Всяко трето дете с нервно-психично разстройство

   Аз нали все за това пиша...Ето сега и специалистите са го написали...Да добавя само,данните са от преди две години обаче,в София е имало 30тина случая на заболяване от диабет,вселдсвие стреса на децата от първи клас,при това за година...И тези данни са събрпани основно от елитните начални училища...Какво да кажа?!Освен че ако не направим нещо,българското образование ще съсипе децата ни!

Мисля си, че такава диагноза може да постави лекар- психиатър или поне психолог. Една анкета сред 166 деца от няколко хиляди е абсолютно НЕ-представителна и НЕ-статистически достоверна. Тези определения ми се струват пресилени и поредната журналистическа новина.

Абсолютно съм съгласна, че трябва да сме много внимателни с нежната детска психика. Една спокойна семейна обстановка без насилие е в основата на щастливото детство и е ключът към бъдещето пълноценно  развитие на всяко дете.

Уф, аман от стъкмистики! 
Например, в моето детство нямаше фобии от животни, може би защото нямаше бездомни кучета по улиците. 
Но пък ужасно се страхувахме от шпиони, диверсанти и Синьото петно! 

ПП Извинявай, но съм много чувствителна относно темата за детските психически разстройства. Напоследък го чувам все от родители, чиито деца не са приети в най-елитните училища и те са щастливи, защото "оттам излизат само наркомани и деца с психически разстройства".
 Гроздето е кисело, нали знаеш... 

Моето и децата около него определено не са стресирани За другите не знам

Страх от тъмнината изживяват не само децата, но някои възрастни. При това без да са плашени, че ще стоят на тъмно.
Страх от кучета имат всички деца, срещу които е скачало куче. Тези, които са били блъснати от гълъб ги е стах от гълъби.
Тази статия никак не ме тревожи, не съобщава обезпокоителни факти, всъщност съобщава в числа някакви факти, които са знайни и без друго.
Ако тези неща са психически разстройства, то аз не познавам нито едно дете и нито един човек, който да е психично здрав

По-скоро вярвам, че написаното е истина. Като се има предвид, че децата днес са много по-натоварени от нас преди 20 и кусир години, нищо чудно, че възрастовите граници на различни заболявания (вкл. диабет) спадат.....и че динамиката на ежедненвието им се отразява негативно в най-ранна възраст ....уф, пустия му стрес, кому е нужно цялото това бързане за някъдеси

Ето още една статия, която аз асоциирам с горната (макар че може би не е много очевидна връзката).

http://karmene.greatnow.com/harvard.html

Тази статия ми беше много интересна, мерси! Аз наскоро превеждах едни доклади от конференция в Германия 2000г., където беше цитирано подобно изследване на база на изграждането на мозъчните връзки и как някои са по слаби от други, а най-слабите с времето се разпадат. Такива са връзките да заплаха и реакция на заплахата със страх, агресия и т.н. Най-интензивно изграждане на връзките става от 2 годишна възраст, спира напълно на 10. Учените са установили, че, ако едно дете до 2 -годишна възраст живее в много стресова среда, в тийнейджърска възраст вече практически не притежава връзки, които да ме помагат да сдържа агресията си, например. Представете си - до 10 годишна възраст се изграждат мозъчните връзки, които ни остават за цял живот!!!

Пълни глупости. Не мога да повярвам. Така ли е модерно вече да се наричат любопитните, палави, опознаващи света деца?

Живеем в трудни времена,децата са участници във вечния преход ,който е в България.Нормално е децата да са изнервени и стресирани при този начин на живот-дори нямат подходящо място за игра(площадките пред блоковете са пълни със стъкла и кучешки......)!

