Публикувана: 15 май 2007, 14:20 ч.
Последно мнение: 12 юни 2007, 10:45 ч.

От каква възраст сами в къщи?

2 803
36
1

# 15 15 май 2007, 17:35 ч.

София
Мнения: 650

И какво се оказа, явно на повечето от вас им се струва нормално да седи дете на възраст 7-8 години само newsm78

. На мен не ми се вижда никак редно, не заради това, че детето няма да се справи само, а заради всички тези дето обикалят къщите да продават разни джунджурии по домовете или събират пари за деца сираци и т.н. Ми на мен почти всеки ден ми звъняха като бях отпуска по майчинство. Не знам как бих седяла спокойно на работа, като знам че е сам вкъщи.

# 16 15 май 2007, 18:16 ч.

Мнения: X

Цитат на: Mamamuu в вт, 15 май 2007, 17:35

И какво се оказа, явно на повечето от вас им се струва нормално да седи дете на възраст 7-8 години само newsm78

Ами да не мислиш,че им е спокойно на майките?Ама какво да правят,нали трябва да работят.
Даваш инструкции да не отваря на непознат,звъниш му през 15 мин. по телефона...

# 17 15 май 2007, 20:07 ч.

Спокойно, важно е ние да свикнем с мисълта, че остават сами.Иначе децата лесно свикват.Ами като дойде време да излизат сами на дискотека и не знам къде още, какво ще правим?Ще ходим с тях ли?Да не си мислите, че като са по-големи няма да се притеснявате?Аз се побърквам от притеснение като каже, че е на дискотека, но осъзнавам, че ако забраня излизането, за да съм спокойна АЗ - не му помагам.И все пак се притеснявам.Нормално е да искат да са самостоятелни...

# 18 15 май 2007, 20:35 ч.

Мнения: 27 524

Не преди 7 годинки, когато става въпрос за няколко часа.

# 19 15 май 2007, 21:10 ч.

Под тепетата
Мнения: 336

от горе долу 6 год и половина

# 20 15 май 2007, 21:28 ч.

Пловдив
Мнения: 4 385

Цитат на: Evana в вт, 15 май 2007, 18:16

Цитат на: Mamamuu в вт, 15 май 2007, 17:35

И какво се оказа, явно на повечето от вас им се струва нормално да седи дете на възраст 7-8 години само newsm78

Ами изобщо не ми е спокойно, ама 10год. майчинство няма. Като няма и баби наоколо, избор кой знае какъв няма.
Останах си в къщи половин година с едната в първи клас, после така и с другата и след това с ключа на врата. Тази година са във втори и трети клас и двете са напълно самостоятелни.
За излизането на вън също ги пускам, всички деца са сами от 4 до 15 годишна възраст,на по големите вече не им се стои пред блока.

# 21 15 май 2007, 23:18 ч.

Мнения: 3 164

Баткото ми е на 8г, а малкия на 3г.Оставяла съм ги сами двамата като се налага да отскоча до магазина или за кухнята на малкия преди 2г-тогава баткото е бил на 6г а малкия на 1г.но отиване и връщане на бегом Wink

Баткото съм го оставяла сам за по 20-30мин., но не съм спокойна изобщо-той прави всевъзможни бели Tired

Аз не работя-предпочитам да се лишим от някои неща за сметка на спокойствието и сигурността на децата ни Peace

Ако пък толкова ми се наложи да работя, то със сигурност няма да ги оставям сами за по цял ден до към 10 годишна възраст-все нещо ще се измисли Wink

На вън също не го пускам сам да играе, макар при нас площадката е затворено каре и почти всички се познаваме Wink

# 22 15 май 2007, 23:20 ч.

Мнения: 503

Цитат на: IZA_2 в вт, 15 май 2007, 20:07

Спокойно, важно е ние да свикнем с мисълта, че остават сами.

Да, основния въпрос е доколко ние можем да им се доверим. Аз се опитвам да уча голямата си дъщеря, тя е доста разумно дете, но все пак ме е страх още. За да се чувства тя самостоятелна, я оставям за около десетина- петнайсет минути, докато напазаря от магазинчето пред блока.

# 23 16 май 2007, 12:59 ч.

дядовата ръкавичка
Мнения: 3 941

Оставям ги от около половин година /на почти 7 и почти 5 г./, но при нас е съвсем различно, защото сме в къща с двор в сравнително тих и спокоен квартал. Навън не могат да излязат - нямат ключ, а от друга страна не се чувстват като в затвор. Като изключим това, че понякога къщата е обърната наопаки, други поразии не са правили. Но пък в много случаи подреждат каквото могат, веднъж даже се бяха опитали да почистят с прахосмукачка Grinning

.

Ако живеехме в апартамент .... мисля че не бих ги оставяла за повече от час, най-вече поради страх от "неканени гости".

# 24 16 май 2007, 13:19 ч.

Мнения: 8 999

Единственото ми притеснение да ги оставям сами вкъщи е, че са двама и може междувременно да се скарат и сериозно да се наранят. По отделно съм ги оставяла от 4-5 годишни без притеснение, но за не повече от час - час и половина. А най-много ме е страх от това, че децата са си деца - винаги може да им хрумне да осъществят някой самоубийствен план /скоро ще се местим в нов апартамент, който е на 4ти етаж и не мога да съм спокойна, че няма да им щукне да излязат на балкона и да се надвесват/. Ако имах само едно дете, може би щях да съм по-спокойна и да го оставям само по-често, но двамата са взривоопасна комбинация /веднъж ги спипах сутринта, преди да сме се събудили с баща им, че са палили клечки кибрит - не знам откъде го бяха докопали, но .../. Затова сами - след абитуриентския бал!

# 25 16 май 2007, 13:24 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: baibibi в ср, 16 май 2007, 13:19

Затова сами - след абитуриентския бал!

Тази сутрин и аз това казах на моята щерка. Пита ме кога ще я оставя да решава как да си прекарва времето, пък аз и се изрепчих "След бала". Не, че си повярвах Whistling

# 26 16 май 2007, 13:40 ч.

В офиса
Мнения: 4 012

Щерката (4 г. 1/2) сме я оставяли за по 1-2 часа. Не й е било безкрайно приятно, но се е налагало. Но тя е разумно дете, знае ни мобилните и може да ги избере от домашния, не би отворила вратата и не прави бели когато е сама. С брат й съм я оставяла само веднъж за 5 мин. и се изпотих 100 пъти. Като се върнах беше заключила всички ключалки, вкл. и една верига, която сама трудно маха, а аз не мога да махна отвън. Но ме пусна, де.
Навън баща й я пуска сама, аз не. Не мисля, че улисана в игра ще бъде разумна. А и рискът да падне и да се удари навън е много по-голям.

# 27 16 май 2007, 13:50 ч.

Мнения: 2 051

Щерката я оставях сама със спящо бебе за около половин час когато беше на 6.
После когато стана на 8, брат и на 7, а бебето порасна съответно на 2 съм ги оставяла за по половин работен ден съвсем сами с приготвена следобедна закуска, която даваха на малчо. При това бях изместно време без мобилен и звънях час по час от уличен телефон, когато улучвах някой да работи, колко съм ги клела проклетите телефони #2gunfire

Много нерви, но пък се научиха да са разумни.
На следващата година като започнах работа на цял работен ден, се оправяха съвсем сами след училище - прибират се, топлят храна, звънят ми, ядат, звънят ми, сядат да учат, после аз им звъня да ги повсетя, че е време да приберат малкия от училище, отиват, прибират го и ми звънят. После се прибира баща им и звъни и той и аз в последните часове работя спокойно.

Сега като работя отвкъщи ми е 100 пъти по-леко отколкото тогава.

# 28 17 май 2007, 11:59 ч.

Здравейте!Аз съм в Испания от 10 месеца със семейството си.Имам син на 9 год.и дъщеря на 15год.Още в България сина ми се страхуваше да остане сам в къщи,дори и през деня.Изпитва ужас при мисълта да остане сам.Не мога да мръдна никаде без него,а е неудобно да го водя навсякаде със себе си.Прави вси4ко вазможно само и само да дойде с мен.Не знам докога ще трае това,но в едно съм сигурна-4е трябва да намеря изход от това положение.Мили майки,споделете вашия опит и ако можете,дайте ми полезен съвет как да се справя с този проблем.Благодаря ви! Simple Smile

# 29 17 май 2007, 12:30 ч.

Мнения: 2 051

Здравей Крис, добре дошла, децата ти са на същите години като голямата ми щерка и малкия ми син. bouquet

В първите месеци е нормално да са по-несигурни и предпазливи, особено ако не говорят езика, но 10 месеца ми изглежда множко... newsm78

Опитвала ли си да откриеш причината за този страх (преди и сега), стоенето сам ли го плаши или не му е приятно да прави нещо сам по принцип?
Прави ли нещо сам вкъщи, неща от сорта на подреждане на стаята, нещо да изчисти, нещо да ти помогне, нещо в което активно да се включи?

Ако му е по-приятно да излиза, защо не се опиташ да му даваш малки задачи да прави нещо сам (може би в началото с твоя помощ). Примерно да отиде за хляб или друга дреболия (вкусна), да слезе да провери пощенската кутия, да изхвърли нещо на боклука...
Ходене на гости на приятел за малко...
Някакъв спорт, би му засилил доста самочувствието и духа. С идеята, че като започне да се чувства по-добре и по сигурен в нещо, което сам прави навън, ще престане да се впряга толкова от стоенето сам и вкъщи...

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: