Таткото на хижа, мама у дома

Със секцио наистина е малко по-трудно, но първите 3-4 дена. На 20я ден, защо ти е майка ти. Или ако може да идва за по няколко часа само. Аз съм раждала със секцио и си спомням , 4е не можех да се навеждам да го къпя първите дни и затова майка ми и мъжа ми го къпаха. Но 2 седмици след като родих, ве4е си правех всичко. Мъжа ми също ми помагаше - гладеше простираше переше, сменяше пълни памперси и то с усмивка. Според мен няма оправдание мъжа ти. Но все пак ако майка ти я няма , ще имаш пълно основание да искаш да е до теб и да ти помага за бебо. Не се настройвай много срещу него, кажи на майка ти 4е сами ще си решите проблемите да не те настройва много. И седнете си поговорете. Успех!

ами след като мама е при теб,то за него не остава нищо за вършене ,та затова се чувства свободен и излишен - може би.затова му минават мисли къде да отиде,защото ти нямаш нужда от него.мама е при теб.ангажирай го.прати мама за почивните дни да си почине,и накарай мъжо да ти помага вместо нея.просто му кажи,че имаш нужда отнего,за да го осъзнае.
колкото повече го ангажираш толкова повече ще е до теб.грижите за това малко сладурче ще му бъдат удоволствие,ако му ги позволиш.
но докато мама изпълнява тази функция - за него няма място.помисли хубаво.

Само до тук изчетох и това е най shодното с моето мнение.
Е честно ама мъжът ти е за голям бой ,и как така ще се съгласиш да ходи на хижа ...,а и майка ти,няма място във вас ,много семейства се развалят точно заради тащата ...Когато бебето се роди е един много тънък момент,и ако таткото не го съпреживей заедно с теб,ще има да си чакаш промени после ....Но според мен положението вече е извън контрол ,щом той си е решил да си похижува (и я с приятел,я с приятелка ...щото пък сега ще каже,че и sex му липсва )...Според мен кажи на майка ти още днес да си стяга куфара ..а на мажа си -никакава хижа и да се хваща с помоща за отглеждането на бебето.(въпреки че то си е до мъжа на едни 95%,та твоя според мен въобще не е цвете за мирисане )

Въпреки вижданията ми за свобода на партньорите, които често изказвам тук, този път мисля, че не е нормална ситуацията. Заради факта, че си родила скоро, че имаш нужда от помощ. И честно казано ми е странно как таткото е хукнал на хижа. Че тия първите дни с бебето се помнят цял живот.. точно в тия дни на нормалния човек му се седи при детенцето...

  Ама как само го оплюхте човека.....що направо не се разведат като е толкова черен...
  Представям си след време като се появи тема " Не издържам вече, имам нужда от три дена почивка, но мъжът ми не ме пуска, въпреки че майка му ще е у нас и ще се грижи за детето и къщата...." и коментарите от рода на: " какви са тези мъже, да ги изпозастреляме всичките, така да не я разбира, как смее да й забранява, нали майка му ще е там...."
  А после искате разбиране и подкрепа...според мен - за да искаш, първо дай.

Почивка хубаво ама бебето току що се е появило. От какво точно да е зажаднял за почивка на този етап? Айде тия мъжки номера някъде другаде. Ако го свикне така да се шляе, а тя да опъва така ще си остане винаги.

  Ми да си ходи и тя, когато може, тогава той, ще не ще, ще гледа бебока. Така го разбирам. А най-вероятната реакция на "забранявам ти" е тръшната врата и после сълзи, сополи, защо стана така....

Не става въпрос за забарни, а за това той сам да се усети, че желанието му е повече от неадекватно.

 Тук съм съгласна, но за това той трябва сам да се усети....е, с малко помощ от нейна страна, разговори и търпение.

...И скъсани нерви. Гаранция.

 Ако тя в момента наистина има нужда от неговата помощ, мисля, че нещо от сорта на "много ще ми трябваш и ще ми липсва помощта ти, но щом ще ти е по-добре с приятели - върви, забавлявай се, аз все някак си ще се оправя" би било по-ефикасно, но доколкото разбирам той още няма роля в къщи - ходи на работа и се прибира да спи..тогава какво да се мотае почивните дни из къщи...

Ще се повторя с другите, но и аз смятам, че не е правилно мъжът ти да заминава да си вее шортите на някаква хижа, при условие, че толкова скоро си родила и ако не за друго, то поне би искала да споделиш радостта си с него. На твое място нямаше да се съглася и дори само, заради това, че си го е помислил, щях да му се обидя.

Изобщо не го намирам за редно, но при ситуацията, която описваш ми се струва доста логично неговото поведение:
1. Защо той спи в другата стая
2. защо майка ти спи при теб
3. с какво точно го ангажирата покрай отглеждането на бебето?

Има един такъв много тънък момент, че не всички мъже успяват да включат веднага за какво става въпрос и им трябва лек шут отзад за да се поусетят Той сам не се сеща какво да прави, ти не го ангажираш с нищо, не го включваш по никакъв начин в отглеждането. Той почва да се чувства излише. Събира си парцалките и заминава на хижа, поне да не пречи (пък и да му е по- весело ). Няма лошо, че мама помага, ама не чак толкова Я си го прибери при теб в спалнята да дава малко нощни смени, дай му някакви задължение, за които да си отговаря само той и да си има той ангажимента. Ако не си ги върши бъди досадна и настоятелна, до като не му писне  и не почне да ги върши. След известно време ще се усети сам за какво става въпрос

И аз родих със секцио, имаще разни усложнения, та майка ми седя при нас да ни помага (иначе живеем сами). Таткото си взе отпуска, когато се роди детето, и непрекъснато помагаше вкъщи, пазаруваше и разхождаше бебето. Така според мен по-лесно се свиква с новото присъствие вкъщи - иначе как ще свикне, ако го няма?По повод на горното мнение - независимо колко народ вкъщи помагат за бебето - таткото си има незаменимо място и в домакинството и в грижите и в нещата въобще.
След като отпуската на нашия татко изтече - го пратихме да спи в кухнята, а ние с майка ми се редувахме при бебо. Все пак човекът ходи на работа, трябва му концентрация, трябва да внимава, докато шофира - не е добре да е все сънен, нали? Това беше моя идея.
Майка ми си замина след около месец и останахме сами. Оттогава, и досега - той е човекът, който се занимава с детето нощем - по негово настояване, защото аз съм "дежурна" през деня. Изключвам моментите, в които детето е боледувало - тогава и двамата будуваме, но пак той повечето неща поема.

Ех, ще дойде ден и ти самата ще искаш да заминеш някъде сама - без мъж и дете, ей така с приятелки... И ще си права, и ще ти се полага да го направиш (аз го правя и е супер да отлетиш за ден-два някъде). Тогава и мъжът ти ще може да го прави - със своите приятели. Но сега - бебенцето ви е много мъничко, а и ти самата сигурно още свикваш с новия ви живот - не бива да оставаш сама (не броим майка ти) - и двамата заедно трябва за "растете" със своето дете.