Кога родихте второто си дете и какво е усещането в сравнение с първото?
Приемам всякакви отговори-всичко ме вълнува!
Приемам всякакви отговори-всичко ме вълнува!
- Публикувана: 3 апр. 2007, 00:01 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2007, 20:17 ч.
Кога родихте второто си дете и как....
Второто си дете родих две години след първото, нормално, но предизвикано с хапче, защото преносвах повече от седмица. Самото раждане ме боля повече от първото, но мисля, че това беше, защото го предизвикаха. Стана по-бързо, за окло 4 часа. Усещането беше същото - болка, радост, малко страх. След прибирането вкъщи се чувствах малко по-уверена от първия път, защото бях наясно как се гледа бебе. И се почна маратона от безсънни нощи, памперси, води, млека, храни и докато се усетя вече празнувахме първия рожден ден на бебето. С помощ от таткото и моята майка, успях да комбинирам режимите на двете деца, малко след раждането голямата тръгна на ясла и ежедневието ми се опрости. През първите месеци гледах да и обръщам повече внимание, отколкото на бебето, за да не ревнува и да не се чувства отритната. И така - до днес. Ако още нещо те вълнува, питай - с радост ще отговарям.
Второто си дете родих преди малко повече от 3 месеца и съм много щастлива майка на две принцеси 
Раждането мина леко и безпроблемно;нормално раждане...не без болка естествено, но поносимо
;беше по- бързо от първото раждане, но не по- лесно 
Иначе сега вече е доста по- сложно!И двете са мънички и имат нужда от мен непрекъснато и се старая максимално да съм до тях...истината е че си е изморително, но пък какво блаженство е като им видя доволните физиономии...всяко си има нуждите и мисля, че се справяме добре...дано и занапред да е така...
Раждането мина леко и безпроблемно;нормално раждане...не без болка естествено, но поносимо
;беше по- бързо от първото раждане, но не по- лесно Иначе сега вече е доста по- сложно!И двете са мънички и имат нужда от мен непрекъснато и се старая максимално да съм до тях...истината е че си е изморително, но пък какво блаженство е като им видя доволните физиономии...всяко си има нуждите и мисля, че се справяме добре...дано и занапред да е така...
За мен втория път усещането беше в пъти по-силно от първия и така до сега 
С първото непрекъснато за нещо се тревожех и не успях да се насладя на моментите,за което сега много съжалявам.Сега се тревожа по-малко за глупости и повече се наслаждвавам на безценните мигове,които са толкова кратки,колкото и трудно да ми е на моменти.Но аз си имам батко,който много помага
С първото непрекъснато за нещо се тревожех и не успях да се насладя на моментите,за което сега много съжалявам.Сега се тревожа по-малко за глупости и повече се наслаждвавам на безценните мигове,които са толкова кратки,колкото и трудно да ми е на моменти.Но аз си имам батко,който много помага
От подписа ми се вижда кога съм родила и двете си деца.
Вторият път беше n-пъти по-добре от първия, по всички параграфи-и операцията беше по-успешна, и болницата по-хубава, лекарят страхотен, и възстановяването по-бързо, и следродова депресия нямаше...Абе всичко беше по-добре!
Усещанията бяха по-силни-вече имах едно дете, и ми беше странно как обичам и второто по същия начин. Вече имах опит и знаех много неща, бях "гърмян заек"
Вторият път беше n-пъти по-добре от първия, по всички параграфи-и операцията беше по-успешна, и болницата по-хубава, лекарят страхотен, и възстановяването по-бързо, и следродова депресия нямаше...Абе всичко беше по-добре!
Усещанията бяха по-силни-вече имах едно дете, и ми беше странно как обичам и второто по същия начин. Вече имах опит и знаех много неща, бях "гърмян заек"
Втория път родих след 5 години. Имах по-спокойна бременност ( въпреки повръщането ) , защото знаех какво да очаквам. Така беше и с раждането - отидох без страх. Първия път родих с пълна упойка и форцепс и гушнах сина ми чак на другия ден. Сега родих нормално, с епидурална, без шевове и болка. Гушнах малкия от момента, когато изплака и плаках с него от радост. Закърмих още след раждането - вече имах известен опит и бях чела форума за кърмене.
Двете ми деца са коренно различни. Малкия нямаше колики - баткото ме разсипа от постоянен рев, малкия по принцип е по кротък, а аз по спокойна и зряла майка.
Уви, няма да лъжа, че съм по-привързана към малкия - може би заради начина на раждане и за това, че от него момент почти не сме се разделяли...
Двете ми деца са коренно различни. Малкия нямаше колики - баткото ме разсипа от постоянен рев, малкия по принцип е по кротък, а аз по спокойна и зряла майка.
Уви, няма да лъжа, че съм по-привързана към малкия - може би заради начина на раждане и за това, че от него момент почти не сме се разделяли...
Второто - искахме много второ, родих лесно и без проблеми, щях да си я родя в предродилната и нямах никакви, ама никакви проблеми с Принцесата... От воле я кърмих, от воле и казах - на мама детето, въобще - все едно цял живот сме се познавали!
Три години и половина след първото.
Три години и половина след първото.
Разликата между двете е 2 години и малко повече от 3 месеца.
Самото раждане стана по-бързо, но болката беше много по-силна от първия път. Възстановяването стана много по-бързо и сега се чуствам много по-добре. Кърмата ми слезна много по-бързо и нямах болки в гърдите.
Не се впечатлявам много за нещата и гледането на малката е много по-лесно.
Самото раждане стана по-бързо, но болката беше много по-силна от първия път. Възстановяването стана много по-бързо и сега се чуствам много по-добре. Кърмата ми слезна много по-бързо и нямах болки в гърдите.
Не се впечатлявам много за нещата и гледането на малката е много по-лесно.
Разлика между децата-4 години, второто-само преди 20 дена.
Доста по-болезнено като същинско раждане/ контракциите ми бяха еднакво болезнени и при двете раждания/Малко по-бързо второто/ първо-18 часа, второ-10 часа/Шев и кройка-повечко при първото, с второто само перинеотомия.Чувства-еднакви-любов от първа глътка въздух.Гледане-въртя я малката на два пръстаи в болницата ми се чудеха да сръчността, докато не разбираха, че ми е второ все пак.Възстановяване при мен-бързо и лесно, само следродилните контракции първата нощ шяха да ме довършат 
Няма ревност в каката, обича и помага много.
Доста по-болезнено като същинско раждане/ контракциите ми бяха еднакво болезнени и при двете раждания/Малко по-бързо второто/ първо-18 часа, второ-10 часа/Шев и кройка-повечко при първото, с второто само перинеотомия.Чувства-еднакви-любов от първа глътка въздух.Гледане-въртя я малката на два пръста
и в болницата ми се чудеха да сръчността, докато не разбираха, че ми е второ все пак.Възстановяване при мен-бързо и лесно, само следродилните контракции първата нощ шяха да ме довършат Няма ревност в каката, обича и помага много. 
За мен втория път усещането беше в пъти по-силно от първия и така до сега С първото непрекъснато за нещо се тревожех и не успях да се насладя на моментите,за което сега много съжалявам.Сега се тревожа по-малко за глупости и повече се наслаждвавам на безценните мигове,които са толкова кратки,колкото и трудно да ми е на моменти.Но аз си имам батко,който много помага
С първото непрекъснато за нещо се тревожех и не успях да се насладя на моментите,за което сега много съжалявам.Сега се тревожа по-малко за глупости и повече се наслаждвавам на безценните мигове,които са толкова кратки,колкото и трудно да ми е на моменти.Но аз си имам батко,който много помага