Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 май 2007, 00:27 ч.

КОй,какво,къде е криел?

  • 3 315
  • 87
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 141
крия запасите шоколад от малкия и от баща му  Mr. Green

# 31
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 186
И аз съм крила храна, ама за да я ям.  Mr. Green Шоколад под възглавницата. И фенерче. През нощта паля фенера под одеялото, чета и ям. А шоколадът се топи и цапа ли, цапа.  Confused
Сега крия шоколада на Самуил на най-скришно място - в стомаха си.  Laughing За децата е много вредно да ядат шоколад, ама ха.  Crossing Arms
И книга под учебниците съм крила, в училище под чина съм си слагала четивото. Някога смятах, че Балзак е по-интересен от дудненето на учителя. И сега смятам така, но нямам тези нерви да чета Балзак.  Joy

# 32
  • Мнения: 7 768
не съм крила храна ... криех си разни фигурки на животни, които бях решила, че ще са ми божества ... съкровища- под едно паве в двора ... по- късно криех дневниците си ... но после разбрах, че мама уважава личното ми пространство и никога не би ги отворила, дори да стоят на масата

# 33
  • в Низината
  • Мнения: 706
И аз като Роза, бях много злоядо дете.
Сливах закуска с обяд, следобедна закуска и вечеря. Баща ми ме оставяше сутрин на масата и там си ме намираше като се върне от работа. Имахме един прозорец на килера в кухнята и там си криех салами, хляб - хранех врабчетата уж!
Един път на баща ми толкова му писна, че ми нахлупи една чиния със зеле на главата, но това е друга история.
Освен по прозореца, мушках и в джобовете на якето.
В един друг период, майка ми ми правеше едни филии с масло и салам и само я чаках да тръгне за работа и под чешмата. Като се накисне хубаво с вода, я увивах в найлонче и я носех на котките вън.
Много истории имам аз...

# 34
  • Димитровград
  • Мнения: 1 024
Май само цигари съм крила.Храна никога не си спомням да съм крила.Обаче братовчед ми е спал цяла нощ със сърмичка в бузката.Много е бил злояд.

# 35
  • Мнения: 3 424
Аз си криех дневниците от нашите.
Сега обаче със сигурност са ги прочели.
Сигурно даже още навремето са го направили.

# 36
  • Мнения: 2 771
...Най- скришното място е да оставяш всичко явно...
                   Peace. Като бяхме много малки, от джобните си купихме с брат ми папагал. Къде-къде... сложихме го да си обитава един рафт от библиотеката, на който имаше са някакви кристални чаши и статуетки. Като погледнеш витрината с чашите - един папагал се разхожда гордо  Mr. Green. Странното е, че беше на показ, а две седмици никой не го забеляза. Накрая го подарихме на нашите за една годишнина, колкото да го извадим 'на светло'.
                   Също криехме две гущерчета, които бяхме хванали тайно извън града в стиропора от 'Финезия'-та, покрит отгоре с надупчен наилон. Под леглото на брат ми. Веднъж едното избяга и седяхме три седмици на тръни, но накрая пак ние си го намерихме изпосталял под хладилника. Нашите така и не разбраха.
                  Храна не сме крили никога. На нашите им беше все едно дали ядем нещо - нали растем здрави и щастливи.. Дори веднъж стачкувах - не ядох четири дни, а майка ми така и не ми обърна внимание - преди няколко години ми каза, че всъщност мислела, че тайно хапвам  ooooh!... Което абсолютно не е вярно.
                 Дневниците и аз съм крила. И въпреки това майка ми ги е чела. Което е удивително, като се има предвид, че пиша много грозно и нечетливо..

# 37
  • София
  • Мнения: 809
Аз си криех дневниците от нашите.
Сега обаче със сигурност са ги прочели.
Сигурно даже още навремето са го направили.

ОО, подсети ме, и аз ги криех, много усърдно уж, докато не ми ги намериха, последваха скандали и повече един ред не съм написала вътре, много ми беше гадно... Чудя се дали някой ден ще чета дневника на детето си, сега ми се струва абсурдно да го направя, ама .... newsm78

# 38
  • Мнения: 30
Не съм крила храна като бях малка, обаче няма да забравя на една приятелка номера. Като и ходех на гости и баба и ни даваше мляко и ни оставяше и отиваше в кухнята да си говори с моята баба. И приятелката ми най-редовно поливаше едно растение (не помня какво точно) в огромна саксия с млякото. Доколкото знам не са я хващали, а на растението нищо му нямаше.
А като бях на 3-4 годинки майка ми криеше от мен шоколадови бонбони, когато трябваше да черпи колегите си. Веднъж ги беше скрила в един шкаф много нависоко. Под шкафа имаше маса и наредих върху нея детско столче, възглавници, дебели книги и какво ли още не докато ги стигна. После ми се кара, най-вече, че мога да падна така и купи нови за колегите.

# 39
  • Мнения: 924
Преди Нова година скрих едни пари и още са скрити. Прерових къщата, само дето паркета не разковах.

# 40
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Преди Нова година скрих едни пари и още са скрити. Прерових къщата, само дето паркета не разковах.

Много качествено криеш, евалла! Mr. Green

# 41
  • София
  • Мнения: 11 064
Където и да скрия шоколада и бонбоните за внука, майка му винаги ги намира, защото обожава да яде сладко! А аз пък гледам все на явно място да си оставям нещата и после пак не мога да ги намеря!

# 42
  • Мнения: 4 966
Като тийн си криех цигарите от нашите - хем знаеха, че пуша, ама мен ме беше срам  Joy.
В асансьора си ги слагах отвътре на дънките (на колана) под блузата и после ги слагах зад едни книги на библиотеката (български класици, които само аз четях за училище и нямаше шанс да ги открият).
Сега (понеже пуша тайно от себе си  Crazy) си крия цигарите в една кристална купа в кухненскишкаф, който рядко отварям. Ако ми свършат, знам къде мога да открия по всяко време, защото винаги забравям, че съм си скрила.
Друго и да скрия вкъщи, все някой ще го открие  Confused, та не крия.

Аааа, понякога вечер си скривам малко шоколад под възглавницата и чакам да заспят децата и мъжа ми, за да си го хапна, докато гледам някой интересен филм (ух, че съм егоист, но пък това са си моите тайни мигове на почивка).
А понякога скривам самата себе си - казвам, че отивам сама на пазар и се разхождам из квартала или заявявам, че отивам до тоалетната и се заключвам там с някоя интересна книга (няма начин да чета по стаите с 2-те лудетини наоколо).

 Joy

# 43
  • Мнения: 2 771
...А като бях на 3-4 годинки майка ми криеше от мен шоколадови бонбони, когато трябваше да черпи колегите си..
                   Мама веднъж беше скрила една кутия пияни вишни, в станиолчета. Изядохме ги с брат ми, то е ясно, а после в станиолчетата увихме камъчета и... ни лук яли, ни лук мирисали... Един ден тръгва да черпи съседката и.... Много ни беше сърдита после... Нищо чудно и шамарчета да сме изяли  Mr. Green...

# 44
  • Мнения: 3 424
Чудя се дали някой ден ще чета дневника на детето си, сега ми се струва абсурдно да го направя, ама .... newsm78

Аз ще се крия, докато ги чета.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт