Работна среда, благоприятна за изневяра

Съжалявам

ОООх,недей да му мислиш толкова.И аз често почнах да се замислям за моя,че е дистрибутор и обикаля на ден 50 магазина и среща хубави девойки.И като започна да мисля защо пък се къпе пак сутринта,защо закъснява,да не се е отбил някъде и полудявам.Гледам напоследък да излизам при всички възможни случаи кога с детето ,кога сама.

Е, как?
То е пълно с млади и красиви жени по улиците, приятелки, познати, в работата, навсякъде.
Как и защо да е задача на работодателя да ограничава връзките и изневерите сред колектива?

Това е въпрос и решение, което взима всеки отделен човек!

Мила, средата няма особено значение. Ако той е решил да изневери ще намери с кой.
Недей да преживяваш нещо, което още не се е случило и не е ясно дали изобщо някога ще се случи.
Не му показвай, че това те притеснява и не му дудни постоянно за колежките, защото ще се изнерви и тогава може и на пук да го направи.
Знаеш ли, аз преди не бях от най-"верните" партньори. С предишния ми приятел не бяхме постоянно заедно, аз имах времето и свободата да си правя каквото искам. И го правех периодично.
Сега изцяло се промених - не мисля за изневери. Не може да се каже, че това е така защото повече обичам сегашния ми мъж, а просто изгрдихме помежду си доверие. Споделяме абсолютно всичко и сме решили лъжата да е нещо, което няма да толерираме. И ако някой реши да прави нещо с някой да сподели преди да е извършил някоя глупост. Много по-леко се живее така и от много грешки се предпазваме.  Опитайте и вие.

Какво ще се чуе и дали ще се чуе е въпрос на дискретност. Кой доколко е дискретен, е въпрос преди всичко на манталитет и правилен подбор на "подходящ" за изневяра партньор.

Искаш да кажеш, че е задължение на фирмата да пази семействата на служителите си ли? Какво да направи фирмата според теб? Да назначи грозни лелки, че да си спокойна?  Терен всеки може да си осигури, стига да има добро желание. А колежките според теб не са ли изморени от работа? Излиза, че тук трябва и ти да се замислиш за твоя стил на обличане вкъщи, за поведението си вкъщи и т.н. а не да търсиш вина у младите колежки, стараещи се  и успели да изглеждат добре.

Посети психолог. Може и да му имаш доверие на съпруга си, но нямаш увереност, че ти можеш да победиш в тази "тайна война". Оттам идват и терзанията ти.

Няма такова понятие като благоприятна за изневяра среда!
Той ако иска, всяка среда ще му е благоприятна. Въпросът е в него и в характера му. Ако му имаш доверие, спри да мислиш за млади момичета и всякакви проблеми.
Опитай се да се грижиш за себе си повече, от мнението ти личи, че не си доволна и не се чувстваш конкурентноспособна.

И на мен ми направи впечатление в изказването ти това, че очакваш фирмата да вземе мерки за връзките между служителите  Мисля че няма как да се получи... те са големи хора все пак. А и като се замисли човек, фирмата има интерес отношенията в екипа да вървят добре  последното е шега естествено.. Но наистина, трябва да решиш проблема първо в теб самата - въпреки че си вкъщи, можеш да се обличаш добре - така или иначе, няма кой знае къде да си носим новите дрехи докато сме с децата вкъщи - защо пък да не сме с тях у дома, на разходка с детето.. изобщо, грижи се за себе си, за да се чувстваш добре ти самата.. това се усеща и от другите - в случая от съпруга ти.
Относно младите хубаво облечени колежки - мисля че не е нужно да ги възприемаш като конкуренция.. не е задължително и мъжа ти да ги възприема като сексуални обекти, които трябва да покори обезателно... вашата връзка е на друг етап все пак, така че, спорно е дали те му изглеждат по-интересни от теб. Аз самата оцених приятеля ми /в момента съпруг/ именно в такава среда - с добре облечени и преуспяващи мъже около мен.. които ми ставаха безинтересни още при първия продължаващ повече от 5 минути разговор  така че, не го мисли 

Ако ще само с мъже да работи, пак може да намери обект за изневяра. Не се вкарвай в подобни филми и ще е по-лесно!

