Няма нищо лошо в това да се казва/показва на детето че е специално и не мисля, че това непременно ще го направи егоцентрично. Нищо не пречи паралелно с това да го учим на уважение към другите, към различията, да му покажем, че всеки е специален сам по себе си и трябва да се уважава за това. Непрекъснато сравняване с другите и състезаване "кой е по по най", което се натрапва отвън обаче мисля че направо е вредно за децата. Тук слава богу това не е така силно изразено, включително и в образователната система.
- Публикувана: 2 апр. 2007, 23:13 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2007, 18:19 ч.
Нарцисизъм или доколко сме "специални"
За съжаление това не засяга само децата ами и възрастните. Истина е, че в страните от бившия соц-блок има ясно изразено подмазваческо възпитание. Всмисъл - ние сме родени бедни и мизерни, наведи се пред западняка. Но това вече е минало.
Сега да се върна на темата. Мисля, че е въпрос на гледна точка. Аз ще възпитам детето ми според моя характер. Ако аз съм пълен идиот, страдащ от комплекси и в същото време ме избива на грандомания, вероятно така ще възпитам и детето ми. Мисля, че да подкрепяш едно дете, дори и когато не е номер едно, е много важно! Но да му набиваш в главата безпричинно, че е нещо специално е неправилно, както и фатално. Фатално за развитието му.
Аз даже съм поддръжник на възпитателната скромност. Скромността в определени размери е много поучителна, стимулираща и важен добродетел. Аз лично предпочитам дискретни и леко скромни хора, отколкото отворени и говорещи високо. Та аз съм леко сбъркана, тъй като аз самата съм много директна и несрамежлива, но ценя друг тип хора
А детето ми, горкото, мисля да го възпитам по мой си философски начин, ще видим дали ще ми обърне внимание, в крайна сметка дори собствените ни деца не ни принадлежат
Сега да се върна на темата. Мисля, че е въпрос на гледна точка. Аз ще възпитам детето ми според моя характер. Ако аз съм пълен идиот, страдащ от комплекси и в същото време ме избива на грандомания, вероятно така ще възпитам и детето ми. Мисля, че да подкрепяш едно дете, дори и когато не е номер едно, е много важно! Но да му набиваш в главата безпричинно, че е нещо специално е неправилно, както и фатално. Фатално за развитието му.
Аз даже съм поддръжник на възпитателната скромност. Скромността в определени размери е много поучителна, стимулираща и важен добродетел. Аз лично предпочитам дискретни и леко скромни хора, отколкото отворени и говорещи високо. Та аз съм леко сбъркана, тъй като аз самата съм много директна и несрамежлива, но ценя друг тип хора
А детето ми, горкото, мисля да го възпитам по мой си философски начин, ще видим дали ще ми обърне внимание, в крайна сметка дори собствените ни деца не ни принадлежат
Те нека да са стъпили здраво на земята, да си знаят цената, да се чувстват щастливи в кожата си, а пък ако щат да стават Нарциси.
Те за мен винаги ще са "специални".
Те за мен винаги ще са "специални".
И аз мисля така!
За съжаление това не засяга само децата ами и възрастните. Истина е, че в страните от бившия соц-блок има ясно изразено подмазваческо възпитание. Всмисъл - ние сме родени бедни и мизерни, наведи се пред западняка. Но това вече е минало.
Сега да се върна на темата. Мисля, че е въпрос на гледна точка. Аз ще възпитам детето ми според моя характер. Ако аз съм пълен идиот, страдащ от комплекси и в същото време ме избива на грандомания, вероятно така ще възпитам и детето ми. Мисля, че да подкрепяш едно дете, дори и когато не е номер едно, е много важно! Но да му набиваш в главата безпричинно, че е нещо специално е неправилно, както и фатално. Фатално за развитието му.
Аз даже съм поддръжник на възпитателната скромност. Скромността в определени размери е много поучителна, стимулираща и важен добродетел. Аз лично предпочитам дискретни и леко скромни хора, отколкото отворени и говорещи високо. Та аз съм леко сбъркана, тъй като аз самата съм много директна и несрамежлива, но ценя друг тип хора
А детето ми, горкото, мисля да го възпитам по мой си философски начин, ще видим дали ще ми обърне внимание, в крайна сметка дори собствените ни деца не ни принадлежат
Сега да се върна на темата. Мисля, че е въпрос на гледна точка. Аз ще възпитам детето ми според моя характер. Ако аз съм пълен идиот, страдащ от комплекси и в същото време ме избива на грандомания, вероятно така ще възпитам и детето ми. Мисля, че да подкрепяш едно дете, дори и когато не е номер едно, е много важно! Но да му набиваш в главата безпричинно, че е нещо специално е неправилно, както и фатално. Фатално за развитието му.
Аз даже съм поддръжник на възпитателната скромност. Скромността в определени размери е много поучителна, стимулираща и важен добродетел. Аз лично предпочитам дискретни и леко скромни хора, отколкото отворени и говорещи високо. Та аз съм леко сбъркана, тъй като аз самата съм много директна и несрамежлива, но ценя друг тип хора
А детето ми, горкото, мисля да го възпитам по мой си философски начин, ще видим дали ще ми обърне внимание, в крайна сметка дори собствените ни деца не ни принадлежат
и аз преди 11 години имах много философски идеи
и се смятах при това за много умерена.сега с втората се връЩам на баналните традиционни методи
фейам, без да си мислиш, че те агресирам, ще попитам какво точно ми казваш. По-скоро аз съм малко бавно разбираща, ок? Какво общо има моето мислене с годините? И да, сигурно с годините се променя, но аз пак питам, за да няма недоразумения
Какво общо има моето мислене с годините? И да, сигурно с годините се променя, но аз пак питам, за да няма недоразумения не бе, аз съм разсеяна и пиШа, правейки други работи
. преди 11 като ми се роди първата дъЩеря имах предвид. беШЕ ли4на констатация за ли4ния ми неуспех ниЩо към теб, просто ми припомни разни работи. не бе, аз съм разсеяна и пиШа, правейки други работи
. преди 11 като ми се роди първата дъЩеря имах предвид. беШЕ ли4на констатация за ли4ния ми неуспех ниЩо към теб, просто ми припомни разни работи. лов енд пийс
Аз също съм много разсеяна