Случайни срещи с неслучайни хора

И при мен така стоят нещата. Радвам се ,че съдбата ме срещна с този човек и че продължава да е част от живота ми  . Срещата ни не е по-никакъв начин разтърсваща ,както по-горе описаните но пък  промени коренно живота ми и светоусещането ми.

Mислиш,4е не съм толерантна към разли4ните ли-както ти ги нари4аш!
Грешиш !За кокоренето...ами да,кокорих се,не всеки ден срещам такива хора по улиците или в офиса!И ще ти кажа защо....,защото такива като тях,няма как да преско4ат до магазина за хляб,не карат коли,не ходят на дискотеки нито на театър!Поне аз не съм срещала тези хора никаде за 10 год в града в който живях тогава!Не мисля,4е са се крили!Просто си седят по домовете ...понякога с години!И нито аз нито те са виновни!Държавата ни е такава!
Едва ли могат да отидат да си платят тока...няма приспособления за коли4ки за инвалиди..както няма и много други неща,за да направи живота на ,,малките'' хора по лек!Та за тях и тротоара е непреодолимо препядствие...!
Не ми се пише пове4е за това!
Казваш,4е не се заяждаш?
Ами не го прави няистина! И не така остро,моля те!!!
Не видях някъде да съм писала с надсмешка за тези хора или да липсва толерантност!
Само не ми казвай,4е ти на мое място...щеше да отминеш вси4ко ей така,все едно,4е нищо няма!Няма да ти повярвам!За мен поне този ден остави отпе4атък в живота ми!И както съм разказала...(ако 4етеш по добре) ще видиш,4е споменавам страха си да отида в апартамента на мъж който непознавам и т.н.т...Като и за секунда не съм си помислила,4е ще видя това семейство!Пове4е от седмица разговарях с мъжа по тел. само!Като разбира се на базата на гласа му...си изградих някъкав образ в съсзнанието си за него!Но и за миг не съм си помислила,4е ще изглежда така!!!Да...мъл4ах като дете пред 4ерната дъска при вида им!Но не се срамувам от реякцията си,зщото тя беше истинска!Повярвай ми...на който и да му се слу4и подобно нещо,ще го запомни!И в този момент не те бяха разли4ните...а аз се по4увствах разли4на!В ума ми препускаха какви ли не мисли...как,защо,нетрябва да е така,тъжно е,безсилна съм,слаба... !
    Сигурна съм4е ако в нашата България хората в неравностойно положение имаха условията да живеят нормален живот,вси4ко да бъде достъпно за тях,ако ги срещахме по-4есто по улиците,в магазина,на кино,театър...То тогава едва ли щях да се парирам така!
Знам 4е има хора като тях,толерантна съм към тях!Но те са си у дома...не сред нас!Това е тъжното!

   Ще добавя и още нещо!За 29 години тук в БГ не съм видяла инвалиди на дискотека!
   В Италия като бях,на дансинга в дискотеката танцуваха група инвалиди  с инвалидните си коли4ки!Да!Бяха весели,подпийнали...забавляваха се!Тук такова нещо не съм виждала!

Казваш,4е не се заяждаш... Ами не го прави тогава!
По скоро на теб ти липсва такт!
И не слагай под един знаменател гей и инвалид!
Немогат да стоят на един паралел двете думи!
Не се заяждам!

Много ти е дълъг постинга, не можах да го прочета. Само малко в началото и в края. Но общо взето знам какво ще напишеш, дори без да те чета. Мързи ме да отговарям, много си драматична отново...знаменатели, едно-друго...

Мързи те да отговаряш...но не те мързи да се позаядеш,ей така...за спорта!

Ами да, понякога ме мързи, понякога не.

Трайна следа в съзнанието ми остави Djane. От днес съм друг човек, особено след като прочетох едва половината от изказванията и. Ако съм на нейно място, ще си отворя нова тема в отчетни,
"Майки-лигли се хвалят с хубавите си къщи", или
" Нека да кажем кой за колко си е купил дънките";
"Колко гувернантки си имаме";
"Хайде всички на Версаче - има 20% намаление";
"Мислите ли, че в гардероб от череша могат да се сгънат по цветове блузки на Арда Русе, или не можем да се докосваме до такава конфекция изобщо";
"Помощ - Чашафите не са ми изгладени, препоръчайте хотел за вечерта"

Ееее...то женската злоба край няма!

Аз конкретно не мога да цитирам случай,но преди години си спомням една статия от вестник.
Беше писана от един мъж.
Казваше,че у тях мизерията била голяма,децата без дрехи а той самият със скъсани обувки.
Отишъл на църква и се помолил дано Бог му помогне малко за да си купят с децата дрехи и обувки.
На излизане от църквата се разминал с един млад човек отрязани крака в инвалидна количка.Веднага се върнал в църквата и се помолил да са живи и здрави и да има на какво да си обуват скъсаните обувки.

Извинявам се!
Сега и аз ти про4етох последните изказвания!(тоест вси4ките)
В това положение в което си сега...искренно ти съ4увствам и те разбирам защо след всяко мое изказване,ме коментираш без при4инно!
Търсиш си с кого да се заядеш,да се подъв4еш както се казва,4е да разтовариш!
Напълно разбираемо е....не ти е лесно!
И като се къпеш....сваляй о4илата моля те!4е после да не изляза пак аз виновна и за това!
А като ти е криво и ти се реве...попла4и си,а не се заяждай из форума с мен!Не е здравословно-за теб!Знаеш  какво става като се ядосаш!
Айде  ...и ти пожелавам успех!

Съжалявам, че темата пое в тази посока..
Момичета, не се карайте поне тук, темата е за съвсем друго.

Моя приятелка се грижеше за изоставени деца - понякога ходеше в дома да им чете приказки, понякога водеше някое от тях на зъболекар, често вземаше 2-3 за събода и неделя да й гостуват. За около година тя продаваше електронни игри и една събота, в която беше на работа, тя беше взела три момчета от дома - да си поиграят на щанда с игрите. Обади ми се да мина да я видя и ме предупреди, че те много обичат бонбони, а рядко някой им купува. Отидох с пакет лакомства и го подадох на едно от момчетата. То веднага извади от него кутията с бонбони, с треперещи от нетърпение ръце свали станиола, отвори кутията и...  я поднесе първо към мен да си взема.

KissTheRain Djane просълзих се от вашите истории,и се прекланям пред силата,съобразителността и любовта с които сте се отнесли към хората 
Аз не мога да разкажа такива истории,защото не са ми се случвали.
Имам една къде по скромна:Имах честа да се срещна със светилата на българското изкуство,да бъда с тях в доста близък контакт дни наред(попаднах на един пленер с тях).С обикновенната си външност и необикновенния си талант,те промениха мирогледа ми и до някъде по нататашният ми начин на живот.Благодарение на тях,не поех в грешната посока,погледнах живота от друг ъгъг и това винаги ще ми остане в съзнанието.

Прекрасна тема и впечатляващи истории,жалко че все се намира някой който да развали добрият тон и мислите в по друга насока.
Засега не се сещам за такава случайност в живота си,но ако се сетя нещо ще пиша.

Не разбирам за каква сила, съобразителност
и любов свидетелства едно увиснало чене?!
Ай, стига сте драматизирали излишно.

Впрочем, в БГ инвалид и педераст са мръсни думи.

Aбсолютно Има хора,които по рождение са запечени