лудницата след раждането

още от самото начало право куме у очи,свеки живее на 15 километра от нас,беше се нагаласила да стои поне  една седмица в къщи,но след като тактично и бе обяснено,сега идва когато я повикаме и не се сърди.Майка ми живеят на долния етаж,помага ми много голямата дъщеря мога да кажа е почти на тяхно отглеждане,качвасе и вечер за час два не ми е излишна никак,но после всеки  къщи ако трябваше да съжителстваме в един апартамент било с мама,било със свекърва дълго нямаше да се търпим

Всичко е до хора и до разбиране. Със сигурност обаче от лудницата няма как да избягаш. Въпреки че бях очертала ясно границите на вмешателство, първите дни се ядосвах от всичко и всички (явно хормоните ми бушуваха повечко, пък и живеем в семейна кооперация и роднините ми са на една ръка разстояние). Аз по принцип съм си малко темерут, та странични гости на допуснах първия месец вкъщи. В началото мъжът ми изключи звънците на апартамента, а по телефона тактично обяснявах, че още не сме в състояние да приемаме гости. Иначе помощта на майка ми и свекървата първия месец беше неоценима, особено сутрин. Двете имаха картбланш да си пият кафето вкъщи. Идваха сутрин към 7, вземаха малката в кухнята на шезлонга и ме оставяха да спя до 9,30. Те я къпеха и хранеха сутрин. Докато си пиеха кафето едната миеше каквото има за миене, а другата гладеше. Всичко друго правех сама и се разбирахме чудесно.

Живеем на 500км от всички роднини и затова съм предупредила, че в нас се идва само с предварителна уговорка, защото като ми дойдат 2 души и малкото ни жилище е претъпкано. Свекърва ми е учителка и за моя радост нямаше как да дойде да помага след раждането. Майка си взе 2 седмици отпуска и ми пое домакинството след изписването ни. Благодарна съм и, защото ми помогна в този момент. В началото и давах да къпе бебето, защото виждах как искрено се радва на всеки контакт с детето - зная, че много и липсваме.
Свекървата след като дойде на изписването се сещаше 1-2 пъти седмично да звънне да пита как сме. Очаквах, че като си тръгне майка ми ще дойде, но не се реши. Тя е 60г и се страхува, ако вземе отпуск да не я пенсионират, та изкара учебната година и след като си почина 2 седмици от учениците ни заяви, че ще ни дойде "на гости". Мъжът ми не посмя да я пита за колко време се кани да гостува и аз бях на ръба на нервна криза. Проблемът е, че моята свекърва мие всичко във вряла вода и сапун - плодове, зеленчуци - включително и салатките и марулите, яйца. Аз като ми направи салата не мога да я ям, защото мирише на сапун, а тя не ми яде салатите, защото не ги мия съответно като нея. Наложи се да готвя за нас и да я карам да си прави салатите сама. В нас стои като гостенка и само наобикаля кошчето и гледа детето отстрани. Определено ми беше в тежест, защото освен, че в къщи очакваше да и слугувам, очакваше през деня да я разхождам по паркове, магазини и където отида да ми е като опашка. Накрая вдигнах един скандал на съпруга си и му казах да си взема отпуск и да забавлява майка си, защото не се издържа. Не знам какво да си приказвали, но свеки се прибра вечерта с влака и повече не ни е гостувала. Сега се виждаме през няколко месеца за по няколко часа и много се обичаме.

Първите дни беше лудница, наистина голяма. Баба ми и майка ми, мъжа ми. Нямаше как, трябваше да се изтърпи. С мъжа ми нямаше проблеми, но с бабите - да. Виждах, че исках да помогнат и нямаше как да се скарам, дори понякога в мерака да помогнат, да пречеха ужасно много. Опитвах се да правя тактични забележки. Баба ми е разбран човек, с нея нямах проблем, като й кажа нещо, се съгласяваше "Да права си, така е", докато майка ми се цупеше за всяко нещо, което не е нейното, пък дори да съзнава, че не е права. С времето се научи и тя. Трябват компромиси, защото ще ти е от полза да ти помага някой. Казвай всичко спокойно, обяснявай защо искаш да е така и хората ако са разбрани, няма да е трудно да постигнете хармония в отношенията си и да избегнете лудницата. Успех и леко раждане!  

Когато родих голямата си дъщеря, живеехме у свекърва ми и тя не ми разреши да си я изкъпя нито веднъж. А аз имах такова голямо желание, но нали бях млада булка, се престраших да и кажа чак, когато детето стана на 1г. Страх ме беше да не обидя, че внучето е от сина и, за когото тя умира. Така или иначе, обиди се. След време се преместихме на квартира. Родих отново момиченце и въпреки, че предварително и многократно обяснявах, че не искам никой да ми помага, никой не ме послуша. Особено първата вечер у дома беше лудница. Стаите са ни много малки. Започнахме да къпем бебето - аз и мъжа ми. Влязоха свекърва ми, майка ми, племенника и нямаше място да се обърнеш. При което аз така се изнервих, че излязох от стаята и се разплаках. След това обясних, че си ми е мерак поне това бебе да си го къпем ние с мъжа ми, за което свекърва ми до ден днешен не може да ми прости. Но мисля, че нашето спокойствие и желания са по-важни. Майка живее на 300км от нас и рядко има възможност да идва.

аз съм в 30 г.с. и съм започнала отдавна да си поставям условията и да ги подготвям,че бебето ще си го гледаме главно аз и таткото-не приемам съвети и го показвам ясно .свекърва ми вече го е приела.с майка ми не съм се виждал от доста време,но съм и сложила границите и на нея-никакво прехвърляне на бебето от ръце на ръце,постоянно чета,ходя на курсове и при всеки удобен случай показвам знанията си и увереност,че ще се справя без тях с бебето,а ако искат да помогнат-за пране и готвене-заповядайте

Ние предварително бяхме казали,че след като се прибера от болницата първата една седмица ще сме сами,за да се нагодим към новото човече и то към нас.Приемахме обаждания по телефона и за да не се тревожат дали е удобно или не ,звъннваха и затваряха после ние ги тарсихме.На втората седмица организирахме вечеря за бабите и дядовците и после на порции бяхме разделили приятели и роднини всеки ден идваха от 2 до 4 на по кафенце и сладкиши,малко снимки с нас и бебока.Нямаше лудница,беше много приятно да споделим емоциите си по този начин с близките,а грижата за малкия си бе наша отговорност.Мъжа ми имаше отпуск първите 3 седмици .Ставахме,ядяхме и подреждахме,къпехме бебо според нашето настроение и виждане.Така е много приятно и спокойно .

Никакви лудници не е имало при нас 
На изписването имаше много хора, прибрахме се само с бабите и най- близките. Сложих бебето на спалнята, всички я видяха за момент и си тръгнаха.
Сигурно две седмици домашния телефон беше изключен, защото аз много спях ( заедно с бебето) и не исках никой да ме безпокои 

Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане, за да можеш да осъществиш мечтата си да обгрижваш сама бебенцето. При мен не се получи, въпреки прекрасната ми бременност, след раждането / секцио по спешност/ се наложи роднините ми да се грижат почти денонощно за мен и новородения ми син. Безкрайно съм благодарна на майка ми и свекърва ми, които набързо забравиха всичките ми ултиматуми, които бях наприказвала като бременна и се впуснаха всеотдайно в грижи и домакинстване. Аз само кърмех, изцеждах се, хранех се, ходех на разходка с малкия и спях. Всъщност дори на разходка ходех придружена от някоя от бабите, защото от внезапно получената анемия ми се виеше свят. Това продължи около 1 месец, след което аз постепенно вече можех да поемам доста от домашните задължения и нещата започнаха да си идват на място. А колкото до това, че новороденото ще се разглези от много гушкане и разнасяне... не съм забелязала такова нещо. Успех!

При мен лично нямаше проблеми в това отношение.Свекърва ми не е много от помагащите,опита се да ми даде един два съвета,но като видя че аз не се интересувам много от мнението и спря,а майка ми живее на 150 км от нас и ходи на работа и дойде само за 1 ден,аз не и дадох да си пусне отпуска,ние с тати се справихме много добре сами,само аз я къпя от първия ден и таткото се престраши веднъж,два пъти в началото.Никой външен човек не е влизал при бебето ми докато не навърши 20-25 дни,просто аз така реших,че ще бъде за да не се разболее и други подобни. 

Не съм имала проблем с роднините.И от двете страни ме познават що за характер съм  и не ми се месят.Имах обаждания по телефона с въпроси за бебето и опити да ми се казва какво да го правя без да питам, но бързо и лесно се разбрахме.Обяснявам се предварително и поставям граници на личното пространство, за да няма конфронтации по-късно.
Никога не съм била груба или неуважителна - напротив, само категорично казвам как искам да станат нещата и оттам вече останалите разбират кога, как и доколко могат да ми помогнат.
Пък и всички видяха, че мога да се справям и сама, и то повече от добре. 

И аз предпочитам да ми помагат,когато аз помоля и да ме съветват,когато аз попитам.
Много се подразних,когато при първото идване на гости моята най-добра(и по-възрастна) приятелка ме доближи с думите:''давай го!'' и ми взе бебето.Разнасяше го цяла вечер,говореше,че й търси гърдата,ядеше  с него в едната ръка и с вилица в другата.......
  Съжалявам,че от вежливост не я спрях още на  първата секунда.Просто бях онемяла и се чудех какво става и какво да правя.
  Изказах протеста си на второто й посещение ........отношенията ни се развалиха.....

Аз дори успях да удържа 2 прабаби да не видят правнучето си до погачата. Наистина, до 40 дена при бебе сме били само аз, таткото, майка ми и една приятелка, която идваше първите дни да ни помага в къпането. Може и да си внушавам, но Николай беше много спокоен и дори се разминахме и само с 2-3 дена колики.
Леко и успешно раждане