Здравейте,мили мами!
Точно след 4 дни ми предстои планово секцио и ще настъпи така дългоочакваният миг,когато най-после ще гушна за първи път малкото човече.До настоящия момент бях абсолютно спокойна, дори нетърпелива това да се случи.Имах доста тежка бременност,съпроводена с редица проблеми, страхове и притеснения, но през цялото време се успокоявах с мисълта,че всичко си заслужава,че накрая нещата ще си дойдат на мястото.
И днес,най-неочаквано за самата мен,изпитах някакъв почти панически страх.Първо-дали всичко ще е наред с операцията,с възстановяването,за което казват,че е доста тежко след това,но най-вече...от първата среща и първите грижи.Ами,ако майчинският ми инстинкт не "проработи", ако не успея да се справя така,че да задоволя по най-правилния начин потребностите на своето дете?Ако не се науча да го разбирам и да му давам това, от което има нужда?
Вие имали ли сте подобни страхове и как успяхте да се справите с тях?
Точно след 4 дни ми предстои планово секцио и ще настъпи така дългоочакваният миг,когато най-после ще гушна за първи път малкото човече.До настоящия момент бях абсолютно спокойна, дори нетърпелива това да се случи.Имах доста тежка бременност,съпроводена с редица проблеми, страхове и притеснения, но през цялото време се успокоявах с мисълта,че всичко си заслужава,че накрая нещата ще си дойдат на мястото.
И днес,най-неочаквано за самата мен,изпитах някакъв почти панически страх.Първо-дали всичко ще е наред с операцията,с възстановяването,за което казват,че е доста тежко след това,но най-вече...от първата среща и първите грижи.Ами,ако майчинският ми инстинкт не "проработи", ако не успея да се справя така,че да задоволя по най-правилния начин потребностите на своето дете?Ако не се науча да го разбирам и да му давам това, от което има нужда?
Вие имали ли сте подобни страхове и как успяхте да се справите с тях?
. 
