Депресията, паниката, дупките......

  • 2 343
  • 28
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Покрай моите си странни чувства, които се менят със скоростта на светлината, ми хрумна да пусна тази тема.
Признавам си аз съм паника, не каква да е паника, а ГОЛЯМА ПАНИКА #Silly всичко е в състояние да ме изплаши, притесни, да ме накара да не мисля рационално. Ето пример от днес: след като ми се случи това, имах чувството, че сякаш ми изсмукаха силата, само седях и си повтарях защо пак аз, защо нямам минута спокойствие, за 23 месеца имам около 3-4 в които не съм била на гинеколог.
Депресията...там съм царица, като вляза и няма излизане. Сега е на тема кога минаха 2 години? Ами след като подновим опитите какво ще е? пак Паника. Ужас!
Сатурновата ми дупка тази година е огромна, и съм нагоре надолу, имаше една статия, че опитите за забремняване превръщат живота ни във влакче на ужасите, сега разбирам колко е правилно това.
С две думи искам си предишния живот, но не е възможно.
Накрая искам да благодаря на Tia, коята обикновено бързо ми помага с депресиите, паниките, дупките и лошото настроение, на всички вас, които сте тук и на мъж ми, който ме изтрайва!

# 1
  • Мнения: 920
newsm77 Ще те благодаря аз тебе с два шамара! #Bad Talk

Няма да се шашкаш за глупости. А и ...сатурн е дал ечко...не вярвам да искаш чааак там да се забиеш! newsm60 .

Мисля че трябва малко да му отпуснаш края. Направете си една мила, пирятна вечер със съпруга! Отиди на масаж на цялото тяло (преди колко време те пратих да релаксираш така...ама ти не - инат не слуша  Grinning ), изобщо с думи прости - ПОГЛЕЗИ СЕ...от отва по-добър лек за депресия не знам!

Иначе аз съм винаги насреща.... spoko !

# 2
  • Мнения: 9 063
Съгласна съм с Тия-малко трябва да се отпуснеш,поглези се,доставяй си удоволствия-на теб и на половинката...има толкова неща около теб,които заслужават да бъдат забелязани и които доставят радости.Така че давай по-оптимистично-животът е пред теб.И аз съм изпадала в такива състояния-никой не можеше да ми помогне,стигала съм до такива крайности в мислите си...но това минава,после идва по-свеж период.Нормалное на човек като му се струпа мног на главата,да се стресира и да не може да се отпусне и наслаждава на живота.Но това зависи от самите нас.И идеята за бебче затормозява донакъде,така че се опитай да я сложиш на заден план.А да не ти казвам как точно когато най-малко си планувала и очакваш,как изненадите идват точно тогава Wink Най-напред обърни внимание на самата себе си,тогава всичко ще последва от самосебе си.Много цунки и малко подаръче за теб:

# 3
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Срамувам се тук в ъгъла Embarassed  Embarassed , то исках да излее като дискусия, не като оплакване от моя страна Embarassed  Embarassed  Embarassed , явно обаче само аз съм в дупка.
Въпросъ беше изпадате ли и вие в такива  дупки и как се борите, да направим един справочник на оцеляването!

# 4
  • Мнения: 9 063
Аз не приех постинга ти като оплакване Wink
Аз също съм в дупка,от две седмици.В началото беше ужасно,но после взех да се съвземам.Колкото до съвети,които може всеки да сподели,ето ги моите:

1.Слушайте музика,гледайте телевизия.
2.Винаги бъдете в светло помещение-светлината тонизира и носи положителна енергия.
3.Угаждайте си-позволявайте си да правите неша,които никога не бихте правили в нормално състояние.
4.Въпреки проблемите,все има нещо положително,което може да се извлече от всяко лошо нещо-намерете го! Търсете нещата заради които си струва да се продължи напред.Със сигурност има такива.
5.Споделяйте и не таете в себе си това,което ви притеснява и тормози-имаме си форум  #Milti
6.Не се приемайте чак толкова на сериозно

Това от опит го написах Embarassed Айде допълвайте ме. Grinning

# 5
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Музика, филми
разходки(ама пусто тук е само мъгла, явно и тя допринася)
Глезенето звучи добре

# 6
За паниката-аз нямам равна.Световен шампион по паника съм.
А настроенията ми се менят за секунди,но:

1.Не се приемай на сериозно!
2.Сигурно около теб има много хубави неща които приемаш като даденост и при други обстоятелства биха те радвали.
3.Аз се разтоварвам като пазарувам,винаги има нещо от което имам нужда Grinning
4.Кафе с жизнерадостна приятелка  ми действа чудесно.

Общо погледнато повтарям Стефани,но и при мен имат успех тези правила

# 7
  • Мнения: 365
и аз съм в яма. от времето е. напролет шъ се опрайме Grinning

# 8
  • Мнения: 89
За съжаление и аз не съм напуснала още дупката, в която съм от септември.Но се опитвам да стъпя на крака-най-вече затова ми помага мъжа ми.Аз по принцип съм много чувствителна и това което ми сеслучи ми дойде в повече(загубата на бебето),надявам се да го преодолея с времето.

# 9
  • Мнения: 1 612
Е и аз да се отбележа тук. Отдавна не бях изпадала в дупки, но след като ми доде М. направо хлътнах с двата крака. Жалко, че на околните ми им досаждам с тези мои настроения. Как ли ме търпи още мъжа ми? И не се оплаква.
Както и да е.
Аз напоследък започнах да си позволявам разни неща. Ето днес въпреки всичко съм решила да си купя ваучер въпреки безпаричието.
Така, че поглезете се. Една романтична вечеря(в ресторант) има огромен ефект особено ако е последвана от  luvbed
Аз реших, че от днес ще се гримирам всеки ден. Бях се занемарила много. Все пак сме жени нали. Трябва да поддържаме огъня на любовта.

# 10
  • Мнения: 9 063
Това с гримирането много е яко! Аз също се бях запуснала,не знам защо...реших да се гримирам всеки ден и определено самочувствието ми се вдигна,чувствам се по-добре и по-красива Embarassed

# 11
  • Мнения: 1 612
Нали!
Аз имам и друг номер. Като много ме стегне отивам и си купувам бельо(нещо дребно - може и само едни бикини да е). Във Варна има един магазин за евтино бельо и доста често го посещавам.

# 12
  • Мнения: 529
Колко познато ми прозвуча заглавието....
И аз напоследък изпадам в гадни настроения - изкарвам си го на любимия мъж, разбира се  Sad  а после съжалявам много...Търся си поводи за рев  - "ето сега, той като разбра че,  няма шанс да стане бебе в следващите месеци, и вече не иска да ме гушка" - нещо което, хич, ама хич не е вярно. И така само си цивря по цели нощи. Embarassed
Ама сега съм решила да се стегна и да си направя един план /не знам защо, но аз се чувствам прекрасно когато знам, че държа нещата под контрол/. Ще си починем малко извън София с мъж ми, ще организирам един щур купон за приятелите си, ще се запася с готини книжки...  Stuck Out Tongue
А най-хубавото е, че идва прооолет, любимият ми сезон, всичко ще е толкова красиво, разцъфнало,ухае прекрасно....как да не е в добро настроение човек    Mr. Green

# 13
Това с депресията май не можем да го издбегнем. Според мен и времето има вина. Всяка година по това време се вкисвам и не мога да се понасям. Особено след понатрупаните килца през зимата. Глезенето е добра идея за бягство от депресията но разбира се е свързано с пари, а не всички ги имат в изобилие. Нямам идея какъв съвет да дам. Аз лично реших да се заема с повече неща и да не си оставя време да мисля за простотий. Не гледайте списания, те само ще ви накарат да се чувствате грозни. Четете нещо весело и се срещайте с хора с позитивна енергия.

# 14
  • Мнения: 1 320
моето спасение от дупките се казва "пътуване".
пътувайте, момичета. сипете бензин за 20 лв в резервоара и изчислете за колко километри ще ви стигне. идете до това място, разходете се по улиците му, погледайте някоя нива, ако само до там се стига и се върнете. гарантирам, че като преминете отново прага на къщата си ще бъдете заредени с положителни мисли и енергия.

# 15
  • София
  • Мнения: 2 686
Мдааа, и аз така... Тамън миналата седмица помирисахме пролетта и сега пак гадното време, което още повече ме кара да се чувствам зле.

Гримирането е добра идея. И аз като усетя, че съвсем съм се сдухала започвам да се гримирам всеки ден (а преди не съм пропускала  Confused ). На 3-тия ден разбирам, че изобщо не ми помага и почвам пак да си ходя като крокодил  Embarassed

Пътуването със сигурност ми действа страхотно, когато съм в депресия, но за съжаление рядко имам възможност да го осъществя.

Моето спасение е работата. Като съм в дупка бачкам като смахната по 12 часа на ден. Вечерта като се прибера съм толкова уморена, че даже и не мисля за лошото настроение  Simple Smile

# 16
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Ами като чета wa_wa все едно аз съм го писала...
Помагат ми:
1.приятелите - среща в която аз не се оплаквам, а рева на два гласа...
2.много хубава музика, книга, филм, стих
3.любимия човек и хората, които ме обичат
3.МНОГО работа
....и пак работа

И стихове, като това :
Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш
Омразата изпепелява оня,
който мрази.
Когато много силно те боли,
отдалечавай се, отдалечавай се през времето -
от дребното, от ближното, от болката
от писъка -
нали след 10 111 години
в могъщото движение на Космоса
сред здрача на великата Прохлада
прашинки две, докоснати в Безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
Отдалечавай се,
Потъвай в своето,
Със живата вода на свойта сила
наплискай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен крей
И тъй додето златен станеш цял.