Кажи къде работи мъжът ти, лично ще изпратя цветя и плюшени мечета на мениджърския екип на компанията. Похвално е, че имат такова отношение към служителите си.   Служителите работят, стараят се, допринасят за доброто развитие на компанията, а компанията от своя страна прави така, че хората да се чувстват удоволетворени от факта,че работят там и да се стараят още повече. Редно е повече фирми да го правят.
При нас връзките между колеги са забранени , има фирмени купони, на които често ни канят "with the partner", а началническото тяло след това изпраща до входната врата шансът за приятно изкарване на остатъка от вечерта, ако си имал благоразумието да идеш "without the partner"  са равни на "0". И моето лично мнение е, че компанията и нейни представители нямат абсолютно никакво право да влияят върху взаимоотношенията между колегите ИЗВЪН работно време. Аз и колежката сме подели кампания за превъзпитание на шефа, надяваме се в скоро време нашите фирмени купони да станат наистина купони по пълна програма ,   , и после пак бачкане.

Напротив, редно е. Дори е препоръчително хората в един екип или фирма да общуват и извън работната си среда. Така те се опознават по-добре, комуникацията им значително се подобрява и това води до по-сплотен екип, откъдето и до по-добра работа в екип. Сериозните фирми неслучайно инвестират средства в тези "Team building" мероприятия.
Недопускането на половинките не се прави с цел да си чифтосат спокойно колегите, а за да се осигури повече време хората от дадения колектив да са заедно. Ако ти си там, мъжът ти ще търчи да ти угажда, ще зареже вероятно колегите си, защото еди-коя си от колежките на теб не ти е приятна и  т.н. Това , обаче, не е целта на фирмата - да ви осигури семейна уикенд почивка . И съотвеотно никоя фирма не би плащала за такива мероприятия.

Няма лошо да ти се живее по тоя начин  само че възниква сериозно противоречие, ако искаш същевременно да имаш нормално семейство... поне според моите разбирания за такова.
Аз също съм на мнение, че човек ако иска да направи нещо, ще успее независимо от средата - друг е въпросът колко различно изглеждат свободните млади колежки в сравнение с уморената съпруга в къщи, която в това време се справя с къща, деца, в доста случаи също работи... Та каквито и чудеса от храброст да проявиш (тук вече говоря от името на съпругата) - нормално е на мъжа да му се прище нещо различно... съвсем друг е въпросът доколко ще се поддаде на ситуацията и момента - това вече си е до човек, а и до голяма степен зависи от отношенията в семейството.
Същото важи и за жената, между другото - ако трябва да сравнява проснатия си пред телевизора мъж, който ни приема, ни предава, да не говорим за някаква помощ или споделяне, с някой внимателен и свеж млад колега - тук вече нещата опират до това доколко генерално държиш на семейството си и оттам, колко "са ти силни ангелите" или както там би се казало в този случай 

Подписвам се с две ръце под това изказване.

Помъчи се да си избиеш подобни мисли от главата и ще си по-добре!
Скоро гледах едно предаване по Дискавъри ,за група тинейджъри тръгнали по лошия път.Събраха ги в нещо като комуна и ги наблюдаваха психолози!В крайна сметка се оказва,че всичко идва от самия човек,от собствените му мисли и страхове,от внушенията му.
Учеха ги да се придържат към два основни принципа -
Мисли позитивно ,за да ти се случват хубави неща! и другия
Собствените ти действия винаги носят последствия-добри или лоши!
Ако се замислиш над това - си е точно така!Какво можеш да направиш ти?Например-
1-во Не мисли неща ,които те измъчват и дори не са се случили.Не му преписвай неизвършени грехове!
2-ро Вместо да седиш и да правиш сюжети на драми,хвърляй енергията си в друга посока-разнообразие в брака.В каквото си сетиш!Да му е толкова интересно в къщи,че някаква фръцла да не може да го впечатли толкова.Щом държиш на него,значи ще го правиш с удоволствие Успех се обичайте!

Много неприятно, бих се чувствала по същия начин  и бих поставила условие да си търси нова работа 



Да и аз така мисля. Единствено изключвам случаите в които колегите са приятелски семейства и се събират заедно с половинките си

А ти на колко такива лично си присъствала? И как точно оценяваш доколко са полезни?
Присъствието на тях не е задължително. Освен това, ми е странна тази логика: ако са поканени половинките , ще идем защото е на аванта, ама понеже не са поканени, ще е проблем, че ме ангажират в извънработно време.
В дълбока заблуда си. И това донякъде отговаря на предишния ми въпрос. Едно е да чакаш САМО тези мероприятия, за да се веселиш, друго е да се радваш И на тези мероприятия.


Защото се налага да комуникирам служебно не само с хора, с които искам.  И защото от безпроблемното ми сътрудничество с тях зависи успешното ми представяне, кариерата ми, заплатата ми ако щеш.

