РАННО ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ
От каква възраст е редно да започне изучаването на чужд език? Има различни мнения по този въпрос. Всъщност, по-коректно би било да поставим въпроса така: от каква възраст започва изучаването на езика? Тук вече спор няма – бебето започва да изучава езика, който се говори около него, от първите си дни и месеци, а може би дори и от преди това. Майчиният език не е генетично вроден, но според учените, вродена е способността на детето да усвоява езика, който се говори около него. И тази способност се проявява най-силно в първите месеци след раждането – във времето, когато си мислим, че детето още нищо не разбира. Всъщност именно тогава е най-силно изявена способността да се усвоят звуците на майчиния език, да се класифицира фонетичната система. Според професор Плънкет от Университета в Оксфорд, този критичен период се случва някъде около девет месечната възраст на детето. След фонетиката идва ред на лексиката – през втората година на детето се проявява способността да се свързват звуците с конкретни реални предмети от обкръжаващия свят и отначало с бавни темпове, а после скокообразно се развива речникът на детето. След това се развива граматиката – детето свързва отделните думи отначало в прости, а постепенно във все по-сложни в граматично отношение изречения. Ако се пропуснат тези „прозорци” в развитието, след това става по-трудно, а понякога – невъзможно да се навакса пропуснатото, защото мозъкът се ориентира към друг вид дейности. Известни са от историята случаи на деца вълци, оцелели като по чудо сред дивата природа, но неспособни да усвоят човешкия език след години на социална изолация. Известно е също, че деца, родени и израснали в чужди страни, безпроблемно и с лекота усвояват езика, който се говори около тях.
С други думи, най-благоприятният период за изучаване на език определено е периодът, когато детето изучава родния си език. Ако в този момент детето е изложено на повече от един език – то усвоява и двата паралелно (удивителното е, че повечето билингвални и мултилингвални деца правят разлика между двата и не ги смесват). Всъщност, в такава ситуация са поставени огромен брой деца по света, родени в мултикултурни общества, в които се говори повече от един език, както и много деца от смесени бракове. Дали това ощетява детето и забавя развитието му? Едва ли. Макар че паралелното усвояване на два и повече езика определено затруднява детето и е възможно проговарянето да се забави, в дългосрочен план ползите далеч надхвърлят загубите, а владеенето на повече от един език е безспорно богатство.
Разбира се, тук не става дума за „изучаване” на езика с тетрадка и молив в ръка и за полагане на някакви съзнателни усилия – каквито са обикновено асоциациите ни с езиково обучение на по-късен етап, когато е пропуснат именно този благодатен „критичен” период. Децата усвояват езика по най-естествения за тях начин – наблюдават, слушат, опитват се отначало да разберат света около тях и това, което им говорят околните, а след това, когато съберат достатъчно увереност, опитват сами да комуникират на този език. И колкото по-богата на стимули е средата, в която се осъществява този процес, колкото повече се стимулира дясното полукълбо на мозъка, отговорно за творческото мислене, толкова по-ефективно протича процесът на усвояване (именно „усвояване”, а не „изучаване” е това, което се случва на тази възраст). Не става дума също за „заливане” на детето с нови несвързани помежду си думи и тяхното запаметяване (както често се налага да правим, когато изучаваме чужд език) , а още по-малко с абстрактни граматични правила. По-важно е да се използват разнообразни зрителни, звукови, и двигателни стимули (известно е, че всяко дете има различни предпочитания в това отношение – разнообразието на стимули гарантира, че за всяко дете ще се открият подходящите за него). Важно е думите се представят в контекст, в игрова ситуация, да се свържат с картинки, цветове, различни форми, песни и стихчета, двигателни игри, танци, музика, драматизации – всичко, което би могло да провокира емоционалната реакция на детето.
Ако към този „коктейл” се добави гласът на мама - най-важният човек за детето в ранния период от развитието му – резултатите са още по-сигурни. Неслучайно родният език се нарича „майчин”. Изследванията на психолози показват, че бебетата проявяват определено предпочитание към езика, на който говори тяхната майка, както и към майчиния глас. Така че майката би могла да използва това по много начини – да пее на детето си (всяка майка, предполагам, го прави на родния език, но би могла да добави и песни на друг език в репертоара си); да слуша заедно с детето си записи на песни на друг език, да чете приказки (като майката може да прецени доколко е необходимо да превежда непознатите думи и кои от тях на кой етап да въведе); да подбира подходящи сайтове с езикови игри в Интернет. Майката също така би могла да придружава всяка от тези дейности с усмивка, зрителен контакт, физически контакт с детето (прегръдки, пляскане с ръце, когато каже нова дума, целувка), както и да води простички диалози с детето си на чуждия език, като отговаря вместо него, ако то още не е готово да отговори само (също „техника”, която прилагат много майки към децата си на родния език). Другата важна роля на майката е да наблюдава детето си – да следи какво му е най-интересно в конкретния момент, на какво реагира най-добре и съответно да подбира занимания, които предлагат именно такива стимули.
Освен майката, обаче, съществена роля в процеса на усвояване на езика играят връстниците и децата на близка възраст. Езикът е преди всичко средство за общуване, начин за приобщаване и социализация. Безспорно много от нещата децата научават не от родителите и учителите си, а именно от своите приятелчета. Дори и малките бебета се чувстват добре в компанията на други бебета и с интерес се заглеждат в лицата им. Още преди да умеят да играят заедно с връстниците си, едва проходилите се радват на компанията на други като тях и играят не със, а до тях, паралелно с тях, копирайки един от друг. Затова и най-добрата среда за усвояване на език е малката група, в която присъства мама за сигурност и още няколко деца, с които детето може да установи контакти и да завърже приятелства.
Ако към всичко това се добави богата на езикови, визуални, слухови и двигателни стимули среда, усвояването на чуждия език се случва неусетно за детето. В началото това става главно пасивно: детето свиква с езика, ориентира се във фонетичната му система и мелодиката му, овладява определени звуци. За родния език този процес отнема около година. Постепенно се добавят все повече нови думи от чуждия език, които детето разпознава първо пасивно, след което започва да ги използва активно. А след време идва и развиването на усет за граматичните правила – отново неусетно и плавно, така, както това се случва с родния език. По този начин чуждият език се възприема по възможно най-естествен и близък до усвояването на на родния език начин, и всъщност не се възприема като „чужд”, а просто като различен.
От каква възраст е редно да започне изучаването на чужд език? Има различни мнения по този въпрос. Всъщност, по-коректно би било да поставим въпроса така: от каква възраст започва изучаването на езика? Тук вече спор няма – бебето започва да изучава езика, който се говори около него, от първите си дни и месеци, а може би дори и от преди това. Майчиният език не е генетично вроден, но според учените, вродена е способността на детето да усвоява езика, който се говори около него. И тази способност се проявява най-силно в първите месеци след раждането – във времето, когато си мислим, че детето още нищо не разбира. Всъщност именно тогава е най-силно изявена способността да се усвоят звуците на майчиния език, да се класифицира фонетичната система. Според професор Плънкет от Университета в Оксфорд, този критичен период се случва някъде около девет месечната възраст на детето. След фонетиката идва ред на лексиката – през втората година на детето се проявява способността да се свързват звуците с конкретни реални предмети от обкръжаващия свят и отначало с бавни темпове, а после скокообразно се развива речникът на детето. След това се развива граматиката – детето свързва отделните думи отначало в прости, а постепенно във все по-сложни в граматично отношение изречения. Ако се пропуснат тези „прозорци” в развитието, след това става по-трудно, а понякога – невъзможно да се навакса пропуснатото, защото мозъкът се ориентира към друг вид дейности. Известни са от историята случаи на деца вълци, оцелели като по чудо сред дивата природа, но неспособни да усвоят човешкия език след години на социална изолация. Известно е също, че деца, родени и израснали в чужди страни, безпроблемно и с лекота усвояват езика, който се говори около тях.
С други думи, най-благоприятният период за изучаване на език определено е периодът, когато детето изучава родния си език. Ако в този момент детето е изложено на повече от един език – то усвоява и двата паралелно (удивителното е, че повечето билингвални и мултилингвални деца правят разлика между двата и не ги смесват). Всъщност, в такава ситуация са поставени огромен брой деца по света, родени в мултикултурни общества, в които се говори повече от един език, както и много деца от смесени бракове. Дали това ощетява детето и забавя развитието му? Едва ли. Макар че паралелното усвояване на два и повече езика определено затруднява детето и е възможно проговарянето да се забави, в дългосрочен план ползите далеч надхвърлят загубите, а владеенето на повече от един език е безспорно богатство.
Разбира се, тук не става дума за „изучаване” на езика с тетрадка и молив в ръка и за полагане на някакви съзнателни усилия – каквито са обикновено асоциациите ни с езиково обучение на по-късен етап, когато е пропуснат именно този благодатен „критичен” период. Децата усвояват езика по най-естествения за тях начин – наблюдават, слушат, опитват се отначало да разберат света около тях и това, което им говорят околните, а след това, когато съберат достатъчно увереност, опитват сами да комуникират на този език. И колкото по-богата на стимули е средата, в която се осъществява този процес, колкото повече се стимулира дясното полукълбо на мозъка, отговорно за творческото мислене, толкова по-ефективно протича процесът на усвояване (именно „усвояване”, а не „изучаване” е това, което се случва на тази възраст). Не става дума също за „заливане” на детето с нови несвързани помежду си думи и тяхното запаметяване (както често се налага да правим, когато изучаваме чужд език) , а още по-малко с абстрактни граматични правила. По-важно е да се използват разнообразни зрителни, звукови, и двигателни стимули (известно е, че всяко дете има различни предпочитания в това отношение – разнообразието на стимули гарантира, че за всяко дете ще се открият подходящите за него). Важно е думите се представят в контекст, в игрова ситуация, да се свържат с картинки, цветове, различни форми, песни и стихчета, двигателни игри, танци, музика, драматизации – всичко, което би могло да провокира емоционалната реакция на детето.
Ако към този „коктейл” се добави гласът на мама - най-важният човек за детето в ранния период от развитието му – резултатите са още по-сигурни. Неслучайно родният език се нарича „майчин”. Изследванията на психолози показват, че бебетата проявяват определено предпочитание към езика, на който говори тяхната майка, както и към майчиния глас. Така че майката би могла да използва това по много начини – да пее на детето си (всяка майка, предполагам, го прави на родния език, но би могла да добави и песни на друг език в репертоара си); да слуша заедно с детето си записи на песни на друг език, да чете приказки (като майката може да прецени доколко е необходимо да превежда непознатите думи и кои от тях на кой етап да въведе); да подбира подходящи сайтове с езикови игри в Интернет. Майката също така би могла да придружава всяка от тези дейности с усмивка, зрителен контакт, физически контакт с детето (прегръдки, пляскане с ръце, когато каже нова дума, целувка), както и да води простички диалози с детето си на чуждия език, като отговаря вместо него, ако то още не е готово да отговори само (също „техника”, която прилагат много майки към децата си на родния език). Другата важна роля на майката е да наблюдава детето си – да следи какво му е най-интересно в конкретния момент, на какво реагира най-добре и съответно да подбира занимания, които предлагат именно такива стимули.
Освен майката, обаче, съществена роля в процеса на усвояване на езика играят връстниците и децата на близка възраст. Езикът е преди всичко средство за общуване, начин за приобщаване и социализация. Безспорно много от нещата децата научават не от родителите и учителите си, а именно от своите приятелчета. Дори и малките бебета се чувстват добре в компанията на други бебета и с интерес се заглеждат в лицата им. Още преди да умеят да играят заедно с връстниците си, едва проходилите се радват на компанията на други като тях и играят не със, а до тях, паралелно с тях, копирайки един от друг. Затова и най-добрата среда за усвояване на език е малката група, в която присъства мама за сигурност и още няколко деца, с които детето може да установи контакти и да завърже приятелства.
Ако към всичко това се добави богата на езикови, визуални, слухови и двигателни стимули среда, усвояването на чуждия език се случва неусетно за детето. В началото това става главно пасивно: детето свиква с езика, ориентира се във фонетичната му система и мелодиката му, овладява определени звуци. За родния език този процес отнема около година. Постепенно се добавят все повече нови думи от чуждия език, които детето разпознава първо пасивно, след което започва да ги използва активно. А след време идва и развиването на усет за граматичните правила – отново неусетно и плавно, така, както това се случва с родния език. По този начин чуждият език се възприема по възможно най-естествен и близък до усвояването на на родния език начин, и всъщност не се възприема като „чужд”, а просто като различен.
Статията я писах аз по повод споровете във форума за ранното езиково обучение. Тя отазява личните ми виждания по темата: все пак това съм учила (филология), това работя (преподавател съм), че и докторат съм правила в областта на езикознанието - а в случая резюмирах неща, които съм чела на разни места и конкретно две-три лекции на един невропсихолог (Плънкет), четени в Оксфорд, където съм специализирала. Впрочем чудех се и аз дали става ясно и как да обявя авторстово, така че благодаря, че попита!
