Незнам дали темата ми е за този форум ама така реших............не издържам вече вмешателството на баща му в нашето семейство...............всичко вървеше толкова добре създадохме 2 прекрасни деца докато тои не го взе в свои ръце............. и мъжа ми се промени стискам зъби , но вулкана скоро ще изригне и незнам как да се справя..какво да пправя. Какво бихте направили на мое място?
- Публикувана: 3 май 2007, 14:58 ч.
- Последно мнение: 10 май 2007, 08:17 ч.
Не издържам вече.....проклетия си свекър
Пусни търсачката има много сходни теми.
Това, което можеш да направиш е единствено и само свързано с твоя съпруг. Говорете, обясни му как се чувстваш и намерете заедно решение. С кавги и скандали не се постига нищо. Има само безкрайно много скъсани нерви, излъгани очаквания и болка. Успех каквото и да решиш
Това, което можеш да направиш е единствено и само свързано с твоя съпруг. Говорете, обясни му как се чувстваш и намерете заедно решение. С кавги и скандали не се постига нищо. Има само безкрайно много скъсани нерви, излъгани очаквания и болка. Успех каквото и да решиш
Съгласна с горния постинг на 100%. Реши проблема си със съпруга си. Винаги може да се намерят хора, които да се опитват да ви се мешат. И ако вие с половинката не сте единни и допускате да нараняват/обиждат или др. партнора ви, то тогава имате гляяяяям проблем... Дано се справите с криzата двамата zаедно 
На първо място поговори със съпруга си за това как се чувстваш от създалото се положение и се опитай да го накараш да се постави на твое място. Ако сте независими от тях, и съпругът ти не те разбере, то взимай нещата в свои ръце докато не е станало късно, защото в противен случай проблема става по голям и по труден за решаване. Караниците не са ключа към успеха , но все пак избери битката пред примирението и търпението! Успех!
Ограничи контактите с него.
Аз мисля,4е проблема е в мъжа ти...Щом той му се води по акъла и му позволява да ви създава дразги,смятам,че мъжа ти е виновен за това,а не свекър ти
Ако не му позволяваше да ви се бърка,може би нямаше да имате проблеми
Ако не му позволяваше да ви се бърка,може би нямаше да имате проблеми
Говори с мъжа си!!! Стига е слушал татито си!!!!
Аз от личен опит мога да ти дам малко по-различен съвет от горните. Не че не са прави момичетата, ама много зависи от съпруга ти как да подходиш ти. Аз не понасям приказките и вмешателството на свекърва ми в нашия живот, желанието да обсеби сина й, а пък сега и детето ми и направо страдам безутешно и споделям само с майка ми какво е положението. Когато започна да говоря за тази тема с мъжа ми той се ядосва и започва да защитава майка си, аз се ядосвам още повече и настава луд скандал, имам чувството че и до развод можем да стигнем, защото не понасям мъжа ми да защитава така майка си, при положение че не е права. Аз съм доста широко скроен човек, приемам много неща и съм либерална към околните. Но свекърва ми не мога да преглътна по никакъв начин. И дори да не й обръщам внимание, думите й ми се забиват като стрели в сърцето. Не издържам така. Единственият начин според мен да си решиш проблема е директно да обясниш на свекър ти какво мислиш за неговото вмешателство. Като си мълчиш само тормозиш себе си. Аз като кажа на свекърва ми нещо тя си мълчи и се съобразява, но оставя ли я да си говори каквото иска ми къса нервите.
Аз от личен опит мога да ти дам малко по-различен съвет от горните. Не че не са прави момичетата, ама много зависи от съпруга ти как да подходиш ти. Аз не понасям приказките и вмешателството на свекърва ми в нашия живот, желанието да обсеби сина й, а пък сега и детето ми и направо страдам безутешно и споделям само с майка ми какво е положението. Когато започна да говоря за тази тема с мъжа ми той се ядосва и започва да защитава майка си, аз се ядосвам още повече и настава луд скандал, имам чувството че и до развод можем да стигнем, защото не понасям мъжа ми да защитава така майка си, при положение че не е права. Аз съм доста широко скроен човек, приемам много неща и съм либерална към околните. Но свекърва ми не мога да преглътна по никакъв начин. И дори да не й обръщам внимание, думите й ми се забиват като стрели в сърцето. Не издържам така. Единственият начин според мен да си решиш проблема е директно да обясниш на свекър ти какво мислиш за неговото вмешателство. Като си мълчиш само тормозиш себе си. Аз като кажа на свекърва ми нещо тя си мълчи и се съобразява, но оставя ли я да си говори каквото иска ми къса нервите.
Все едно аз съм го писала, само че моя мъж защитава и двамата. Не ги издържам вече, всичките ни скандали са свързани с тях....и наистина и до развод бяхме стигнали.....казала съм му че до 2 месеца ако не се махнем от тяхното жилище, аз си тръгвам сама..... за жалост аз приех ролята да си мълча - но не завинаги. И само си тровя нервите.....тва свекърите са много тъпи животни.....Няма да ми пипнат нито детето нито да ми стъпят в моя дом.....
Аз мисля,4е проблема е в мъжа ти...Щом той му се води по акъла и му позволява да ви създава дразги,смятам,че мъжа ти е виновен за това,а не свекър ти
Ако не му позволяваше да ви се бърка,може би нямаше да имате проблеми
Ако не му позволяваше да ви се бърка,може би нямаше да имате проблеми
Знам го и аз това от личен опит и никакво говорене не помага, и скандали също
Такава е семейната структура и ти не можеш да я промениш
Нагаждай се и не си късай нервите
Аз мисля,4е проблема е в мъжа ти...Щом той му се води по акъла и му позволява да ви създава дразги,смятам,че мъжа ти е виновен за това,а не свекър ти
Ако не му позволяваше да ви се бърка,може би нямаше да имате проблеми
Ако не му позволяваше да ви се бърка,може би нямаше да имате проблеми
Знам го и аз това от личен опит и никакво говорене не помага, и скандали също
Такава е семейната структура и ти не можеш да я промениш
Нагаждай се и не си късай нервите
И аз това от опит го казвам...Моя мъж е един на майка си и баща си и можете да си представите свеки как го коткаше и той я слушаше...защитавал я е многократно...но от както станахме семейство нещата се обърнаха...не позволява да се мешат нито за добро,нито за лошо,никой не ни помага и нямат правото да се мешат за каквото и да било
Сготви му гъбена каша 
Как по-точно въздейства той на мъжа ти?
Алекса ако знаех нямаше да ми е толкова трудно....
Изводите които си направих са вследствие на постъпките на мъжа ми...... след среща с него , съпруга ми се връща нервен и обикновенно прави скандал за глупости, обажда му се по телефона да му дава обяснения къде ще ходи какво ще прави и кога ще се прибере, постоянно го кани да му помага едва ли не да закове един пирон в къщи,.....последната изцепка... на цветница и аз и свекър ми имаме имен ден........тои приема поканата на баща си за обяд, без да попита аз ще каня ли гости в къщи и дали искам да отида ..все пак и аз имам празник
Изводите които си направих са вследствие на постъпките на мъжа ми...... след среща с него , съпруга ми се връща нервен и обикновенно прави скандал за глупости, обажда му се по телефона да му дава обяснения къде ще ходи какво ще прави и кога ще се прибере, постоянно го кани да му помага едва ли не да закове един пирон в къщи,.....последната изцепка... на цветница и аз и свекър ми имаме имен ден........тои приема поканата на баща си за обяд, без да попита аз ще каня ли гости в къщи и дали искам да отида ..все пак и аз имам празник
........тои приема поканата на баща си за обяд, без да попита аз ще каня ли гости в къщи и дали искам да отида ..все пак и аз имам празник
Е това си е чисто игнориране. Щях да избеснея много зле. Имала съм такива ситуации, но беше още в началото на връзката, когато и двамата свиквахме с това да живеем заедно. Не си представям сега да ми скрои такъв номер.......
Здравей Myst, преди време и аз имах същите проблеми, но със свекърва ми. Тя е от типа хора, който трябва да знаят всичко, кога ядеш, кога спиш...... След няколко месеца съжителство просто бях на ръба на нервна криза и споделих със съпруга ми всичките си притеснения и неволи и че ако продължава по същия начин, скоро или ще има развод, или аз ще съм в лудница. То беше един доста дълъг разговор, който приключи със вземането на решение да се преместим, но възможно по-далече и сега от половин година живеем в чужбина - щастливи и доволни и се обичаме със свекърва ми много, дори се чуваме почти всяка седмица по телефона.
олеееее ужас, аз съм само на 2000, но проблема ми се реши. Сега всичко е ок. Ама до голяма степен заслугата е и на съпруга ми, щото им обясни, че нашето семейство не е тяхното семейство и решенията, касаещи нас двамата се вземат на масата в нашата кухня от нас двамата, а ако имаме нужда от помощ или съвет, ние ще ги потърсим. Пожелавам ви и на вас, да намерите семейно спокойствие
Аз съм се отдалечила на няколко хиляди км. от тях и пак не ме оставят на мира Има си степени на отровност
Има си степени на отровност Извинявай, би ли ми обяснила как става този номер, че ми стана интересно?
Как човек, който е на хиляди километри може да ти се бърка и да не те оставя на мира? Звъни ти на вратата, влиза с взлом вкъщи, говори ти през затворен телефон? Как?
Освен, ако вие самите не го допускате...
Мила Myst, вчера тръгнах да пиша, но се отказах. Днес пак видях темата и пак започвам, пък да видим....
До началото на тази година и аз се чувствах по същия начин, като теб. Свекър ми беше най-черния човек на земята. Негласно го мразех....
В началото на месец февруари нещо му се поду стомахът. С триста зора го накараха да отиде на лекар и ей така, едва ли не от нищото, му съобщиха диагноза агресивен рак на черния дроб. Дадоха му 2-3 седмици живот, без изобщо да виждат смисъл да го лекуват. Толкова - на 25 февруари почина (лека му пръст).
От тогава не съм спряла да се чувствам гадно от факта, че са ми минавали разни черни мисли през главата, докато беше жив. Не се обвинявам, но все още, като погледна снимката на стената и стомаха ми се свива - все едно аз съм виновна донякъде за случилото се. Знам, че няма как аз да му навредя мислено, но това чувство ме преследва непрекъснато...
Не искам да ти развалям настроението, само да ти кажа, че понякога човек съжалява чак, когато е късно да промени нещата.
Не си го слагай толкова на сърцето.
Погледни живота от хубавата му страна. Живей, заради щастливите моменти и обръщай внимание само на тях, защото всичко е преходно!
До началото на тази година и аз се чувствах по същия начин, като теб. Свекър ми беше най-черния човек на земята. Негласно го мразех....
В началото на месец февруари нещо му се поду стомахът. С триста зора го накараха да отиде на лекар и ей така, едва ли не от нищото, му съобщиха диагноза агресивен рак на черния дроб. Дадоха му 2-3 седмици живот, без изобщо да виждат смисъл да го лекуват. Толкова - на 25 февруари почина (лека му пръст).
От тогава не съм спряла да се чувствам гадно от факта, че са ми минавали разни черни мисли през главата, докато беше жив. Не се обвинявам, но все още, като погледна снимката на стената и стомаха ми се свива - все едно аз съм виновна донякъде за случилото се. Знам, че няма как аз да му навредя мислено, но това чувство ме преследва непрекъснато...
Не искам да ти развалям настроението, само да ти кажа, че понякога човек съжалява чак, когато е късно да промени нещата.
Не си го слагай толкова на сърцето.
Погледни живота от хубавата му страна. Живей, заради щастливите моменти и обръщай внимание само на тях, защото всичко е преходно!
и по принцип можеш да не влизаш в директна схватка, а да накараш свекър ти да беснее-например,след като му е даден отчет къде отивате ,изведнъж променяш плана с някакъв измислен предлог и отивате на друго място. нека той се превърне в досадно мрънкало за мъжа ти ,а не ти. ти играй наивна и невинна-ох какво пак има мило? 
и по принцип можеш да не влизаш в директна схватка, а да накараш свекър ти да беснее-например,след като му е даден отчет къде отивате ,изведнъж променяш плана с някакъв измислен предлог и отивате на друго място. нека той се превърне в досадно мрънкало за мъжа ти ,а не ти. ти играй наивна и невинна-ох какво пак има мило?
Някъде бях прочела, че котрола е власт.
Моите свекъри искат да имат власт над нас чрез ежедневен контрол, но аз т.е ние вече пораснахме...
Поговори открито и спокойно с мъжа ти... ако не стане действай така
Моите свекъри искат да имат власт над нас чрез ежедневен контрол, но аз т.е ние вече пораснахме...
Поговори открито и спокойно с мъжа ти... ако не стане действай така
и по принцип можеш да не влизаш в директна схватка, а да накараш свекър ти да беснее-например,след като му е даден отчет къде отивате ,изведнъж променяш плана с някакъв измислен предлог и отивате на друго място. нека той се превърне в досадно мрънкало за мъжа ти ,а не ти. ти играй наивна и невинна-ох какво пак има мило?