а! ей там на таз височинка зад тебе ми се виждат две-три хобитски дупчици между дърветата 
ама хайде разкажи де! къде, как, за хората нещо, хайде 
ама хайде разкажи де! къде, как, за хората нещо, хайде - Публикувана: 15 май 2007, 09:24 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2008, 20:23 ч.
Моето най-голямо приключение
Това градче е на около час и половина с автобус от летището в Дъблин. Всъщност се намира в Северна Ирландия. Когато отивахме за изложението, имахме 4 свободни дни преди и 3 след самото изложение и с моето момче отидохме до градчето, в което живее. Та я пресичах тая "граница" (дето вече я няма по принцип) 
емммммм мисля 4 пъти 
.Ako искате да видите красота, стойте далеч от големите градове. Те са красиви - но по друг начин. Вечичествени сгради и т.н., но...
Когато пътувахме първия ден натам, не че ми беше останало много време да се оглеждам, че бях леко позаета
, но и това което видях си беше красиво. Зеленина. Нямаше сухи храсталаци по пътищата, всичко си е окосено и подредено. Извънградските дворчетата едни китни. Къщичките сгушени в единия край, задължително в някакъв свеж цвят (повечето) или най-малкото в много добър външен вид. Не помня да съм видяла порутена къща по пътя. Цветята и декоративните фигурки са задължителни. Пътечките, идеално оформени от вратата, до потата. Напомняха ми на къщата на Снежанка и седемте джуджета. Е някои са доста по-големи де и си имат коли
И те гледат животни - коне, оФце
, и т.н.
И е чисто!!! Аз ли бях толкова сляпа или действително е така, ама не видях бе хора като нашите буйни поля от хартийки и найлонки, една не видях!
В самото градче, първото ми впечатление беше (ех, родни пътища и шофьорска душа)- няма пукната ДУПКА!!! Няма бе хора, търсих! Няма! И тротоарчетата едни теснички, а къщите на самия тротоар. Обърнеш ли глава към някое стъкло да се огледаш, току си надникнал в хола на някого
. А там където има малко "дворче" отпред - цветя и фигурки, тревата равна, плета подравнен, клонче не стърчи! 
Та вървим си надолу по улицата и аз виждам бригада, която реже асфалта и дупчи и кърти и си викам - е не сме сами
. Добре, ама по-късно същия следобед, се връщаме НАГОРЕ по тоя път ( то беше малко като наше Търново - всичките му улици нагоре-надолу, че и стадиона им не е равен 
) а дупката я НЯМА! Равно като стъкло! Ако не е черен новия асфалт, не можеш позна, че ремонт е имало само няколко часа по-рано 
. (Когато след 7-8 месеца го посетих отново, мястото си беше все още гладко като огледало равно).
А сега трябва да посвърша малко работа, че...лошо ми се пише иначе... После ще ви разкажа за хората там.
емммммм мисля 4 пъти .Ako искате да видите красота, стойте далеч от големите градове. Те са красиви - но по друг начин. Вечичествени сгради и т.н., но...Когато пътувахме първия ден натам, не че ми беше останало много време да се оглеждам, че бях леко позаета
, но и това което видях си беше красиво. Зеленина. Нямаше сухи храсталаци по пътищата, всичко си е окосено и подредено. Извънградските дворчетата едни китни. Къщичките сгушени в единия край, задължително в някакъв свеж цвят (повечето) или най-малкото в много добър външен вид. Не помня да съм видяла порутена къща по пътя. Цветята и декоративните фигурки са задължителни. Пътечките, идеално оформени от вратата, до потата. Напомняха ми на къщата на Снежанка и седемте джуджета. Е някои са доста по-големи де и си имат коли И те гледат животни - коне, оФце
, и т.н.И е чисто!!! Аз ли бях толкова сляпа или действително е така, ама не видях бе хора като нашите буйни поля от хартийки и найлонки, една не видях!
В самото градче, първото ми впечатление беше (ех, родни пътища и шофьорска душа)- няма пукната ДУПКА!!! Няма бе хора, търсих! Няма! И тротоарчетата едни теснички, а къщите на самия тротоар. Обърнеш ли глава към някое стъкло да се огледаш, току си надникнал в хола на някого
. А там където има малко "дворче" отпред - цветя и фигурки, тревата равна, плета подравнен, клонче не стърчи! Та вървим си надолу по улицата и аз виждам бригада, която реже асфалта и дупчи и кърти и си викам - е не сме сами
. Добре, ама по-късно същия следобед, се връщаме НАГОРЕ по тоя път ( то беше малко като наше Търново - всичките му улици нагоре-надолу, че и стадиона им не е равен ) а дупката я НЯМА! Равно като стъкло! Ако не е черен новия асфалт, не можеш позна, че ремонт е имало само няколко часа по-рано . (Когато след 7-8 месеца го посетих отново, мястото си беше все още гладко като огледало равно).А сега трябва да посвърша малко работа, че...лошо ми се пише иначе... После ще ви разкажа за хората там.
