Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.

Страх ли ви е от смъртта?

10 912
106
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
8
Всички

Анкета

Страх ли ви е от смърта?
Опции:

1.Да!

2.Не!

3.Малко...

4.Незнам...не съм се замислял/а върху това.

# 45 27 апр. 2007, 02:05 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: мюриель в пт, 27 апр 2007, 01:04

Моля те, Мамица е интелигентна жена, при все речника си Naughty

Цитат на: roza66 в пт, 27 апр 2007, 00:33

След такива преживявания си мисля че си доста силна личност..... Flutter

Напротив, просто никакво чувство за самосъхранение нямам.

мюриел ,не мога да кажа нищо друго освен че Бог те пази по някакъв начин. Hug

Има една приказка# Ако ти е писано да се удавиш...няма да се обесиш#...или нещо подобно беше newsm78

. Но мисля че ме разбра какво имах в предвид... Wink

# 46 27 апр. 2007, 10:42 ч.

Мнения: 4 621

Да, страх ме е, страхувам се от неизвестното, но най вече се страхувам от загубата на близки хора, защото много боли.

# 47 27 апр. 2007, 11:31 ч.

Мнения: X

Да, много ме е страх ! smile3518

# 48 27 апр. 2007, 14:04 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: Люба в пт, 27 апр 2007, 01:50

Не приемам я почти спокойно като естествен завършек на живота/макар,че ми липсват и ще ми липсват хората които няма да са до мен/

Наистина би трябвало смърта да я приемаме така,както ти пишеш.....спокойно като естествен завършек. А че ще ни липсват близките ,че ги няма вече до нас,това си е така...Само че ако знаем че са на хубаво място би трябвало да ни радва а не да ни натъжава.Ама е трудно да се мисли по този начин наистина... Rolling Eyes

# 49 27 апр. 2007, 14:22 ч.

Мнения: 1 426

Страх ме е... Страх ме е от смъртта на близки хора. Страх ме е децата ми да не останат без майка. И за самата себе си - не е точно страх, а болката, че има толкова хубави неща на този свят, а аз няма да ги видя.

# 50 27 апр. 2007, 14:24 ч.

Мнения: 8 769

От страхливите съм. И по-точно, защото си мисля, че не съм си свършщила още работата тук.
А за тези, които обичам, не искам и да мисля, че би могло да им се случи...
В същност повече ме е страх от загубата на близък човек...да... Cry

# 51 27 апр. 2007, 14:33 ч.

Мнения: 1 629

А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?

# 52 27 апр. 2007, 14:35 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: мюриель в пт, 27 апр 2007, 14:33

А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?

Да, затова откакто станах на 33 г съм в постоянна депресия... Cry

# 53 27 апр. 2007, 14:37 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: мюриель в пт, 27 апр 2007, 14:33

А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?

Да, повече ме е страх... направо ми е кошмар, това да не съм пълноценнен човек... по-добре смъртта.

# 54 27 апр. 2007, 14:39 ч.

Мнения: 1 243

Аз пък си мисля,че не самата смърт е това,което плаши,а страданието,което я съпътства...
Била съм до умиращи...И по-страшното-до такива,които знаят,че дните им са преброени. Плакали са не защото ще умрат, а защото няма да могат да ни помагат, няма да могат да видят внуците си завършили, женени, с деца...
Никога няма да забравя как дядо ми казваше: "Не знаете колко трудно се умира!" Cry

Той е най-смелия и силен човек който познавам и въпреки това физическата болка омаломощава човека до такава степен,че той сам започва да се моли за смъртта...Най-страшното е да чуваш как човек,който обичаш,те моли над ковчега му да има цветя а не пръст, в последните си минути да ти казва с кои дрехи иска да е,колко много те обича...Това е страшното,а смъртта какво е-просто една безкрайна почивка от целия този забързан свят... Cry

# 55 27 апр. 2007, 15:53 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Цитат на: мюриель в пт, 27 апр 2007, 14:33

А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?

Всъщност това е едно от нещата, които не бих искала да ми се случат, а няма как да го избегна Sad

Надявам се да посрещна края като дядо ми, когото обичах страхотно много.Той умря с виц и усмивка на устата на 62години

# 56 27 апр. 2007, 16:10 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: roza66 в пт, 27 апр 2007, 14:04

Само че ако знаем че са на хубаво място би трябвало да ни радва а не да ни натъжава.Ама е трудно да се мисли по този начин наистина... Rolling Eyes

Където и да е това хубаво място, то те нали не са при мен или аз не съм с тях...Трудно е, да, та чак страшно!

# 57 27 апр. 2007, 17:06 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: мюриель в пт, 27 апр 2007, 14:33

А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?

Да мен от това ме е страх ,като стана дърта и без сили.. newsm78

....и някой друг да са ангажира да се грижи за мен. А аз да не мога да ям нормално,и да се опикавам в леглото....ах жалка картинка Confused

# 58 27 апр. 2007, 17:11 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Цитат на: Lilqna в пт, 27 апр 2007, 16:10

Цитат на: roza66 в пт, 27 апр 2007, 14:04

Където и да е това хубаво място, то те нали не са при мен или аз не съм с тях...Трудно е, да, та чак страшно!

Във връзка с тези изказвания, бих искала да спомена, че траките са плачели, когато някой се е раждал, защото за него са започвали страданията на живота и са се радвали, когато някой е умирал, защото страданията са зад гърба му...На мен лично това ми се струва правилно, но за мое съжаление не мога дори да си представя, да последвам техният пример...