Имам нужда от емоционална подкрепа.

# 15 21 апр. 2007, 10:10 ч.

Мнения: 3 740

Спри да се чувстваш виновна и просто се радвай на времето, когато сте заедно. Чувството за вина може да те накара да се държиш неподходящо - да го подкупваш, да му се подмазваш, да му се извиняваш с цялото си поведение, а това не е добре нито за тебе, нито за него.

# 16 21 апр. 2007, 10:39 ч.

Мнения: 5 577

Благодаря ви, снощи като пуснах темата бях в емоциолна дупка, тъкмо бях видяла за Елвира. Cry

Днес дена изглежда по-различно, по-слънчево, и по-добре благодарение и на вашите думи. Heart Eyes

Най-важно е здравето, и че ги има децата

# 17 23 апр. 2007, 20:04 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Ако имате вариант да не ходите на работа, а да си го гледате вкъщи, сигурно ще изчезне това чувство.Ако обаче нямате тази възможност, не се упреквайте излишно - все пак работейки осигурявате по - добро бъдеще за него,значи смисъл от упреци към Вас самата, няма!
А и ... мисля, че тук във форума имате няколко хиляди съфорумки, които Ви подкрепяме Peace

# 18 23 апр. 2007, 20:23 ч.

Мнения: 6 206

Цитат на: NikiFin в пт, 20 апр 2007, 21:48

Това, че си го родила не значи, че си най-интересния за него човек на света

За моето значи, баща му и аз сме единствените хора, от които има нужда. Евентуално и баба му.
Моето не се включва в никакви игри в яслата, не участва в представленията, а знам, че може и да рецитира и да пее и да танцува много добре. Просто не намират подхода към него.
Като го попитам "защо не участваш" отговаря "защото искам с мама да казвам стихче"
Представи си аз с какви чувства се боря.

# 19 23 апр. 2007, 22:52 ч.

Мнения: 2 534

Цитат на: Василиса Умница в пт, 20 апр 2007, 21:21

Разбира се, че най-важно е пълноценно прекараното време.

Няма какво повече да добавя Peace

# 20 23 апр. 2007, 22:58 ч.

Мнения: 5 877

И на мен ми е виновно.
Но пък като се обърна назад, майка ми е ходела на работа от най-ранната ми възраст. Не беше проблем - има и други важни възрастни за детето. Баща, баби, дядовци, лели, чичовци.. а и в градината се случват интересни неща.

# 21 23 апр. 2007, 23:37 ч.

Мнения: 6 315

Цитат на: Василиса Умница в пт, 20 апр 2007, 21:21

Разбира се, че най-важно е пълноценно прекараното време.

И аз мисля така!

# 22 24 апр. 2007, 00:16 ч.

Мнения: 83

Напълно те разбирам. Аз започнах работа, когато дъщеря ми беше на 4 месеца. Не съжалявам, въпреки че ми е много трудно и понякога ми е идвало да ревна. Гледат я майка ми и свекърва ми. Мисля, че времето което прекарваме заедно е невероятно и двете се чувстваме прекрасно. Понякога се чудя какво би станало ако все още я гледах аз, но се познавам добре - тогава щях да се терзая защо не работя. Като се замисля - детето се чувства добре, а аз съм тази която страда, така че не страдай излишно.

Wink

Аз все се успокоявам - ще си направя второ дете, за да си седя и при първото - пробвай с това успокоение - върши работа Wink

# 23 24 апр. 2007, 09:57 ч.

Мнения: 1 364

Цитат на: lulu7307 в пт, 20 апр 2007, 20:58

Имаш и моята емоционална подкрепа!Скоро всичко ще премине,особено ако оползотворявате добре времето си,когато сте заедно!Успех! bouquet

И аз първите месеци след като започнах работа се чувствах така.
Това е период, ще отмине.

Причина:

Причина: