Каква предучилищна форма сте завършили 
- Публикувана: 6 апр. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 23:30 ч.
Ходили/неходили на ДГ, отчетна тема!
Аз пък ходех много дълго на градина, дори и предучилищната изкарах там, защото баба ми още работеше и не можеше да ме гледа. Много, ама много мразех детската градина, защото ме караха да ям, а аз бях злояда, и до ден днешен съм такава, и ненавиждам някой да ме кара насила да ям, а и защото там имаше следобеден сън, а аз не можех да спя следобед.
Ходих на градина и всеки ден молех мама да ме спре, висях на оградата (тя е точно срещу нас) и чаках да мине и я карах да ме вземе... и тя накрая се предаде и последната година ме прати на полудневна английска забавачка, където си беше супер. Деца, реснички, игри - никой не ме караше насила да ям и да спя. И на балет ме водеше, ама там ни се караха и не беше толкова хубаво чак.
Сега обаче, когато казах, че ще пращам Ирина на градина (моята - все още е точно срещу нас), майка ми беше против тези "социалистически" форми за масово отглеждане на деца. И когато малко по-късно реших да спра Ирина от градината, майка ми ме подкрепи.
Сега обаче, когато казах, че ще пращам Ирина на градина (моята - все още е точно срещу нас), майка ми беше против тези "социалистически" форми за масово отглеждане на деца. И когато малко по-късно реших да спра Ирина от градината, майка ми ме подкрепи.
Да, и на ясла, и на градина. Нямам лоши спомени, имам останали някакви смътни спомени за опитите ми да свикна с децата- в четвърта група вече твърдо бях решила, че ще се оженя за Тошко, но Магда Скубачката ми го открадна, защото най-безстрашно се превърташе на най-високия лост в градината и въобще можеше ефектно да прилича внимание. Спомням си как една учителка стажантка реши да ни приспива... като ни свиреше до главите с акордеон, фалшиво. Аз бях кротко и добро дете и учителките ме харесваха. Леля Минка беше вечно усмихната. "Другарката" Асса и до ден днешен си ме спомня, срещахме се в квартала.
Ходила съм на всичко - и на ясла, и на градина, и на предучилищна. И понеже бабите бяха заети, а и в един град с нас, неучебното време за мен беше скука.
А това за отглеждането от дядовци не е вярно. Пред очите ми всеки ден е един дядо, които в момента отглежда 3-то внуче. (като започне от 3м. и до градинска възраст, ноооо, повтарям отглежда, а не възпитава
.Моля да се има впредвид!)
И моля да ми простите за оф-а
Мяу, ако следиш темата, моля те разчисти си кутията, не мога да се свържа с теб повече от 2 седмици!
А това за отглеждането от дядовци не е вярно. Пред очите ми всеки ден е един дядо, които в момента отглежда 3-то внуче. (като започне от 3м. и до градинска възраст, ноооо, повтарям отглежда, а не възпитава
.Моля да се има впредвид!)И моля да ми простите за оф-а
Мяу, ако следиш темата, моля те разчисти си кутията, не мога да се свържа с теб повече от 2 седмици!
При мен от всичко по малко.
Записали са ме на детска ясла на 2,5 г, която съм понасяла доста трудно и с много рев. На 3 години са ме прехвърлили в градината и там вече е настана истинската драма. Имахме една "невероятна другакрка", която смяташе че децата са някакъв вид тухли четворки и трябва да стоят подредени под оградата
Тормозеше ни ужасно. Това са най- най- най-- гадните спомени в живота ми. А тя особено мразеше мен. В резултат на непрекъснатия тормоз започнах да повръщам всяка сутрин преди да влеза в градината. Това е продължило около година след което съм направила нещо като язва и се е наложило да ме отпишат. Едеята е била да ме гледат двете баби, които точно тогава са се пенсионирали. И двете починаха 6 месеца по- късно. Половин година се гледах сама до обяд, а майка ми работеше на половин работен ден, като за останалата си беше пуснала неплатен отпуск. СЕга като се замисля, не бих оставила 4 годишното си дете в къщи само каквото и да става, но времената са други, а тя тогава наистина не е имала кой знае какъв избор:( После ме записаха на предучилищна и на 6 години тръгнах на училище.
Записали са ме на детска ясла на 2,5 г, която съм понасяла доста трудно и с много рев. На 3 години са ме прехвърлили в градината и там вече е настана истинската драма. Имахме една "невероятна другакрка", която смяташе че децата са някакъв вид тухли четворки и трябва да стоят подредени под оградата
Тормозеше ни ужасно. Това са най- най- най-- гадните спомени в живота ми. А тя особено мразеше мен. В резултат на непрекъснатия тормоз започнах да повръщам всяка сутрин преди да влеза в градината. Това е продължило около година след което съм направила нещо като язва и се е наложило да ме отпишат. Едеята е била да ме гледат двете баби, които точно тогава са се пенсионирали. И двете починаха 6 месеца по- късно. Половин година се гледах сама до обяд, а майка ми работеше на половин работен ден, като за останалата си беше пуснала неплатен отпуск. СЕга като се замисля, не бих оставила 4 годишното си дете в къщи само каквото и да става, но времената са други, а тя тогава наистина не е имала кой знае какъв избор:( После ме записаха на предучилищна и на 6 години тръгнах на училище. 
При баба живях 4 години. На нашите им ходех на гости. Като дийде време за предучилищната ме взеха. Иначе имах голям мерах ученичка да бъда и "с рейса" да ходя на школо. Все мрънках на баба и тя понякога ме водеше в дет. градина на село. Но не ме оставяше дълго, че се напишквах и много боледувах.
Ама бяхя едни мерациии
От мерак тръгнах брат ми да прибирам от ясла един ден и се загубих.
Ама бяхя едни мерациии
От мерак тръгнах брат ми да прибирам от ясла един ден и се загубих.