Публикувана: 22 апр. 2007, 23:26 ч.
Последно мнение: 28 апр. 2007, 12:47 ч.

Как решихте, че искате да промените из из основи живота си?

2 245
20
1

1
2
Всички

22 апр. 2007, 23:26 ч.

София
Мнения: 2 177

Може би въпроса ми е неуместен, предвид заглавието на форума, но моля ви, кажете ми как стигнахте до решението, че искате да забременеете и да имате дете?
Сигурно съм ужасен егоист, след като въобще си задавам този въпрос.
Имах два спонтанни аборта един след друг и след втория желанието ми да имам дете, се изравни с нула. Направо се мразя за тези си думи. Тук чета как някои мами, едва родили, вече искат отново и съвсем се комплексирам. Съпругът ми не спира да иска бебе сега и веднага. Cry

Само че аз не искам, имам чувството, че ще ми трябва дооооста дълго време, за да върна желанието си. Аз съм работеща жена, градя кариера, той също, но неговата няма да пострада от ново попълнение в семейството ни. Споделих му, че бих могла да продължа да работя и веднага след едно евентуално раждане, но той не дава и дума да се издума. Една майка трябвало поне година да гледа собственото си дете.
Моля ви, споделете ми как се решихте да промените из основи живота си? И не ми се карайте много, моля ви Embarassed

наистина съм ужасно объркана..

Последна редакция: пн, 23 апр 2007, 23:26 от Godzilla

# 1 23 апр. 2007, 02:21 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Orchid, съжалявам за загубата ти. Предполагам, че в момента това е причината за липсата на желание за дете при теб. Според мен би трябвало да си върнеш първо душевното спокойствие - аборта не е приятно изживяване Confused

- и тогава да мислиш за дете отново. Ти предните пъти искала ли си да имаш дете? Имам предвид, това твое лично желание ли беше или по-скоро съпругът ти е настоявал? newsm78

Мисля също, че би трябвало да поговориш със съпруга си по този въпрос. Да остави ти да решиш кога си готова.
За връщането на работа - това е индивидуално. Може след раждането да почувстваш нужда да бъдеш с бебето по цял ден, и кариерата ти да не е вече толкова важна за теб. Това са хипотези, разбира се. Peace

Но никой не може да ти каже трябва или не една майка да гледа детето си до някаква възраст - избора е твой.

А по въпроса за промяната на живота и как става.. не знам. Просто става. Thinking

В една от съседните теми доста се изписа по този въпрос ooooh!

# 2 23 апр. 2007, 07:35 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

orchid, всичко което преживяваш е съвсем нормално. Аз имах едно дете вече, когато преживях спонтанен аборт и месеци наред ме беше шубе да пробвам пак. Така, че когато твоята психика е готова - пробваш! И се зареждаш с положителни мисли и емоции Hug

В Б-я кариера и бебе са 2 несъвместими нещица. Повярвай ми. От време оно си е така. Пък и има не един и 2 примера пред себе си.
Обаче не се знае, като родиш бебчето, с какво чувства ще си към бъдещата си кариера или към него. Тъй, че това от сега не го мисли.
Мигове с бебе и после с дете са уникални и неповторими... нищо и никой не би могъл да ги замести или да ти предложи "нещо такова".

Пожелавам ти много сили и кураж и най-вече: бебе, веднага щом си готова за него. Късмет Peace

# 3 23 апр. 2007, 10:02 ч.

София
Мнения: 18 679

Господ реши вместо нас Laughing

Иначе кой знае още колко време щяхме да се помотваме ooooh!

И аз като тебе - кариера, та кариера. Не знаеш как ти се преобръща света като дойде бебето Heart Eyes

Приоритетите просто всички минават с един назад Laughing

И, между другото, кариерата ми хич не пострада. Развива си се съвсем спокойно и удовлетворително. Е, съдия във Върховния няма да стана, но честно казано, нямам и желание hahaha

# 4 23 апр. 2007, 10:34 ч.

Мнения: 428

Смятам, че това което изпитваш е напълно нормално.... защото и аз съм в същата ситуация Confused

- два спонтанни аборта в две последователни години.
Преди много, много исках да имам дете, но след втория аборт миналата година сякаш нещо в мен се обърна и самата мисъл за дете в един момент беше непоносима. Предполагам че е някакъв инстинкт за самосъхранение, защото иначе щях да полудея. Концентрирах се върху работата, мъжът ми, забавленията и съвсем съзнателно избягвах моментите в които мога да забременея. Едва от месец, два мисълта за бебе започва да ми минава през главата, но все още не съм се отърсила напълно от кошмарите си - и снощи сънувах кръвта и болницата .
Дай си време, сама ще усетиш кога си готова.

# 5 23 апр. 2007, 13:53 ч.

Варна
Мнения: 10 493

orchid и meranda много съжалявам за загубите ви.Ще стискам палци в момента в който решите да имате най сладките и послушни бебчета на света.
orchid въпросите ти са съвсем уместни.Не знам кои мами си чела,но аз лично за сега второ дете не искам и това зверче ми стига за сега.Твоето нежелание се дължи по скоро на страх,страх от нова загуба.Това е съвсем нормално,не се обвинявай.А в момента в който си родиш бебче много е вероятно работата ти да не е на първо място.И моите планове бяха майка ми да ми гледа детето,а сега се мъча да отдалеча момента в който ще се върна на работа и да удължа времето,което ще прекарам с дребосъка.Но това си е лично твое решение и никой не би трябвало да си налага мнението.Ами това е от мен.Мога само да ти пожелая всичко най-хубаво и успех bouquet

# 6 23 апр. 2007, 14:36 ч.

Мнения: 2 863

orchid, от другия подфорум те познавам като стабилна и разумна жена.... щом си объркана, значи сигурно и сама се сещаш, че не е момента да се насилваш да решаваш тоя въпрос. Съгласна съм,че има жени с по-силен и такива с по-слаб майчински инстинкт, но ако изобщо липсва, очевдно подсъзнателно бягаш от това поради причини, които само ти можешда откриеш.
Не знам на колко си години, но според, мен просто остави нещата на мира- няма защо да се комплексираш, да дириш по вола теле
(ама защо не ми се иска да имам бебе, другите защо искат....) хората са различни, два аборта са сериозно изпитание, нека мине време... виж като станеш на 35-36г ако искаш тогава вече може да се покахъриш зашо не искаш деца.... но аз познавам жени и без такива и ни най- малко не ми изглеждат нещастни. Това е точно същото , като да те карат обществените нагласи да се чувстваш зле, щото видите ли на 30 примерно още не си омъжена....Аз си зарязах с лекота кариерата, за да родя дъщеря си и в момента съзнавам, че вероятно няма да мога да я възтановя, но да ти кажа това изобщо не ме разтройва....

# 7 23 апр. 2007, 15:37 ч.

Мнения: 479

Цитат на: orchid в нд, 22 апр 2007, 23:26

наистина съм ужасно объркана..

Здравей
Аз също съм с 2 спонтанни аборта и след втория също не исках да чувам за дете... Отчасти си мисля, че това се дължеше на страха ми.. Мислила съм си, че трети аборт не бих преживяла.. И тези двата ми бяха достатъчни..
А за решението - не че съм го решавала, просто забременях за 3ти път и както се вижда от лентичката ми, засега всичко върви... Разбира се, че постоянно ме е страх и се моля да идва Юни и да раждам, но... Усещането после е страхотно, а и някакси детенцето наистина прави от 2ма души - семейство!
А относно - сега и веднага, незнам колко време и минало след втория ти аборт, но с две ръце ти препоръчвам да си изчакаш 6 месеца преди новите опити!!! Много е важно да се възстановиш и психически и физически Peace

Лично аз си мисля, че за моите аборти имаше няколко причини - недостатъчно развита матка, недостатъчно изчакване втория път, настинките и НЕКАДЪРНИ ЛЕКАРИ...

Дано съм ти била от полза! Желая ти успех! bouquet

# 8 23 апр. 2007, 17:32 ч.

Мнения: 217

За къде бързаш?

Ще ти се появи желание, когато си готова. Няма нищо лошо в това, да отделиш житейско време само за себе си. Още повече, след стреса, който си преживяла.
Междувременно, за теб самата не е добре да се определяш като "егоист" или да се чувстваш непълноценен човек, само задето някакъв майчински инстинкт се очаква да се сурне отгоре ти, пък той, видиш ли, не идва.

Горе гребена, Господ си знае работата. bouquet

# 9 24 апр. 2007, 00:03 ч.

Мнения: 275

[Аз си зарязах с лекота кариерата, за да родя дъщеря си и в момента съзнавам, че вероятно няма да мога да я възтановя, но да ти кажа това изобщо не ме разтройва....
[/quote]

Peace

# 10 24 апр. 2007, 09:55 ч.

мъничко градче
Мнения: 213

Аз бях на осемнадесет години и май много не съм мислила още ,нито за кариера или фигура или за последващите ангажименти , но нито за миг от живота си не съм съжалила за постъпката си.Сега имам една страхотна принцеса,мисля и за второ но сега го обмислям от много аспекти- работа , дали е най подходящото време ,но да ти кажа аз съм твърдо за децата - те допълват изцяло нашия живот , ти сигурно си в дупка и това ще премине и ще се чудиш как си мислила така.Желая ти едно сладурче.

# 11 24 апр. 2007, 12:09 ч.

Мнения: 2 556

Не знам защо, но аз никога не съм мислила за децата като за нещо, което ще промени изцяло живота ми. Приемала съм, че ще имам деца един ден и толкова. Мислех си - като дойде този момент, тогава ще му мисля. При мен нещата се развиха много неочаквано. Както си живеех живота, работех хубава работа, ходех по купони и не се сещах особено за бебета, внезапно ми откриха гинекологичен проблем, поради който ме посъветваха да побързам с децата, ако изобщо искам да имам. Това така ме втрещи, че всякаква кариера, купони и въобще каквото и да е ми излетяха от главата на мига, все едно досегашния ми живот отиде на друга планета. Мъжът ми беше даже по-ентусиазиран и от мен и точно за месец се превключихме изцяло на вълна бебе (както не бяхме го мислили до вчера, защото все си казвахме, че сме малки и има време). Явно съдбата ни подтикна да побързаме, иначе не знам кога бих се наканила. Определено явно бях от тези, които си казват, че има време и няма закъде да се бърза Rolling Eyes

В товя случай е нормално да имаш нужда от време, защото след стрес човек просто няма как да се втурне отново със същия ентусиазъм. Това, което е сигурно е, че ще ти размине рано или късно. Успех!

Последна редакция: вт, 24 апр 2007, 12:14 от Tess

# 12 25 апр. 2007, 00:58 ч.

Мнения: 13

Аз съм от тези дето се вманиячават,че точно сега е времето и няма кога иначе,а като се замисля изобщо не съм била готова тогава,разбира се сега съм много щастлива с детето,но не спирам да мисля,че нямаме собствено жилище и още куб неща дето все ги няма!Може би проблемът е,че съпругът ти ти оказва натиск,а и как само го е измислил 1 година задължително да си гледаш детето,поговори с него за това,а нещата сами ще се наредят постепенно!Аз започнах работа когато малката беше на 3,5месеца при това през нощта,но това не ме прави по-лоша майка от останалите,така че винаги има решение,а най-важното в случая е твоето!

# 13 25 апр. 2007, 04:36 ч.

Мнения: 4 212

аз съм в същото положение, със същите мисли и нямам отговор на въпроса. Незнам. Cry

# 14 25 апр. 2007, 11:23 ч.

Мнения: 6 992

Аз желание за дете винаги съм имала, а ме натискат да уча ОЩЕ и после кариера да съм правела Shocked

А желание за кариера ГРАМ нямам...И ще трябва да работя сега, колкото да мине времето Confused

Много тъпо.
На теб ти пожелавам да се възстановиш скоро от травмите и детенцето да се появи, когато си напълно готова психически за него. Иначе с мъжа си не знам как да се справиш. Моят дума не дава за дете да се издума засега, така че макар да е обратна ситуацията, разбирам какво е да е с "твърди принципи", с които хич не знам как да се преборя...

# 15 25 апр. 2007, 16:16 ч.

Мнения: 1 426

Може би защото не съм абсолютно всеотдайна натура, но нито децата ми пречат на кариерата, нито кариерата на децата. Някак си и през ум не ми е минало, че живота ще ми се промени из основи, като тръгнах да раждам - е, той се променя, естествено, но изобщо не е в смисъл на катаклизъм...

# 16 26 апр. 2007, 03:12 ч.

Мнения: 810

Orchid, на колко години си? Питам те единствено, защото в България жените мислят за деца понякога много рано. В САЩ жени с хубава работа започват да се замислят за деца след 30 година, много често чакат до 32-33. Забременяват, раждат и след 2 месеца са на работа. Това 1 година да си гледаш детето и да имаш хубава работа тук го няма.

Отделно около мен имам много примери за жени с по 1-2 аборта преди да имат дете. Води се за съвсем нормално и май никои не се стряска толкова. Поне привидно. Важното е че след това имат здрави деца.

Разбира се има и двойки, които решават да нямат деца, но това е решение и на двамата. Ти казваш, че мъжът ти иска непременно дете... Според мен трябва да се помъчите да намерите компромис двамата. Защото ти звучиш много стресирана и аз го разбирам...все пак ти искаш да имаш своя професионален живот. Не се отказвай от дете, явно искаш след като си преживяла два аборта. Отстоявай свободата си, мъжът ти ще те разбере като види че ти държиш на професията си. Така и двамата би трябвало да сте доволни.

# 17 26 апр. 2007, 08:03 ч.

Мнения: 5 370

Orshid, не е лесно да вземеш такова решение. И даже след като забременееш и видиш положителния тест и чичко доктор ти потвърди новината-все още не осъзнаваш както точно се случва. Говоря от позицията на жена, която е готова веднага да забременее с второ. Mr. Green

Дори и това да се случи, сигурно пак ще изпитвам един сладък ужас в началото.
Има и друг момент. Възползвай се, докато мъжът ти ИСКА. Щото обикновено те са по-трудната част за обработване, вервай ми.
А кариерата...хм. кариерата. За там не мога да говоря. Не съм адвокат, супер лекар в супер болница, който да трябва да е нон стоп в час с новостите. Не съм и мениджър средно ниво и нагоре. Просто май умишлено виаги съм търсила такъв тип работа, че да не страда общата работа от моята липса. Експерт, но само подизпълнител.

Иначе това:

Цитат на: Пумпал в чт, 26 апр 2007, 03:12

Е много вярно.

# 18 27 апр. 2007, 02:31 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: orchid в нд, 22 апр 2007, 23:26

наистина съм ужасно объркана..

Всъщност за дете да имаме не сме стигали до решение,стана от само себе си Grinning

А ти orchid ,моля те не се отказвай от бебе а и съпругът ти иска...това което се е случило/абортите/ ги забрави и гледай напред. Не си единствената жена която е преживяла аборти.Е много мами тук ще ти споделят за това. Бебето ще ти донесе невероятна радост,щастие и увереност в живота.Ще си имаш наследник/ца .Какво по-хубаво от това Heart Eyes

# 19 27 апр. 2007, 17:28 ч.

Мнения: 1 263

Да си призная аз въобще не мислех и не исках деца до 28 год. си възраст,чудех се откъде им идва на другите жени такъв ентусизъм за деца.След това нещо се случи от самосебе си вътре в мен и най-голямото ми желание беше да имам дете,аз го определям така сякаш ми се пробуди някакъв природен инстинкт и докато не го задоволих не се успокоих.
Сега след 3 месеца мога да кажа,че е по-трудно от това,което очаквах,но пък с съпруга ми се чувстваме вече наистина семейство,а относно мъничето бих дала всичко ,за да виждам винаги усмивката на неговото личице.
Не го мисли толкова,когато настъпи момента съм сигурна ,че ще бъдеш най-любвеобвилната мама на света. Peace

Мен апетита за бебе ми отприщи запознанството с една 3 годишна русокоса принцеса на име Преслава от Варна-страшно красиво и живо дете.

Последна редакция: пт, 27 апр 2007, 17:37 от bori7

# 20 28 апр. 2007, 12:47 ч.

София
Мнения: 3 123

ми аз от ученичка едва ли не исках да имам дете .Аз също съм с два аборта,вторият с близнаци в 5-ти месец.Изживявам го много тежко,но това не спира желанието ми час по-скоро да забременея отново.Да страх ме е да не стане пак нещо,но този страх само би ме отдалечил от мечтата ми за дете,така че го изолирам и давам път на по-оптимистични мисли.
Аз само не разбрах при теб коя е причината за нежеланието.Ако е кариерата(поне аз така разбрах),то ти сама трябва да решиш ,кое ти е по-важно.Но се замисли,че времето си минава,а виждаш че децата не стават всеки път по поръчка.
Ако пък е заради абортите,то явно още не си емоционално готова за това-тогава изчакай колкото е нужно.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Бащата ме изостави

Бебеправене, но без много правене

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: