- Публикувана: 16 апр. 2007, 13:50 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2007, 13:40 ч.
"Почивате" ли си от децата?
Това питам, защото ми е любопитно. Чувала съм доста хора да казват, че оставят децата си на баби, за да "си починат". Не става дума за излизане вечер за няколко часа.
Аз лично не бих заминала без детето си на почивка, засега и за през нощта не съм го оставяла, но като спра да го кърмя може би бих, ама само в изключителен случаи и много рядко.
Аз лично не бих заминала без детето си на почивка, засега и за през нощта не съм го оставяла, но като спра да го кърмя може би бих, ама само в изключителен случаи и много рядко.
Бабите ни са в други градове, тук нямам никакви роднини, ако имах не знам как бих постъпила 
предполагам, че бих я оставяла, за да си напазаруваме в Метро за месеца например, вместо мъжът ми да виси с нея на входа, а аз да спринтирам с количката и да взема продукти за 1 седмица ...
Оставяли сме я само когато правихме ремонт и на почивка сме ходили веднъж без нея, издържах 4 дена и си тръгнахме
предполагам, че бих я оставяла, за да си напазаруваме в Метро за месеца например, вместо мъжът ми да виси с нея на входа, а аз да спринтирам с количката и да взема продукти за 1 седмица ... Оставяли сме я само когато правихме ремонт и на почивка сме ходили веднъж без нея, издържах 4 дена и си тръгнахме
Бабите ни са в други градове, тук нямам никакви роднини, ако имах не знам как бих постъпила предполагам, че бих я оставяла, за да си напазаруваме в Метро за месеца например, вместо мъжът ми да виси с нея на входа, а аз да спринтирам с количката и да взема продукти за 1 седмица ...
предполагам, че бих я оставяла, за да си напазаруваме в Метро за месеца например, вместо мъжът ми да виси с нея на входа, а аз да спринтирам с количката и да взема продукти за 1 седмица ... извън темата обаче защо не я вземаш със слинг или кенгуру? ние влизаме със слинга в Метро без проблем
За вече близо 10 години, само една нощ е била без нас. Беше на три месеца, когато съпругът ми решил да ми прави изненада за рож. ден. Романтична вечер в хотел. Беше се уговорил с майка ми и аз разбрах чак като стигнахме в хотела. Иначе не знам дали бих се решила да я оставя толкова малка.
Иначе никога не сме я оставя ли на някого дори и за час. Не е било толкова поради липса на желание , колкото поради липсата на избор.
Бабите - едната не може, другата не иска, преместване в друг град... и така.
Иначе никога не сме я оставя ли на някого дори и за час. Не е било толкова поради липса на желание , колкото поради липсата на избор.
Бабите - едната не може, другата не иска, преместване в друг град... и така.
Не съм го оставяла на друг човек за повече от два часа. Ще го направя накой ден, но не още. А за преспиването на друго място още много време трябва да мине.
Почивам си, работя и върша къщна работа докато спи. Устройва ме прекрасно за момента. Само не знам като станат двама какво ще правя. Сигурно ще го давам на детска градина до обяд след време.
Почивам си, работя и върша къщна работа докато спи. Устройва ме прекрасно за момента. Само не знам като станат двама какво ще правя. Сигурно ще го давам на детска градина до обяд след време.
Аз го оставям детето и за 1 нощувка при майка ми с най-голямо удоволствие.Тя живее на село,имат животни,голям двор и градина и той с удоволствие ходи там.Дори не се разплаква като го оставяме дори с усмивка ми казва чао.А аз като знам ,че той се чувства прекрасно там съм спокойна и мога и аз да разпусна малко без да мисля постоянно за детето.Но като цяло не го правя за да си почина от него,а по-скоро той да си почине от мен.А понякога и на свекърва ми съм го оставяла,но при нея той не е спокоен и предпочитам да няма такива случаи,но когато няма как...
И аз съм по цял ден сама с бебката (голямата ми дъщеричка ходи на детска градинка) и често се изморявам. Но избора да си я гледам сама си е изцяло мой. Тъй като майка ми живее далече, понякога, когато се налага да отида някъде я оставям на свекърва ми. Но за не повече от 2-3 ч. Голямата ми дъщеря е спала у баба си за 5г. точно 2 пъти - на една Нова година и една хощ, когато с мъжа ми отидохме за ден на Цигов чарк. Беше ми много криво, защото не мога нито миг без децата си. А почивните дни за мен са празник, защото и двете ми принцески са си у дома. Обожавам да ги водя по разходки, в парка, на люлките, магазина и т.н.
СмиНсЧо, когато бебе влизахме с кенуру, когато беше около 13 кг. обаче, получи кръвонасядания по крачетата от кенгуруто, защото заспа и се отпусна, от тогава вече не смея да я слагам, а и сега вече е 17 кила и висока почти 1 метър 
Но мисля да я заменя за слинг (който при този ръст и кг само замазва очите на метро-служителите, всъщност си я нося на хълбок с придържане с ръка), защото взе да тежи много - баща й е нежен, 186/86 кг и не може да прави такива неща 
Viva la madre!По темата: не, не я оставям за повече от няколко часа (да я гледат, не да си почина аз - ако не ме гризеше съвестта, нямаше да я оставям и толкова). Въпреки изключително влудяващия рефрен на свекърва ми 'ела, да си почине майка ти' откак се е родила - детето не ме умаря, не и да ми създаде нужда да я връча на баби. Веднъж е спала без мен тази зима (без проблем). Не изпитвам нужда да я оставя, да не говорим за няколко дена или почивка някъде без нея.
Големия се престраших да го оставя за 1 нощ след като направи годинка. Но като стана на 1 1/2г. си намерих работа и се наложи майка ми да го гледа докато тръгне на ясла. И така той замина на село с баба за 3 месеца. Всеки петък заминавах при него. От тогава всяка ваканция той е с баба и дядо и е щастлив като нас ни няма 
Не съм сигурна кой от кого си почива 
С бебка вече мисля по друг начин и още на 10-я ден я оставих на баба, а ние хукнахме по магазините за памперси и храни Смятам, че децата от рано трябва да се научат да се отделят от родителите си. По-лесно е и за двете страни по-късно /ясла, детска градина, лагер/
Не съм сигурна кой от кого си почива С бебка вече мисля по друг начин и още на 10-я ден я оставих на баба, а ние хукнахме по магазините за памперси и храни Смятам, че децата от рано трябва да се научат да се отделят от родителите си. По-лесно е и за двете страни по-късно /ясла, детска градина, лагер/ 
почивам си всяка седмица петък,събота и неделя като го взима майка ми-при която той и без това седи и ходи с най-голямо удоволствие.Смятам,че всеки човек се нуждае от лично време за себе си и една връзка също...
подкрепям напълно
и аз оставям малкта всеки уикенд при майка ми
Все още не съм си позволявала да я оставя на друг човек за повече от 1 час и то за 3 месеца се е случвало точно 4 пъти. Някак ми е некомфортно като не знам как се чувства малката. Все още плаче много и не мога да се доверя на никой друг освен на съпруга ми. Имам чувството, че изпитвам някаква ревност и си давам сметка,че не е много 'здравословно' чувство, но се надявам да го преживея и да започна да я оставям по-често.
За сега не съм, но сигурно ще се стигне до там...даже може би още това лято ще си вземем 2-3 дни "отпуска" с татито.
И пак няколко дни за мен е приемливо, но мн се чудя на тези родители , които за месеци наред пращат детето си по баби...това не бих никога, ако зависи от мен...то аз не знам и 2-3 дни как ще изкарам без него...
И пак няколко дни за мен е приемливо, но мн се чудя на тези родители , които за месеци наред пращат детето си по баби...това не бих никога, ако зависи от мен...то аз не знам и 2-3 дни как ще изкарам без него...
Все още не съм остявяла дъщеря си на баби и др., за да си почина.Вярно е, изморявам се доста, когато съм сама, нямам същото като преди време за себе си, но държа да бъда постоянно с нея ( съвсем съм обсебена 
), поне докато не навърши годинка и разредя или спра кърменията.
Когато взех решението да стана родител много добре прецених и преподредих приоритетите си, детето ми и мъжа ми са на първо място пред всички и всичко и навсякъде сме си заедно.По нощни заведения не ходим - всичко, което се случва там ми е безинтересно отдавна.
Все обещавам на бабите, че един ден ще имат възможност да й се порадват и те, че ще им я оставя, ноо незнам...
), поне докато не навърши годинка и разредя или спра кърменията.Когато взех решението да стана родител много добре прецених и преподредих приоритетите си, детето ми и мъжа ми са на първо място пред всички и всичко и навсякъде сме си заедно.По нощни заведения не ходим - всичко, което се случва там ми е безинтересно отдавна.
Все обещавам на бабите, че един ден ще имат възможност да й се порадват и те, че ще им я оставя, ноо незнам...
С удоволствие бих го оставила,гласувах с последната опция.3ащото до сега свекърите не са изразили никакво желание да го гледат.Майка ми пък страшно иска,но си е в България 
.До сега не съм го оставяла,за съжаление.За мен не е възпитателно да е залепен за мен непрекъснато 24h,365д.,но нямам друг избор.Хубаво би било ако имаше възможност да го оставям при баба му за по няколко часа от време на време.Едно дете трябва да разбира че понякога се налага да е и без мама за малко и пак да се забавлява,да му е интересно и да се чувства сигурно и обичано.А и по този начин се научава да се доверява на другите"мама понякога излиза,но винаги се връща при мен".
.До сега не съм го оставяла,за съжаление.За мен не е възпитателно да е залепен за мен непрекъснато 24h,365д.,но нямам друг избор.Хубаво би било ако имаше възможност да го оставям при баба му за по няколко часа от време на време.Едно дете трябва да разбира че понякога се налага да е и без мама за малко и пак да се забавлява,да му е интересно и да се чувства сигурно и обичано.А и по този начин се научава да се доверява на другите"мама понякога излиза,но винаги се връща при мен".
Отговорих с "Да", но с уговорка: На почивка не мисля да ходя без децата си.
Просто от време на време някое остава при баба и дядо да спи, защото така иска, или те са го поканили, или сме се прибрали твърде късно след вечерно излизане...
Следващият месец дори майка ми смята да отиде на село и да вземе Филип със себе си (няма как да бъде гледан иначе). Несъменно ще се поотпусна малко, но пък ще ми е мъчно за дребен
Просто от време на време някое остава при баба и дядо да спи, защото така иска, или те са го поканили, или сме се прибрали твърде късно след вечерно излизане...
Следващият месец дори майка ми смята да отиде на село и да вземе Филип със себе си (няма как да бъде гледан иначе). Несъменно ще се поотпусна малко, но пък ще ми е мъчно за дребен
Оставихме я веднъж на свекърва ми на 50 км от нас. Малкото изпадна в депресия, не можеше да говори по телефона с мен от задавяне пред рев и постоянно питаше, кога ще я вземем. Искала си при нейните неща, в нейната си къща. После като я взехме, ме пита, защо съм я оставила и че повече не иска да я оставям така.
Миналата година, когато беше на 1 г. и 10 месеца някъде, я бях дала на майка ми и баща ми за 3 седмици, но тогава не страдаше толкова за нас, нито пък имаше сърцераздирателни въпроси след това.
Отговорът ми е, че бих я оставила, но тя не иска.
На почивка не бих отишла без нея. Ще се чувствам зле. Аз се разхождам из чудни местности и забележителности, пека се на плажа, (ако съм на море), топя се в морето, а тя - при свекърва ми скучае и гледа през прозореца. Никога!
Миналата година, когато беше на 1 г. и 10 месеца някъде, я бях дала на майка ми и баща ми за 3 седмици, но тогава не страдаше толкова за нас, нито пък имаше сърцераздирателни въпроси след това.
Отговорът ми е, че бих я оставила, но тя не иска.
На почивка не бих отишла без нея. Ще се чувствам зле. Аз се разхождам из чудни местности и забележителности, пека се на плажа, (ако съм на море), топя се в морето, а тя - при свекърва ми скучае и гледа през прозореца. Никога!
В началото на април за първи път в живота си откакто съм майка и съпруга ходих на почивка сама, по-точно на гости на приятелка в Германия за една седмица. Децата ги гледа съпруга ми, а за домакинството се грижеше една жена. За всички ни тази ваканция беше от полза. Аз се откъснах от ежедневието и се разнообразих страхотно. Съпругът ми е много горд от това, че е гледал децата без мен и много доволен от непрекъснатото си общуване с тях (взе си отпуска). Каза, че е научил много неща за себе си като баща и опознал е децата от друг ъгъл. Освен това смята, че самостоятелните ми пътувания трябва да станат традиция, поне 2 пъти в годината. Големият ми син също се е чувствал много добре без моието постоянно мърморене и досаждане. Средният ми син също понесе раздялата добре, говорихме си по телефона и той все заръчваше какво да му донеса. Може би само най-малкият е страдал доста (обаче тихомълком), защото откакто съм се върнала е залепен за мен като гербова марка.
Тъй като се чувствам много освежена след това пътуване, смятам да приема предложението на мъжа ми и да си почивам така и друг път
Тъй като се чувствам много освежена след това пътуване, смятам да приема предложението на мъжа ми и да си почивам така и друг път
Дъщеря ми е на 22 месеца. Освен аз, тя също има нужда да си почине от нас с баща и. Миналото лято я оставях редовно на нашите да я гледат за няколко часа през деня и вечерта. Всички се чувстваха прекрасно.
За съжаление тук детето ми няма близки роднини, с които да общува редовно и които да полагат грижи с любов към нея. Децата, особено като минат годинката, също имат нужда от разнообразие, от различен подход и внимание.
За съжаление тук детето ми няма близки роднини, с които да общува редовно и които да полагат грижи с любов към нея. Децата, особено като минат годинката, също имат нужда от разнообразие, от различен подход и внимание.
Цитат:"не, и не бих
детето за мен не е като работата, че да имам нужда от почивка от него, за мен е удоволствие да сме заедно Hug"
Да,и аз мисля така.Може би зависи и от детето или децата--от едни няма нужда чак пък да си почиваш, а от други-няма как,налага се да си почиваш.
Никога не се деля от моето.До такава степен съм свикнала с дъщеря ми,че ако я няма край мен,се чудя какво да правя със свободнияте си ум и ръце!
А да ида на почивка без нея-абсурд на квадрат!
детето за мен не е като работата, че да имам нужда от почивка от него, за мен е удоволствие да сме заедно Hug"
Да,и аз мисля така.Може би зависи и от детето или децата--от едни няма нужда чак пък да си почиваш, а от други-няма как,налага се да си почиваш.
Никога не се деля от моето.До такава степен съм свикнала с дъщеря ми,че ако я няма край мен,се чудя какво да правя със свободнияте си ум и ръце!
А да ида на почивка без нея-абсурд на квадрат!
За 4г. и половина е била 2 - 3 пъти с баба си и дядо си извън София за по 2 дни. Разболяваше се неминуемо след това. Дали от грижите или соматично, не знам. Вече пътуваме заедно, с баща й излизаме вечер и ги оставяме сами, или през деня. Мисля, че е полезно и здравословно да си "почиваме" едни от други. Не мога да си представя да отидем сами на почивка, без дъщеря ни, или пък да я оставя някъде за повече от ден... Но, смяната на обстановката и обкръжението от време на време, е добре за всички.
С него съм за психиатрията, без него направо ще влезна там
Знам че разнообразието и по-голямата самостоятелност е важна за детето, отчитам факта че той не е чак толкова зависим от мен колкото ми се иска, но нямам смелостта да то оставя да спи на друго място без мен.
Друг е въпроса че бабите и дядовците са доста възрастни и трудно ще му удържат на темпото
Колкото до почивката - по скоро си почивам с него, отколкото без него - като не е пред очите ми все го мисля - надявам се това да е временно състояние.
Знам че разнообразието и по-голямата самостоятелност е важна за детето, отчитам факта че той не е чак толкова зависим от мен колкото ми се иска, но нямам смелостта да то оставя да спи на друго място без мен.
Друг е въпроса че бабите и дядовците са доста възрастни и трудно ще му удържат на темпото
Колкото до почивката - по скоро си почивам с него, отколкото без него - като не е пред очите ми все го мисля - надявам се това да е временно състояние.
