете й се скарах, опитвах се да я накажа, тя се стресна, плака , и за 1 седмица беше спряла - бяха пораснали, после пак се почна...

Забелязах че ги яде или когато гледа филмче, или когато заспива. При филмчетата явно се напряга да види какво ще стане, дори да са й познати , просто не се усеща и лапа пръстите.... и вечер преди да спи същото. Явно е на нервна почва ... тук я виждам и веднага й давам някакво въженце, играчка, с което да се занимава, ако гледа тв. Ако спи да гушка играчка. Но в градината, какви ги върши не знам.

Миналата седмица дойде с 1 отчупен по средата нокът - помислих че се е ударила, но така и не разбрах какво е станало. НО днес... когато на другото краче стърчеше един нокът изпод чоропогащника.... свалих го и що да видя - същата картинка - и двата й крака с липсващи наполовина големи нокти!!! онемях!

ГОворихме цяла вечер - първо й се скарах, после й обясних че не бива, тя се разплака, каза че съжалява и повече няма да прави така... /да но до следващия път/, обяснихме че ще се наложи да й оперират пръстите ако така прави с ноктите си на краката, какви ли не неща... обясних й за глистите, червеите - щото тя не разбира от глисти....

ТЯ се уплаши и плаче. Питам я в детската градина ли ги ядеш - защо - как ги ядеш на краката? И тя мамо - страх ме е да ти кажа , щото ще ми се караш. Казвам й няма да ти се карам, успокоявам я, казвам й ние сме приятелки.... не трябва да криеш от мен .
И тя се успокои и каза че си яде на краката ноктите... в леглото в детската.

Продължи хда я питам нещо там притеснява ли я - някой... тя казва да - ники е страшен - явно някакво момченце и се заяждат...

няма да се учудя - това си е някакъв стрес детски. И аз съм гризла нокти до училищна възраст, където желанието за маникюр ме отучи.

Сега казах на Ели , ако искаш да потропваш като мен с нокти, остави ги да пораснат. Хареса й идеята и си обещахме че ще ги оставим да растат. Да видим...

МИсля да й дам една играчка да спи с нея в детската, за да гушка нещо и да не яде ноктите си -дано ни разрешат.

Ще купя и от горчивия лак, ако се налага.....

Замислих се , че всичко идва от психиката - какво ли да направя, как да я възпитавам? Явно я е страх , като й се караме, но как да я възпитаваме, не схваща винаги само от обяснения с мил и благ тон, понякога се налага да се поскараме...

Бъркаме ли нещо - направо се чудя....

а преди ноктите, си беше цяла епопея -
първо биберона - отказахме го на около година....
после

си прехапваше долната устна, със зъби  -и так няколко месеца, направо беше постоянно с червена брадичка от прехапвания... едва я отучихме от това, и тя мина на

чоплене на горна и долна устна с пръсти - щипене и отлюпвне на кожичката на устните... постоянно ходеше в  рани..... и това няколко месеца, почнах да я мажа нон стоп с вазелинчета от тези за устни Нивея.

 ПОспря с чопленето.... и мина на ноктите....... сега и на краката ужас.

Направо се чуда какво ли ще последва... и потръпвам. Обяснявам си, че тя едно и също нещо - някакъв детски стрес я кара да ги прави тези неща - нервност отвътре. Но просто сменя нещата. Отучаваме я от едно нещо, а тя си намира друго. и така... Това ме плаши малко. Това са детските залъгалки, а възрастните ... утехи от сорта всички знаем - тютюнопушене, алкохол, ....

Виждам , че е подтатлива на такива неща и се замислям, къде и какво да направим, за да премахнем тези навици - как да намерим причината и да я преустановим .

Опитвам се да я уча да е по-силна, и да се справя с хора и проблеми които я притесняват, от рода на Ники или който и да е, ...

Но това не става от раз.

Сетих се за една приятелка , която пък си скубе косата и я къса - тя е с мн.къса коса , и постоянно си харесва някой косъм и го скъсва.... и така нон стоп  - и прическата й се оформя от това късане...

мисля че причината е същата.