Малко трудна тема за родителите

  • 4 251
  • 107
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7 091
Иска ми се да ви попитам страхувате ли се за родителите си в България? За това как ще се справят финансово, за това ако някой се разболее? Правите ли нещо по въпроса и ако да, какво?
Благодаря на всички, които ще се включат!  bouquet

# 1
  • Мнения: 1 630
Да.... трудна ти е темата
За щастие родителите ми са млади, но имам баби и дядо на възраст.

За финансовата част не се притеснявам. Пари винаги могат да се пратят.
Със сигурност от тук бих могла да си позволя да им помогна повече, от колкото ако работех в България.
За щастие нямат нужда.

Виж другата част ... това да минеш да изядеш една супа при баба, а тя да ти разкаже какво я вълнува или да може да ти даде съвет за нещо и да се чувства полезна. Да минеш да изчистиш малко (защото отказват да влиза чистачка)... да отидеш с тях на лекар, на разходка, на сладкарница .... Това са нещата, които от разстояние няма как  Tired

# 2
  • Мнения: 3 367
парите не са проблем, майка ми се оправя,на свекърите пращаме редовно
ако някой се разболее лошо се прибираме за колкото можем
аз имам хронично болна сестра която мисля много,защото засега е с майка ми,после не знам
всеки ден говорим по мсн и телефон,опитвам се да съм в течение,но както каза рали истинската грижа е в детайли,за които за жалост сме много далеч
страхувам се да,като звънне телефона след 9пм и преди 8ам до днес,след 8 години емгирация,ми става зле..
 

# 3
  • Мнения: 7 914
От както мама остана само страх е слаба дума... само да чуя че дори е болна от грип и ми се иска да си хвана самолета и да отида да и помогна...Финансово мама е ОК... не я мисля.. ще ми се да я взема някой ден при нас.. но за това само времето ще покаже Peace

# 4
  • Мнения: 5 475
Да си кажа честно на мен ми е много болен този въпрос. Rolling Eyes
 Нямам братя и сестри. Confused
Родителите ми отдавна са пенсионери,а имам и една баба ,която е жива и е на почти 86 години. Peace
  От години живея отделно,а през последните 8 години и извън страната.Първоначално родителите ми бяха добре финансово,в последствие инфлацията им "изяде"спестяванията.
 Пенсиите им са мизерия. #Cussing out
  За момента,това с което мога да помагам е да пращам пари за спешни разходи - неплатено парно,лекарства,зъболекар. Tired
  Не работя постоянно и не мога да съм полезна с повече. Rolling Eyes
    Мислила съм и над варианта да ги взема при мен.Но засега е трудно за прилагане,поне докато е жива и баба ми.  Peace
    newsm78  Лятото бяха близо месец тук,голям зор видях с тях. Confused
Съпруга ми научи веднага думите "притеснявам се"  Tired Макар,че по всякакъв начин се мъчихме да им угодим. Rolling Eyes
От старата генерация са и трудно се пречупват  малко са особняци като характер и трудно се нагаждат към нови условия. Confused
  Иначе по телефон се чуваме почти всеки ден. Peace
 Но както са казали и момичетата,много неща не могат да се наваксат от разстояние. Confused
  

# 5
  • Мнения: 1 436
За финансовата част не се страхувам. Страхувам се, че ще се случи нещо сериозно и няма да ми кажат, от криворазбрано желание да не ме притеснят. Преди време баба ми беше в болница със съмнение за Алцхаймер, а аз не знаех. Не искали да ме притеснят, защото и без това нищо не съм можела да направя  ooooh!

# 6
  • Мнения: 7 091
За финансовата част не се страхувам. Страхувам се, че ще се случи нещо сериозно и няма да ми кажат, от криворазбрано желание да не ме притеснят. Преди време баба ми беше в болница със съмнение за Алцхаймер, а аз не знаех. Не искали да ме притеснят, защото и без това нищо не съм можела да направя  ooooh!

Ooo, това е от най-големите ми страхове!!! Не ми казаха дядо като почина, чак след 2 месеца, още не мога да го простя на нашите! Почувствах се ужасно! И сега непрекъснато се съмнявам дали не крият от мен.  Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 3 461
Мама я взехме при нас, инициатор беше мъжът ми и съм му много признателна за което. Баща ми също е много жизнен въпреки годините, но разчитам , че брат ми е е близо до него и може да реагира веднага. Иначе и аз се ужасявам, когато телефонът звънне по необичайно време. Embarassed

# 8
  • Мнения: 2 381
Не ми спестяват случаи на смърт, но ме подготвят дълго време, че се очаква.
Нищо не мога да направя - живея на хил км и не мога и да се върна на настоящия етап. И предпочитам да е така. Преживявам го тежко -трудно спя, спирам да се храня.
Страх ме е. Родителите ми са сравнително млади, но общувам с много хора и знам, че заболявания не прощават.
До сега съм пращала малки суми. Напоследък пращам дрехи, за да ги зарадвам.
Чуваме се често.

