Предполагам, че тук се подвизават и други ревнивки, освен мен
При нас ситуацията е такава, че мъжът ми е голям симпатяга и веселяк, много се разбира с хората и пасва на всяка компания, а аз съм доста затворен човек, освен това с по-ниско самочувствие /не че съм грозна или глупава, това, убедила съм се, няма връзка със самочувствието!/ и честно казано много се дразня, когато отидем някъде и той веднага започне да се весели, а аз някакси оставам изолирана. Ще кажете, грешката си е в теб. Да, ама не успявам да се променя и много страдам като виждам как той общува без притеснение и жените му се кефят, а аз си стоя тихо в ъгълчето и гледам да не ревна...
Конкретния повод да пиша тук, е че той отскоро е на нова работа, вече два пъти ходи в командировка в чужбина като веднъж беше сам с една негова колежка /не ми казва, но предполагам, че го сваля/, а аз си седя вкъщи с бебето, нямам време да се изкъпя, омазана съм с пюре /нищо че се преобличам три пъти на ден/, уморена съм, без настроение, за желание за секс да не говорим. Приятелките ми са на работа и нямам как да се виждам с тях, изобщо самотно ми е, скучно и гадно.
Понякога се мразя, че едва ли не завиждам на мъжа ми, но съм безсилна да го преодолея...
Вие как се справяте с тези чувства и най-вече с ревността?