Старата любов

 Не съм особено романтична и сантиментална, никаква тръпка няма при среща, приятно ми е, интересно ми е какво се случва с тях (държа нещата да са под контрол, все пак) и толкова.

Не ме интересува изобщо!!! Щастлива съм си и тия мисли за стари любови -  хич не ме спохождат!

Прекалено съм разочарована от старите си любови, за да се разтреса от вълнения... А особено сега пък, когато ми изчезна всякакъв романтизъм - съвсем.
Дето се вика: "И саполя си не хвърлям за него ."

Откак съм бракувана, не съм виждала нито една стара любов. Не знам какви чувства би предизвикала подобна среща...

И при мене е така!!!!Знам, че е някъде на по-добро място!!

След развода си имах момент,когато срещнах една стара любов,дори бяхме интимни за кратко.Е повярвайте ми нищо не е същото Времето е променило всеки от нас,там някъде в миналото е останало момчето,което съм обичала,а тогава се срещнах със съвсем непознат мъж.Бях леко шокирана,не очаквах това,запазените спомени не ме бяха подготвили за това и всичко приключи по моя инициатива много бързо.Искам да кажа,че дотогава,ми трепваше и пърхаше в стомаха,когато си мислех за него,сънувах го,но тази наша,позакъсняла среща ме отрезви и сега нещата са различни.
Сега съм щастлива с настоящата си любов и нямам призраци в гардероба,или скелети ли беше ,благодарна съм за това,което се случи,за да погледна по трезво на нещата,иначе и досега нямаше да мога да се оттърва от спомена за нашата голяма любов,а тя беше наистина голяма,но явно и е липсвало нещо,щом не сме останали с него заедно.
Хайде,че стана дълго,но исках да кажа с едно изречение Бъдете щастливи СЕГА

Интересна тема  Точно преди половин час оставих на бившия съобщение на skype - "липсваш ми". Въпреки, че при последният ни разговор той ми даде да разбера, че му е прекалено трудно да бъде около мен заради миналото, по-лесно е да не му пука... научил се е да не мисли за мен и затова ме избягва. Но аз не мога да оставя нещата така..
Към този човек, с който бях 3 години (най-дългата ми връзка засега) смятам, че винаги ще имам топли чувства. С него сме минали през много shit заедно, имали сме много проблеми, любовта ни и цялата ни връзка бяха буйни, спонтанни, изпълнени с много караници, страсти и ужасно много препятствия. Общо взето стояхме от двете страни на една бариера - той беше баскетболист, адски хубав, много популярен сред момичетата, гъзар, слушаше рап, техно, популярна музика, обичаше да ходи на дискотеки. Аз бях металистка с дълга до кръста коса, обичах да нося скъсани дънки и тесни, черни, изрязани потници, пеех в група, постоянно бях с walkman на ушите, бунтарка, която мрази установените норми на поведение, цапната в устата... И това в гимназията, където хората се групират именно по музиката която слушат, начина по който се обличат!...Как се събрахме и аз не знам, но бяхме адски влюбени. На 16 години. Разделихме се окончателно на 19 (преди почти 2 години).  Връзката беше пренаситена с ревности (от негова страна), събирания, разделяния, пак събирания, изнервена работа. Междувременно луда любов... Важен фактор в историята ни беше и си остава неговото заболяване, от което той слава Богу се излекува.... имаше тумор, наложи се да му правят животоспасяваща операция, после химиотерапия, и т.н... Бях до него неотлъчно. Аз си знам през какво съм минала заради това. Сега е 100% здрав и едва ли помни нещата, които съм направила за него. Все едно. Щастието ни беше трудно, извоювано. Неговите приятели ме мразеха, настройваха го против мен, той пък мразеше моите приятели...В крайна сметка не стигнахме до никъде. И се разделихме с отворен край. То всъщност нямаше истински край.
Сега като го видя ... все още всичко ми трепва при вида му. Разтърсва ме. Наричайте го химия, както искате... Един поглед ми трябва за да ми се свие корема. И въпреки това никога не бих се върнала при него. И въпреки това, имам чувството, че ако ми се обади в 3 часа през нощта и ми каже 'Ела, имам проблем, моля те, трябваш ми...' ще стана... ще оставя човека който спи до мен.... и ще отида, за да му помогна с каквото мога. Защото това е ... той.
И до какъв извод стигнахме? Че връзката ми е бивша... и винаги ще си остане бивша.. но любовта ми не е бивша, и никога няма да бъде...

не, нямам това отношение към любовта.
тя  е с мен в живота. всеки ден.
някакви връзки от миналото не могат да ме разчувстват.
понякога ми е интересно еди кой си какво ли прави. чисто клюкарстване.
един ден видях на солунска един мъж, в който бях много влюбена.
за 2 секунди си помислих, колко съм била глупава и колко много съм 'порастнала' от тогава.
после си продължих шопинга и чак сега се сетих за това.

Има някакъв мазохизъм/садизъм в тази работа. Бях пионка 3 години и сега като се сетя ми иде да се изям. Обичам да го сравнявам със съпруга си, той да ни вижда заедно и всеки път да изтъквам колко съм обгрижвана сега.  Но това е предполагам защото той много ме нарани. С другите бивши се радваме да се видим.

Странно е това, което ме връхлита, спомня ли си за една стара любов. След раздялата се видяхме веднъж, като си дойде в БГ. Тогава дори са запитах защо съм била с него - не ми трепна нищо. Беше точно преди сватбата със сегашната ми любов. Но понякога го сънувам. Знам, че част от сърцето ми е завинаги негова.