# 17
  • Мнения: 7 718
Този месец не ми е много тъжно...
Защо?
Незнам...
Примирявам ли се?
Или изгубих надежда...
Отчаяна ли съм или безразлична?
И това незнам...
Какво искам?
Да страдам, плача, да ме боли, боли като предният месец, да съм  гневна ...
Или да съм примирена, притихнала...
Тихо и пусто е в душата ми...
Искам да успея...
Моля ти се, Боже, от душа...

# 18
  • Sofia
  • Мнения: 1 263
Аз чаках да забременея 4 години и те разбирам....Но някак си успявах да имам надежда, въпреки, че положението според докторите не беше розово....Моите начини:
   Фризьор, разходки, списания...и максимата да си помогна сама. Стигнала съм до извода, че ако сам не си помогнеш, няма кой...Е. хубаво е да има мил човек до теб,разбира се, но обикновено не искам да го нартоварвам-нали ще трябва за хубавите мигове Grinning ....
   И надеждата на момичетата от форума, че винаги има начин...те ми помогнаха страхотно....и ме спасиха от отчаянието. Мисля,че силното желание се възнаграждава.
     Хайде, горе главата и скорощно преместване в бъдещи майки!

# 19
  • Мнения: 3 161
Момичета, може ли един съвет от една мама от другия форум? Направете си списък на всички неща, които няма да можете да правите, след като ви се родят прекрасните дечица, и почнете да ги правите сега!
Прекрасно нещо са дечицата, но погледнете нещата от другата страна - от колко неща ще трябва да се откажете тогава, а сега можете да си ги позволите! Живейте пълноценно сега и мислете положително, не се фиксирайте прекалено точно в това, което (все още) нямате, а се порадвайте малко и на това, което имате - свободата над собственото си време, тяло, професия и т.н.
Поздрави за празника! На този ден преди 3 години ми правиха кюртаж след спонтанен и знам как се чувстват много от вас, но ви уверявам, че лошото минава и се забравя и и ви пожелавам скоро да се срещнем в Кърмене и захранване!

# 20
Здравейте,аз се чувставам ужасно,и на мен ми правиха абразио след спонтанен аборт точно на 8ми март,но преди няколко години.........ако сега имах бебче до мен -нямаше да ми е толкова тъжно,но аз все още нямам,сега пък- не мога да забеменея-тръгвам пак по лекари-уморих се.........нищо не помага-излизам на разходки,вече почнах и да се гримирам,че 2 години ходих ,като крокодил/без грим/,ще пробвам и други неща,ама не помагат-знам,че годините си минават и ще става все по-трудно Banghead .И аз съм в 1на ужасна дупка Weary .Дано пролетта помогне  261uu

# 21
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
сетих се още нещо дето на мен ми помага - колкото и извратено и странно да звучи - филми на ужасите... Гледам, треса се от страх, вдига ми се адреналина...и поне за малко забравяш проблемите...
А най-много помага чист въздух и СЛЪНЦЕТО! Всъщност проблема е в липсата на слънчева сметлина - доказано е, че под въздействието на сл.светлина се образува хормона на щастието - ето защо в страни с малко слънчева светлина се препоръчва солариум...
Вечер - една чаша хуубаво червено вино или друг концентрат... само дето на хора като мен дето са им слаби ангелите може да им стане навик Sad  - така, че леко с това лекарство...

Много  Heart Eyes  и дано скоро се почувствате всички по-добре и да няма кой да пише в тая тема  Praynig

# 22
  • Мнения: 498
И аз да кажа.
Аз съм депресантна и черногледа натура  от малка. Та когато ме подгони депресията , сиреч, когато съм качила някое друго килце , когато ми излезат пъпки/ достатъчна е една/ , когато съм в период на окосмяване- преди кола маска , когато гаджето не ми обръща внимание повече от 3 дни, когато дойде сметката за парно #Milti , когато съм в цикъл,  когато си счупя нокът Cry  и безброй такива състояния....... става страшно . Срива ми се всичко , викам по народа в офиса , тормозя /неволно/ кучето си , ходя една тъжна , тъжна ,провисила нос идеми да заплача. Тогава..... / трябват парички/ :
1.Почистване на лице
2.Солариум
3.Маникюр
4.Фитнес
5. Прическа
6. Подарък за мен , нещо малко ИЛИ НЕЩО ГОЛЯМО #Onfire , така че да му се радвам и да забравя за грижите.
7.Разходка в планината
8.Кино или видео филм - драма , много трагичен, и рев ,рев , докато ми стане ясно ,че моита проблеми са глупави , в сравнение с тези на другите.
9.Секс- /страстен по възможност/ - с любимия- /със сигурност/.
Ех.... размечтах се . Айде горе главите и да се наслаждаваме на малкото , което имаме Grinning

# 23
  • Мнения: 919
може ли и аз да се присъединя към борещите се да излезнат от черната дупка.. вчера, точно на 8ми март бях на лекар. когато си запазих час преди един месец си мислех че като ида ще си имам черна точица със сърчице и бях пълна с надежда, но не би
вместо добри новини получих диагноза поликистозни яйчнци. иде ми да се завия през глава и да не ставам от леглото докато целия този кошмар не свърши.. искам да кажа седмицата, от понеделник все лоши новини получавам просто ако още нещо се случи няма да го преживея
по принцип като ми е такова настроението пазарувам, но в момента просто никой неискам да виждам, мисля че трябва да си планирам една екскурзия както някой спомена
извинете ме че внасям допълнително мрачно настроение но ми е много криво и нещастно

# 24
  • София
  • Мнения: 708
като почетен гост при депресиите мога да споделя, че като тръгнах на гимнастика, комбинирана гимнастика в спартак, бях много доволна, става ми весело, има и други хора и мога да седна сама да пийна кафенце..много прятни хора ходят по такива места, особено следобяд..по време на депресиите ми, не исках с никой да говоря, да не си събличам домашния развлечен анцуг и когато се върне мъжът ми от работа да му изпадна в истерия..много кофти..5 години си седях вкъщи и редях пъзели..сега ми изглежда смешно, но тогава си беше трагедия..после се записах на курсове по езици, тръгнах на работа..осиновихме си детенце..и сега наистина рядко изпадам в депресия..плета си пред компа и ми е гот..

# 25
  • Мнения: 101
Здравейте!Накратко моята история и моите чувства.3 неуспешни инвитро опита,извънматочна бременност,отстраняване на маточните тръби.Сега пробвах с 1 замразен ембрион от последния път и пак нищо.Толкова съм объркана,по принцип съм силен човек,гледащ напред,но след толкова перипети чувствам,че силите ме напускат,депресията ме обхваща,мисля си,че никой не ме разбира,изолирам се от хората,не намирам смисъл в нищо-това живот ли е?Живея от едното инвитро до другото.Лошото при мен,е че правенето на бебе превърнах все едно правя кариера,отдадох се само на това,напуснах работа мислейки,че така ще бъда по-спокойна,но уви.Когато чета във форумите виждам колко еднакви са мислите и чувствата на всички,които вървят по този труден път.Успех на всички!

# 26
  • София
  • Мнения: 708
Цитат на: klia
Миленка може ли да споделиш тайната как точно става това с плетенето пред компа че и на мен ми се иска да опитам  Wink
Няколко пъти опитвам ама не става номера  Laughing


хаха..много ми е бавен нета..и докато ми зареди страницата..пък и мога да чета и плета..хаха, ама с писането и плетенето ми е още трудно..успех..тренировки му е майката..

# 27
  • Варна, морето и сините вълни!
  • Мнения: 2 618
И аз съм в оная гадна и черна дупка. Лошото е че не ми пука . Не ми се излиза от там.Не ме интересува как тече живота.
И аз като някои от вас желаното бебе ми е фикс идея.
Не ми помогна това че започнах работа, не ми помогна фитнеса, не ми помогна и грима. Малкото ми детенце почти през ден казва " Иска братче или стриче" , а на мен ми се пълнят очите със сълзи,прегръщам го и благодаря на господ че поне имам едно малко слънчице.

Желая на всяка една от вас да има поне по едно малко слънчице!

# 28
  • София
  • Мнения: 708
Цитат на: Mimito
И аз съм в оная гадна и черна дупка. Лошото е че не ми пука . Не ми се излиза от там.Не ме интересува как тече живота.
И аз като някои от вас желаното бебе ми е фикс идея.
Не ми помогна това че започнах работа, не ми помогна фитнеса, не ми помогна и грима. Малкото ми детенце почти през ден казва " Иска братче или стриче" , а на мен ми се пълнят очите със сълзи,прегръщам го и благодаря на господ че поне имам едно малко слънчице.

Желая на всяка една от вас да има поне по едно малко слънчице!


ако те бях чула преди 5г, щях да се обидя..целувки на бебока

Общи условия

Активация на акаунт