Много рядко се отказвам от книга но от "Сняг " на О.Памук го направих .Сигурно ще я дочета но някоя друга година .
- Публикувана: 22 май 2007, 13:27 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2007, 19:23 ч.
А непоносими книги?
Малкият принц 
Мен не ме грабна примерно"Евгений Онегин" на Пушкин
ужас..
видях някой от любимите си книги в този списък..
параграфа е най-великата кринга.. че съм я 12 пъти.. и като се замисля от миналият век не съм я препрочитал.. и май е време..
тропиците (на рака и на козирога) - когато бях тийнеджър ми бяха от любимите.. сега не бих казал, че Х. Милър ми харесва.. същото се отнася и за Уилиам Стюърд Бъпрлс - Голият обяд и Дрога.. Също ми бяха много любими на времето.. Полета на Кен Киси е просто невероятна книга... Пътеводителят на Адамс.. Нямам думи.. Жестока е.. И се чете на един дъх.. Пилето.. Уилям Уортън.. Как да кажа.. Уортън е велик.. Името на Розата - е как да е "непоносима" - Еко е може би най-великят италиански автор (естествено след Данте, Бокачо и Перарка)
Парфюмът верно е тежка.. Но е върви доста лесно.. На мен ми е трудно да чета "Тъй Рече Заратустра" - не успявам да прочета повече от страница на ден.. Но изобщо не ми е непоносима.. Просто се чете бавно..
Принципно ако искате да опитате книга, която е ужасно тежка, но върви на един дъх - опитайте "Джони грабна пушката" от Тръмбо..
поздрави
видях някой от любимите си книги в този списък..
параграфа е най-великата кринга.. че съм я 12 пъти.. и като се замисля от миналият век не съм я препрочитал.. и май е време..
тропиците (на рака и на козирога) - когато бях тийнеджър ми бяха от любимите.. сега не бих казал, че Х. Милър ми харесва.. същото се отнася и за Уилиам Стюърд Бъпрлс - Голият обяд и Дрога.. Също ми бяха много любими на времето.. Полета на Кен Киси е просто невероятна книга... Пътеводителят на Адамс.. Нямам думи.. Жестока е.. И се чете на един дъх.. Пилето.. Уилям Уортън.. Как да кажа.. Уортън е велик.. Името на Розата - е как да е "непоносима" - Еко е може би най-великят италиански автор (естествено след Данте, Бокачо и Перарка)
Парфюмът верно е тежка.. Но е върви доста лесно.. На мен ми е трудно да чета "Тъй Рече Заратустра" - не успявам да прочета повече от страница на ден.. Но изобщо не ми е непоносима.. Просто се чете бавно..
Принципно ако искате да опитате книга, която е ужасно тежка, но върви на един дъх - опитайте "Джони грабна пушката" от Тръмбо..
поздрави
"Бягай заеко..(бягай )" или нещо такова , толкова пъти я започвам и не помня как се казва 
На мен пък Джон Ъпдайк ми е сред любимите автори. "Зайците" му също.
Аз едвам , напук и на инат прочетох " Една любов на Суан"- Марсел Пруст
Друга ,която НЕ харесах е "Спокойни дни в Клиши" - Хенри Милър
Аз Коелю не го понасям.
Изключителен плагиат, претендиращ, за оригиналност!!
Забравих последния си непокорен връх - "Бялата крепост" на Орхан Памук. 
Мъча се като грешен дявол, стигнала съм на средата и просто не мога повече
П.П. Половинката определя "Сняг" като единствената му най-добра книга, а ето ... на други не им харесва. Явно е до вкус.
Мъча се като грешен дявол, стигнала съм на средата и просто не мога повече
П.П. Половинката определя "Сняг" като единствената му най-добра книга, а ето ... на други не им харесва. Явно е до вкус.
Аз се пробвах с "Името ми е Червен", но не ми върви....
Аз Коелю не го понасям.
Изключителен плагиат, претендиращ, за оригиналност!!
Това пък защо? От любопитство пусто питам...
Всъщност не казах коя книга не понасям.. Май няма такава.. Но като се замисля сериозно най-скучна ми беше Мъртви Души на Николай Василевич Гогол...
Фройд наистина е не кефи.. Баси пича.. Предпочитам К.Г. Юнг.. Но Ф. Кафка.. Кафка е ВЕЛИИИИК!!!
иначе "колю" е тъпо копеле.. комерсиален тип, който е твърде далеч от истинската литература.
Фройд и Кафка. Фройд е самодоволен,
Кафка може да събуди с нова сила детските ви страхове.
Кафка може да събуди с нова сила детските ви страхове.
иначе "колю" е тъпо копеле.. комерсиален тип, който е твърде далеч от истинската литература.
Дафина, отмъкна ми темата под носа 
От няколко дни се канех да питам същото уважаемите съфорумки/ци
Засега ще се запиша със "Спасителят в ръжта", на която така и не разбрах кое й е ценното.
Изобщо Селинджър май не е от моята кръвна група, защото от половин година чета и 1 негов разказ, а съм до половината
Стайнбек също не ме впечатли с "На изток от рая", хем наскоро го четох.
"По пътя" обаче е велика книга за мен, направо ми влезе в топ 10 от раз
Дни наред ходех като замаяна, след като я прочетох. Сега съм си взела за четене и нещо друго от Керуак, дано не ме разочарова.
От няколко дни се канех да питам същото уважаемите съфорумки/ци Засега ще се запиша със "Спасителят в ръжта", на която така и не разбрах кое й е ценното.
Изобщо Селинджър май не е от моята кръвна група, защото от половин година чета и 1 негов разказ, а съм до половината
Стайнбек също не ме впечатли с "На изток от рая", хем наскоро го четох.
"По пътя" обаче е велика книга за мен, направо ми влезе в топ 10 от раз
Дни наред ходех като замаяна, след като я прочетох. Сега съм си взела за четене и нещо друго от Керуак, дано не ме разочарова. 
От споменатите, "Голият обяд " и "По пътя" .... останалите са ми много любими ... явно наистина зависи от момента ... аз понякога започвам някоя книга, но усещам, че не ми е време да я чета и я оставям за друг път .... като И дойде момента, четенето ми върви и ми носи удоволствие ....а като я свърша ми е тъжно
Аз Коелю не го понасям.
Жалко, че повтарям, но и аз не можах да се преборя с "Махалото на Фуко" - а толкова пламенно ми беше препоръчана от състудентка. В интерес на истината и "Името на розата" доста трудно изчетох - явно Умберто Еко не е моят автор.
Майка ми чете Стендал...решавам да се образовам и аз и вземам "Червено и черно" - ей, няма такова нещо, не се преглътва - две страници с описанието на дамаската на дивана...не можах да се справя.
Майка ми чете Стендал...решавам да се образовам и аз и вземам "Червено и черно" - ей, няма такова нещо, не се преглътва - две страници с описанието на дамаската на дивана...не можах да се справя.