Публикувана: 1 май 2007, 17:16 ч.
Последно мнение: 5 май 2007, 09:38 ч.

Аман от тъпанари!

4 729
75
1

# 30 2 май 2007, 09:30 ч.

София
Мнения: 18 679

Ужас...Дълбоко съм засрамена, защото на много близки приятели и аз съм задавала такъв въпрос. На кумата ми примерно...Но поне за нея знам, че се мота заради учене, вечената ученичка, та затова я бръмча Laughing

Но ако има проблем, наистина е много гадно...Вече няма да си позволявам такива забележки дори на близки Embarassed

# 31 2 май 2007, 10:30 ч.

Мнения: X

Цитат на: belinda в ср, 02 май 2007, 09:30

Но ако има проблем, наистина е много гадно...Вече няма да си позволявам такива забележки дори на близки Embarassed

Имаше една сладка книжка "Дневникът на Бриджет Джоунс" и там такива хора ги бяха нарекли самодоволни женени. Laughing

Като се задомят и започват да досаждат на хората и те да се женят. А това пък с децата, още повече. Хубаво е човек да се въздържа от такива въпроси, защото са дразнещи и нетактични. Пък и всеки си решава сам кога.

Хубов е, че ти си умна жена и си вземаш поука. А колко хора си го смятат за нормално да питат и хич и не се и сещат да спрат ... Wink

# 32 2 май 2007, 10:40 ч.

Мнения: 3 880

Ами някой път ако някой ти вдигне много кръвното му кажи директно в очите, че има проблем, обещавам ти, ще му стане 5 пъти по-гадно, отколкото на теб, когато те задяват така. Нормален човек би потънал в земята от срам в такава ситуация и никога повече няма да му мине през ум да разпитва за такива лични неща. Twisted Evil

Аз пред семейни двойки без деца изобщо не отварям въпрос за деца и т.н. точно защото се притеснявам, че може да получа такъв отговор и после да се чудя как да обърна разговора и накъде да гледам....
Аз забременях 4 години след като се оженихме, просто преди това нямаше възможност да се грижим за бебе- учехме, ограничени финанси и още редица фактори, които ни караха да изчакаме по-подходящ момент, направо ми се повдигаше когато някой започнеше да ме разпитва "какво се стискаме още" Sick

Ужас, сякаш не си е наша работа... но интересното е, че тези въпроси ми се задаваха само в БГ, а там прекарвах не повече от 2-3 седмици в годината и го изтърпявах някак. Сега една приятелка е решила, че трябва да ми дава зор за второ Rolling Eyes

брех, голям зор, знам че го прави добронамерено и си мисли, че става весело, но мен пак започва да ми се повдига.... Wink

# 33 2 май 2007, 10:59 ч.

Мнения: 945

Много добре те раzбирам как се чустваш. Но искам да те успокоя, че никой от теzи хора не иска да те zасегне. По скоро проблемът е как ти реагираш на въпросите. Защо ти трябва да лъжеш? Отговаряй директно по въпроса... "Искаме, но имаме проблеми. В момента ги решаваме" и допълвай нещо от рода "Не ми се обсъждат теzи неща сега, моля те, дай да сменим темата". Ако някой след такъв отговор още нахалства и раzпитва прати го по дяволите. Кажи му, че с въпросите си само те раzстройва и така ти пречи да zабременееш.

Няма нищо срамно в това да имаш проблеми със zабременяването, това е болест като грип или настинка, а добрата новина е, че по един или друг начин се лекува. Пожелавам ти го и на теб. И не се давай...

П.П. и при мен има малки проблемчета като липса на един яйчник, ама съвсем спокойно го раzкаzвам на теzи, които се интересуват. След това са доста по тактични. А и аz не го приемам като края на света. Проблемите са zа това, zа да бъдат решавани.

# 34 2 май 2007, 11:10 ч.

Мнения: 4 546

хм, аз не съм съгласна, че проблемът е в този, когото разпитват. безспорно ще е по-лесно, ако не се вързваш, но за нахалстването за толкова лични неща аз не намирам подходящо извинение. лично за мен, това си е груба вмешателство в нещо изключително интимно, бих казала - опит да се надникне под чаршафите. не мога да си обясна какъв отговор се очаква в случая - ами пазим се с..., ами не искам сега, искам по-нататък... и въобще защо е нужно да се дава отчет на всеки, който е решил, че има право да си завре носа, където не му е работата

от добронамарени досадници ми е писнало

# 35 2 май 2007, 11:23 ч.

Мнения: X

Цитат на: herelina в ср, 02 май 2007, 11:10

и въобще защо е нужно да се дава отчет на всеки, който е решил, че има право да си завре носа, където не му е работата

от добронамарени досадници ми е писнало

Абсолютно съм съгласна. Все едно аз да се ровя в сексуалния им живот или в личните им финанси или в семейните им проблеми. Да не говорим, че хората никога не питат от добронамереност, а просто ей така, за повода за клюки и теми за обсъждане с приятели.

# 36 2 май 2007, 11:25 ч.

Мнения: 17 407

Цитат на: .:Geri:. в ср, 02 май 2007, 10:59

..................

Напълно съгласна. НЕ можем все да обвиняваме хората в простотия и нетактичност, осбено пък ако са ни близки, да не се повтарям. Ами питат си хората, вие никога никого ли не сте питали? Едва ли е защото те знаят, че има проблем и го правят, за да бръкнат в раната Peace

# 37 2 май 2007, 11:30 ч.

Мнения: 4 546

Цитат на: Венера в ср, 02 май 2007, 11:25

Цитат на: .:Geri:. в ср, 02 май 2007, 10:59

..................

да, никога не съм питала. не защото мисля, че може да има проблем, а просто защото не ми влиза в работата. не искам да питат мен - съответно не питам и аз. ако някой иска да ми сподели нещо лично - моля, но да питам за подобен род неща Naughty

аа , също много обичам да ме питат каква ми е заплатата . друга чудесна черта от манталитета на българина Confused

# 38 2 май 2007, 11:44 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: belinda в ср, 02 май 2007, 09:30

Но ако има проблем, наистина е много гадно...Вече няма да си позволявам такива забележки дори на близки Embarassed

Аз пък мисля, че понякога е по-добре да си кажеш директно.
Когато изгубихме момченцето си, имаше много хора, които не знаеха и питаха как е бебето или защо при едно бебе съм забременяла толкова скоро отново. Хората не са длъжни да знаят всичко. Аз директно им казвах как стоят нещата. Не класифицирам като простотия да проявиш внимание или интерес към някого - простотия е да се намесваш директно с даване на акъл, когато не са ти го искали.
И на мен ми се е случвало да попитам. Имам колежка, с която често си говорим за децата - тя има момченце на 8 г. и много се радва, когато й разказвам за моите госпожици и иска да й показвам снимки. Коментирали сме, че е хубаво децата да са повече и т.н. И аз един ден, без да влагам много мисъл, я попитах защо още чакат, а не си родят 2-ро детенце. Тя ми каза, че опитват от 4 г. и не става. Извиних й се. Това не се е отразило на отношенията ни и продължаваме да сме близки (като за колеги).

# 39 2 май 2007, 12:13 ч.

Мнения: 4 414

съжалям за загубата ви
представям си колко си ранима, когато става въпрос за това...
не винаги хората го правят с лошо. често човек, който не е имал подобен проблем не се и сеща, че може да нарани. и аз така попитах един приятел преди години. той само ми каза "абе, май имаме проблем някакъв"...супер тъпо ми стана. тогава си поговорихме, ама от тогава не питам така никого. не мисля, че съм тъпанарка...просто съм нямала опит. виж, за тия със злобните забележки, извинение няма #Cussing out

не мисля, че човек трябва да се затваря в себе си и да крие болката си. кажи им какво мислиш за въпросите им. не го подтискай в себеб си - това вреди само на теб!
прегръщам те силно Hug

и искрено ти желая скоро да се похвалиш с добра новина Praynig

# 40 2 май 2007, 12:17 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Цитат на: agneshka в ср, 02 май 2007, 12:13

не мисля, че човек трябва да се затваря в себе си и да крие болката си. кажи им какво мислиш за въпросите им. не го подтискай в себеб си - това вреди само на теб!

# 41 2 май 2007, 12:18 ч.

France
Мнения: 726

Наши много близки не могат да имат деца (засега) поради физиологични причини. Моята приятелка имаше неблагоразумието това да го сподели с кумата. От тогава тя няколко пъти ехидно е подмятала намеци за проблемът им, дори пред приятели, незапознати със ситуацията. Последният й хит бил, когато обяви, че е бременна с второ и тържествуващо погледнала приятелката ми! "Потърпевшата", накарнена от поведението й , се дистанцирала от "злобарката". И това от близък човек, жена, майка и кума.

# 42 2 май 2007, 12:33 ч.

Тайна, майна
Мнения: 235

Цитат на: Biba в ср, 02 май 2007, 10:40

.......

Освен това имам "навикът" да отказвам хората още преди да са ме попитали - гледам лошо. Twisted Evil

# 43 2 май 2007, 13:01 ч.

Мнения: 1 612

Цитат на: Ефа в вт, 01 май 2007, 17:16

.....

И тук идва идиотщината. Случвало ли ви се е да попадате на абсолютни тъпанари (близки, колеги, приятели), дето смятат, че е ултра забавно по два пъти седмично да те питат "Ама вие не се ли замисляте за деца" ?! Как се справяте с това? Как бихте постъпили? Към момента аз съм избрала най-лошия вариант. Оставам у питащите впечетлението, че засега не искаме деца (което явно нахъсва идиотите). А вътрешно се смарангясвам (което е очевидно в момента).
Опитвам се да се дистанцирам, ама не винаги успявам.
Убедена съм (както написах в един друг форум), че моето дете ме чака, независимо дали ще си го направим, или ще си го осиновим.
И все пак, гадно е.......... Cry

И аз попаднах в подобна ситуация преди седмица.
Моя позната от деца, която роди преди 1 месец ме видя на улицата и ми каза: "Айде няма ли и Вие да си имате детенце. Време Ви е вече!"
На такива изобщо не обръщам внимание. Просто се правя, че не чувам въпроса или го обръщам на майтап. По принцип всеки, койте ме познава по-отблизо знае, че имаме проблеми и не ми хвърля в очите подобни въпроси.
Не се измъчвай!

# 44 2 май 2007, 13:27 ч.

Мнения: 364

Истината е, че идиоти има, имало е и ще има!

Колкото и да ми се искаше да скрия, близките ми разбраха, че се опитваме да имаме бебе, а скоро и познатите ми знаеха, нищо, че не бяхме оповестили на всеослушание това ни намерение - намират се хора, които разнасят "клюката".

Ще повторя историята, която бях споделила в подобна тема преди време.
Неотдавна бяхме на гости на едни приятели в друг град. Повода беше рожден ден, там беше и една родственица на "приятелката" ни, която бяхме виждали само веднъж, познавахме се само по име.
Въпросната особа ме гледаше през цялото време, чак ми стана неудобно.
По едно време тя се захили и ме пита: " Абе ти да не си бременна? Аз отговарям - " Не". А тя: " Малии, колко си надебеляла...!" При тези думи аз направо онемях. Тогава те двете, с "приятелката" ми, се спогледаха и се засмяха. Извинихме се набързо и си тръгнахме.
Явно бях коментирана доста преди това. Явно повода за тези приказки не беше петте килограма, които бях качила, а простотията и злобата.
Почувствах се отвратително, но после си дадох сметка, че не си струва.
Все пак аз мога да отслабна, но те да поумнеят - никога! Laughing

След този случай направих генерална чистка на хората около мен и оставих само стойностните връзки.

Препоръчани теми

Пъпки по лицето

Заглъхнало ухо

Агенция за запознанства, Пловдив

Зъбобол?

Причина:

Причина: