Миома, спонтанен аборт, лапароскопска миомектомия!

  • 15 000
  • 23
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
Здравейте момичета! Ето ме и мен с проблем, който не ми дава мира и реших да се посъветвам и с вас. Преди години имах един аборт по желание. Мина добре без никакви проблеми. По принцип до сега оплаквания никакви - редовни (2 пъти в год.) посещения при гинеголог, без констатитарани заболявания; редовна овулация и цикъл. Миналата есен с мъжа ми решихме да започнем опитите и след 4 мес добрата новина дойде с толкова голяма радост... но не за дълго!! В 5 г.с. с първият ултразвук за потвърждаване на бременността, се откри и голяма миома на матката, разположена в горната стена и растяща надолу. Плода се развиваше нормално. Болките в корема ставаха непоносими с всеки изминал ден на бременността.. Тогава миомата беше с размер 7см X 6 см. Имаше и леко кафеникаво течение, което явно не притесни гинеколога ми. Каза ми - "Можем само да наблюдаваме колко и в каква посока ще расте миомата. " Следващият ултразвук отчете наличие на сърдечна дейност, и само 10 дни след това вече я нямаше. Мисед в 8 г.с и последва кюртаж, който за мой ужас беше неуспешен заради миомата, която вече беше пораснала на 9,3 см. Наложи се втори след 5 дни. Анализа на плода отчете хромозомни аномалии като причина за спонтания аборт, макар и гинеколога ми да се усъмни в неблагоприятното влияние на миомата, която по снимките беше "затиснала" плода в един ъгъл на матката. Сега след като всичко приключи, обмислям варианта за лапароскопска миомектомия за премахване на миомата преди да подновим опитите за бебе. Или пък си мисля дали да не я оставя и да опитам една нова бременност!!??? Едни лекари казват да я махна, други - да я оставя и пак да опитам... На кръстопът съм а времето лети ... Моля за съветите ви!!! Пожелавам на всички здрави и пухкави бебета!!

# 1
  • Мнения: 17
Здравей мила. Аз имах подобен проблем. Забременях и докато успея да се зарадвам и загубих плода . Докторката ми каза, че е желателно да махне миомите защото губех много кръв при цикъл и имах страхотна анемия. Последва операция и 2 месеца след това бях бременна LaughingБременността изкарах в къщи на легло, но си заслужаваше.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 3 871
Миомата ти е доста голяма и доколкото разбирам от описанието ти е вътре в матката. Ако е така, май трябва да я махнеш. Дори не е сложна интервенцията. Аз имам миоми, но на външната стена, и въпреки това ги махнаха. Сега изкарах бременността с една нова (4-5 см), която слава Богу не нарастна и нямах проблеми, но ме следяха изкъсо и бях на лекарства.
Проблемът при махането на голяма миома като твоята би бил шевът после. Не бих те посъветвала за лапароскопия. От всичко, което съм изчела по темата, при лапароскопия стават най-много дефектни шевове (говоря за шевовете по матката). Ако миомата е вътре в матата, операцията се прави през влагалището и възстановяването е лесно. Иначе - коремна операция. При мен беше такава (и по други причини), това не попречи на забременяването ми, само дето ще раждам секцио (прекалено скоро беше предната операция).
А за времето - то наистина лети и чакането само дава възможност на миомата да расте още. Но пък след кюртаж така или иначе е редно да изчакаш поне 3-4 месеца. Хубавото е, че като забременееш миомата ще спре да расте. Не веднага разбира се. При мен в първия месец дръпна с 1 см. Но после се закотви и сега даже се е смалила (явно свърши мястото  Mr. Green).
Говори с добър гинеколог-хирург. Важно е много кой ще реже и как ще шие после. Успех!

# 3
  • Мнения: 4 324
Здравей,

Съжалявам много за аборта Sad

Миомата е доста големичка за съжаление Sad И щом си имала болки при бременността, най-добре ще е май първо да се отстрани, а явно е и пречела на правилното развитие на бременността Sad  Но това е само личното ми мнение, консултирай се поне с още един специалист, но нека е по рискова бременност! Лично аз не бих рискувала с нова бременност!

Успех и късмет!

# 4
  • Мнения: 1 951
Аз имах миома която беше съвсем малка, но въпреки това ме посъветваха да я махна. Операцията беше безкръвна и се възстанових много бързо. Според мен е по-добре да я махнеш, особено при тези размери. Успех и дано се похвалиш скоро.

# 5
Благодаря ви момичета за милите думи и подкрепа. И аз знам че миома с такъв размер е хубаво да се нахне, но подсъзнателно се страхувам от пост-опетационни усложнения от шевовете по матката и т.н.
Marinski, как протече при теб операцията? Казват че възстановяването след лапароскопия е кратко. Имаше ли някакви проблеми за забременяване след това?

# 6
  • Мнения: 313
И аз имах такава миома...откриха ми я 2-ри месец беше 1,5см и до 16г.с. стана 6см. - изненадвам се, че някой лекар е дал мнение че няма да ти пречи, защото при следваща бременност се очаква да порасне още малко...в тази насока като най-добър специалист препоръчвам проф.Горчев от Света Марина - Плевен. Там се занимават предимно с доброкачествени и злокачествени образования. Аз оперирах моята там и мога да ти разкажа подробно..рискът е операцията да трябва да е нормална, а не лапаро, както беше случая при мен и това означава - 6 месеца чакане докато започнете следващите опити....

# 7
  • Мнения: 54
И на мен ми предстои махане на миома.Моята е 5 см, субмукозна, интрална.Деформира страшно много матката, така че бременност е почти изключена.Освен това М ми е страшен, имам и анемия.
За доктор, който ще прави операцията съм избрала д-р Г.Крумов от ВМИ.Разбрах, че той е най-добрият в Пловдив.
Ще съм благодарна, ако някой сподели как е минала при него операцията  bouquet

# 8
  • Мнения: 1 951
Marinski, как протече при теб операцията? Казват че възстановяването след лапароскопия е кратко. Имаше ли някакви проблеми за забременяване след това?

При мен миомата беше малка и вътре в матката, затова не се наложи лапароскопия, а хистероктомия (през влагалищвто). Още на следващия ден се прибрах в къщи и нямах никакви оплаквания.

С бременност за съжаление н емога да се похваля, но ние имаме и мъжки фактор  Sad

Сега за съжаление не мога да намеря темата, но тогава след операциата и аз се интересувах и имаше няколко момичета които забременели след махане на миома или полипи.

Успех ви желая и на двете!

# 9
  • Мнения: 556
Аз също имах миома - отглеждах си я 6 години през което време стана 7 см. За този период не можах да забременея. Менструацията в последните месеци беше супер обилна. Направиха ми коремна операция на 28 февруари тази година - миомата беше от външната страна. Всъщност при операцията са махнали и още 2 миоми от по 2 см. Едва са ми спасили матката - за тези години миомата ми бе достигнала до най-вътрешния слой на матката. Но това е така защото ако 1 лекар ти казва оперирай я - 5 ти казват чакай, недей. И при това чакане щеше да стане такава беля - на 28 години да си остана без матка, деца, за другите последици да не говорим.
Операцията, макар и коремна не е толкова страшна, колкото си я представях. Страха е голям. Всичко за сега при мен е наред. Казаха ми опити за бременност - след 6 месеца. Оперира ме д-р Тюфекчиева от МД. За мен тя е страхотен лекар - страшно съм й благодарна. Така че, моят съвет е който има такива проблеми да се консултира с гинеколози, които оперират, а не стакива, които са само на кабинет.
Ако имате въпроси - питайте. С радост ще ви отговоря!!!

# 10
  • Мнения: 35
Здравейте, и на мен скоро ми откриха миома, 1см. от външната страна на матката, за сега лекарят ми препоръчва медикаментозно лечение, но аз не съм решила.На 30 години съм имам едно дете, но не сме се отказали от второ и не знам какво да предприема.Мисля да се подложа на операция.

# 11
  • Мнения: 7 718
Първо изчакай да видиш дали нараства.
Аз имам от три години и половина от външната страна, мойта е 1.5 см и не нараства, но на шест месеца я наблюдавам.

# 12
  • Мнения: 35
А какво казва лекаря ти за бременност?Може ли?

# 13
  • Мнения: 7 718
Щом е от външната страна и не нараства, както и като е малка, не пречи за бременност.
Аз съм ходила при много лекари, в началото питах, вече и не питам, защото знам, че не пречи.

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
при голяма миома не бих рискувала и при болки - по-добре я малхни и пхробвай отколкото да загубиш още един прод
бих си позволила като нагледала се на страхотии да те посъветвам и амниоцентеза да напривш и генетични изследвания - да не би аномалията на плода да се повтори! уви не вярвай на уверения това няма как да се повтори - повтаря се, че и потретва....
успех и вярвам, че като вземеш всички необходими мерки - ще успееш
и още нещо - времето лети, но то не е толкова решаващо в момента както самото ти състояние и възможността да износиш бебе - можеш и на 40!

# 15
  • Мнения: 17
Не се страхувай , ами действай. Аз загубих 4 години ,от страх . А и като ме отвориха установиха, че са 4 възела ,най-големия от които 6 см, другите 2-3 см. Освен това и запушена тръба. Операцията беше през корема , но се въстанових бързо. След 2 месеца бях бременна, не че беше препоръчително така се случи. Родих малкия със секцио.

# 16
  • Мнения: 205
Про4ети моето мнение внимателно, защото мисля, 4е ще ти е от полза. Аз имах 3 миоми ( наи голяма 4,5 см ).
Забременях при 2 опит на 35 г и половина ( 2 месец ), но полу4их етопик бременост ( това е когато бебето се имплантира ниско в матката) в 6, 5 сед. трябваще да го махна таи като не мойе да расте на местото в което се беше захванало.
Направих лапароскопия от която ми извадиха 10 миоми....3 са се виждали ( големите ), а другите които са били дребни по размер са ги открили в процеса на лапароскопската операция.
Възстанових се супер бързо, нищо не ме е боляло.
Лекарското заклю4ение беше: миомите са довели до контракции и са избутали плода ниско в тази 4аст на матката в коъто тои не мойе да се развива ( затова съм имала етопик бременост )
Не рискуваи, а се оперираи, защото тази бременност е много рядка, но е супер сложна за диагностициране и при мен доведе до невероиатен кръвоизлив когато загубих детето.
Мисля, 4е е по добре да се оперираш и после да забременяваш пак.
Моята операция беше на 10.01.2006, на 9.10.2006 забременях и сега 4акам бебешока след 1 месец да се роди.
Ти не се тревожи от моя слу4аи, които е доста по комплициран от твоята 1 миома, но миомите не са добра среда за една бременост.
Аз забременях на по4ти 37 г така 4е не се тревожи скоро и ти да се похвалиш  Hug

# 17
Благодаря ви за окуражителните думи!!! Решено е вече - след 2 мес съм на операция ... и аххх стискаите ми палци защото страха ми е голям!!

miao69 моля те разкажи ми повече подробности около лапароскопската операция. Имаше ли проблеми след това? Бременността ти сега как протича? Чувам че много момичета след такава операция карат роскова бременност и накрая секцио....Моята операция ще бъде роботизирана.  При такъв голям размер миома и особено намираща се  дълбоко в стената като моята,  чета че се препоръчва коремна операция, но лекарят ме уверява че посредтсвом роботизирана техника вече успешно махат големи миоми с лапароскопска операция, т.е той ще управлява от разстояние робот чиито инструменти и камера ще операират върху мен!! Звучи малко страшно!!!!  Thinking

Здрави и пухкави бебета на всички!!  Hug

# 18
  • Мнения: 1 951
Желая ти успех на операцията, бързо възстановяване и успешна бременност след това!

# 19
  • Мнения: 2
Здравейте!
Бременна съм в 13 г.с. През март ми откриха миома с размери 6,4 на 4 см. на външната задна стена на матката. Лекаря ми каза, че няма да пречи да забременея. Месец по-късно се оказах бременна (желана). За сега не ми създава проблеми - само леки болки от време на време. Въпросът е какво ще последва. Казаха ми, че ще родя със секцио - ОК. При операцията ще видят как точно е захваната и т.н. Лекарят, който ми я откри (д-р Александров от Варна) ме посъветва да мине раждането и след няколко месеца миомата да се отстрани по лапароскопски метод. Лекарят, който ще наблюдава бременността (не съм от Варна и няма как да ме наблюдават там защото ми е малко далеч) ми каза, че вероятно ще се отстрани при секциото "...става доста кърваво с тая миома..." - цитат.
Моля ви, дайте ми съвет какво да правя! Страхувам се от кръвоизлив, от това да не ми махнат матката и изобщо, че нещата могат да се объркат. Прочетох мнения в подкрепа и на единия и на другия вариант за отстраняване. На кого да се доверя?

