"добре, щом не ме обичаш вече-аз си обувам обувките и тръгвам където ми видят очите" при което застава до входната врата със сълзи на очи и чака да проверя дали наистина тръгва 
- Публикувана: 14 май 2007, 00:14 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2007, 22:59 ч.
"Не така си представях този ден"...
.Искрено се забавлявах 
Ще ме умори това Ане! 
И аз си имам един малък Кралски Шекспиров театър у дома. Всичко е голяма драма, особено когато трябва да се яде супа или да си подреди стаята.
Последният "хит" е мърморенето "Все на мен се пада най-лошото", а вчера ми се оплака, че Лъчко от групата му бил казал "на Божидар у дома му се пада винаги най-хубавото и никога най-лошото".
Носят се легенди, значи.
И аз си имам един малък Кралски Шекспиров театър у дома. Всичко е голяма драма, особено когато трябва да се яде супа или да си подреди стаята.
Последният "хит" е мърморенето "Все на мен се пада най-лошото", а вчера ми се оплака, че Лъчко от групата му бил казал "на Божидар у дома му се пада винаги най-хубавото и никога най-лошото".
Носят се легенди, значи.
Моята Нина като по-малка беше голяма актриса 
Изказванията и, които съм запомнила са:"Защо ме мъчиш така?", последвано от дълбоки въздишки и отчаян поглед(при искане да си подреди играчките.),"Нима не ме обичаш?"и артистично примигване при отказ от моя страна да си поиграя с нея, защото трябва да накърмя бебето и "Ох, как ме боли душата"(при отказ да и взема куче
Изказванията и, които съм запомнила са:"Защо ме мъчиш така?", последвано от дълбоки въздишки и отчаян поглед(при искане да си подреди играчките.),"Нима не ме обичаш?"и артистично примигване при отказ от моя страна да си поиграя с нея, защото трябва да накърмя бебето и "Ох, как ме боли душата"(при отказ да и взема куче 
Мартин напоследък, когато му кажа, че нещо няма да стане, навежда глава, въздиша дълбоко и заявява "Ооо, неее! Значи никога вече няма да /карам колело, ям сладолед...или каквото и да е там забраненото за момента/", обръща си долната устна наопаки и мига жално, жално...
Представих си го картинно
. Точно това е и лаф на щерката, при който драматично спира на място с ръка на сърцето. Обикновено следва мръсен поглед от моя страна и продължението "Добре де, тръгвам нещастна и безутешна!". Анде, Анде... твоето Ане и моята Мая, нали знаеш
...нашият репертоар включва "Тука ще си плача, докато ме видиш", "Успокой ме, защо си ми майка", "Вече не ме обичате като преди" и култовото "Ще се махна от тази къща", след което, на въпрос на татко си къде точно ще се махне, изстрелва без да мисли - "в бабината къща, или...в моята стая, да не ви виждам"
напоследък я оставям да се надраматизира на воля, по-бързо й минава
Мартин напоследък, когато му кажа, че нещо няма да стане, навежда глава, въздиша дълбоко и заявява "Ооо, неее! Значи никога вече няма да /карам колело, ям сладолед...или каквото и да е там забраненото за момента/", обръща си долната устна наопаки и мига жално, жално...
Представих си го картинно
. Точно това е и лаф на щерката, при който драматично спира на място с ръка на сърцето. Обикновено следва мръсен поглед от моя страна и продължението "Добре де, тръгвам нещастна и безутешна!". Дам... Моя си тръгва - "сам и грозен"...
