Донорството - хуманистичен акт или пречупена етика?

Вечке, офф-топик си мила.
Никой не говори за доброволното продаване на собствените органи или за това как доброволно също бих дала бъбрека си на детето ми, в случай на нужда. Няма дори да се замисля! Но това е извън темата, драга.

Проблемът, който визирам се свежда до донорите, които биха искали да помогнат СЛЕД като вече тях ги няма.

Попитах нещо много по-сериозно от това, не искам темата да се измества. Пийс енд лов, плийз.

Благодаря на всички, които изказаха мнение, за моя изненада доста хора се включиха. Радвам се също, че темата не се превърна в свада, а всеки цивилизовано си описа гледната точка.
Изненадана съм също от повечето от вас, които вече са мислили по въпроса и са дали съгласието си. Не знаех, че в САЩ процедурата със съгласието се намира на шофьорската книжка, ето че научих и нещо 

Съгласна съм с много от вас. Моето становище го обясних в самото начало. Интересувах се повече от това къде спира благордният акт и кога се къса тънката нишка между това, което се счита за правилно и това, което става в един момент криминално. Интересуваше ме и моралната задръжка. Аз лично гледам на донорството като на сериозен социален проблем. С неговите добри страни, както и опасности. Всички сме съгласни, че да спасиш човешки живот е най-висшето хуманно дело. Това, което мен ме смущава е този момент на смъртта. Кой и кога решава за смъртта ни. Лени, органи могат да се отнемат САМО от жив човек. Всмисъл немъртъв. Органите трябва да са оросени с кръв и да имат нужната температура. Това обикновено става когато пациентът лежи в мозъчна смърт, но по изкуствен начин се поддържа кръвообращение и останалите органични функции. В такива моменти пациентът се счита за неспасим. Но има доказателства, че някои се събуждат след няколкодневна мозъчна кома.
И тук идва за мен истинската дилема. А ако не е правилно да се спират машините на лежащия в кома? Не следвам мисленето " на всеки каквото му е писано", въпреки кармичната ми идеология за живота. Това, което се питам не е за доброто или лошото на тази медицинска интервенция, ами за дали някой може да решава за смъртта ни.
Бях гледала един док. филм за едно младо момче, което приживе е имало желание да стане донор. То катастрофира тежко, поддържат го две седмици изкуствено, накрая семейството му ( имайки предвид неговото желание ) решава да прекъсне. Година след това родителите му казаха следното пред камерата - "Ние загубихме сина ни два пъти - веднъж когато влезе в кома, втория път - когато позволихме да умре дефинитивно". За мен тези думи са пълни с много смисъл.

Хайде спирам, тази тема е достойна за философска дисертация. Стотици нахвърляни въпроси и реално никакъв отговор, реших да споделя с вас.

за мен е 4исто и просто използване на неЩо, от което нямам нужда, от някой, който има такава. един вид все едно съм си дала старото палто на някой, който е без палто. много не романти4но 

Най-малкото, което можем да кажем за такъв акт е романтично, но пък си остава силно хуманно..Разликата е там, че палтото всеки може да си го набави по един или друг начин...В днешно време, да си "намериш" орган, не зависи от нуждаещия се, а от волята на даващия..И тъй като тези трансплантации остават замисими от наличността на донори, за мен си остава хуманен акт..Особено, когато един родител или съпруг/съпруга трябва да вземе решението да "изключи" близкия си, за да дари друг с живот..в тази картина изразът "висше хуманно дело" може да бъде използван с право..

феям, много е странно това, което си написала. Разбира се, че ако съм желала да ми се ползват органите ще трябва да се замисля над това как ще стане. Иначе мога да се нарека дебил. Тук не става дума за старото палто. А за тялото ти, което трябва да бъде евакуирано, още докато си жив! Трудно ли е за разбиране? Ето, казах го. Защо се ядосваш, затова че си задавам въпроси? Няма нужда да се ядосваш. Аз исках да дискутираме, без да ме слагаш в ситуацията на всекидневието и как може и без да съм донор да бъда безпощадно убита. Такива примери в случая са нелепи и глупави. Ако искаш недей дискутира повече, аз не искам с никой да се карам за неща, които всъщност не ме интересуват.
Интересуваше ме гледната точка на хората тук. Гледната им точка за живота и в случая - донорството. Но не да ми качват реплики, защото съм си позволила да заговоря за това.

Това, че се ангажираш да дадеш "останките" ти след смъртта ти на някой нуждаещ се, включва огромна доза отговорност! Точно стигаме пак до същността. На теб не ти пука. Ами на мен ми пука. Мисля, че на всеки трябва да му пука.
Как можеш примерно да мислиш следното: " не ми пука, нали съм мъртъв!"?
Аз мисля ето така : "Мен няма да ме има, но е важно другият да е добре". Аз бих наистина желала да знам колко сериозно е всичко това. Никой не говори за геройство. Това беше иронично казано от мен.

Вечке - абстиненция е думата, която сърдечно ти подарявам  

Вечке - абстиненция е думата, която сърдечно ти подарявам