# 20
  • Мнения: 1 950
Първо се довери на лекаря, който ще ти прави секциото. Той ще прецени дали е възможно махането на мийомата по време на операцията, без да засяга матката ти.
Късмет и успешна бременност.  bouquet

# 21
  • Варна
  • Мнения: 3 871
Рилиа, аз съм пресен случай - изкарах бременността с миома, която от 2х3 достигна 4х5 см през 4 месец и спря да расте. Родих секцио по други причини, по време на операцията не са пипали миомата. Вчера бях на контролен преглед 1 месец след това - миомата се е свила обратно на 2х3 см. Няма да пречи да забременея отново.
По време на изминалата бременност обаче бях непрекъснато на магнезиева терапия, защото имаше опасения миомата да не предизвика контракции и спонтанен аборт. Слава Богу това не се случи, чувствах се чудесно с магнезия и работих до 8 месец Simple Smile
Успокой се и всичко ще е наред, само искай да те следят по-внимателно и по-начесто, особено в първите месеци.

# 22
  • Мнения: 683
Не махайте миомните, те не пречат на забременяването!
Аз забременях безпроблемно, без изобщо да съм знаела, че имам миома, и то 2 възела. Научих го, когато отидох на ехограф за установяване на бременността, защото бях сигурна, че съм бременна и тогава започнаха да ме психират с глупости. Първата докторка, на която попаднах ме шашна много, като ми каза, че имам или миомен възел или двурога матка и че въобще може би няма да изкарам до 3-я месец! Да не говорим за тона, с който ми го съобщи, успя много да ме разстрои и плаках цял ден след това. Като ме наплаши хубаво, тръгнах по лекари и мога да ти кажа, че можеш да полудееш, аз поне се наслушах на глупости за цял живот напред.
След като смених още 3-ма, единият от които беше убеден, че имам двурога матка, а другите, че е миомен възел /забележи само между какви неща не се прави разлика/,накрая след няколкомесечно обикаляне попаднах на специалист, който ме успокои, оказа се, че имам 2 миомни възела - единият, субсерозен, се намираше по предна стена на матката в истмуса, нарастна до 7.5 см до 25-тата седмица през бремеността, а по-малкият стана 4 см., той е по задна стена. Възлите нарастват обикновено до 25-та седмица, после матката изтънява, вече не е толкова кръвоснабдена и растежът им спира. Докторът, при който накрая ходих на консултации, каза че и двата възела не са никакъв проблем да износя и родя нормално и наистина си изкарах безпроблемна бременност.  Раждах със секцио заради висок диоптър, който през последните 6 месеца на бремеността се увеличи от -4.7 на -6.5, а и поради лоши записи ми изместиха плановото секцио с цяла седмица напред. При операцията докторът ми махма субсерозният възел, който и без това се падаше на мястото където се прави разрезът на матката, другият ми го остави и каза, че ще се свие и наистина 6 месеца след секциото беше станал 2 см. От моя опит мога да ти кажа, че миомата може да се окаже нещо съвсем безобидно. 
Моя приятелка пък, научи, че имала миома при изписването от болницата, след като роди нормално.  Горе главата и си потърси кадърен лекар, за който си сигурна, че има опит с подобни случаи, за предпочитане е да е работил в операционна, за да знае за какво става въпрос, защото тия, дето само са чели какво пише из учебниците много-много не са в час и само могат да те психират. 
Пропуснах да ти кажа, че аз забременях на 30 г. от раз, още първия месец, в който пробвахме и родих на 31 г. А сега вече нямам и миома, по-малкият ми възел се стопи, кърмих почти година, нямах цикъл 6 месеца и това явно добринесе за изчезването на възела.

# 23
  • Мнения: 2
Благодаря много на всички за успокоителните думи. Май наистина трябва да спра да се притеснявам и да започна да се радвам на бременността си. Mama na vale, аз също ще родя на 31 години дано това да е щастливо съвпадение и нещата при мен да се решат успешно като при теб. Радвам се, че ви има. Здраве и късмет на всички. Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт