И ние сме вече "бивши"....

Мартин  от една седмица вече не суче. Дойде и краят на нашето кърмене. За протокола това стана точно след третия му пожден ден, насилствено разбира се. Разбира се казвам, защото до последно сучеше нормално - сутрин,вечер и през нощта. Не можах да изчакам до самостоятелното му отказване от "макото", а и психологическият ми предел беше около, макс. 3 години.
Та в понеделник вечер се намазах с онова горчивото и край - няма мляко.
/Близо месец, може и повече беше подготвян за това- той всъщност сам настояваше че е голям батко/.
Естествено последва яростна съпротива, ревове, сърдене и т.н. Аз обаче бях твърда и край - няма. Така мина първата нощ - с ревове и крясъци и т.н.
После вече стана по-леко, остана само трууудното заспиване. Вечерно време се мъчим по 2 часа- четем книжки,разказваме,но...... надявам се да мине и този период.
Хлапето се чувства общо взето добре - гушкаме се много, но има моменти, когато определено му липсва цокането , защото става супер агресивен и налита на бой ... но се преодолява с мнооого прегръдки и целувки и мили думи.
Аз се чувствам общо взето вече добре. Психически ми беше много трудно миналата седмица - ревях си доста честичко  а сега гледам вече с умиление и мааалко завист бебчетата....
Не съм се цедила и не съм пила нищо. Направи  ми впечатление обаче, че за разлика от предните пъти когато отстъствах - 2 пъти по 5 дни, тоди път гърдите ми не се препълниха и нямаше никакво напрежение - явно моментът  си е дошъл.
Ще прощавате че малко дългичко стана.....но....сантименталности......
За всички кърмачки