И аз ще се присъединя към Марго 23 и Силили - кой пък е казал, че щом останеш сама, ще обречеш себе си и детето на мизерия. Няма такова нещо. Повярвай си и ще се справиш! Никой не знае какво го чака утре. Преди бях песимист, виждах живота в много черни краски, е, той, животът, ме опроверга - оказа се, че трябва само да си набележа цел, да се разбера сама себе си какво точно искам и нещата се получават. От теб се иска да погледнеш истината в очите, да не се заблуждаваш, че той може да се промени и да си дадеш сметка как би искала да живееш живота си оттук нататък. Трябва човек поне вкъщи да се чувства ценЕн, уважаван, защитен и обичан - иначе какъв живот е това?
- Публикувана: 10 май 2007, 09:59 ч.
- Последно мнение: 30 май 2007, 18:10 ч.
Подтиска ли ви брака или зависи от партньора
xenia, да не би да искаш да кажеш, че е оправдано изтърпяването на психически, а в някои случаи и физически тормоз, само заради по-добро финансово състояние? Ако това е довода на една жена да остане при мъжа си, обрекла се е на нещастен живот! Децата усещат когато майката е тормозена и измъчена и освен, ако не са дебилни, няма да се чувстват добре, макар и задоволени материално. Семейството е мястото, където трябва да се научат на обич, не казвам, че съпрузите трябва да са вечно влюбени, но модела на поведение на родителите оказва влияние. Децата не са глупави, особено в тази възраст, за която говорите-пубертета, много им ясно какво се случва. Когато майката демонстрира неуважение към самата себе си и се изживява като жертва, рискува собствените й деца да се отнесат негативно към нея. Казвам това, защото знам за такива случаи.
А любов може да има и след 7, 10 и 15 години. Но, тя се отглежда, ако има подходяща основа, разбира се.
А любов може да има и след 7, 10 и 15 години. Но, тя се отглежда, ако има подходяща основа, разбира се.
Не говоря за побои, но авторката и не споменава за такива. Ако липсата на чувства са "тормоз", то вероятно повече от 90% от бракуваните над 10 год. са тормозени. Всъщност, не познавам един мъж, който да твърди че след този стаж съществуват чувства.
Още бабите са казвали, че мъж се държи за втора заплата.
Ако жената е достатъчно богата да си позволи да му бие дузпата, прекрасно! Само че колко са тези. И дали вашата дъщеря, израсла в мизерия, ще има възможността един ден да си позволи да бие шута на нейния ако я тормозят, при условие, че и да се върне при майка си не може, защото и тя тъне в мизерия.
Ооо, хайде слезте на земята! Не стават нещата така с вълшебна пръчица както си ги мислите- обичам-живея с него, не обичам-не живея. Ако беше така, май бракове не биха оставали изобщо. Да не казвам, че изначално на болшинството хора чувството да обичаш партньора си им е неизвестно. Навик и толкова. Безплатна прислуга за мъжете, прехрана и обезпечение на семейството за жената. Това е. Колкото и да е тъжно, но това е горчивата истина.
Колкото до въпроса, че децата трябва да се учат на обич, да...в идеалния случай сигурно. Само че както няма да се учат в семейство безразлични един към друг, така пък още по-малко с разведени и мразещи се още повече родители.
Мила СИС, толкова добре те разбирам!!! Изправена си пред ужасно труден избор - да бъдеш цял живот нещастна, унижавана, обиждана, необичана от този, който трябва да ти бъде най-близкият човек на света (защото с времето отношението му няма да става по-добро, а вероятността той да се осъзнае е почти нулева) и да тъгуваш за пропуснатите възможности и пропиления си живот, които никога няма да се върнат, защото прекалено много обичаш детето си и желаеш то да има нормално семейство. Не знам какво да те посъветвам - не мога да ти кажа нито "върви си", нито "остани". Отговорите на твоите въпроси са в теб самата - всеки има някакъв праг на поносимост - твоят праг къде е, колко можеш да издържаш, искаш ли да живееш по този начин, това ли си си представяла за живота си? Човек понякога трябва да бъде малко егоист, за да успее да се съхрани като човек, за да оцелее, защото всеки има право да бъде щастлив, обичан или поне спокоен. Аз лично не мисля, че е по-добре да си нещастна, отколкото да живееш сама. Аз пък предпочитам да бъда сама, а отколкото нещастна с някого, който си избива комплексите върху мен. След време ще се питаш струвало ли си е да се жертваш. Трябва да запазиш високото мнение за себе си, да се обичаш, не допускай да му повярваш, че нищо не става от теб - това ще те съсипе. Колкото и безизходно да ти изглежда положението, трябва да знаеш, че винаги има някакъв изход. Желая ти много щастие - на теб и на детенцето ти.
Следствие на това,че ценностите са променени в грешна посока според мен.Точно в тази възраст децата вече трябва да са разбрали,че парите са важни,но не можеш да си купиш любов,приятелство и уважение с тях.Един приятел ти е приятел заради теб самия, а не заради модела на гсм ти или марката на дрехите които носиш.Децата следват примера на родителите.Това което е важно за теб е важно и за тях.Моите деца имат приятели от семейства с по-скромни материални въэможности от нашите,но има и такива които са доста по-богати от нас.Чувстват се добре в компанията и на едните и на другите.А проблемите на сина ми са как по-бързо да си научи, за да излезе да играе или да седне на компютъра.Кой ще стане шампион тази година,кой филм ще гледаме на кино и с кои приятели ще се събираме по празниците.Дъщеря ми се вълнува и от типичните момичешки работи .Които обаче определено не са кой какво има.Стана много дълго но само да допълня,че родителите понякога несъзнателно компенсират липсата на внимание и време за децата с материални неща и оттам тръгват последствията.
Напротив. Точно в тази възраст децата ясно проумяват истината- с пари може да си купиш всичко! Уважението, любовта и приятелството зависи от това как изглеждаш, как си облечен, дете на кой си. Така се сформират групички по интереси, активно се оплюват в училище такива които не са с подходящия външен вид и не сменят всеки ден маркови парцалки. Гледа се кой в какъв дом живее и не се общува с деца-неудачници на мизерни самотни родители, които най-често проявяват хулигански и друг вид отклонения. На 16 год. тук децата си купуват първия автомобил, който не е трошка на 10 години, а новичка и лъскава. Горе-долу на толкова започват да се замислят за професионална ориентация и за това кой може да си позволи университет, а кой поради липса на финанси, ще се задоволи с неквалифициран труд.
Живеем в свят който изцяло е управляван от парите. Ако майката не може да си позволи да даде необходимото, децата хукват да проституират, продават дрога и прочее за да си набавят и задоволят нуждите. Деца с различен род девиации са деца на разведени родители като правило и не на необичащи се родители.
Следствие на това,че ценностите са променени в грешна посока според мен.Точно в тази възраст децата вече трябва да са разбрали,че парите са важни,но не можеш да си купиш любов,приятелство и уважение с тях.Един приятел ти е приятел заради теб самия, а не заради модела на гсм ти или марката на дрехите които носиш.Децата следват примера на родителите.Това което е важно за теб е важно и за тях.Моите деца имат приятели от семейства с по-скромни материални въэможности от нашите,но има и такива които са доста по-богати от нас.Чувстват се добре в компанията и на едните и на другите.А проблемите на сина ми са как по-бързо да си научи, за да излезе да играе или да седне на компютъра.Кой ще стане шампион тази година,кой филм ще гледаме на кино и с кои приятели ще се събираме по празниците.Дъщеря ми се вълнува и от типичните момичешки работи .Които обаче определено не са кой какво има.Стана много дълго но само да допълня,че родителите понякога несъзнателно компенсират липсата на внимание и време за децата с материални неща и оттам тръгват последствията.
Напротив. Точно в тази възраст децата ясно проумяват истината- с пари може да си купиш всичко! Уважението, любовта и приятелството зависи от това как изглеждаш, как си облечен, дете на кой си. Така се сформират групички по интереси, активно се оплюват в училище такива които не са с подходящия външен вид и не сменят всеки ден маркови парцалки. Гледа се кой в какъв дом живее и не се общува с деца-неудачници на мизерни самотни родители, които най-често проявяват хулигански и друг вид отклонения. На 16 год. тук децата си купуват първия автомобил, който не е трошка на 10 години, а новичка и лъскава. Горе-долу на толкова започват да се замислят за професионална ориентация и за това кой може да си позволи университет, а кой поради липса на финанси, ще се задоволи с неквалифициран труд.
Живеем в свят който изцяло е управляван от парите. Ако майката не може да си позволи да даде необходимото, децата хукват да проституират, продават дрога и прочее за да си набавят и задоволят нуждите. Деца с различен род девиации са деца на разведени родители като правило и не на необичащи се родители.
С пари не можеш да си купиш всичко. Дори и тийнейджърите го знаят това
И новите коли на 16 са рядкост, дори и за хора с възможности. Това е част от доброто възпитание. Подтиска ли ви брака? - НЕ
Зависи ли от партньора? - категорично ДА
Извинявай ако съм крайна, но държанието на твоя съпруг е ужасно
. С нищо не мога да оправдая подобно поведение на мъж 
Та нали, когато сме с човека, когото обичаме приемаме неговите, и добри, и лоши качества 
Мила SIS според мен трябва сериозно да си поговориш със съпруга си. Ако не намираш опора и спокойствие в семейството си, тогава за какво въобще да сте заедно?
когато някой мъж не уважава, не оценява и приема за даденост съпругата си
Зависи ли от партньора? - категорично ДА
Извинявай ако съм крайна, но държанието на твоя съпруг е ужасно
. С нищо не мога да оправдая подобно поведение на мъж Та нали, когато сме с човека, когото обичаме приемаме неговите, и добри, и лоши качества Мила SIS според мен трябва сериозно да си поговориш със съпруга си. Ако не намираш опора и спокойствие в семейството си, тогава за какво въобще да сте заедно?
когато някой мъж не уважава, не оценява и приема за даденост съпругата си 
И аз се чувствам така подтисната от брака , много го обичах и знаех , че пие от време на време ... сега след 5 години брак се запива веднъж месечно и в никакъв случай не иска да проумее, че това ме дразни ... То е по- силно от него. Сравнявам го с вашите описания и търся дали имам причини да го напусна
