Та пътувам си аз кротичко, а до мен се кипри едно младо. Излизаме да пушим от време на време. И така, от цигара на цигара, да вземем да се заговориииим.
Ама трае ли стояново сърце юнашко женска хубост да себе си? Викам аз на момата:
- Аз работя като дървар високо в планината. По 6 месеца не виждам други хора, освен шефа и колегите. Ама не е толкова лошо, търсим една изчезнала и забравена крепост от средновековието.
Момата е видимо заинтригувана:
- Коя крепост търсите? Да не сте иманяри?
Казвам й първата крепост, която ми хрумва:
- Червен.
(Крепостта Червен се намира в русенско. Сравнително запазена е, като за средновековна българска крепост.)
А момата:
- Но Червен изобщо не се търси. Тя отдавна е изучена!
- А Вие откъде знаете това?
- Четвърти курс археология съм...
А влакът пълен, както вече ви казах... Добре, че слезе на Костенец.