да, оставяла съм го с преспиване, но не толкова аз да си почина от него, колкото той от мен. Баща му отсъства през седмицата и е у дома само за два дни. През другото време сме все двамата и все заедно. Аз мисля, че детето трябва да има и друг контакт с възрастни без моето присъствие. То и в книгите пише така, че бащата или друг възрастен трябва да "откъсне" детето от майката.
А в нашия случай - той отиде миналото лято на почивка без нас!
А в нашия случай - той отиде миналото лято на почивка без нас!
Оставям го само за по няколко часа - на таткото, или на майка ми или баща ми. Отразява се добре и на двама ни - понякога ми се струва, че и на него му писва от мен 
За преспиване не става, защото заспива най-лесно с кърмене. Относно почивката, на този етап съм в истински възторг как ще ходя за първи път с дете на почивка, тъй че е немислимо да го оставя Когато порасне може би... но само ако и той има желание, против волята му не бих го направила, находила съм се сама, или само с таткото, още преди да се роди детето, и не бих го травмирала да го оставя някъде, където не се чувства добре.
За преспиване не става, защото заспива най-лесно с кърмене. Относно почивката, на този етап съм в истински възторг как ще ходя за първи път с дете на почивка, тъй че е немислимо да го оставя Когато порасне може би... но само ако и той има желание, против волята му не бих го направила, находила съм се сама, или само с таткото, още преди да се роди детето, и не бих го травмирала да го оставя някъде, където не се чувства добре. 
Относително понятие е това с почивката.
Например когато се роди Луси и беше още бебе, ходихме тримата на почивка, миналата година, току що проходила, я оставихме на нашите, и ходихме сами на море, тази година пак ще отидем сами на море, но тя пък ще е с нашите на почивка на планина. Вероятно догодина пък ние ще я водим на море и така. И
наче при нас детето не се дава никъде събота и неделя, плътно сме си заедно.
Например когато се роди Луси и беше още бебе, ходихме тримата на почивка, миналата година, току що проходила, я оставихме на нашите, и ходихме сами на море, тази година пак ще отидем сами на море, но тя пък ще е с нашите на почивка на планина. Вероятно догодина пък ние ще я водим на море и така. И
наче при нас детето не се дава никъде събота и неделя, плътно сме си заедно.
Отговорих с "да", макар че и аз не бих го нарекла оставяне някъде, за да си починем. Оставяме децата с преспиване когато ходим някъде вечер, но това не става много често.
Големият ми син ходи с бабите и дядовците си за по 2-3 седмици на планина, в България, но това е по-скоро почивка за него, а не за нас.
Големият ми син ходи с бабите и дядовците си за по 2-3 седмици на планина, в България, но това е по-скоро почивка за него, а не за нас.
По темата: не, не я оставям за повече от няколко часа (да я гледат, не да си почина аз - ако не ме гризеше съвестта, нямаше да я оставям и толкова). Въпреки изключително влудяващия рефрен на свекърва ми 'ела, да си почине майка ти' откак се е родила - детето не ме умаря, не и да ми създаде нужда да я връча на баби. Веднъж е спала без мен тази зима (без проблем). Не изпитвам нужда да я оставя, да не говорим за няколко дена или почивка някъде без нея.
Абсолютно. Не само ние си почиваме от тях, ами и те от нас. Веднага след отбиването започнахме целенасочено /макар и с леки паранои от моя страна/ да им създаваме собствени мероприятия - нощувки при баби, гостуване на лели, забавления с бавачки и т.н. В резултат, децата ни от съвсем мънички нямат никакви притеснения, свързани със спане на чуждо място, пътуване и непознати хора. Радват се на тези "ваканции", имат си специални раници, вълнуват се от приготвянето на багажа... Не обичам задушаващи взаимоотношения и не си падам по обсебвания никакви. Най-лесно е да ги държа до полата си и да твърдя, че това е от обич и грижа. Не е. Вярно, скъсява ми се животът всеки път, когато ги изпращам, но... моите паранои или моя егоизъм са си мой проблем 
Веднага след отбиването започнахме целенасочено /макар и с леки паранои от моя страна/ да им създаваме собствени мероприятия - нощувки при баби, гостуване на лели, забавления с бавачки и т.н. В резултат, децата ни от съвсем мънички нямат никакви притеснения, свързани със спане на чуждо място, пътуване и непознати хора. Радват се на тези "ваканции", имат си специални раници, вълнуват се от приготвянето на багажа... Не обичам задушаващи взаимоотношения и не си падам по обсебвания никакви. Най-лесно е да ги държа до полата си и да твърдя, че това е от обич и грижа. Не е. Вярно, скъсява ми се животът всеки път, когато ги изпращам, но... моите паранои или моя егоизъм са си мой проблем Бабите ни са в други градове, тук нямам никакви роднини, ако имах не знам как бих постъпила предполагам, че бих я оставяла...
предполагам, че бих я оставяла...Ако имаше някой наблизо, сигурно бих я оставила за вечер. Ще ни бъде хубаво да отидем с Георги сами на уикенд. Но да не я вземем на почивка - не.
Не съм, но как ми се ИСКААААА! Двамата разполагат само с една баба, но тя и дума не дава да се отвори за повече от няколко часа през деня. С мъжа ми се майтапехме, че ще караме втория меден месец, когато и двамата пораснат достатъчно и заминат заедно на зелено училище. Да, ама - не! Малкият не ще да ходи. Но дори и оставайки с едното дете, го броим за ОГРОМНА почивка.
Пробутвам го на бабите ,да, и Хасан е Човек, дет се вика
искам време за себе си, а когато детето е наоколо, е абсурд даже да си изпиля ноктите! да не говорим ако искам по магазините да се мотам...
миналата година даже ходих на почивка само с приятелки, по женски, за да си почина от постоянното напрежение да мисля за дете и мъж... много добре ми се отрази, това лято ще повторя.
понякога вечер излизаме с мъжът ми, да е жива и здрава майка ми, никога не ми е отказвала да вземе внучето.
искам време за себе си, а когато детето е наоколо, е абсурд даже да си изпиля ноктите! да не говорим ако искам по магазините да се мотам...
миналата година даже ходих на почивка само с приятелки, по женски, за да си почина от постоянното напрежение да мисля за дете и мъж... много добре ми се отрази, това лято ще повторя.
понякога вечер излизаме с мъжът ми, да е жива и здрава майка ми, никога не ми е отказвала да вземе внучето.
По темата: не, не я оставям за повече от няколко часа (да я гледат, не да си почина аз - ако не ме гризеше съвестта, нямаше да я оставям и толкова). Въпреки изключително влудяващия рефрен на свекърва ми 'ела, да си почине майка ти' откак се е родила - детето не ме умаря, не и да ми създаде нужда да я връча на баби. .... Не изпитвам нужда да я оставя, да не говорим за няколко дена или почивка някъде без нея.
Гласувах с НЕ.
Ако става въпрос да почивам аз някъде - не бих го оставила.
Ако трябва да го дам на бабите за да си почине той било то от градината или да го заведат някъде те - да бих им го дала.
Но аз да отида някъде и той да не е със мен - не мога да си го представя. Иаме малко време заедно, а ваканцията все пак предполага не изнервена обстановмка, както е всеки един работен ден. Тогава наистина си почиваме и забавляваме заедно, защото за никъде не бързаме.
Ако става въпрос да почивам аз някъде - не бих го оставила.
Ако трябва да го дам на бабите за да си почине той било то от градината или да го заведат някъде те - да бих им го дала.
Но аз да отида някъде и той да не е със мен - не мога да си го представя. Иаме малко време заедно, а ваканцията все пак предполага не изнервена обстановмка, както е всеки един работен ден. Тогава наистина си почиваме и забавляваме заедно, защото за никъде не бързаме.
Да. 42 (28%)
Не, и не бих. 41 (27.3%)
Само за една нощ. 18 (12%)
Ходя на почивка без детето /децата си/ 6 (4%)
Не още, но бих го оставила 43 (28.7%)
Помислих си, че съм най-отвратителната майка, защото не се чувствам виновна, че не съм само майка. Имало и други, които са си признали, че имат нужда да си починат.
Не, и не бих. 41 (27.3%)
Само за една нощ. 18 (12%)
Ходя на почивка без детето /децата си/ 6 (4%)
Не още, но бих го оставила 43 (28.7%)
Помислих си, че съм най-отвратителната майка, защото не се чувствам виновна, че не съм само майка. Имало и други, които са си признали, че имат нужда да си починат.
оставяме Мая да преспи у майка ми по една нощ в седмицата или през две седмици
да, правим го, за да си починем от преливащата й енергия, изразявана по всевъзможни начини и от много бавно отминаващата й ревност към грижите, които полагам за братчето й
тя се чувства добре там - спокойна е, никой не й прави забележки да не вдига шум, защото "бебето спи", баба и дядо играят на "нейните игри" (баба, казва, никога не готви докато съм с нея, а си играем на интересни работи)...
на мен ми е добре точно...1 час, след това ме наляга тъга по неспирното й бърборене
от известно време й даваме право сама да реши дали тази събота ще спи у бабини - по-често иска, но един-два пъти каза, че иска да си остане с нас и се съобразихме с желанието й
на почивка или на друго интересно и ново място не бих отишла без децата, важно ми е да споделяме еднакви положителни емоции
да, правим го, за да си починем от преливащата й енергия, изразявана по всевъзможни начини и от много бавно отминаващата й ревност към грижите, които полагам за братчето й
тя се чувства добре там - спокойна е, никой не й прави забележки да не вдига шум, защото "бебето спи", баба и дядо играят на "нейните игри" (баба, казва, никога не готви докато съм с нея, а си играем на интересни работи
)...на мен ми е добре точно...1 час, след това ме наляга тъга по неспирното й бърборене
от известно време й даваме право сама да реши дали тази събота ще спи у бабини - по-често иска, но един-два пъти каза, че иска да си остане с нас и се съобразихме с желанието й
на почивка или на друго интересно и ново място не бих отишла без децата, важно ми е да споделяме еднакви положителни емоции
Да. 42 (28%)
Не, и не бих. 41 (27.3%)
Само за една нощ. 18 (12%)
Ходя на почивка без детето /децата си/ 6 (4%)
Не още, но бих го оставила 43 (28.7%)
Помислих си, че съм най-отвратителната майка, защото не се чувствам виновна, че не съм само майка. Имало и други, които са си признали, че имат нужда да си починат.
Не, и не бих. 41 (27.3%)
Само за една нощ. 18 (12%)
Ходя на почивка без детето /децата си/ 6 (4%)
Не още, но бих го оставила 43 (28.7%)
Помислих си, че съм най-отвратителната майка, защото не се чувствам виновна, че не съм само майка. Имало и други, които са си признали, че имат нужда да си починат.
Извън страната ходим без децата досега, по стечение на обстоятелствата...
На почивка тук не сме ходили без Сиси засега. Тя умира да ходи там където ходим и не съм си го и помисляла. Оставяла съм я при баба и лятото /ние на работа тук/ за 2 седмици. Не си почивам някак, първата седмица ми е терсене докато свикна че я няма, втората вече ми е много мъчно.
От Георги обаче си почивам чисто психически като го няма. А и той от нас що не иска да идва с нас на почивка вече 3 години.
Но за часове си признавам, че я оставям някъде и си ми е много добре на тишина/ тя наистина много говори...
На почивка тук не сме ходили без Сиси засега. Тя умира да ходи там където ходим и не съм си го и помисляла. Оставяла съм я при баба и лятото /ние на работа тук/ за 2 седмици. Не си почивам някак, първата седмица ми е терсене докато свикна че я няма, втората вече ми е много мъчно.
От Георги обаче си почивам чисто психически като го няма. А и той от нас що не иска да идва с нас на почивка вече 3 години.
Но за часове си признавам, че я оставям някъде и си ми е много добре на тишина/ тя наистина много говори...
Аз пък мисля, че няма "отвратителни майки" 
Всеки понякога има нужда от презареждане. Освен това нещата много зависят от възрастта на детето, която в случая не участва в анкетата - примерно моето дете е на 1 годинка, кърмя го, и все още не ми е никакъв проблем че спи при мен, че не мога да излизам, че не може да спи на друго място... след 5 години обаче не съм сигурна, че ще бъда все същия ентусиаст тъй че, въпросът дали ходим на почивка без децата в момента ми звучи абсурдно.. но след време ще го приемам за нещо нормално..
Явно най-правилният отговор отново е "зависи"
Всеки понякога има нужда от презареждане. Освен това нещата много зависят от възрастта на детето, която в случая не участва в анкетата - примерно моето дете е на 1 годинка, кърмя го, и все още не ми е никакъв проблем че спи при мен, че не мога да излизам, че не може да спи на друго място... след 5 години обаче не съм сигурна, че ще бъда все същия ентусиаст
тъй че, въпросът дали ходим на почивка без децата в момента ми звучи абсурдно.. но след време ще го приемам за нещо нормално..Явно най-правилният отговор отново е "зависи"
Първите две години след като се роди малкия ходихме сами на море. Признавам, че ми беше малко криво, но мисля, че въпроса опира до свикване и от двете страни. Имам роднини, които не се делят от децата си, а те вече са големи. Не ги пускат на лагери, екскурзии, никъде. Просто не могат да се отделят дори за една нощ. Мисля, че когато децата са малки и ангажират изцяло вниманието на майката, родителите е добре да си организират някакво време насаме. Това ще ги зареди с нова енергия и сила, от които имат нужда в грижите за децата.
Сега моите са вече ученици. Прекарват ваканциите в провинцията при свекърва ми. Това им харесва много, а и ние се чувстваме като младоженци през това време!
Сега моите са вече ученици. Прекарват ваканциите в провинцията при свекърва ми. Това им харесва много, а и ние се чувстваме като младоженци през това време!
Оставям я да спи при баба си и изпозвам времето пъноценно! 
И двата броя баби и дядовци не живеят в София, но при възможност им ги оставяме даже и за по-дълъг период. Определено имам нужда да си почина - моите са толкова активни и енергични, че на моменти направо ми изпиват силиците, а и те имат нужда от разнообразие. Сестра ми от време на време взима голямата за уикендите.
Не преживяват това, че не са с нас в друг град. Голямата есента ходи сама и на лагер за 1 седмица и нямаше проблем. Върна се много доволна и изобщо не беше тъгувала. Сега ме агитира през юни да ходи за 10 дена на лагер на море.
Не преживяват това, че не са с нас в друг град. Голямата есента ходи сама и на лагер за 1 седмица и нямаше проблем. Върна се много доволна и изобщо не беше тъгувала. Сега ме агитира през юни да ходи за 10 дена на лагер на море.
Не се оправдавам ни най-малко. Моите са на 7 и на 3г6м. Те са енергични, любознателни и палави деца. Опитвам се да им импонирам, но не винаги се справям. Пък и бабите са хора, и те искат да ги видят. До навършването на около 2г и двете не са преспивали извън собствените си легла. Порасват, а с тях растат и грижите. Но вече не грижи за физическото им здраве и благополуче, а за умственото и емоционално такова. А те изморяват повече и изискват по-голяма ангажираност.
Аз лично не бих заминала без детето си на почивка, засега и за през нощта не съм го оставяла, но като спра да го кърмя може би бих, ама само в изключителен случаи и много рядко.
Ако знаеше само колко ти е рано да мислиш по тези въпроси и да съдиш другите ....
за 1 година съм оставяла Радост само веднъж на родителите си, които живеят на ок. 350 км. от нас - за 10 дни и уж да си почина, но една седмица бях с температура, сополи и т.н., а останалите 3 дни изкарахме с мъжо на планина. Добре ми дойде след като си гледаме сами детенце - далеч от родители и свекита.
Почивката,отвреме-навреме,дори за няколко дни е много полезна.И родителите,и децата имат нужда от такава "почивка".Стига временните "гледачи"(баби,дядовци или лели)да не развалят дисциплината и основните правила.Това не значи,че трябва при първа възможност да ги "зарязваме"-все пак те са си наша грижа и с нас им е най-добре.Пък и на мен и на съпругът ми,започват много бързо да ни липсват