Тъкмо ми стана интересно и клъц, искаме компенсация simplyaven пробвала ли си да пишеш за списание? Само давам идея. Много хора ще харесат разказите ти.
мислила съм... само не знам кое ще да е списанието, сигурно трябва да е някое пътешественическо, но там пък по-скоро пътеписни неща се пишат
като завърша серията портрети, пак ще помисля... ако имаш предвид някое, давай насам wee.jess, защо така, наистина
Най голямо приключение... да видим те са доста ама сега ми е пред очите едно конкретно...та значи преди 4-5 години в една топла лятна вечер се прибираме с една дружка от заведение.Беше около 12 часа, двете живеехме в един блок, съседни входове - аз още неомъжена, а дружката семейна в чужбинско и пребиваваща за кратко на гости. За пояснение - точно пред блока в който живеехме се намира заведение за "отрезвяване" с денонощно дежурни полицаи. И така вървим си ние към входовете, съседни, и се спираме между двата за прощална раздумка, когато моя милост зафиксирва непознат субект с тъмни дрехи промъкващ се иззад флората в градинката между двата входа. Тъкмо се каня да изръгам другарката срещу мен, че ни приближават очевадно с изнасилствени цели и о, ужас - иззад паркираните коли от другата страна се подава втори такъв! Тук вече на мен ми хрумва, че майка ми горе не си ляга докато цялото домочадие не е линия и трескаво започвам да вадя мобилния и да я набирам. Докато правя това двамата вече ни обградиха плътно и единия нещо взе да джомоли ама аз в паниката въобще не слушам ами само дърпам жената и беж краченца към отрезвителя със звънящ телефон. Единия хукнал след мен, а пък оная патица не можала да избяга и другия я хванал.Тъкмо излизам пред входната врата на отрезвителя и майка вдига отсреща и онзи ме настига и ме хваща за ръката. Обаче аз успявам да извикам"Слизайте долу има някакви ни преследват" и той ми взе телефона, а пък аз с едната ръка на копчето на звънеца и му викам"Пусни ме или звъня на полицаите!" Той вика"Личната карта за проверка - сержант еди си кой" Мен вече съвсем ми беше кипнало и натиснах звънеца, а отвътре се показват две сънени ченгета и се пулят насреща. Аз вече в истерия им викам"Помогнете, този ме преследва, а пък един друг отведе приятелката ми", онзи вади някакви служебни карти да покажел че е колега,ама аз не искам да мръдна оттам и накарах двамата да стоят при мен, преследвача ми видя личната карта, каза стой тук и изчезна. След малко води мойта гургулица, която хич не си пада по дамските чанти и следователно в себе си носи само пари и мобилен телефон, така че както се сещате лична карта или друго свидетелство за гражданство... нема. Обезтелефонили я и нея без обяснение и ми я докараха. Седим ние и се чудим какво става, а през това време в нашия вход.......
След вопъла за помощ по телефона майка ми хуква по нощница към входната врата и я отваря, като светва и лампите във входа, при което се опулва срещу двама маскирани и започва да врещи"Какво става тука, дъщеря ми не може да се прибере...и т.н. а те"Тихо, тихо госпожо - полицейска акция!!!!"Тя естествено не е от тихите и продължава"Какви са тия акции, хората не могат да си влязат в къщи.." и от този род, но това аз го научих впоследствие.
След 5 мин. онзи "моя" идва и пита "Ти ли си от еди си кой вход", викам "Аз" и той "Тръгвай с мен" - оставям аз дружката на отрезвителската охрана и отивам с него, а долу се домъкнали още двама и ме пращат да се качвам нагоре. Влизам във входа-тъмнина, натискам осветление - найн.Качвам се на асансьорната площадка - возило не функционира.Живеехме на петия етаж - викам си ще се кача пеша, нали онези са долу.Речено -сторено. Да, обаче успях да стигна само до 3-тия етаж щото внезапно изскочи едно маскирано, бронирано мъжище и ревна "Стой, полиция!!!" Е тук вече нервите ми не издържаха и като се развиках, и като хукнах обратно, за 5 секунди слязох обратно при "изнасилвачите", а пък тоя маскирания търчи след мен, ама дали може да ме стигне?
Както и да е...съпроводи ме после нагоре отново маскирания господин и като стигнахме 4 етаж - брей ми то парад на полицията все едно че имаше, едвам се разминах с един с таран.Прибрах се благополучно най-накрая, а на другия ден се разбра, че брата на съседката под нас избягал от затвора - та в негова чест е била цялата гюрултия, ама....не успели да го хванат!!
да видим те са доста ама сега ми е пред очите едно конкретно...та значи преди 4-5 години в една топла лятна вечер се прибираме с една дружка от заведение.Беше около 12 часа, двете живеехме в един блок, съседни входове - аз още неомъжена, а дружката семейна в чужбинско и пребиваваща за кратко на гости. За пояснение - точно пред блока в който живеехме се намира заведение за "отрезвяване" с денонощно дежурни полицаи. И така вървим си ние към входовете, съседни, и се спираме между двата за прощална раздумка, когато моя милост зафиксирва непознат субект с тъмни дрехи промъкващ се иззад флората в градинката между двата входа. Тъкмо се каня да изръгам другарката срещу мен, че ни приближават очевадно с изнасилствени цели и о, ужас - иззад паркираните коли от другата страна се подава втори такъв! Тук вече на мен ми хрумва, че майка ми горе не си ляга докато цялото домочадие не е линия и трескаво започвам да вадя мобилния и да я набирам. Докато правя това двамата вече ни обградиха плътно и единия нещо взе да джомоли ама аз в паниката въобще не слушам ами само дърпам жената и беж краченца към отрезвителя със звънящ телефон. Единия хукнал след мен, а пък оная патица не можала да избяга и другия я хванал.Тъкмо излизам пред входната врата на отрезвителя и майка вдига отсреща и онзи ме настига и ме хваща за ръката. Обаче аз успявам да извикам"Слизайте долу има някакви ни преследват" и той ми взе телефона, а пък аз с едната ръка на копчето на звънеца и му викам"Пусни ме или звъня на полицаите!" Той вика"Личната карта за проверка - сержант еди си кой" Мен вече съвсем ми беше кипнало и натиснах звънеца, а отвътре се показват две сънени ченгета и се пулят насреща. Аз вече в истерия им викам"Помогнете, този ме преследва, а пък един друг отведе приятелката ми", онзи вади някакви служебни карти да покажел че е колега,ама аз не искам да мръдна оттам и накарах двамата да стоят при мен, преследвача ми видя личната карта, каза стой тук и изчезна. След малко води мойта гургулица, която хич не си пада по дамските чанти и следователно в себе си носи само пари и мобилен телефон, така че както се сещате лична карта или друго свидетелство за гражданство... нема. Обезтелефонили я и нея без обяснение и ми я докараха. Седим ние и се чудим какво става, а през това време в нашия вход.......След вопъла за помощ по телефона майка ми хуква по нощница към входната врата и я отваря, като светва и лампите във входа, при което се опулва срещу двама маскирани и започва да врещи"Какво става тука, дъщеря ми не може да се прибере...и т.н. а те"Тихо, тихо госпожо - полицейска акция!!!!"Тя естествено не е от тихите и продължава"Какви са тия акции, хората не могат да си влязат в къщи.." и от този род, но това аз го научих впоследствие.
След 5 мин. онзи "моя" идва и пита "Ти ли си от еди си кой вход", викам "Аз" и той "Тръгвай с мен" - оставям аз дружката на отрезвителската охрана и отивам с него, а долу се домъкнали още двама и ме пращат да се качвам нагоре. Влизам във входа-тъмнина, натискам осветление - найн.Качвам се на асансьорната площадка - возило не функционира.Живеехме на петия етаж - викам си ще се кача пеша, нали онези са долу.Речено -сторено. Да, обаче успях да стигна само до 3-тия етаж щото внезапно изскочи едно маскирано, бронирано мъжище и ревна "Стой, полиция!!!" Е тук вече нервите ми не издържаха и като се развиках, и като хукнах обратно, за 5 секунди слязох обратно при "изнасилвачите", а пък тоя маскирания търчи след мен, ама дали може да ме стигне?
Както и да е...съпроводи ме после нагоре отново маскирания господин и като стигнахме 4 етаж - брей ми то парад на полицията все едно че имаше, едвам се разминах с един с таран.Прибрах се благополучно най-накрая, а на другия ден се разбра, че брата на съседката под нас избягал от затвора - та в негова чест е била цялата гюрултия, ама....не успели да го хванат!!
wee.jess, защо така, наистина
Съжалявам момичета, малко се отнесох, а и мисля коя част точно да ви разкажа... Обещавам че ще довърша разказа. Имаше една случка, която си заслужава просто да се види на живо че иначе всички физиономийки и емотикончета не стигат. 