Колкото и да е натоварено детето ми, винаги ще считам, че е малко натоварено.
За мен детството не е сладко пухкаво като захарен памук, където има само усмивки и целувки. Детството е подготовка за големия човек и по-добре в детството, отколкото на стари години.
Какво толкова са по-натоварени от нас на техните години?  Дай боже, няма да се редят през деня на опашки за купонни продукти и девизови стоки, дай боже, няма да имат режим  на тока, че да си пишат домашните на свещ и пр.
Мисълта ми е, че всяко поколение има необходимостта от своите трудности и да жалим децата си е равносилно да наричаме мъжете си слаби. Децата са яки, големите трябва да бъдат яки.

Да, и аз с това ги свързвам нещата.

Не знам, дали осъзнавате, но това е много тревожен сигнал. Всяко трето дете, преди още да е тръгнало на училище вече има психичен проблем. А ако сложим и тинейджърите, може да се окаже, че всяко второ дете е с фобия и психични проблеми. 

Нещо важно, което е пропуснато в статията: повечето от родителите на тези деца НЕ СМЯТАТ, че децата им имат някакъв проблем -- щом са нахранени и имат компютър, всичко е наред. А явно не е така...

Затова ви препоръчвам да прочетете следните книги:

• Детето - как да го обичаме истински
• Децата на Новата Ера
• Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент

А колко от родителите и възпитателите по градините са прихически здрави?

Aми съдейки по реакциите на майките по моите теми си представям в каква "здрава" и "положителна" среда растат и децата им.

Раздразнение, осъждане, гняв, недоволство -- това са неща, които децата никога не бива да виждат в родителите си. Защото от 2 до 5 годинки в детето се залага основата на възприятието му за света. И после ще вижда света пречупен през тази призма. Ако родителите осъждат пред детето нещо или някого и изтъкват недостатъци и грозота то по-късно в живота, като Кай от "Снежната царица", човекът вече няма да може да вижда красотата, която го заобикаля. И не случайно такива хора се втурват да трупат пари и да купуват скъпи вещи, за да запълнят тази черна дупка в душата им...

Ludmil, Вие просто говорите за някакво утопично родителство. Знаете, че това е невъзможно.

Невъзможно е в града, в условията на законите на джунглата, където щом прекрачи прага на дома детето е изложено на ненормални студени и злобни отношения между хора, на порнография и сатанизъм (от медиите и плакатите). Но знам хора, които живеят по съвсем различен начин и отглеждат децата си по съвсем различен начин. Чували ли сте за Валдорфската школа, например? Или за школата на Шчетинин?

Да, чувала съм.
Не смятам, че е приложимо масово и не смятам, че абсолютно никога никой от тези хора не е проявил нито една негативна емоция, реакция и т.н. пред детето си, иначе с базисните възгледи съм съгласна.

Масово, на този етап на съзнание в обществото няма как да се приложи, защото то изисква човек да извърши преврат във виждането и възприятието си за света и така да се прости със сегашния си мироглед на консуматор и експлоататор.

Но все пак има такива хора - пионери.

По принцип те имат строги правила и специално тези, за които говоря, са се обособили като общност за да могат да създадат най-идеалните условия за развитието на децата и себе си. Например, създали са свое училище, където се прилага методиката на Щетинин (книгата му "Да обхванеш необятното: Записки на педагога" може да се вземе оттук, прекрасна е!). Това училище се признава от официалните власти. Разликата е, че в него се преподава материал, от който е изчистено насилието. Приказките, които децата четат и учат съдържат само положителни, съзидателни и красиви елементи. В тях няма битки, отсечени глави на лами, зли магьосници и предатели. За сметка на телевизията, която много рядко гледат имат собствена музикална група и театър.
В училище уроците се изучават под формата на театър, танц или игра в които взимат участие саммите ученици. Една сухо историческо събитие може да бъде разиграно театрално така, че децата да го запомнят за цял живот. Част от уроците се учат направо от книгата на Природата, където неща, като геометрия и златно сечение могат да се видят в съвършенната структура на паяжината или пчелната пита.

Редом с уроците се изучават всякакви занаяти, оценки няма, вместо това се пишат цветя и звездички. Въобще избягват се съревнования, награди за първо място и подобни поощрения децата да бъдат първи, да надминат останалите, защото така винаги ще има победители и победени, съответно възгордели се и унижени... 

