Как се справяте със тръшкането на 2,3-годишните?????

  • 6 525
  • 57
  •   2
Отговори
  • Мнения: 125
Привет на вси4ки!!
От известно време,дъщеря ми,която е на 2г. и 9м.е просто невъзможна,в 4удо съм се видяла ShockedПостоянно и за вси4ко се тръшка,разходките ни са кошмарни,реве за вси4ко,просто е някакъв ужассс!!!Моля,кажете ми това някакъв период ли е,или просто самото дете си е такова?

П.П.скоро ще тръгне на детска градина,4акаме само резултатите от изследванията!

# 1
  • София
  • Мнения: 3 679
Има доста теми по въпроса - поразрови с търсачката. Период е това, но е доста дълъг и за всяко дете строго индвидиуален. Имам чуството, че децата прескачат от един в друг период и кой от кой по изпробващ нервите ни  Simple Smile

# 2
  • Мнения: 125
Благодаря ти за отговора!!!!!!!! Hug

# 3
  • Мнения: 332
Ох, ако знаеш само как те разбирам  ooooh!

# 4
  • Мнения: 3 367
чрез игнориране;
докато не кажат какво искат като хората хич не ги чувам
тръшкат се къде ли не,ако не е опасно за живота им ги оставям на място,ако не-премествам и пак така

# 5
  • Разград
  • Мнения: 3 110
чрез игнориране;
докато не кажат какво искат като хората хич не ги чувам
тръшкат се къде ли не,ако не е опасно за живота им ги оставям на място,ако не-премествам и пак така


Точно така правя и аз.

# 6
  • Мнения: 2 716
Тръшкали са се по веднъж. Бой. Приключихме. Но като че ли по-големи бяха.

# 7
  • Мнения: 7 723
...Но като че ли по-големи бяха.

Сигурно на 2 цяло и 4...  newsm78

# 8
  • Мнения: 2 716
Там някъде. Или 2,6.

# 9
  • Мнения: 1 341
Период... ще отмине. както обичам да казвам тъкмо излезе от един  и влезе в друг период.
Иначе тръшкането го укротявах до колкото мога с игнориране или със забаламосване или придумване, т.е. пазарене. не знам колко е възпитателно, но написано на книга е едно, а като тръгнеш да го прилагаш на практика .... бррррр

# 10
  • София
  • Мнения: 5 289
Като че ли намерих начин донякъде да се справям с подобни тръшканици. newsm78Преди се карах или говорех на висок глас,защото той от реването си изобщо не ме чуваше,накрая го хващах за ръката и така си вървим-той се тръшка и неще да ходи,аз го придърпвам до мене.Честно казано умирах от срам в такива ситуации.Но сега дали защото е малко по голям,говори,разбира ме по добре и като се заинати за нещо аз клякам до него и започвам да му обеснявам как еди кво си ще направим или нещо друго според зависи за какво се тръшка.Като гледам така по добре се разбираме като му говоря кротко и нещо си там му обеснявам,отколкото той реве.аз викам и никой нищо не чува. Crazy

# 11
  • София
  • Мнения: 6 999
Игнор. Дъщеря ми мина 2 такива периода - миналата пролет и сега края на Февруари до края на Март. Правех абсолютно същото като anette1104, като сега тъй като е по-голяма й обяснявах и че това не е начина да получи кквото иска/след края на кризата/, а в особено ужасни случаи й казвах, че до края на деня няма право на искания и капризи.

Всичко е въпрос обаче на разбирания, приоритети и възгледи. Може и така:
Тръшкали са се по веднъж. Бой. Приключихме.
Поне докато социалните започнат да си вършат работата качествено...  Sick

# 12
  • Русе
  • Мнения: 7 766
И аз го игнорирах.Три дена се тръшка,удряше си главата в земята....... ooooh!Страшна работа беше но стиснах зъби и победих  Peace.сега вече сме на обеснения

# 13
  • София
  • Мнения: 10 825
Оставям го да се тръшка. Като види, че не му обръщам внимание му минава много бързо. Обаче ако някой преминаващ го закачи в такъв момент и се опита да го успокои започва един малък ад

# 14
  • Мнения: 549
малко инфо, пък всеки си преценява

Когато детето се тръшка
Одобрено от BabyCenter Medical Advisory Board
• Защо става така
• Какво да се прави

Защо става така?
Детското тръшкане е емоционалният еквивалент на лятна буря – внезапна и понякога страховита. Уж сте си с детенцето в ресторанта и се наслаждавате на храната си, но в следващия миг то започва да мрънка, да врънка и да крещи с пълно гърло, защото сламката му е огъната. Децата между 1 и 3 години често правят подобни сцени.

Дори да се притеснявате, че си отглеждате млад тиранин, не се отчайвайте – на тази възраст не е много вероятно тръшкането да е опит за манипулация. По-вероятно детето ви да е фрустрирано. Според Клеър Коп, професор по приложна психология на развитието от университета в Клермонт, до голяма степен проблемът се крие в началните езикови умения на детето. “Децата на тази възраст разбират много от думите, които чуват, но способността им да използват езика е много ограничена”, казва тя. Когато детето ви не може да изрази онова, което изпитва, то се чувства безсилно.
Какво да се прави?
Не губете самообладание. Тръшкането не е приятна гледка. Освен ритане, пищене и удряне с юмруци по пода, репертоарът на детенцето ви може да включва хвърляне на предмети, удряне и дори задържане на дъха до посиняване. Когато детето ви се тръшка, то едва ли ще се вслуша в логичните ви обяснения, макар че ще реагира – негативно – на вашите крясъци или заплахи. “Открих, че колкото повече крещя на Брандън да спре, толкова по-неудържим става той”, казва една майка на двегодишно момче. По-ефективно се оказало просто да седне и да постои с него, докато бесът му утихне.

Да останете с детето си по време на тръшкане е добра идея. Ако излезете от стаята – колкото и да се изкушавате, - то може да се почувства изоставено. Бушуващата в главата му буря от емоции може да е плашеща за него и присъствието ви да му се отрази добре. Ако е възможно (тоест, ако не размахва бясно ръце и крака), вземете детето си и го гушнете. Има вероятност прегръдката ви да му помогне да се успокои по-бързо.

Не забравяйте, че сте вие големите. Колкото и дълго да продължава тръшкането, не се поддавайте на неразумни искания, нито се пазарете с пищящото си дете. На обществено място човек най-често се изкушава да се предаде, за да сложи край на сцената. Опитайте се да не обръщате внимание на хорското мнение – всички родители покрай вас сами са преживели подобни изпълнения. Като се поддадете, само ще научите детето си, че тръшкането е начинът да постигне каквото иска. Така ще сложите началото на бъдещи поведенчески проблеми. Освен това, детето ви и без това е изплашено, тъй като е излязло извън контрол. Последното, което му е нуждо, е да чувства, че и вие не можете да контролирате ситуацията.

Ако нервните изблици на детето стигнат дотам, че то започне да удря хора или животни, да хвърля предмети или да пищи нонстоп, вземете го и го преместете на безопасно място, например в стаята му. Кажете му защо е там (защото удари леля Софка) и му кажете, че ще останете с него, докато не престане да се държи така. Ако сте на публично място – честа сцена за подобни изпълнения – бъдете готови да тръгнете заедно с детето, докато то не се успокои.

"Когато дъщеря ми беше на две годинки, започна да се тръшка насред ресторанта, защото поръчаните от нея спагети бяха поръсени с магданоз”, спомня си една майка

След това обсъдете случилото се. Когато бурята премине, прегърнете детето си и поговорете за това, което се е случило. Покажете, че разбирате защо се е ядосало, и му помогнете да изрази чувствата си с думи. Например нещо подобно: “Ти се ядоса, защото храната ти не беше по твой вкус”. Покажете му, че щом облече чувствата си в думи, ще постигне нещо повече. Кажете го с усмивка: “Съжалявам, че не те разбрах. Сега, когато не пищиш, по-лесно мога да разбера какво всъщност искаш”.

Опитайте се да избягвате ситуациите, които карат детето да избухва. Обърнете внимание кои ситуации задействат “взривния механизъм” и планирайте действията си така, че да ги избегнете. Например, ако детето ви лесно избухва, когато е гладно, носете нещо дребно за ядене със себе си. Ако трудно прави преход от едно действие към друго, предупреждавайте го нежно за предстоящата промяна. Като го подсетите, че скоро ще трябва да напуснете площадката или да седнете за вечеря (“Когато двамата с татко свършите приказката, елате да вечеряме”), вие давате на детето възможност да се пренастрои, вместо да се разстрои.

Вашето дете се мъчи да стане по-независимо, така че при възможност му предлагайте избор. Никой не обича непрекъснато да го командват. Ако кажете “Какво предпочиташ, царевица или моркови?” вместо “Яж си царевицата!”, то ще чувства, че има известен контрол върху ситуацията. Обръщайте внимание колко често казвате “не”. Ако засипвате детето с тази думичка, вероятно ненужно напрягате и него, и себе си. Опитайте се да разхлабите правилата и подбирайте кои битки си струват да бъдат водени. Наистина ли няма да насмогнете със задачите за деня, ако останете за още пет минути на площадката? И дали наистина на някого му пука дали ръкавичките на вашия разбойник са от един чифт?

