Ами оставям я да се оправя - тя обикновено започва веднага да мрънка, когато другото дете се опитва да й вземе играчката. Ако видя, че не могат да се разберат или че има някаква опасност общуването да стане по-агресивно, чак тогава се намесвам.
- Публикувана: 19 май 2007, 21:28 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 09:51 ч.
общи ли са играчките в градинката?
никога не сме имали подобни проблеми
носим със сина ми играчки,разменяме ги,даваме си всичко,дават ни всичко,питат може ли,аз питам вместо сина ми и нещата са ок
носим със сина ми играчки,разменяме ги,даваме си всичко,дават ни всичко,питат може ли,аз питам вместо сина ми и нещата са ок
И при нас нещата стоят горе-долу така,проблеми има само,когато децата решат,че всички искат да играят с точно определена играчка,която е само една.
Аз пък мога да задам друг въпрос...,идва детето взима куклата на дъщеря ми,която никак не е евтина.В началото просто я гушка,после започва едно хвърляне,посипва я с пясък,сяда върху нея...
-от страна на майката никаква реакция.Трябва ли да му позволява да руши само защото играчката не е негова.Когато направя забележка,автоматично ставам лоша. 
Shoni, такива играчки употребяваме само далеч от деца или в двора на майка ми, да мога да дразня децата и да ги гледам как реват, на площадката само евтинки
е, ние няма как да се скрием в нечии двор , а вътре нали се сещаш, че не става
Фантичке, при следващ такъв момент, не се замисляй дали ставаш лоша, направо подхващай майката/или там с който е детето/
Давала съм да играят с наши играчки на сина ми му дават чужди, но той нечупи. Скъпите неща просто не ги нося там. Дразни ме обаче факта когато другите не носят а децата им взимат нечии играчки и в даден момент някое дете остава без нито една а мамите не си правят труда да направят забележка та макар и за пред другите
Ами точно за това мисля, че всяко дете трябва да зна е свое и чуждо; кое може и кое не може да пипа и руши. Те писаха някои, че като не искаш да ти счупят нещо, да не го вземаш навън, но не е правилно това. КАтегорично не съм съгласна.
Разбира се, че не е правилно. Дайте сега новите неща да си ги ползваме само вкъщи. Или новата кола да си я караме само в двора, че може да стане катастрофа. Или да не си обличаме новите дрехи, че да не ни завали някой кален дъжд.
По-важно е децата от малки да се научат да ценят чуждото пространство и чуждата собственост. Да им се каже, че не всичко, което видят, е тяхно или може да го получат.
Защото и аз днес видях на една колежка новата чанта - ако знаете колко ми хареса... Мисля да ида да й я поискам с оправданието "да си я е държала вкъщи".
Все пак, децата не са олигофрени и трябва да се научат да са част от обществото (дори и да не стане от раз - поне да става постепенно).
Фантичка, в такива случаии правя забележка и не ме интересува какво ще си помислят 
Ами,правя-но майката ми прави фасони и после ме оплюва пред всички на площадката.Не че се впрягам особенно де.
Синът ми също си играе с играчките на другите деца, а те пък с неговите. Нямам нищо против. Има обаче майки, които направо искат да те убият с поглед, щом детето им пипне играчките. Щом никой не си играе в момента с тях, а синът ми ги пази, изобщо се правя, че не забелязвам колко страшно ме гледат.
Не съм от тези, които не дават.
Което сме изнесли навън за игра, значи съм предвидила, че може и да не е "вечно".
На моето дете обяснявам, че ако иска трябва и да дава. И вече, в тая възраст, виждам ,ч е правилно ме е разбрал.
Ходи, предлага, пита дали може да вземе друго.
Но често се натъкваме на деца, които не искат да дават своите, но пък идват и искат нашпите.
В тези ситуации, просто казвам, че няма да получат нищо от нашите, след като не споделят своите. Редно е, моето дете да стои с празни ръце, а пък те да си стискат по джобовете своите играчки.
Когато му откажат да си дадат играчките, не го поощрявам да ги взема. напротив, обяснявам, че това дете не желае да ги дава.
Давам и няколко довода "за" нашите. И обикновено се получава.
Важно е да отбележа, че не винаги, де, естествено.
Няма да стане.
Което сме изнесли навън за игра, значи съм предвидила, че може и да не е "вечно".
На моето дете обяснявам, че ако иска трябва и да дава. И вече, в тая възраст, виждам ,ч е правилно ме е разбрал.
Ходи, предлага, пита дали може да вземе друго.
Но често се натъкваме на деца, които не искат да дават своите, но пък идват и искат нашпите.
В тези ситуации, просто казвам, че няма да получат нищо от нашите, след като не споделят своите. Редно е, моето дете да стои с празни ръце, а пък те да си стискат по джобовете своите играчки.
Когато му откажат да си дадат играчките, не го поощрявам да ги взема. напротив, обяснявам, че това дете не желае да ги дава.
Давам и няколко довода "за" нашите. И обикновено се получава.
Важно е да отбележа, че не винаги, де, естествено.
Няма да стане.
Нямам нищо против всеки да играе с играчките ни за пясък. Повечето майки, с които контактувам мислят по същия начин. Колелото, обаче, не разрешавам да го карат по-големи деца, защото се отнасят вандалски с чуждата вещ и не я пазят.
А за вдигната количка мисля, че майката е постъпила така, защото са се скарали 100 деца кой да я вози, най-справедливо е всички да не играят с нея, вместо едно да я бута, а другите да тичат след него и да я дърпат. Виждала съм как 2 момченца счупиха една чужда количка, понеже не се разбраха. Когато възникне спор за някоя играчка- прибирам я и не ме интересува колко деца ще ревнат.
А за вдигната количка мисля, че майката е постъпила така, защото са се скарали 100 деца кой да я вози, най-справедливо е всички да не играят с нея, вместо едно да я бута, а другите да тичат след него и да я дърпат. Виждала съм как 2 момченца счупиха една чужда количка, понеже не се разбраха. Когато възникне спор за някоя играчка- прибирам я и не ме интересува колко деца ще ревнат.
Винаги влача навън по една камара играчки . Децата си играят заедно - около две - три годишните имам предвид , а и по - малките .
Правя забележка , когато големи деца се намесят и застрашават мъниците или им чупят играчките , а майките гледат коя нехаещо , коя благосклонно
По ме дразнят такива , които системно не носят играчки навън / те са все едни и същи / и техните деца вечно се дърпат с малките , а родителките крещят като ненормални - не пипай , не е твое ... Е , пречи ли ти нещо да вземеш една играчка поне , та децата да си ги разменят 
Също така се дразня и се намесвам , когато по - големите идват и започват да дърпат от ръцете на сина ми играчката му , а той не може да се защити ...
Но затова не са виновни децата ...
Правя забележка , когато големи деца се намесят и застрашават мъниците или им чупят играчките , а майките гледат коя нехаещо , коя благосклонно
По ме дразнят такива , които системно не носят играчки навън / те са все едни и същи / и техните деца вечно се дърпат с малките
, а родителките крещят като ненормални - не пипай , не е твое ... Е , пречи ли ти нещо да вземеш една играчка поне , та децата да си ги разменят Също така се дразня и се намесвам , когато по - големите идват и започват да дърпат от ръцете на сина ми играчката му , а той не може да се защити ...
Но затова не са виновни децата ...
Лично аз нямам нищо против и другите деца да си играят с играчките на сина ми,но знам,че той не си ги дава и естествено взимам неговата страна.Не иска чуждите,но и своите не си ги дава-това е негово право!Съвсем наскоро едно дете на неговата възраст му изтръгна от ръцете кончето(обикновена пластмасова играчка),но за сина ми има особена стойност,той се разплака не посмя да си я върне по грубият начин и отиде да се помоли на майката на това деденце да му я върне,а тя:" е сега ще ти я върне какво толкова!"Аз стоях настрани и наблюдавах какво ще последва,мислех ,че не е редно да се намесвам ,Митко се върна при момченцето и се опита да си я вземе,разбира се върнаха му я счупена.Не ме е яд за играчката,а че видях колко го заболя сина ми като я видя счупена.Дали не беше редно онази майка да се намеси в ситуацията...?
Общи са играчките, който не иска да му се пипат да си направи частна градинка!!!!
Нашите ги събирам едва като си затръгваме, и то с голямо неудобство, защото винаги има по някое заиграло се с тях, та ми е кофти някакси да му я вземам от ръцете, особено ако е още малко и не разбира.
Случвало ми се е обаче и да оставям играчки, няма да се разреваваме я, и на другия ден ми ги връщат.
Ето сега например, от няколко дни Луси ходи на пясъчника с една голяма лъжица за готвене. Баба й й я дала. Та до един пиклешите се изреждат с тая лъжица да играят. Нея конкретно гледам да я прибирам, че е на Луси гордото завоевание. Има пък едно - играе с железна. И около него винаги има опашка.
Нашите ги събирам едва като си затръгваме, и то с голямо неудобство, защото винаги има по някое заиграло се с тях, та ми е кофти някакси да му я вземам от ръцете, особено ако е още малко и не разбира.
Случвало ми се е обаче и да оставям играчки, няма да се разреваваме я, и на другия ден ми ги връщат.
Ето сега например, от няколко дни Луси ходи на пясъчника с една голяма лъжица за готвене. Баба й й я дала. Та до един пиклешите се изреждат с тая лъжица да играят. Нея конкретно гледам да я прибирам, че е на Луси гордото завоевание. Има пък едно - играе с железна. И около него винаги има опашка.
Синът ми взима чужди играчки, не реагирам само когато сме в кварталната градинка и майките сме няколко приятелки. Когато взима играчка на непознато дете, винаги искам разрешение и оставям моето дете да си поиграе малко и му взимам играчката, наистина не смятам, че играчките са общи. Мисля, че е правилно да учим децата, да дават играчките си, когато ги помолят и да питат, когато искат да играят с чужди играчки. До момента, в ситуации свързани с "делба" на играчки съм се ядосвала единствено на безумната наглост на родители, не става въпрос дали играчките са скъпи и евтини, всичко е до възпитание.