въобще не се чувствам овца, заради това, че използвам всяка възможност да подобрявам отношенията си с колектива и да правя работата си по-приятна.

Съгласна съм и аз! Единственото, което е кофти, е, че е задължително (в нашата фирма всеки казва предварително ще идва или не,  никой никого с нищо не задължава, особено през уикенда).

Това са глупости - явно просто не си попаднала на хубав колектив. Човек и сам може да си организира партита с приятели, това не пречи да ходи и на фирмените. С много от моите колеги сме и приятели и дали фирмата ще плаща за купона или ние - няма значение. Хич не сме нещастни по тоя повод

Искам да попитам *SV* защо намесва авантата тук?
По принцип фирмените купони се плащат от фирмата, но в някои случаи има възможност да си доплатиш за стята и да си вземеш и половинката.
*SV*, омъжена ли си?

Защо ли имам усещането, че знам къде работи мъжа ти дори знам кой е той  

Абсолютно е така. Работила съм на такова място където често имаше фирмени купони, голяма част от колегите ми бяха семейни( аз тогава мома) . Еми такова чудо на чудесата не бях виждала. Уж интелигентни хора, а бяха като развързани. Миличка определено има за какво да се притесняваш ....

"Да си доплатиш", много точно си го написала. Ето това е авантата. Защо тогава не си отидете през следващия уикенд, само  с половинката, на изцяло свои разноски, без да се съобразявате с фирма, колеги, колежки? Все пак фирмените "купони"  (както ги наричате макар, че въобще не са такива и имат съвсем различни цели) за по 2-3 дни са максимум 2 пъти годишно, не е чак толкова много време без половинката. 


Да, омъжена съм, с дете.

Да ти кажа мъжът ми работи в подобна среда-на всичко отгоре даже е и нещо като шеф, а аз стоя в къщи и гледам децата. Понякога, когато съм скапана от монотонността на ежедневието и грижите около децата и на мен ми имнават подобни мисли, но не допускам да се поддавам, защото казвам си -правя всичко, което мога за себе си в конкретната ситуация да изглеждам добре, правя всичко което се изисква от мен и за него и за децата, всичко останало е въпрос на ситуация, късмет и най-вече до човек. Вярвам му и предпочитам да е така. В живота всичко се връща. По-скоро ти пожелавам да преодолееш себе си !

Така описана ситуацията и на мен не ми харесва, но... Едва ли можеш да повлияеш на фирмата да си смени фирмената политика, така че ти остава само да поработиш над себе си. Първо, спри да се самонавиваш, мисли по-позитивно и второ, щом се чувстваш уморена и не добре облечена, промени нещата -  прехвърли малко домашна работа и на мъжа си, все пак домът е общ, храната също и се обличай така, че да се чувстваш хубава и добре, независимо дали вкъщи или навън.

Моят мъж пък работи на място, на което жените са кът - военен е. На неговия кораб специално няма нито една дама, та ми е спокойно.
Аууу, дали пък да не взема да се притеснявам дали няма да обърне резбата?
Без майтап, има наистина благоприятни и неблагоприятни среди, важното обаче е човекът да си има морални устои и семейни ценности и да не ги престъпва!

Много сериозно трябва да се замислиш по въпроса

По темата: Баща ми е преподавател в СУ. По едно време преди години питах майка ми не се ли притеснява от този факт. Тя ми отговори "Изобщо даже не се и замислям по темата. Ако седна да се притеснявам за всяка студентка в полезрението му, ще трябва по цял ден само за това да си мисля."

 Мисля си, че излишно се тревожиш - ако има да става нещо, то ще стане със или без твоите притеснения. Или може да не стане нищо, така че не се тормози предварително

Определено сме различни, права си. Фирмата ни плаща подобни мероприятия във заведения и хотели, които са далеч под моите индивидуални финансови възможности. Съответно не могат да ме задържат с "хайде да ги заведем да хапнат и пийнат та да са ни по-верни". Не могат и да си помислят дори за такъв вариант. Това не се отнася само за мен, а за една много голяма част от колегите ми. 
Не разбирам за какво трябва да се дореждам до шефа си, явно това са си някакви чужди виждания за успешно напредване в кариерата.  Дали са българи или чужденци, дали са мениджъри на малки или на големи компании, няма никакво значение. Лекета има навсякъде. Доказателство за това са всички раздухани случаи за сексуален тормоз на работното място, и сигурно сума си още останали неизвестни.  И ще има лекета, докато има подчинени, готови да "напредват" по този начин.

Но вече много се отдалечихме от темата, ако искаш да продължиш спора, регистрирай се и пиши на лични.

На авторката на темата (не съм сигурна дали си ти или е друга) бих препоръчала да мисли по-позитивно, да не е толкова черногледа, но все пак и да не е наивно вярваща. Ако ситуацията е "черна" само в нейните очи, това със сигурност означава, че мъжът й е подложен на много сериозен натиск от една страна заради това че страни от екипа, а от друга страна - заради страха на съпругата. Това е постянно напрежение и в работата, и в семейството, което при всички случаи пречи и на работата му и на семейния му живот и рано или късно излиза от контрол.
А като жена ще споделя, че съпругът ми също ходи по такива мероприятия заедно със неговите колеги. Той също е на висок пост и има хубави, млади и необвързани колежки. Това обаче не ме тормози, защото имам достатъчно висока оценка за себе си и достатъчно доверие в него. Гордея се, че го разбирам и го подкрепям, вместо да спъвам реализацията му заради свои си страхове и въображаеми сценарии за любовници, изневери и други подобни.

И аз съм на същото мнение Не мога да разбера хора, дето се "женят за работата си" образно казано. Работното време е за срещи с колектива, а почивните дни - за любимите хора. Аз лично бих умряла от скука, ако трябва да си загубя целия уикенд на някакъв "фирмен купон". Предпочитам да прекарам това време с половинката

Работя във фирма в която всяка година има такива фирмени събирания. Всяка година си има редовни "изпълнители", които си забравят главите у дома и само гледат да си развяват байрака, но за толкова години всички ги научиха. Който за каквото е отишъл. За мен това е един разтоварващ уикенд и глътка въздух от натовареното ежедневие. А и фирмата ни е пръсната в цялата страна и това е един шанс да се запозная с колеги, с които само си говорим по телефона и не се виждаме очи в очи.

Мисля да не си усложняваш живота Ако реши да ти изневери, винаги ще го направи. Ако пък не иска, ще ти е верен дори и сред изкушенията които описваш.  С притесненията си нищо няма да промениш, обичай мъжа си и му го показвай, какво друго можеш да направиш? Изневерите се случват, ако стане тогава ще му мислиш. Отсега не си струва да се тревожиш за това.

SV, страхотно казано!

Мъж ми работи в същата среда. Цели легенди се носят за връзките межди пилоти и стюардеси Хич не ми дреме да ти кажа Ако не искаш да полудееш, те съветвам да се настроиш на същата вълна. Ако на него му се вкарва в такъв филма, и в детска градина да работи, ще си намери начин. Пък и в крайна сметка, светът не свършва с един мъж
Боже, като се сетя колко съм се тормозила едно време Луда работа
Човек помъдрява с годините и със съветите на добри приятели

  Ще се дразня и още как!Моят и на семейството ми живот да не би да са без значение.Ако събота и неделя мъжът е на фирмен купон,то кога ще е с детето си, с  жена си?Кога ще се разпише с дейност в домакинството?Кога ще влезе в ролята на родител и съпруг/изключвам 3-4 часа в делничните вечери/?
   Ами,то тогава да се обяви за женен за колегите и фирмата.
   Лично аз почти не ходя на служебни купони-само жени сме,достатъчни са ми срещите на работа,защо да се виждаме и после.Имам нужда да си почина от служебната среда,натоварваща е доста и еднообразна.Отделни колежки-да,но всички накуп-не.

аз честно казано нямам време изобщо да мисля за подобни неща    ако не са темите в форума хич и няма да се сетя за нещо такова. да не говорим че аз искам мъжа ми да работи с млади , красиви и добре възпитани жени. за жалост в неговата професия ако има жени то те ня отговарят на  изискванията за красиви  после аз винаги го насърчавам да има добри познати жени и си общуваме и излизаме с тях и семействата им. забелязала съм че мъжа ми има огромни претенции за жените изобщо. знам какво иска - иска стил, естествена красота и жена с акъл в главата, но и много други работи. знам че аз мога да му предложа много повече от всички жени с които се познаваме. научих го да кара ски, да танцува стандартни танци, показах му неща, до които не се беше докосвал в живота си а му харесваха. другуте жени какво ще му предложат - секс? ами мъжа ми не се интересува от това. много е важно жената да знае кои са силните и страни и да ги използва така че винаги да е интересна на мъжа си. а за забежките и секса с колеги, това се случва навсякъде - има си такива хора. от моите познати това са най пропадналите типове и са ми били само колеги по неволя така да се каже. говоря за женени/омъжени. ако не бях сменила толкова работни места никога нямаше да знам колко може да пропадне един човек... дано мъжа ти да е свестен човек и да оценява усилията ти в къщи, а ти си превърни всекидненвните задължения в къщи в нещо приятно, така че мъжа ти да го забележи от друга страна и ще видиш че хич и няма да мисли за колежките си...

В Япония подобни купони се правят съвместно с половинките,но японците се "женят" и за фирмите,в които работят.
Тази практика не ми допада,все пак всеки има нужда от лично време.
Но е "здравословно"да се правят фирмени сбирки,но за вечерта.
Към авторката:Защо не си поговорите и да обсъдиш личния си казус с него?Идеите,дадени ти от съфорумките са чудесни.Имаш много възможности

Разпънахте го на кръст човека и фирмата му. Ще кажеш че всеки ден е уикенд и всеки уикенд е купон. Той ако си няма акъл в главата едва ли ще чака фирмени купони. Радвай се на приличната заплата и не му мисли

В нашата фирма също много често се провеждат такива мероприятия, било пейнтбол, било пикник и още много други, но винаги, винаги са поканени и половинките на служителите. Не разбирам как така ще ме задължат да ходя някъде извън работно време. Съгласна съм с теб и прдполагам на много жени няма да им е приятно сигурна съм в това.А какво ще стане ако откаже да ходи????

Не виждам защо се дерзаеш толкова. Ти явно нямаш никакво доверие към мъжа си.

това е класика много често явление,за съжаление но имай си доверие на мъжа и не се притеснявай без повод,защото като непрекъсната му го повтаряш може и да се  случи

Значи това с вземането на мерки го забрави - дори и по 'татово' време, когато за изневяра изключваха от партията или въпросът се решаваше с едно обаждане по 'петолъчката' пак имаше извънбрачни връзки между колеги, продължаващи с години, 'забивки' за по една нощ или каквото там се сетиш. И бяха масови, като се има предвид, че в средата, в която работех повечето от колегите ми бяха с уговорени бракове - така че изобщо не съм се и чудила. А, щях да пропусна - определено събиранията и служебните вечери бяха забранени за 'половинки'. И да, имаше една колежка, която беше успяла по някакъв начин да уреди мъжът й да я придружава на сбирките - освен, че всички откровено й се смееха, точно техният брак пръв се разпадна след промените, въпреки че не беше от уговорените...

В средите на скъпия пък беше още по-страшно, те всеки уикенд ходеха някъде и всеки от колегите му всеки път си водеше различна девойка за 'представителни' нужди... далеч съм от мисълта, че той е бил изключение, напротив... но ето, оцелели сме .

Сега работя в двойно по-голям колектив, и сбирки има, и празнувания след работа има, както се е и случвало да седим до 2-3 часа през нощта да подготвяме данни и презентации, и без да съм на купон скъпият ме е чакал до ранни утринни часове да се прибера от работа... какво сега, да ме гръмне ли или аз да се гръмна - трябва да се яде все пак, нали . Това, като имаш предвид, че се запознахме точно по 'татово' време, баш в гореописаната среда - трябва ли заради лошия ни опит той да подскача на всяко мое закъснение или пък аз да полудея от мисли, когато е в командировка - щото пък той сам си е шеф и предимно работи с мъже, ако иска да се скрие за забежка хич няма и да ме пита, нито ще разбера... Ами то като погледнеш пътят до морето вече е няма и 4 часа, с една бърза кола и по-малко - ако реши ще отиде сутринта, ще си направи купона и ще се прибере ни лук ял, ни лук мирисал, а аз ще си живея в щастливо неведение...

Най-добре прочети внимателно мненията на *SV*, те са най-близки до сегашните реалности и не си пълни главата с излишни страхове, за да не ги материализираш .

Фирмата, в която работя също организира такива мероприятия веднъж годишно като провежда обучения и се отчита свършеното през годината по региони. Присъствието е задължително, а вечерите завършват с купон .
Това е  така наречения "team building" и всеки който се взима на сериозно в професията и кариерата трябва да присъства.

Няма смисъл да се терзаеш - ако човека е решил да кривне не е от значение къде работи.

Аз си мисля. че само когато нещо ти липсва в къщи, тогава търсиш на вън. Ако всичко между вас е ОК и ако мъжа ти е свестен, няма какво да се притесняваш. Неуверената жена си личи и черните мисли "дърпат дявола за опашката". Ако мъжа си е по природа кръшкач - и до магазина да отиде, пак може да изневери. Не се мъчи толкова, и ти слагай грим и ти се обличай добре, дори и у дома.
Доверието е най-важно. Иначе аз отдавна да съм полудяла, когато мъжа ми е на работа в чужбина за по месеци...