Внимавайте за признаци на прекомерен стрес. Макар че ежедневните тръшканици са напълно нормална част от живота на двегодишните, все пак трябва да внимавате за възможни проблеми. Имало ли е напоследък някакви особено бурни събития в семейството? Особено натоварен период в работата? Напрежение между мама и татко? Всичко това може да провокира гневните изблици на детето. Ако след 30-я месец детето ви все още се тръшка като за световно всеки ден, говорете с педиатъра си. Ако детето ви е по-малко от 30 месеца, но се тръшка по 3-4 пъти на ден и не се примирява с нито едно рутинно действие, като обличането и прибирането на играчките, също не би било зле да потърсите помощ. Вашият педиатър може да се увери, че детето няма някакви сериозни физически или психологически проблеми, и да предложи начин за справяне с изблиците.

# 15
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Период... ще отмине. както обичам да казвам тъкмо излезе от един  и влезе в друг период.
Иначе тръшкането го укротявах до колкото мога с игнориране или със забаламосване или придумване, т.е. пазарене. не знам колко е възпитателно, но написано на книга е едно, а като тръгнеш да го прилагаш на практика .... бррррр
Същият отговор и от мен.

# 16
здравейте и от мен...май че всички деца минават през такъв период...трябват повечко нервички Sick...и ние все още сме така,Силви е на 3 год. и 6 месеца и все още се тръшка ама като викна....като плесна...и после тя ми казва:,, Мамичко ти си била много нервна..." ти това какво го правиш а.... newsm78чак да ми пада по земята и да ми се въргаля не е било ама виж да ми пери пръст да крещи и мрънка нон стоп да...ще им мине...ако не скоро то някога #Crazy

# 17
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Според мен и е скучно, има много енергия или и липсват витамини... сериозно говоря

# 18
  • Мнения: 7 837
Ако след 30-я месец детето ви все още се тръшка като за световно всеки ден, говорете с педиатъра си. Ако детето ви е по-малко от 30 месеца, но се тръшка по 3-4 пъти на ден и не се примирява с нито едно рутинно действие, като обличането и прибирането на играчките, също не би било зле да потърсите помощ. Вашият педиатър може да се увери, че детето няма някакви сериозни физически или психологически проблеми, и да предложи начин за справяне с изблиците.


Една от големите глупости, на база на която моментално се поставя диагноза за т. нар. дефицит на концентрация и то без допълнителни изследвания. Резултатът е тъпкане с лекарства и детето е супер спокойно за момента. Когато, обаче след години, приемът на лекарства престане, за някои става страшно... Confused

# 19
  • Мнения: 549
е то не за такива педиатри става въпрос в статията

# 20
  • Мнения: 2 757
Ти си познаваш детето най-добре и знаеш дали това е нещо ново или си е от край време и по-скоро може да се нарече характер отколкото период. Нормално е да се тръшка, ако е установил, че когато го прави си постига целите. Трябва да му покажеш, че не това е начинът, бъди твърда.
Моето е същото и при него не е период. По-скоро инат и упоритост. Сега се уча как да съм по-инат от него, защото по начало това качество ми е много чуждо. Ако е прекалено тръшкането го заведи на слециалист. Ама не кой да е, а човек с опит.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 1 240
Днес го заведох на детски празник в парка, а той за 2 часа се "тръшка" около 10 пъти - защото не му дават лопатката, защото му забраних да хвърля пясък, защото го бутнаха от пързалката, или просто ей-така. Всяко тръшкане представлява силен рев /крещене/, лягане и въргаляне по земята...  Embarassed. И как все когато има най-много хора.... Никое друго не чух да врещи така.
Така се изнервих, че се скарах и с татито, а сега ме боли глава.
Ще следя много внимателно темата, защото тия инати вече ме побъркват.
Дано по-скоро мине този период, нерви не ми останаха.

След два месеца тръгва на ясла, там ще видим дали ще му минават номерата. Close

# 22
  • Мнения: 7 837
е то не за такива педиатри става въпрос в статията

А за кои педиатри?
Статията е превод от щатския сайт.
Ако си в Щатите, поогледай се около теб, поразпитай и ще видиш...

# 23
  • Варна
  • Мнения: 1 789
Когато моят син се тръшка го хващам здраво за ръчичката и си ходя спокойно напред. Той реве, дърпа се назад, аз спокойна-обяснявам му, че няма да стане неговата. Друг въпрос колко ме чува. Накрая, като види, че нищо не става млъква. Все едно е забравил за какво плаче. И така. Не знам колко ще продължи. Надявам се като проговори по друг начин да стават работите.