# 9
  • Мнения: 907
Ами засега те работят по въпроса, не са опряли до мен и не биха искали, въпреки че съм правила скрито някои "дарения" под формата на по-добри условия за живот за тях, но и за нас, когато сме там. Има обаче една неприятност - в случай, че и 2та закъсат, не мога да ги взема тук да живеят постоянно, това най-много ме притеснява. Но поне няма вече визи и до половин година не е проблем. Дано сега с членството ни в ЕС стане и по-леко поне за родителите.

аз имам хронично болна сестра която мисля много,защото засега е с майка ми,после не знам

Това е и моя голяма грижа.  Sick

Последна редакция: ср, 11 апр 2007, 21:14 от MegiX

# 10
  • Мнения: 1 526
Тандури, позволи ми да те поправя- темата не е малко трудна, а много трудна и деликатна (за съжаление  Sad )
Родителите ми са разведени. Баща ми не е в цветущо здраве, но поне е семеен и не е сам.
Ужасно са претиснявам за мама. Тя е сравнително млада- на 50г.но болестите не подбират  Sad . Не работи- ние я издържаме. Но проблема не е толкова в парите, а в самотата по никакъв начин не мога да й компенсирам това, че не вижда внуците си всеки ден. Знам, че й е много трудно. Бях я взела тук, но дърво без корени не може... Сложна е работата при нас.
А за смърт- баба ми почина преди 7 г.- казаха ми на третата седмица- да не ме претисняват и те също... Другата ми е 77 да ми е здрава, много я мисля. Всеки път, по телефона плаче `... не знам дали ще ви дочакам...`и след всяко виждане се сбогуваме- като за последно... Cry
Не е лесно да си емигрант...

Последна редакция: ср, 11 апр 2007, 23:05 от Tali Dan

# 11
  • Мнения: 664
Ами то едва ли има някой, който да не се притеснява за родителите си Sad
Баща ми е сам , не е много млад и не е в цветущо здраве, имам и един-единствен дядо, който е близо 90 годишен,с  много борбен дух, въпреки болестите и операциите, все се чудя дали ще го заваря следващия път. Не искам и да се замислям за лошото, загубих майка си почти дете и още не мога да го преживея.

# 12
  • Мнения: 650
Доста трудна..
И двамата с мъжът ми нямаме братя и сестри...
аз се опитах преди време да повдигна темата-маи за първи път преди година...
Трудно е, но решихме да се борим за гражданство, затова досаждам на Анет1104 LaughingПосле supplemental social security & medicare
Ако стане нещо няма как да се върнем w BG, тук медицински разходи абсурд, на никои не може да се разчита да ги гледа в БГ-братя, сестри-те си имат семеиства и деца и внуци-сега правят мили очи че ние сме "милионерите" но като опре ножа да кокала съм стъпила с двата крака на земята-никои няма да издържи и да ги гледа тях и да си остави внуците и децата, платени услуги в Бг-досега каквото се наложи е одиране на кожата...имах баща който се разболя-не ми с е говори  ShockedНаши приятели плащат в БГ за гледане отива 800-1100 лева на месец.. затова решихме хем ние да си помогнем заради децата а и за в бъдеще-хем на тях....по добре да са социално слаби тук отколкото в БГ да друсат нас за нещо което не знам дали е вярно, дали е корумпирано, дали е лъжа и дали въобще се грижат newsm78. Дали всички го осъзнават (имам предвид родителите за които сме предприели доста компромиси)-НЕ! Но това е друга тема Stop Малко директно, но това е ситуацията опростена
Иначе преди това -ДА подпомагахме ги доста и непрекъснато-дали се осъзнаваше-не от всички за съжаление

Последна редакция: ср, 11 апр 2007, 23:08 от Lana2004

# 13
  • Мнения: 6 167
ами притеснявам се, да.
за майка ми, за дядо ми.
не се успокоявам, че брат ми е там, че има телефони, че все пак са с платено парно и сметки.
гадно ми е. чак не ми се пише.

# 14
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
Мисля ги и тях и бабите и дядовците ми.За сега вси4ки са живи,но само баща ми е здрав.Не мога да направя много за тях и се моля да не се слу4ва най лошото....но каквото е писано....

Общи условия

Активация на акаунт