"Малките" бигбрадъри

Много тъжно, но за съжаление -  реално! 
 Мъничките същества попиват като гъбки, а ние често дори не се замисляме за това! И ето, че някой ден съвсем случайно виждаме или чуваме себе си в тях! 
Мисля, че това е добре да се види от колкото се може повече родители!

Ние самите сме отговорни за поведението на децата ни.Ето попаднах на нещо по този повод,което обяснява всичко. Когато си мислим,че децата ни не гледат ,те всъщност попиват всичко и се учат от нашите постъпки.

                                                              Когато си мислиш, че не те гледам
(Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.)

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете.   

Децата са огледало на родителите си.С всеки изминал ден осъзнавам колко голяма е отговорността на бъдеш родител и как изграждането на детето ти като личност зависи най-много от теб.

Чудесно клипче ще го разпратя на приятели,дано да достигне до повече хора!

Много истинско. Точно за това трябва всеки да внимава, какво прави пред детето си. Децата се изграждат като личности, благодарение на примера, който им дават родителите.

И не само родителите.

Възпитание без думи. Може да говориш, да обясняваш, да изясняваш и само един жест, постъпка, действие да срине думите при малчуганите.

Да-а-а...
Често се случва да казвам на моя, че повече трябва да внимаваме какво казваме и правим у дома. Защото малките са като попивателни и най-големият пример за тях е семейството (поне в първите седем години, след това училищната среда май оказва по-голямо влияние).

Аз още от сега, в началото на опитите ни за бебе, споменавам пред мъжа ми: това не бива така да го правим вече, защото може би скоро ще имаме дете; така пред детето не бива да се говори и т.н. 

madllen,това  си е житейската мъдрост,синтезирана в няколко изречения,но казваща много за възпитанието.Много ми хареса.

madllen, и на мен много ми кареса

След това което е написала Мадлен, толкова нежно и толкова истинско, мисля че няма какво повече да се каже. Просто трябва да го съхраним в себе си и да не го забравяме никога.