Мечтите на сегашните деца като че се изчерпват до по материалните неща...Дали защото както беше писал някой,техният свят е простичък,и наивен,или е огледало на нашият свят...И ако е второто,къде отиват тогава истинските мечти?!За пътешествия,за подвизи,за висоти...Ох,или аз съм била голям мечтател като малка,или днешните деца са прекалено приземили се още от много малки?!А за това само мога да ядосвам като родител,да продължавам да ги карам да четат книги,и да си развиват фантазията,и да ми е мъчно,че не мога да им предам онова незаменимо усещане,когато летиш в мечтите си...