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 580
Когато моят син се тръшка го хващам здраво за ръчичката и си ходя спокойно напред. Той реве, дърпа се назад, аз спокойна-обяснявам му, че няма да стане неговата. Друг въпрос колко ме чува. Накрая, като види, че нищо не става млъква. Все едно е забравил за какво плаче. И така. Не знам колко ще продължи. Надявам се като проговори по друг начин да стават работите.
И ние сме същата картинка Tired

# 25
  • София
  • Мнения: 7 097


Една от големите глупости, на база на която моментално се поставя диагноза за т. нар. дефицит на концентрация и то без допълнителни изследвания. Резултатът е тъпкане с лекарства и детето е супер спокойно за момента. Когато, обаче след години, приемът на лекарства престане, за някои става страшно... Confused

 yes

Калина имаше такъв период миналата година по това време. Всяко излизане беше огромно изпитание за мен, защото основно навън се тръшкаше, в къщи нямахме толкова проблеми от подобно естество. И аз с игнор подхождах, но и съм я пребирала след предупреждение, защото беше и агресивна и посягаше. Постепенно се уталожиха тези изблици и сега значително по-рядко прави сцени и то основно на майка ми или в нейно присъствие, защото знае, че като помрънка или покрещи ще й се позволи всичко, което пожелая... Rolling Eyes

# 26
  • Мнения: 2 716
Isa, този спор, за трети път, с теб, няма да го водя.  Mr. Green

# 27
  • София
  • Мнения: 6 999
А. Друзь, извинявай ама от къде да се сетя да ти проверя ника...  Rolling Eyes 

Нали вече са големи и не ги биеш? Да си отдъхна  Mr. Green



# 28
  • Мнения: 2 716
Ааа.  Mr. Green
Вече не. Смятам, че бой помага само когато е премерено количество в точния момент.
И след това задължително да се провери, дали детето е разбрало защо са дошли шамарите. От опита, който имам, зная, че те са стъписани от боя и изобщо не са разбрали, че това, аджеба, е наказание. Ако шамаросваш всеки ден - то свиква. Файда няма.

# 29
  • София
  • Мнения: 6 999
А. Друзь, наистина те харесвам, ама на не мога да приема боя  Peace

 Случвало ми се е 2-3 пъти да плесна дъщеря ми по дупето и съм се чувствала виновна с дни , като с изключение на първия път й се извинявах по половин час и обяснявах, че съм си изпуснала нервите, че съжалявам и прочие...

Извинявам се за офф-а.

# 30
  • Мнения: 2 716
И аз се чувствам виновна. (Офф)
Трябва да го озаптиш по най-добрия начин. Не вярвам, че като се тръшка по улицата и ти го теглиш (чудна гледка), то ще се усети, че не трябва така.
Но, ако усети, че се чувстваш кофти, ще те предизвиква да го нашляпаш, защото знае, че по-късно ще полчи подарък-извинение.
Вярвям, че и 2 годишните са умни и усещат.
Isa  Hug

# 31
  • Мнения: 2 757
Когато моят син се тръшка го хващам здраво за ръчичката и си ходя спокойно напред. Той реве, дърпа се назад, аз спокойна-обяснявам му, че няма да стане неговата. Друг въпрос колко ме чува. Накрая, като види, че нищо не става млъква. Все едно е забравил за какво плаче. И така. Не знам колко ще продължи. Надявам се като проговори по друг начин да стават работите.

Ами то това не е тръшкане неговото, щом си ходи. Аз под тръшкане разбирам да легне на земята, както прави моят глезльо примерно. Редовно ми се случва да го влача по къщата, примерно да го извличам от банята. Преди го вземах ама той толкова се мята, пък и е 15 кила и сега с корема изобщо не го удържам. Вече дори не мога да го влача  Twisted Evil Ама по улицата и да мога да го влача хич не върви. Затова никога не излизааме за ръчичка. Само в количка и то стабилно вързан и не го пускам от нея колкото и да реве. Или по площадки дето и може да си позволи да се тръшка. За щастие когато е навън на площадката рядко му се случва, защото все нещо интересно има за правене и гледане и не се сеща да бъде лигоч

# 32
  • Мнения: 1 341
Моето е същото и при него не е период. По-скоро инат и упоритост. Сега се уча как да съм по-инат от него,
  И аз така си мислех за моята щерка. Имах чувствот, че това е най-инатливото и своенравно дете на света. И, че тръшкането и  ината няма да  престанат никога. Мислих, че даже съм я изпуснала във възпитанието й. Слава на Бога не съм била права

# 33
  • Мнения: 4 629
Период е - т. нар. бебешки пубертет. Скоро ще мине  Peace И аз стискам зъби и чакам

Една от големите глупости, на база на която моментално се поставя диагноза за т. нар. дефицит на концентрация и то без допълнителни изследвания.

Е с такава нелепица не съм се сблъскала. Нашите педиатри са много внимателни при поставянето на диагнози. До сега не се е случвало да лепне етикет на дете само с един признак още по-малко без допълнителни изследвания и поне второ мнение

# 34
  • Мнения: 550
Мноооого трудно се спрсвяме.Обикновено получава каквото иска,за да млъкне,но в другите случаи кризата продължава около час!Това е някакъв период,но...ама като се замисля то много периоди се заредиха... Laughing

# 35
  • Мнения: 7 837
Милф, няма наши и ваши педиатри, всичкотръгва от родители, жадни за спокойни деца... Педиатрите са следващата инстанция... в повечето случаи родителите поставят първоначалната диагноза...
По-нататък ще видиш, че това се случва и в прискул и училищата. Там пък учителите "помагат" на родителите...

И при вас имаше стрелби в училищата... наскоро в чужбинския имаше линк именно за връзката между училищните стрелби и даването на Прозак, Риталин и пр.

Последна редакция: нд, 06 май 2007, 15:54 от Кейси

# 36
  • Мнения: 8 505
Или обяснявам,или (ако се е претръшкала до такава степен,че да не е в състояние да ме чуе) я игнорирам.Но забелязвам,че напоследък тръшкането понамаля за сметка на нещо ново-прави се,че не ме чува.

# 37
  • Мнения: 4 629
Милф, няма наши и ваши педиатри

Нашите са педиатрите, при които водя Алекс - това имах предвид. Той ходи на "прескул" вече и няма такова нещо в училището - лепене на непроверени диагнози. Познавам директорката, учителките във всички групи и доста от родителите. Така, че със сигурност мога да твърдя, че в нашето училище не се "диагностицират" децата на поразия.

Съгласна съм с теб, че родителите са "жадни за спокойни  деца", нали и са това пускаме такива теми. Ама педиатрите като следваща инстанция би трябвало да възпират болните родителски амбиции  Rolling Eyes


За стрелбите в училищата съм пропуснала да пиша в темата сигурно. Няма да спамя тук

# 38
  • Мнения: 549
Или обяснявам,или (ако се е претръшкала до такава степен,че да не е в състояние да ме чуе) я игнорирам.Но забелязвам,че напоследък тръшкането понамаля за сметка на нещо ново-прави се,че не ме чува.

научила се е да игнорира.
то за това се говори в статията, да се наблегне на разбирането, комуникацията, а не на игнорирането

# 39
  • Мнения: 2 722
При нас тръшкането обикновено е при опит да се наложи и да стане на всяка цена неговата. Ако сме си в къщи го оставям да си изтъркала и изреве истерията, след това задължително идва да се гушка в мен. Ако сме навън се опитвам /доста успешно/ да му отвлека вниманието, говоря му със спокоен тон. Само два пъти положението навън е стигало до търкаляне по земята - тогава го взех на ръце независимо от неистовите му крясъци и го прибрах у дома да се натръшка на воля.
Явно това е период през който преминават всички деца, при някои по-силно изразен, при някои по-слабо. Това са радостите на майчинството - пожелавам на всички преминаващи през този труден период успех.  Peace

# 40
  • Мнения: 8 505
Или обяснявам,или (ако се е претръшкала до такава степен,че да не е в състояние да ме чуе) я игнорирам.Но забелязвам,че напоследък тръшкането понамаля за сметка на нещо ново-прави се,че не ме чува.

научила се е да игнорира.
то за това се говори в статията, да се наблегне на разбирането, комуникацията, а не на игнорирането

До известна степен съм съгласна.Но как се комуникира с изпаднало в истерия дете-именно в тези моменти я оставям да приключи с тръшкането и след това вече може да се разговаря с нея.

# 41
  • Мнения: 549
Или обяснявам,или (ако се е претръшкала до такава степен,че да не е в състояние да ме чуе) я игнорирам.Но забелязвам,че напоследък тръшкането понамаля за сметка на нещо ново-прави се,че не ме чува.

научила се е да игнорира.
то за това се говори в статията, да се наблегне на разбирането, комуникацията, а не на игнорирането

До известна степен съм съгласна.Но как се комуникира с изпаднало в истерия дете-именно в тези моменти я оставям да приключи с тръшкането и след това вече може да се разговаря с нея.

да стига да не забравим като приключи  Mr. Green  и да не забравяме че има и други начини на комуникация, освен думите (пак доколкото ситуацията позволява)

# 42
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Аууу, моята сега минава през такива периоди на тръшкане  ooooh!
Миналата седмица 20 мин пищя в количката, защото искаше да кара скутера на брат си. Затръшка се на тротоара не ще да ходи, вързах я в количката й. Всички по пътя се обръщаха да ни гледат, много е гръмогласна, а аз се изнервих и си го изкарах на баткото  Rolling Eyes
В събота пък огласи един огромен магазин, не й дадох да се разхожда като свободен електрон, не върви с мен и изненадващо изкача пред препълнените пазарски колички, щяха да я смачкат. Вързах я с колана, седнала на пазарската количка. Рев, виждам хората как се обръщат да ни гледат, но съм свикнала и си перкам напред. Обаче се разминавам с едно семейство и мъжът ухилен вика, тантрум, а и ние сме минали от там. Е, много се подразних от този коментар, въпреки че човекът сигурно не го е казал със злоба, а по-скоро с разбиране и съчувствие  Confused

# 43
  • Мнения: 705
  Close Извинявайте, но постоянно се казва "това е период", "детски пубертет". И готово, няма какво повече да правя. Чакам "да мине".

Хубаво, категоризирайте си децата, но не се извинявайте с това.  Винаги има начин за правилно излизане от ситуацията. С добро както за детето, така и за родителите. Съмнявате ли се в това, значи се предавате и се примирявате с "периода".

Ето нашите ситуации и изводите от тях (Кирил, 2г. и 3 мес.).

Изводи. Смятам, както някой каза по-горе, че децата започват да пищят и да се тръшкат, защото се фрустрират (очакват едно, а се случва друго) и/или защото им е скучно. Изхождайки от тази позиция:

1. Превенция. Започнах да предусещам моментите на недоволство. И предварително разказвам какво ще се случи. Правя го почти постоянно. Когато му разкопчавам/закопчавам нещо, когато му взимам чинията, за да я измия, когато ще излизаме с/без кола/колело... И още много такива. Това са все рискови ситуации, в които се е случвало да реве "без причина" или защото е объркан, според мен.

2. Успех. Ако започне да реве ей така, понякога успявам да го успокоя. Успявам най-често с влизане в роля. Правя се на Багира и му казвам "Маугли, разкажи ми какво става..." и т.н. Винаги работи, защото той не се сърди на Багира, сърди се на Мая, но нея "я няма"  Grinning
Справям се понякога и с разсейване. Разсейването е според ситуацията, но винаги залагам на най-стабилната тема. Ако наблизо има мотор, багер и подобни, става лесно. Пробвам също с играчките, които винаги нося в чантата си. Чат-пат пробвам с гушкане, но в такива моменти хич не му е до ласки  Mr. Green

3. Неуспех. Не успявам да го успокоя, когато не се концентрирам и не успея да измисля как да постъпя. Когато съм уморена и изнервена. Усещам, че мога да постъпя правилно, но седя и тъпея. После съжалявам.
До въргаляне по земята не сме стигали. Ходили сме по улиците, докато той реве. Грешката е изцяло моя, защото ме е домързяло да измисля тактика за излизане от ситуацията.

# 44
  • Варна
  • Мнения: 1 789
Ами то това не е тръшкане неговото, щом си ходи.
Аааааа, неееее. Написала съм, че аз ходя. Той по-скоро се влачи след мен. Понякога като запъне крачетата и не мога да го помръдна. До лягане по земята обаче не се е стигало.

# 45
  • Мнения: 1 640
  Close Извинявайте, но постоянно се казва "това е период", "детски пубертет". И готово, няма какво повече да правя. Чакам "да мине".

Хубаво, категоризирайте си децата, но не се извинявайте с това.  Винаги има начин за правилно излизане от ситуацията. С добро както за детето, така и за родителите. Съмнявате ли се в това, значи се предавате и се примирявате с "периода".

Ето нашите ситуации и изводите от тях (Кирил, 2г. и 3 мес.).

Изводи. Смятам, както някой каза по-горе, че децата започват да пищят и да се тръшкат, защото се фрустрират (очакват едно, а се случва друго) и/или защото им е скучно. Изхождайки от тази позиция:

1. Превенция. Започнах да предусещам моментите на недоволство. И предварително разказвам какво ще се случи. Правя го почти постоянно. Когато му разкопчавам/закопчавам нещо, когато му взимам чинията, за да я измия, когато ще излизаме с/без кола/колело... И още много такива. Това са все рискови ситуации, в които се е случвало да реве "без причина" или защото е объркан, според мен.

2. Успех. Ако започне да реве ей така, понякога успявам да го успокоя. Успявам най-често с влизане в роля. Правя се на Багира и му казвам "Маугли, разкажи ми какво става..." и т.н. Винаги работи, защото той не се сърди на Багира, сърди се на Мая, но нея "я няма"  Grinning
Справям се понякога и с разсейване. Разсейването е според ситуацията, но винаги залагам на най-стабилната тема. Ако наблизо има мотор, багер и подобни, става лесно. Пробвам също с играчките, които винаги нося в чантата си. Чат-пат пробвам с гушкане, но в такива моменти хич не му е до ласки  Mr. Green

3. Неуспех. Не успявам да го успокоя, когато не се концентрирам и не успея да измисля как да постъпя. Когато съм уморена и изнервена. Усещам, че мога да постъпя правилно, но седя и тъпея. После съжалявам.
До въргаляне по земята не сме стигали. Ходили сме по улиците, докато той реве. Грешката е изцяло моя, защото ме е домързяло да измисля тактика за излизане от ситуацията.
  Mного точно казано,Мая!
 Е,и аз понякога търпя неуспех,защото съм нямала сили да се потрудя и с тактика и дипломатичност да избегна гневните изблици на детето.Забелязвам,че при игнориране/когато си мълча и си обръщам главата ,за да не я виждам/тя се обижда,реве още по-силно и аз се чувствам виновна за липсата на умения,такт,разбиране ,с които трябва да изляза от ситуацията.Децата очакват от нас подкрепа и съпричастност,имат нужда да ни се доверят,затова трябва да намерим сили да общуваме правилно с тях.
ПП:На 2г.и 8 мес.-досега е нямало тръшкане и въргаляне по земята,слава Богу.Ревове,капризи-много.

# 46
  • Мнения: 24 467
Аз просто тенденциозно не обръщах внимание на това. "Тръшкането" ставаше основно вечер, когато се връщахме от работа с тати. Когато сина ми беше на 2,5 години си купихме ново жилище. Точно тогава и тръгна и ДГ /не на ясла, на ДГ, тъй като яслата не му понесе/. Проблеми имахме вечер, когато сядахме да се храним. Вероятно хлапето беше и поизморено от деня и така отреагираше. Дърпаше ме за ръцете и искаше да яде сандвичи. Аз и баща му продължавахме кротко да си вечеряме и му казвахме винаги, че ако е гладен следва да седне и да се храни заедно с нас на масата. Две вечери се тръшка така и на третата приседна, след това взе да вечеря като нормален човек.
Та общо тръшкането го изживяхме за около 2-3 месеца.
В магазин никога не е правил такива номера. Просто когато в къщи се каже, че нещо няма да се прави или, че ще се направи не се отстъпва и ние, като родители, сме били винаги на едно мнение пред детето /дори и да сме били на различни становища по определен въпрос сме си говорили на четири очи за това/.
Сега чакаме № 2 да видим с него как ще се справяме, че е още на 1 година и гледа като теле, не е навлязъл в периода.

# 47
  • Мнения: 4 621
Ох, ако знаеш само как те разбирам  ooooh!
И аз ooooh!

# 48
  • Мнения: 1 446
Аз ли ами 1100 начина?По някой път се превръщам в маймуна.
Сега в момента приключва втората криза. Забелязах , че много благотворна влияние има като му показвам деца с такова поведение на обществени места. Помни почти всички ситуации и говорим по тях. Много често вечер си говорим , той седнал в мен за изминалия ден и му казвам какво ме е ядосало от белите , които е направил. Накрая завършваме с целувки и прегръдки.

# 49
  • Мнения: 2 757
Аз просто тенденциозно не обръщах внимание на това. "Тръшкането" ставаше основно вечер, когато се връщахме от работа с тати. Когато сина ми беше на 2,5 години си купихме ново жилище. Точно тогава и тръгна и ДГ /не на ясла, на ДГ, тъй като яслата не му понесе/. Проблеми имахме вечер, когато сядахме да се храним. Вероятно хлапето беше и поизморено от деня и така отреагираше. Дърпаше ме за ръцете и искаше да яде сандвичи. Аз и баща му продължавахме кротко да си вечеряме и му казвахме винаги, че ако е гладен следва да седне и да се храни заедно с нас на масата. Две вечери се тръшка така и на третата приседна, след това взе да вечеря като нормален човек.
Та общо тръшкането го изживяхме за около 2-3 месеца.
В магазин никога не е правил такива номера. Просто когато в къщи се каже, че нещо няма да се прави или, че ще се направи не се отстъпва и ние, като родители, сме били винаги на едно мнение пред детето /дори и да сме били на различни становища по определен въпрос сме си говорили на четири очи за това/.
Сега чакаме № 2 да видим с него как ще се справяме, че е още на 1 година и гледа като теле, не е навлязъл в периода.

Щом на 1 годинка гледа като теле едва ли ще ви създава проблеми. Моят син никога не е гледал като теле, все е бил активен с претенции и характер - от как се е родил до ден днешен. От 10 месечен седи с нас на масата като вечеряме и никога не яде квото му се даде. Обикновено седи на празна маса след като се окаже, че само иска да си играе с храната и да маца, а не да я консумира. Разтребва се пред него и край - седи вързан на стола си докато се нахраним, защото ако не е вързан и сек няма да се заседи, или се катери по масата или слиза и си заминава и нищо не го интересува. Вече повече от година - това е положението. Това, което ние казваме няма никакво значение. Аз в момента не мога да го нося и вървя след него нон стоп да го махам от забранените места, а думи определено са без ефект. Баща му обаче е много твърд и след много приказки и действия се стига до плясък през ръцете. Следва рев, и после - същото се повтаря. Година вече не можем да го отучим да играе с вратите, да ги люска и да ги троши. И да го пребием от бой ефекта ще е същия ми се струва. Е това е дете с характер. А твоите се водят явно по правила и това ги прави лесни деца

# 50
  • Мнения: 2 757
Ами то това не е тръшкане неговото, щом си ходи.
Аааааа, неееее. Написала съм, че аз ходя. Той по-скоро се влачи след мен. Понякога като запъне крачетата и не мога да го помръдна. До лягане по земята обаче не се е стигало.

Да де, щом не ляга на земята и не крещи истерично за мен това не е тръшкане.

# 51
  • Мнения: 24 467
Щом на 1 годинка гледа като теле едва ли ще ви създава проблеми. ...

Абе от твоите уста- в божиите уши, както се казва.

# 52
  • Варна
  • Мнения: 1 789
Да де, щом не ляга на земята и не крещи истерично за мен това не е тръшкане.

Съвсем ме караш да се замисля. По земята, че не е лягал, не е. Обаче откъм звук как го докарва  ooooh! Много е гласовито това дете, целия квартал го чува. Аз това си го броя за тръшкане, все пак.  Thinking

# 53
  • Мнения: 187
ужас моми4ета,моя е само на 16 месеца и ве4е удря и хапе и се тръшка.....

# 54
  • Мнения: 3 334
Ние сми на вашата възраст и направо не ми се ходи понякога на разходки с нея.Странното е,че в къщи е изключително послушна,а на разходки ми къса нервите #Cussing out,не дава други деца да се качват на люлките,реве.....................по скоро пищи и хората се обръщат с цел дали не си пребивам детето......................с една дума решение на проблема не съм намерила,опитвам се да бъда изключително спокойна и уравновесена.

# 55
  • Мнения: 2 722
   Винаги има начин за правилно излизане от ситуацията. С добро както за детето, така и за родителите. Съмнявате ли се в това, значи се предавате и се примирявате с "периода".
 Не успявам да го успокоя, когато не се концентрирам и не успея да измисля как да постъпя. Когато съм уморена и изнервена. Усещам, че мога да постъпя правилно, но седя и тъпея. После съжалявам.
Грешката е изцяло моя, защото ме е домързяло да измисля тактика за излизане от ситуацията.

Така сме и ние. За себе си имам оправдание че и клоуните в цирка имат раво на почивка между номерата.
Истински се надявам че след три годинки ще има затишие. Трябва ми само малко за да измисля нови номера Simple Smile

# 56
  • София
  • Мнения: 7 097
Ние сми на вашата възраст и направо не ми се ходи понякога на разходки с нея.Странното е,че в къщи е изключително послушна,а на разходки ми къса нервите #Cussing out,не дава други деца да се качват на люлките,реве.....................по скоро пищи и хората се обръщат с цел дали не си пребивам детето......................

Все едно описваш моята хубостница  Wink
В къщи, особено като сме двете сами се разбираме толкова добре... hug
Навън е "дежурна" на люлката - не иска да се люшка, но изяви ли някое друго дете желание да го направи, настава една драма... smile3514
Сега положението е по-поносимо, но миналото лято, след всяка наша разходка изпадах в нервна криза...

# 57
  • Мнения: 6 315
Йоан все още се тръшка, предимно навън (разбира се). Пробвам да го успокоя по различни начини в зависимост от причината за тръшкането. Обикновено се пробвам да го разсея с нещо, говоря много, влизам в някаква роля. Ако не подейства, тогава го игнорирам и го оставям да се накрещи и нареве. Миналата година така разни непознати го съжаляваха по улицата. Той плаче и крещи да го нося, а аз обяснявам, че не мога и клякам/сядам по-настрани, паля цигара и чакам.

При сина ми боят не би действал, защото за него боят е игра (бой с възглавници, бой по дупето на майтап и гоненица и пр.), а и аз след няколко пошляпвания по д-то се чувствам зле. Това, което го плаши, е да го карам да ме гледа в очите и да му говоря с леден глас. Заради такова нещо е плакал с крокодилски сълзи  Rolling Eyes.

Общи условия

Активация на акаунт