На какъв език говорите на децата си мили мами???

 Подкрепям мненията на Тандури и Кейси. Дилън е на 3,4г, а Атли на 2,5. Баща им е ирландец, но от бебета са изложени главно на българска реч от майка ми, която живее с нас, мен и сестра им. Резултатът е: една дума на български не са казали все още, най-много някое насилствено изтръгнато да или не. Разбират го идеално, но не говорят. Дилън ми обяснява на английски колко му е трудно да го каже на български, изнервя се, когато настоявам и аз в повечето случаи превключвам на английски, защото все пак искам да се разбирам с него. Ходят на английско училище от миналия септември, от приятелчета там научиха дори думи на арабски, които използват много често, не знам, трудно би ми било да повярвам ако не ми се случваше.

Една моя добра приятелка спря да говори на сина си на български на 2 години. Тогава детенцето тръгна на градина - и тя така от страх, защото не говореше. Все казваше, той после ще научи български, има толкова много контакти с българи. Синът й е вече на 8 години и не говори и не разбира български, въпреки че баща му говори на български и баба му живее с тях (не ме питай как се оправят - мучи и сочи като малко бебе).

Вярно е, че си зависи от децата, но ако искаш наистина да говорят и майчиния си език, не трябва да се отказваш. Дори и ако проговорят по-късно. Не си мислите, че им е трудно, малките мозъчета са много гъвкави. Наскоро четох, че бебетата разпознават чужди езици още от 6 седмична възраст!

Моите деца тръгнаха на училище на 4 години - дотогава си седяха вкъщи и не знам колко английски знаеха. Важното е, че се справяха навън  и никак не се смущаваха даже и от непознати. Имаха и много англоговорящи приятелчета, но се разбираха идеално и играеха много добре с тях.
Вкъщи говорим български. В училище и двамата се научиха да говорят на английски, да четат и да пишат. Даже синът ми тази година си изкара задължителния за щата ни тест по четене без нито една грешка! Дъщеря ми за една година kindergarten вече срича доста успешно на английски. Това лято ще я науча да чете и на български. Притеснявах се, че децата ще започнат помежду си да говорят на английски (вече и двамата са по цял ден на училище), но за щастие не се получи. Макар че понякога разменят думи на английски, ако не знаят българската такава.
Трудно е, но ние със съпруга ми не се предаваме. Всеки език е богатство! Синът ми вече даже и испански взе да учи (училището ни е двуезично).

Абсолютно съм съгласна с мнението ти и затова не се отказваме с баща му, и на Елена първите думички са на БГ. Това обаче, че му е трудно не е причина да му втълпяваме комплекс за малоценност или пък да го караме да се чувства зле от този факт. Важно е , че говори, че се опитва и че се развива, макар и бавно на БГ, но и на двата езика. На мен лично ми е неприятно като чуя коментари от този сорт, как може детето ми да ми отговаря смесено или само на английски и с това да се окачествяват уменията ми като родител. Всяко дете се развива по различен начин и трябва родителя да се съобразява с характера на детето при подхода си за тези неща, а не с това как ще им изглежда на хората отстрани.  Познавам няколко семейства,а на които децата им помежду си говорят на английски, а с родителите си на български. Преди и на мен ми беше странно, но честно казано започвам да разбирам защо се получава така и не виждам с какво това прави тези деца по-лоши, по-малко умни или родителите им са си свършили по-лошо работата във възпитанието им от факта, че на децата им е по-лесно да говорят на английски помежду си. За мен е важно да могат да говорят и разбират БГ, а как ще говорят помежду си, като не са с нас ми е без значение.

Никога не съм ги тероризирала на всяка цена да говорят само български. Не са стресирани или пък подтиснати. Те си знаят вече и просто питат за непознати думи. Или пък, ако е нещо важно за тях и ми кажат, че им е по-лесно да ми го обяснят на английски, им разрешавам.  Виж като бяха по-малки беше трудно и много трябва да повтаряш. Уморително е, но пък има резултат. Сега като по-големи пък има други проблеми - речникът им на англисйки е безспорно по-голям, защото в училище се покриват много повече теми.  Та се стараем вкъщи да наваксваме, но не гарантирам на 100% коя от двете думи като термин е останала в главата им.


Защо да се чувства малоценен? Напротив, аз на моите от малки им казвам колко е хубаво, че знаят два езика и те се гордеят с това!



Аз държа да си говорят на български - допълнително упражняване 

Писах вече, но искам да допълня. Когато преди години пристигнахме в САЩ, само голямата ми дъщеря говореше английски-малките не знаеха и думичка. Имаха около два месеца за адаптация и тръгнаха на училище. Юлия тръгна във втори клас, първи клас учеше в немско у-ще в София. В началото беше пълна трагедия, Алекс тръгна на прескул-и за него първите месеци бяха трудни. След това, някак неусетно за мене малките започнаха да си говорят само на английски помежду си. Преди да завърши учебната година Алекс вече се беше научил да чете на английски, а Юлия навакса с материала. Сега след близо пет години картинката е следната: Юлия се научи тука да чете на български (но вече има акцент), Алекс е пълна скръб-разбира всичко на български, но му се губят думите, когато говори е една мешавица между български и английски. Каката беше на 13 год, когато пристигнахме. Говореше перфектно немски език и сравнително добре английски. Сега: немски със силен английски акцент, български-сравнително добре, но доста думи и се "губят" (особено специализирана терминология).
Писах вече, че в къщи ОФИЦИАЛНИЯ език е български, но децата прекарват по-голяма част от времето си в у-ще и подготвяйки домашните си. Ако им е нужна помощ, аз им обяснявам на български, но и на английски за да напишат правилните отговори.
Наистина е трудно в чужбина да се поддържа родния език.

Говоря български на сина ми. Пред него говоря на английски, но с други хора. Ако му кажа нещо на английски - му го превеждам и на български.

Не мисля, че двуезичието по какъвто и да е начин се отразява негативно на децата.

Има един етап на объркване, предпочитане на по-познатия език, но с времето нещата си идват по местата.

Най-важното условие според мен, за да се научи добре български (ако не живеем в България) е децата да прекарват достатъчно време там, за да се учат от "извора"

 къщи на български говорим основно, аз обаче и на френски говоря често на децата,  да поправям малки грешки. Tе си говорят помежду си на френски, по-рядко на български, естествено, липсват им думи. Не съм ги насилвала да говорят български, нито ходят в неделно училище, не желая да се демотивират и намразят езика. Голямото ми дете само се научи да чете на кирилица, неусетно, беше и интересно и искам така да продължава да бъде. Татко им сваля български филми, или дублирани на български, това им е по-интересно, отколкото да чета приказки с по-старинни думи, които те не знаят и обяснявам...и след 5 минути не им се слуша вече.

КТВ, аз пък пред очите си имам другия казус с българчета тук, спират да говорят в един момент. Наистина реакциите са индивидуални и аз няма да се откажа. Но не ми е основен приоритет.

А има и друго... Незнам, как е в другите градове, щати, държави, но при нас все по-често попадам на случаи, в които към двуезични деца има неособено добро отношение в предучилищната, особено ако не докажат, че владеят езика, колкото другите. Така, няма да мога да запиша напр. детето си, там където аз искам... Абсурдно е като отношение и ситуация, но не са единични случаи за съжаление...

Аз се опитвам да говоря само на български с Теодор,но много често без дори да се усетя му говоря на италиански.След като се усетя,започвам на български и след 5 минути-хоп пак съм минала неусетно на италиански.Много ме е яд сама на себе си и непрекъснато се упреквам,но ми е ужасно трудно да застопоря на моя език.Особено като излезем заедно на разходка съм някакъв уникум,започвам да говоря с него на италиански и в момента в който някой италианец ме заговори му отговарям на български.Самата аз се обърквам,да не говорим за него.Най -много да проговори някаква смесица от двата езика накрая.Много се надявам ходенията до България да помогнат за това да овладэ моят език,единствено заради комуникацията с близките ми.Тръпки ме побиват като си помисля че един ден ще се приберем с него при нашите и той ще ги гледа недоумяващо като теле,когато му говорят.Смятам другият месец като се прибера да му накупувам български книжки и филмчета на бг ,с които да предизвиквам интереса му към езика и по този начин да се стреми да разбира това което се говори.
Иначе съм абсолютно съгласна с твърдението че двуезичните деца по-трудно и по-късно се научават да говорят.Дано има опровержения.

Кейси, наистина ли не те разбира като му говориш на български, нали все пак от бебе го слуша? Просто ми стана интересно, може да е някакъв езиков феномен, не знам...
Дъщеря ми много малко думички казва засега (а в книжките ми пише, че на тази възраст вече изречения правят), повечето са на френски, не знам как ще е в бъдеще, но пък ме разбира идеално на бг (и това е нещо, като го слуша само от мен и то само вечер и уикендите!)

В училищата тук имат добра ESOL програма - English for speakers of other languages или ESL - English as a second language.  Не съм забелязала да ги третират лошо. Учителките на моите деца за сега са били свестни и винаги са поощрявали двуезичието им.  Вярно е, че не във всички училища има такава програма и в нашето идват от други райони, защото е добро (можеш да получиш специално разрешение да запишеш детето си в училище с такава програма, щом не е native speaker).  Не може да няма и във вашия щат такива училища - та там при вас би трябвало да има много испаноговорящи.

За мен също беше странно. Имаше период, в който дори се притеснихме, дали не започва да има проблем със слуха... До момента, в който се отприщи на английски. Пускам му бг песнички, четем книжки, гледа филмчета, учим животни цветове, дори броим. Нищо...

Иначе на англ. брои съвсем отчетливо до 10, знае и различава поне 4 цвята. Пее без проблем "Row, Row, Row Your Boat" и т.н. и т.н.

Имаше много кратък етап, в който си говорехме нещо подобно:
- I want juice
- Какъв сок искаш?
- apple

Обаче напоследък и това престана. Сутринта 3-4 пъти го  помолих да си донесе сандалите, за да се обуваме и да ходим на градина. Ясно го видях, че не разбира какво му казвам, личеше му... До момента, в който му го повторих на англ. и даже държеше да ходи с blue shoes днес  

Виждаше ми се странно преди, уж липса на родителска воля и пр. Е, сега ножа опря до кокaла...  
(чак сега видях, че съм писала с Ъ кокал  ) 


КТВ, испаноговорящите се приемат по различен начин... Наслушах се на какво ли не, надявам се дето ми да няма проблеми, като тръгне на училище... Но, поне в добрите такива в нашия град, е трудно записването и приемането.

Дано да няма проблеми, наистина. А за испанотоговорящи споменах, че заради тях със сигурност ще има такива програми в училищата. Според мен са добри, но си зависи сигурно от училището. Тук не съм чула някой от приятелите да ни се оплаче заради двуезичието в училище. Но може би ти живееш на по-снобарско място.

извинете, че се включвам в тема, по която нямам никакъв опит, но като чета се сетих за моята най-добра приятелка, която от 16 годишна живее в Щатите и съпругът й е американец. Имат 2 деца. тя говори и с двете ( на 4 и 2 г) деца само на български, те упорито ( голямата, де) отговарят само на английски. семейството нямат никаква българска връзка, мисля, че ги води във филаделфия на някакво бг училище отскоро..
както и да е, децата я разбират като им говори много много добре
когато говоря с дъщеря им по телефона тя се опитва да ми 'пробута" на английски да говори, но аз веднага й казвам, че не говоря, ако иска да говори на бг  - детето превключва и говори.
миналото лято пак заедно бяхме в българия и тя отново се 'съобрази' със средата. говореше с непознати хора на улицата, с роднини и приятели и беше активна като цяло на български.

няколко пъти й казвахме, че ние в българия говорим на български и детето показа, че не само разбира, но и знае.

KTB, не ме разбра! Аз също мисля, че е страшно ценно да говориш повече от един език и наистина си е повод за гордост. Думите ми бяха насочени към изказването на Зори ( ако искаш се върни и прочети) и точно това исках да кажа, че не смятам, че след като им е трудно трябва да им се присмивам или да ги карам да се чувстват зле от факта, че им е трудно, както не мисля да позволявам и на други хора да се отнасят с тях по този начин. И аз като Кейси съм била свидетел на "отношение" по повод двуезичието и ми е ужасно неприятно. Нямам намерение да престана да ги уча заради това разбира се, но виждам, че и малкия започва вече да разбира и когато усети отношение просто млъква, на всякакъв език. 

А как разбираш дали те си говорят помежду си на английски като не си с тях? Като си там е ясно, но когато не си?