Отговори
# 45
  • Мнения: 3 479
Да, аз вече съм взела такова решение и съм много щастлива, че имам такава възможност.  Grinning

# 46
  • София
  • Мнения: 1 677
И аз си стоя у дома и никак не ми е скучно,нито мисля,че ще затъпея от това.Нямам амбиции да правя кариера,а у дома всеки ден е изпълнен с толкова емоции,че не си заслужава  човек да ги пропуска.Това време заедно с децата ни никога няма да се повтори.Дано повече майки имат желание и възможности да си стоят при децата!   bouquet

# 47
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 379
Да, отказала съм се. Добре ми е така вече 3 години. Не се чувствам затъпяла и депресирана домакиня. Има книги, интернет, пътувания из света, това определено не може да се нарече ограничаване.

# 48
  • Linz
  • Мнения: 11 619
И аз си стоя у дома и никак не ми е скучно,нито мисля,че ще затъпея от това.Нямам амбиции да правя кариера,а у дома всеки ден е изпълнен с толкова емоции,че не си заслужава  човек да ги пропуска.Това време заедно с децата ни никога няма да се повтори.Дано повече майки имат желание и възможности да си стоят при децата!   bouquet
Това привилегия на майките ли трябва да е? Татковците обречени ли са да пропускат тези емоции?

# 49
  • Мнения: 1 172
Не бих. Не смятам, че оставането ми вкъщи ще доведе до по-добро възпитание на децата ми. Даже мисля, че прекомерното внимание ще има точно обратен ефект. Имам такива познати, децата им в повечето случаи са по-инфантилни от връстниците си, липсва им каквато и да е самостоятелност. Не искам моите деца да стават такива.
Отделен е въпросът как такова висене из нас ще се отрази на душевния ми мир и как ще осмисля ежедневието си след 20 години, когато децата са поели по своя път или просто нямат нужда от такова обгрижване.

# 50
  • Варна
  • Мнения: 6 849
Не, не бих. Не намирам смисъл за себе си, не смятам, че ако не работя и съм 100% свободна за децата ще бъда по качествена майка.

# 51
  • София
  • Мнения: 7 097
И аз трудно бих взела такова решение, но все пак съм склонна да го взема. Мъжът ми обаче е против, макар че може да ни издържа - за него жената не трябва да губи по този начин социалните си контакти.

# 52
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 406
АЗ бих, но не би. УВИ.  Sad

# 53
  • Мнения: 95
Мисля, да гледам бебо най-много до 3 годишна възраст, но времето ще покаже. Стоенето в къщи ме изнервя.
Обожавам работата си. Липсва ми разнообразното ежедневие и общуването с хората

# 54
  • Мнения: 3 161
Бих посветила голяма част от времето си на децата си, но нали не значи да загробя собствените си интереси? Най-добре е да се намери начин да съчетаваш гледането на деца с някаква лична реализация. Например, навремето много обичах да илюстрирам книжки и да правя детски играчки. Сега си мечтая да се организирам така, че да ми остава време и да правя тези неща, но за децата си или заедно с тях. Майчинството определено ми дава такъв шанс и смятам да се възползвам поне от 2-те години, които ми се полагат.

# 55
  • Мнения: X
Не, не бих, Naughty не мисля, че да съм нон стоп до гъза на детето си ще му се отрази добре,както и на мен. И какво ще правя след тези 10 години, ако ми се наложи да работя? А когато детето е на 20?
Не, предпочитам тривиалния вариант - аз на работа, детето на градина/училище, сега е така и е чудесно, седенето вкъщи ме подлудяваше. И аз много обичам детето си, но седейки си по цял ден вкъщи повече му вредя, отколкото друго.

# 56
  • Мнения: 1 230
Преди да се роди детето бях "за" работещата майка. Сега съм "за" работещия татко. За съжаление нямаме такъв и по принуда ще бъда работеща мама.  Само ми се ще да имам поне още 1-2 часа на ден само за детенце...

# 57
  • Мнения: 1 263
Ако знаете,че чрез професията си помагате на много хора да се чувствуват добре,а после след като се появи детето, решите да се посветите на него в крайна сметка,кое си заслужава повече  newsm78 да се отдадете на професията и направите щастливи хората за сметка на по-малко внимание към вашето дете или обратното.Кое се оказва по-ценно в живота?

# 58
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 406
Ако знаете,че чрез професията си помагате на много хора да се чувствуват добре,а после след като се появи детето, решите да се посветите на него в крайна сметка,кое си заслужава повече  newsm78 да се отдадете на професията и направите щастливи хората за сметка на по-малко внимание към вашето дете или обратното.Кое се оказва по-ценно в живота?

Чудя се, толкоз ли пък не би могло да се намери друг, който да ги ощастливява тия хора? newsm78 ("Аз паднах... Друг ще ме смени и толкоз..." както е рекъл поетът, малко извадено от контекста,  ма той контекстът доста се разми комай.) Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 59
  • София
  • Мнения: 6 477
Не, не бих, Naughty не мисля, че да съм нон стоп до гъза на детето си ще му се отрази добре,както и на мен. И какво ще правя след тези 10 години, ако ми се наложи да работя? А когато детето е на 20?
Не, предпочитам тривиалния вариант - аз на работа, детето на градина/училище, сега е така и е чудесно, седенето вкъщи ме подлудяваше. И аз много обичам детето си, но седейки си по цял ден вкъщи повече му вредя, отколкото друго.
Същото е и при мен, в добавка - аз съм и мама и татко за малката, така че нямам избор да си седя в къщи. Паричките пак мама ги носи, но това не ми тежи, вложила съм много години образование и опит и не мога да го зачеркна с лека ръка.

Общи условия

Активация на акаунт