Как се справяте с две малки деца?

Разбира се че ще го задържиш  МОля те,моля те,моля те......
Нямам опит,за да ти дам съвет,но съм сигурна,че ще се справите.Таткото ще помага,бабите....ще се справите,ще видиш  Само си предстваи-още едно малко човече,което ще обичаш колкото Йони 

Първо 4естито!
Нямам опит, но  съм сигурна 4е ще се спавите. Ти ве4е си свикнала да вдигаш детето си още преди да забременееш и това не е никакъв проблем. Ако с предишната  си бременност си имала проблеми с повръщане в първите месеци помисли и се подготви 4е ще ти трябва помощ. С прохождането също няма да имаш проблем освен ако не си нау4иш детето да го водиш за ръце(аз абсолютно отхвърлям тази схема). 
Друг съвет е да си потърсиш място в ясла (от момента в който се роди новото беб4е) в слу4ай 4е нямаш друга помощ. Това ще ти помогне много.



 

Аз когато забременях за второ нашият Йони беше 10 месеца. Когато прохождаше бях бременна. Ние дори за момент не се замислихме да го махаме ли,просто си казахме,че ще имаме още едно слънчице.  Нашите баби са млади и на 200 километра от нас. Беше ни трудно около раждането. Прехвърлих майчинството на Йони на майками когато излязох болнични(45 дни преди термина) и така тя много ни помогна около раждането,все пак ни трябват пари и мъжа ми работи. Сега вече всичко е на ред,бати Йони е на 2.5,а бебка е на 10 месеца. Йони ходи на ясла,тръгна след раждането на беба и  ние с малката се гледаме. Радвам се че ги имам и двамата. Йони много я обича и се надявам да са си приятелчета ,нали са с малка разлика. Още сега той я пази и иска да играят заедно, много са сладки. Сега се радвам,че са с такава разлика.
Помисли дали можеш да се справиш и дали и мъжа ти ще се включи в отглеждането. Сама трябва да решиш,на според мен си струва,нали децата са най-голямото ни богатство.

На моите разбойници разликата е по голяма но това е защото имах проблем със задържането иначе започнахме с опитите когато малкия беше на 5месеца.
Сега вече сме много добре баткото гледа детско малката си играе и чакаме петия член на семейството,мога да кажа че никой не ни помага нито с гледане нито с финанси,е само свеки малко но и тя протестира.
Само вие можете да решите какво да правите но няма нищо по хубаво да гледаш как две малки същества си играят и обожават поне моите са така,мога много да пиша за близостта им от факта че са с малка разлика но няма да ми стигне времето.

Не го махайте бебчето!Дори не се замисляйте!В началото може и да е по-трудно,но това бързо ще отмине и ще остане само радостта!
В профила не си писала годините,но колкото и да са все ще намерите сили да ги отгледате.Важното е да се радват на вашата любов!

Въпреки че и аз нямам опит съм съгласна с Mira.Навярно сега е момента бебо да си има другарче!

Луло, честито и кураж!

Големите ми деца с разлика малко повече от година..
Никой не ми е помагал да ги гледам, но ...не съжалявам, на много ме научиха
Станах по-организирана, престанах да се разпилавям, започнах от един поглед да виждам ситуацията и ми беше от полза за следващите деца

Най-трудното беше когато щерката за почна да прохожда и да се завира навсякъде, а аз направих дископатия и едвам влачех корема...Движех се като една костенурка след препускащото дете.
В продължение на около месец също ми беше доста трудно да я храня, защото понякога съвпадаше с кърменето , но после започна да действа сама с лъжицата и ми олекна значително...
Други особени трудности не си спомням - малкия в количката, тя права зад него или тича наоколо, а той на ръце,  или тя за малко в кошарата уж да спи, но с катерене излиза и наднича в кухнята...
След като второто проходи горе долу всичко става еднакво и за двете - обличане, миене, приказки и песни - това са ми спомените, много мило ми стана...

Пожелавам ти го от сърце!

Ето тук има темичка за породените деца:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=190635.0


 

их аз незнам моето дето вече е на 5 дали се води малко но никак не е лесно - а само си представям и да трябва да ходя с новопрохождащо и да съм с голям крем - това сигурно ще е голяма трагедия  , ох да бях поизчакала малко повече ей сега това да ми беше първото а след 6-7 годинки второ чак , иначе съумявам да смогна на всичките предизвикателства който ми предлагат , но ми е доста трудно защото нямам нито подкрепа от мъжа ми нито подкрепа от майка ми или близак родител или приятел , всичките работят и печелят пари все надалеч по разни топли и не чак толкова топли страни 

Първо,честито  .Не го махай за нищо на света.Щом работата сега е станала,значи е трябвало точно сега да се случи.
Когато забременях втория път Дани беше на 11 месеца.Все още не можеше да ходи.Бабите са далече,на никой не мога да разчитам през деня и абсолютно всичко правя сама.Преобличане,миене,хранене,носене (когато иска),разходки и т.н.
Трудно ми е и вероятно още по-трудно ще става,но винаги с мъжа ми сме искали две деца и трябва да се нагаждам според ситуацията .

Супер е, че ще бъдат с малка разлика. Аз също ще раждам тези дни и то цели 2 броя. Виждаш синът ми колко е голям. Сега е в периода на опознаване на света и някой трябва да тича след него нон стоп. Аз едва ходя, добре че е баща му и баба му. Като разбрах, че съм бременна веднага го записах на ясла. Ако не е яслата нямаше да се орпавя сама с него, баща му ходи на работа все пак, а аз трябва да лежа поради усложнения с бременността. Не и че мога да правя нещо друго де. Ако можеш запиши детето на ясла преди раждането, за да можеш да си починеш малко, че после не те виждам. Аз много мисля по въпроса и много ме е страх. Още повече с 2 бебета наведнъж. В дните около раждането и докато съм в болница съм уговорила със свекървата да помага (ако не родя изненадващо много по-рано разбира се) - мъжът ми сам няма да се оправи с малкия, а и го искам с мен в болницата колкото може повече и особено докато раждам. Опитвам се да навия лекарите да родя планирано - водя Давид на ясла сутринта в понеделник, отивам веднага след това, раждам спокойно с мъжът ми. До петък съм в болница примерно, а Давид на ясла. И уикенда го поемам. Хубав план, нали. Дано Господ обаче не си е направил друг  За мен нещата ако са планувани е доста по нестресиращо. С това дете ми е смърт като си представя примерно, че почвам да раждам вечерта, малкия спи, мъжът ми трябва да ме кара в болница, няма кой да поеме детето, будим го, буйства, в болницата руши, мъжът ми тича след него а аз си раждам сама  . Ааааа не, трябва си помощ в такива моменти, улесни си живота максимално, в крайна сметка не раждаш всеки ден.