Момичета, не издържам вече !

Момичета, това, което споделяте за яслата
е напълно обяснимо - поне за мен.
Мисля си, че децата така си отмъщават
един вид задето сме ги оставили.
Абсолютно нормално е да реагират по този
начин тъй като си представям какво настава
в мъничките им главици, а именно страхът
от изоставяне. Обаче гледайки го колко
е щастлив и доволен когато го водя в някой
детски център си мисля, че в яслата ще се
чуства добре. Всъщност той ходи на ясла
сумарно една седмица за 2 месеца есента,
но много боледува и го спрях. Надявам се
сега да е по-добре.

Сигурна съм ,че всичко ще си дойде на мястото.
Може би ще се наложи да проявиш известна доза търпение към детенцето .То все пак е мъничко.
Яслата ще повлияе.Не се тревожи .
То и моите не са китки...ама какво да се прави.
Сигурна съм,че ще намериш правилния подход към малкото...то все пак е твоето слънце.

Разбира се   

Здравейте,
нямам личен опит по въпроса, но тук следя едно предаване - казва се Supernanny и е точно за такива деца, от които родителите са вдигнали ръце.
Както много от вас са споменали, в градината или при бабата и дядото детето се държи добре, а в къщи е бяс - това е защото в другия човек то вижда една авторитетна фигура и има респект и уважение към тях. Трябва да покажете на детето, че вие сте "шефът" в къщи и то трябва да слуша - не е въпрос на избор. Ето какво прави въпросната supernanny, когато детето не слуша или направи някоя пакост:
 - първо слизаш на нивото на детето и му обясняваш със сериозен тон, но не викане, какво точно е сгрешило и искаш извинение
 - ако не се поправи, го наказваш като го караш да стои на предварително предназначено "палаво място" (например в ъгъла) за толкова минути, колкото е възрастта на детето в години (тоесто 2 минути за 2-годишно дете). То трябва да си изседи наказанието без да се маха от мястото, ако тръгне да се разхожда - го слагате пак мълчешком без да му говорите.
 - след като изтече така нареченото наказание пак повтаряте какво е сгрешило детето и искате извинение от него
 - след като се извини, го гушкате и забравяте за цялата ситуация

За да проработи този или който и да е бил друг възпитателен метод обаче трябва много постоянство - не може един път да се каже "да", а после "не" на детето за едно и също нещо. Трябва то да разбере, че родителя е този, който се слуша и уважава.

Не знам дали това ще помогне на някой, но се надявам да е така. Успех на всички родители на палавници!   

Ненапразно казват, че възрастта около 2 години е първата "трудна" възраст... Ослаби малко натиска си върху детето, гледай да не му обръщаш чак толкова внимание, намесвай се само когато има реална опасност да се нарани, и то само за да отстраниш опасността. Щом е агресивен към другите деца, нека известно време си играе сред по-големи - те бързо ще му вдъхнат респект.
Не се притеснявай, човекът просто отстоява себе си, дай му да разбере, че го уважаваш. Това минава - и след няколко месеца изведнъж с учудване ще разбереш, че имаш прекрасно дете... до момента, в който тръгне да влиза в пубертета!
А за яслата какво да ти кажа - по принцип те са още мънички и яслата ги травмира, затова там се кротват. За разлика от детската градина, където вече си намират компания и се забавляват. Разбира се, яслата е разрешение на проблема с парите, тя е буквално необходимото зло, но не помага в психологическо отношение

И при нас положението е същото, но дъщеря ми не е на 2 години, а на 4.
В градината положението е нормално. Не се бие, не се оставя да й вземат играчки, разбира се с децата, по цял ден говори....
Вечер като излезем двете на разходка е спокойна, разказва как е минал деня. Проблемите започват като има други деца, не си дава играчките /топка, кофичка, колело, детската количка/, опитва се да блъска, разправя се. Като говоря с някой на улицата или в магазина дърпа ме да вървим, лигави се.
В къщи понякога си играе сама, оцветява, гледа телевизор...докато не реши, че трябва да се сърди, да реве.
Гледам да не й обръщам внимание /защото прави нарочно/, но не мога да я оставя да блъска децата, защото искали да й вземат топката.

За съжаление не знам какво да те посъветвам, защото и моето зверче на моменти прави същите кризи. Знам, че в такъв момент трябва родителят да запази хладнокръвие и да наложи авторитета си с добро и без крясъци, но точно в такива моменти малко са майките, коио успяват даостанат спокойни. Искам само да те успокоя относно яслата - според личния ми опит яслата помага в такива случаи, защото детето се научва да зачита повече чуждия явторитет, защото лелките в градината не търпят лигавщините и приучават малките по-лесно на ред и дисциплина. Освен това с възрастта ситуацията се подобрява дрстично. Синът ми след 2 и половина вече е много по-сговорчив и послушен, а яслата е изключително добро дете и никой не се оплаква от него. Само кураж и здрави нерви   

Знам много добре за какво говориш,и при нас е така.От юни ще ходи на градина и незнам там как ще е.Но въпреки всичко си мисля,че е от възрастта,защото от около 2-3 седмици стана малко по-послушна.И аз мислех,че никога няма да се кротне,но вече има малко напредък.
Може би трябва още малко търпение.

Джуле, говорили сме си с тебе и знаеш, че и Станислав не е цвете.Аз обаче имам друг проблем-той знае, че баби глези и угажда, и затова, когато сме двете с нея, мене ме игнорира. А тя излезе ли нанякъде-ревва с пълен глас. Ясно е защо. И знаеш ли какво правя тогава, след като безплодно съм се опитала петшестнайсе пъти да му отклоня вниманието, да го занимавам, а той реве истерично?
Ами правя си пас. Имам по-дебели нерви от тези на свекърва ми и за 15 мин. просто изключвам. Оня ден го гледам-ревааааа, рева до прозореца, закача ли го-крещи. Баби я няма. Пуснах си телевизора и се загледах. Внимание-нула към него. По едно време го виждам-обърнал глава, гледа и той,ама не реве. Само се чува "ъъъъъх, ъъъ....ъъ...иуаааа'-ама така, тихичко. По едно време съвсем забрави и дойде и седна на дивана до мене и край.
Ла комедиа е финита.

Цирка свършва, когато няма публика 

Абсолютаменте!!!!
Оосбено когато детето ти е наследило гените на някой артистичен чичо, вуйчо, който като дете също е правил майка си-тоест, свекърва ми-луда калинка.

Все едно, че слушам за голямата си дъщеря и тя беше същата на тази възраст Сега е едно възпитано и разумно момиченце - няма и следа от това поведение.
Споко. Важно е да не се фиксираш върху това. Бебетата преминават през периоди на самоутвърждаване  и отричане на всичко, което им казват родителите. Това е нормално и много сладко. Аз не се намесвах в отношенията и с други деца. Сядах отстрани с една книжка.
А когато не ме слушаше - например когато вече е време да се прибираме - първо изчерпвах възможностите за-я да изкачим тези интересни стълбички ей там-ако не стане просто я вземах и я занасях до къщи въпреки писъците. Важно е да не изчерпваш доброто си настроение и да знаеш, че този който решава си ти. Прочети ако ти попадне книгата на доктор Спок за детето и бебето.
Там много добре са разгледани тези въпроси.