Родителите следват ревностно християнските морално-етични принципи, провеждат се събирания всеки ден на които се обсъждат задачи, проблеми и идеи. Разбира се, съвършенно позитивни родители все още няма, но когато човек живее в приятелски отношения с толкова хора, те сами му посочват грешките и той се радва да ги корегира. Често се случва на тези събрания човек да застане пред другите и да ги помоли да му кажат грешки и недостатъци, които той може би не забелязва в себе си, за да може да ги поправи. Интересното е също, че децата се чувстват добре във всеки дом и всъщност всички са им родители и учители.

Много може да се говори за това, но е извън темата...

в такъв случай, хората, на които е приложено, ще си останат отритнати от обществото...
в целостта си идеята е неприложима, може би само части от нея

Това съвсем не е задължително.

И колко по-отритнати ще бъдат тези хора от децата възпитавани в домове за сираци да речем или там всичко е в нормите на обществото и няма проблем?
Както е ОК възпитанието с бой, забрани и обиди - нещо което може да се види всеки ден навсякъде?
После се чудим защо децата са такива. Ами какви да са?

Не е така, те ще станат като привличащ център за подобни хора и ще внесат светлина в обществото, това мога да го кажа със сигурност, защото познавам такива съвсем активно участващи в обществото хора. Те са смирени и тях никога няма да ги видите на предната линия но ще ги познаеш по това, че където и да отидат внасят една светлина, надежда и благост у всекиго. Клиентите, колегите или пациентите им стават по-добри, по-отзивчиви, положителни, сърдечни ...  Защото няма зли хора, има хора, които още не са открили и проявили добрата страна в себе си.

Когато детето израсне до определена възраст (10-12 години) с дадена положителна ценностна система, тя му става основа за възприятие, мирголед, призма, през която ще пречупва света до края на живота си.

И тогава то няма да се засяга, ако някой прояви злоба и несдържаност с него, защото ще вижда един нещастен болен човек, който има нужда от любов, така както вие не се сърдите, ако психично-болен говори небивалици за вас.

Освен това, тези, които са гледали филма Taйната вече знаят, че човек сам привлича случки, обстоятелства, хора в живота си, с отношението си към реалността. Няма случайни неща, ставащи ей така от никъде. Т.е. когато някой крачи по улиците с мирогледа, че българите са тъпи, мързеливи и груби ще среща само такива. И обратно, ако детето вижда във всеки човек едно непроявено добро, ако вярва, че българите по душа са услужливи и добри, то ще попада в живота си на такива хора...

За пример, на мен още от детството родителите ми казваха, че циганите са мръсни, крадливи и т.н. И като станах тинейджър, дори пред мен да се изпречи културно облечен и чист циганин, аз винаги го виждах като мръсен, но облечен с чисти дрехи  Т.е. неспособен бях дори да приема друга алтернатива, освен гледната точка на родителите ми. Уви, много хора днес носят в себе си една такава гротескна, изкривена до неузнаваемост грозна картина на света, съставена от родителите, медиите, телевизията, рекламата, обществото... В техния мрачен свят е нормално да има съперничество, нетърпимост, раздразнение, ревност. Вижте само медиите -- те полагат усилия да изровят най-мръсното за да ни заливат ежедневно с помия от убийства, грабежи, измами, интриги. Смятате ли, че в всеки ден не се случват хубави неща по света или в България? Разбира се, дори много повече са, но никога няма да ги видите по телевизията.  И така хората са приели за нормална и единствена алтернатива на живот, в която човек е във вечна борба с останалите...

Трябваха ми десетки години съзнателен труд да изкореня тези криви огледала от мен.

Людмил,това звучи прекрасно,но някак приказно и нереално.Заинтригува ме,книгите ще си ги взема,за другото....

ДОБРЕ, ЧЕ НЕ РОДИХ ТРЕТО!

Напомня ми на тази реклама, която гласи -- " (следващият път) ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПРЕЗЕРВАТИВ" 

Хе-хе, защото то вече щеше да е невротизирано, според тази псевдо-статистика.

Людмил, интересни неща пишеш като повод за размисъл, ама дълги, а нямам време за малко спор. Но само да спомена накратко: (1) ревностното "придържане към християнските морално-етични принципи" малко ни тегли към едно особено откачена тема дето се шири на 40 страници в "дом и семейство"; (2) и аз съм се замисляла на какво биха заприличали класическите детски приказки, ако се цензурира всякакво насилие (значи  бабата и Червената Шапчица ще се скрият по леглото и  юнакът ще се скара на ламята и подобни) но всъщност, този стил на пренаписване докъде всъщност се простира: ти споменаваш деца на 10-12 години: ами те история как ще учат или пък как ще могат да интерпретират нещата, които (предполагам) ще виждат по телевизията?

Иначе, като цялостно виждане, съм съгласна със създаването на емоционален усет/чувствителност и духовност у децата. Но животът е такъв, какъто е, и изолирането на децата от реалността може да бъде пагубно.

Людмил, мислил ли си какво става, ако детето ти , достигнало твоята възраст, реши, че твоите ценности не са подходящи за него? точно както ти и родителите ти?

Разбира се. И много вероятно е след 40-50 години да осмисли много от ценностите на днешния ден. Важното е да заложим положителна, невредоносна основа за бъдещия му живот. Ще се постараем да усвои занаят с ръцете, да се научи на труд със земята, да слуша интуицията си, да познава законите на Хармонията, да полага правилните грижи за тялото си (а това далеч не се заключава само с къпане и миене) и здравето си, да познава билките и знаците на природата. След това (след 13-15-тата година) Самуил вече ще има свобода на избор и ще носи последствията му. Ако след това реши да яде месо, да яде захарни изделия или да пуши -- няма да го спра. Но няма да допусна това обсебване, което много родители правят с децата си за да ги задържат колкото се може по-дълго при себе си (само в България съм виждал дърти мъже на по 30-40 години да живеят с майките си), нито пък да страда от родителски амбиции за бъдещето му. Дали иска да стане тракторист, космонавт или водопроводчик нека бъде изцяло негово решение. Важното е да му е по сърце.

Затова се пишат чисто нови приказки и музика.

Нещо изродихте темата... За пореден път.
"Всяко трето дете с нервно-психическо разтройство" - дрън-дрън!

не виждам да се е изродила темата, разсъждаваме дали е така и се предлагат решения на проблеми.
относно пренаписването на приказките, много се колебая, те са класика. от друга страна, наистина предпочитам да спестя на детето си жестоката част от съдържанието им...

Все пак приказките възпитават в някакъв определен стереотип, който ти казва кое е добро и кое е лошо.
Те не са просто интересни историйки, с които да запълваме времето, докато детето заспи. Те му изграждат представа за света, който то все още не познава, за нещата от него, с които не се е сблъсквало.
И е нормално, когато в приказката има жестокости, то да сметне, че е ок и в живота да ги има.

Съвсем друг е въпросът дали е добре на детето да му се представя идеализиран модел за света, който обаче не отговаря на действителността, но ще направи от него изключително добър и морален човек. Понеже поставя под въпрос приспособимостта и способността за оцеляване в действителния свят на такова дете.
Нямам отговор на този въпрос дори за себе си.

Oбикновено лошотията се накзва в края на всяка приказка и детето знае, че всяко действие си има и последствие

Хора, а вие с кои приказки сте отраснали и мислите ли, че сте невротизирани от тях!!! Или сте от благословените 2 бр. деца, незасегнати от това насилие, което блика от столетното наследство на детската литература?
Хайде, не ставайте смешни! Приказките им били виновни.

Много често наказанието, пък било то и справедливо, включва в себе си жестокост. Аз това имах предвид. Не че злото побеждава в приказките.