Какви чувства ви обземат преди раждането?

# 45 28 май 2007, 17:36 ч.

Мнения: 2 807

Цитат на: Филип@ в ср, 23 май 2007, 12:47

И аз се страхувах, нормално е, когато не знаеш какво те очаква.
Следващият път едва ли ще изпитам подобно чувство, вече нямам неизвестни Grinning

Мен и трите пъти си ме беше много страх.
А последният като че ли най-много Wink

Най-лекото, безболезнено и безпроблемно раждане ти желая! Hug

# 46 28 май 2007, 18:04 ч.

Мнения: 617

Страха остава на втори план. На първо място е бебчо и как ще го гушкаш Simple Smile

# 47 28 май 2007, 18:46 ч.

София
Мнения: 276

Не ме е страх толкова от болката. Каквото - такова. Praynig

Но нямам вече никакво търпение. Не се е обърнало както трябва и ще го чакаме до последния момент, да видим дали ще застане за нормално раждане.

А през нощта мисля дали е здраво, дали всичко му е наред. Не спя вече хич. Tired

Искам си я вече да я видя! Най-ме е страх като не усещам да мърда известно време. Ужас!

# 48 28 май 2007, 19:07 ч.

Мнения: 2 677

Не ме е било страх, ако щете вярвайте.
Тъй като преносих десет дни, накрая толкова ми беше писнало, че единственото чувство, което ме беше обвзело е, да се свършва по-бързо и вече да се ражда. Wink

# 49 28 май 2007, 19:13 ч.

Русе
Мнения: 2 354

От раждането не съм се страхувала...
Просто се молех да е живо и здраво...

# 50 28 май 2007, 19:20 ч.

София
Мнения: 5 079

Много ме беше страх Embarassed

, но наистина чувството за страх намалява, когато вече отидеш да раждаш и видиш че няма връщане назад Mr. Green

, когато се опомниш и осъзнаеш какво се случва и какво се иска от теб, тогава идва нетърпението да гушнеш своята рожба... Heart Eyes

Има го момента, да изпиташ дори мъничко досада, всичко да приключи максимално бързо. В такива мигове човек се мобилизира и общо взето се взема в ръце, най - много плаши неизвестното, когато знаеш какво вече ти се случва и какво можеш да очакваш, страхът се изпарява. Hug

# 51 28 май 2007, 22:33 ч.

Мнения: 1 233

Стряхувах се и аз, според мен това си е нормално... Peace

# 52 28 май 2007, 23:28 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: Биляна в ср, 23 май 2007, 12:55

Не се страхувах от раждането за недоумение на мои познати.Беше ме страх какво ще правя бебето като се роди и дали ще умея да го изгледам.

и аз така се чувствам.

# 53 29 май 2007, 00:41 ч.

Мнения: 209

Цитат на: katiABV в пн, 28 май 2007, 23:28

Цитат на: Биляна в ср, 23 май 2007, 12:55

Това ми беше главното притеснение и на мене. Обаче и представа си нямах колко бързо се влиза в час... Joy

# 54 29 май 2007, 00:44 ч.

варненка от София
Мнения: 4 881

Умирах от страх, дори когато ме болеше най-много пак ме беше страх, че ще раждам Laughing

, но като родих бях готова да родя веднага второ.

# 55 29 май 2007, 14:50 ч.

Мнения: 152

Всеки ден се събуждам и си мисля: "Ето, днес може да е денят!", но не...и колкото по-малко остава толкова повече го мисля. Предполагам, че е нормално, макар да се опитвам да не мисля лоши и страшни неща, още повече че нашите лекари тук се славят като най-некомпетентни и груби...Вярвам, че всичко ще е наред и скоро ще прегръщам моето детенце, по-щастлива от всякога! Нека с всички ни е така! Hug

# 56 29 май 2007, 16:13 ч.

Мнения: 423

Колкото повече наближаваше датата на термина ми, толково повече ме хващаше страх и паника, но си казвах, по-добре да минава по-бързо всичко, че няма да ми се размине така или иначе. Затова не се притеснявай, когато и да се случи ще запомниш този ден само с хубави емоции!!

Причина:

Причина: