Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • пак на Рив Гош
  • Мнения: 1 472
Аз работех като за последно, защото шефката ми беше решила, че сигурно няма да се върна на работа. Аз пък взех, та я изненадах  Wink.
Иначе се чувствах като във филма на Monty Python - The Meaning of Life (Part One, Birth)! Накратко и много сбито (махам калабалъка, който се развива паралелно), филмът точно така почва с раждането, един не много компетентен лекар раздава задачи кой какво да прави и в един момент родилката пита "А аз както да правя?" и докторът най-сериозно и заявява : "Нищо, скъпа, Вие не сте квалифицирана".  Laughing
Дори една нощ сънувах как съм в родилната зала, разпъната на магарето и виждам Джон Клийз, който ми казва на френски ( #Crazy) "Напъвайте, госпожо!", а аз най-сериозно му отговарям (на английски, нека бъдем последователни докрай  Laughing) : "But I'm not qualified!" Joy.
В останалото време, гледах "Приятели" и си задавах екзистенциални въпроси (дали ще си обичам бебето, дали ще бъда добра майка, какво ще правя, когато бебето заплаче и подобни). Представях си и раждането и накрая то взе та протече по абсолютно различен начин  Laughing.

На втория въпрос - на работа се върнах 3 месеца след раждането, Камбанка беше на бавачка, а дотогава се гледахме двете, с малко помощ от таткото, която се увеличи, когато тръгнах обратно на работа. И така досега  Grinning

Последна редакция: сб, 26 май 2007, 23:22 от Rotsa

# 31
<a href="http://lilypie.com"><img src="http://bd.lilypie.com/AQnSp1.png" alt="Lilypie Attendre un bébé Ticker" border="0" width="400" height="80" /></a>


Rotsa, da viarvam li , 4e grigovnostta na porto -tatkovtzite e trait caracteristique de ceux-ci? Wink
Merci  spodelenite emotzii na vsi4ki mami-sladurani.
Mistic, nadiavam se , 4e sled ragdaneto givotut s bebkaata vi se e transformirall v po_positiven paysage!

Az namerih na4ina na izbegna  bezkone4nite ekcistentzialni vuprosi - reshenieto epizod sled epizod na Desparate housewifes....taka sme se zaribili s budeshtia tatko, 4e ni se slu4va da si legnem i v 3h prez noshta.
AZ skoro shte vliaza v 8mi mesetz i ot 2sedmitzi sum v bolni4ni, malko sku4ni4ko, no vremeto minavaadski burzo.

Imam drug vupros - v kursovete s akusherka nau4ihte li kak da dishate po vreme na ragdaneto?
- Az hodia na takiva i gi namiram zapriatno-relaxirashi, no shto se otnasia do dishaneto- ne svanah, puk i smiatam , 4e ot samo sebe si shte si doide, kogato nastupi momenta....- otvoren vupros.

4estit 24-ti mai sus zakusnenie na vsi4ki bg mami po tzelia sviat.

# 32
# 33
A, i bez da stavam dosadna :

imate li predstava kak e vuzmogno da ne ka4vame pove4e ot 1kg na mesetz prez poslednite dva mesetza.
Az sum stanala goliama dunda i se opasiavam, 4e skoro osven les varices shte imam i drugi nepriatni posledstvia ot yadeneto na religieuses au kf... Embarassed
 Wink Simple Smile

# 34
  • Мнения: 907
Вълнуваше ме, че не си бях направила
завещание, а и имах неуредени неща с
някои от банките, та се чудех, ако ми се
случи нещо, на кого ще останат парите ми.
Тъпня. Но е важно.
Майка ми дойде седмица преди раждането
и сега съжалявам, че я натоварих с глупостите си
за банки, сметки и прочее. Такива неща не бива
да се отлагат за последния момент.

 Joy Joy Joy
Ние бяхме останали на 0 след сватба, обзавеждане и особено като мъжът ми си загуби работата и бяхме аха да ни изритат от страната (нямахме средства и за прибиране), а аз имах някакви 14 седмици майчинство, та поне тази грижа отпадна.

Иначе и аз го мислех само до раждането и след това бях дoста изненадана. Май не си правих сметки, че ще оживея.  Mr. Green


да ми е жива и здрава, скъси ми живота с 10 години (не ми се разказва, излязохме по вестници и телевизия пред Нова година Confused)
сама съм си се грижила като изклЮ4а, 4е майка ми е я е държала, докато се изкъпя... това преди слу4ката, след нея, много време ми беШе трудно да я оставя на когото и да било.

А защо дразниш любопитството тогава  Crossing Arms

До 6я месец ми помагаха свекърва и майка ми, после го давах на жена за 2 дни седмично. Много ме беше страх да го давам на непознати. Жената беше от сдружение на такива детегледачки, които гледат деца в къщи обикновено заедно със свое, т.е. даваха някаква гаранция все пак. Та жената имаше 20г дъщеря и малък син, вдъхна ми донякъде доверие. Синът ми ревеше в началото като го оставях и беше голяма мъка, но като взимах виждах, че добре се забавлява, беше винаги весел.

За качването на малко кг има само 1 - забравяш че си бременна, наблягаш на ниско калорични салати, т.е. пазиш диетa, повече разходки. Не поемам отговорност, но аз така правех с 3тото и наистина сведох до минимум килцата накрая.

Последна редакция: нд, 27 май 2007, 01:34 от MegiX

# 35
  • Мнения: 1 149
Само си мислех, че това може да ми е
наистина последната нощ на този свят.
а заЩо тази мисъл? Shocked
Защото смятам, че при раждане всяка
жена е с единия крак в гроба, затова.

ей, и по_големи оптимисти от мен имало, зна4и  Rolling Eyes
е,чак пък толкова.....това е останало от едно време,когато са раждали по нивите и не е съществувал никакъв мед.контрол

# 36
  • usa
  • Мнения: 3 367
..аз съм абсол.темерут (се оказва като 4ета)
имах 2 тревоги и 2та пъти-дали детето ще е здраво и ще се роди без усложнения и дали баща им ще издържи гледката без да се гътне;
със Стеф имах и 3та-как ще се оправят с Ния без мен 2 дни,кой ще я гледа ако е през нощта, дали ще ме търси и пла4е и пр(не,добре си беше Grinning)

# 37
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 040
Вълнуваше ме, че не си бях направила
завещание, а и имах неуредени неща с
някои от банките, та се чудех, ако ми се
случи нещо, на кого ще останат парите ми.
Тъпня. Но е важно.
Майка ми дойде седмица преди раждането
и сега съжалявам, че я натоварих с глупостите си
за банки, сметки и прочее. Такива неща не бива
да се отлагат за последния момент.

 Joy Joy Joy
Ние бяхме останали на 0 след сватба, обзавеждане и особено като мъжът ми си загуби работата и бяхме аха да ни изритат от страната (нямахме средства и за прибиране), а аз имах някакви 14 седмици майчинство, та поне тази грижа отпадна.

Иначе и аз го мислех само до раждането и след това бях дoста изненадана. Май не си правих сметки, че ще оживея.  Mr. Green


да ми е жива и здрава, скъси ми живота с 10 години (не ми се разказва, излязохме по вестници и телевизия пред Нова година Confused)
сама съм си се грижила като изклЮ4а, 4е майка ми е я е държала, докато се изкъпя... това преди слу4ката, след нея, много време ми беШе трудно да я оставя на когото и да било.

А защо дразниш любопитството тогава  Crossing Arms

До 6я месец ми помагаха свекърва и майка ми, после го давах на жена за 2 дни седмично. Много ме беше страх да го давам на непознати. Жената беше от сдружение на такива детегледачки, които гледат деца в къщи обикновено заедно със свое, т.е. даваха някаква гаранция все пак. Та жената имаше 20г дъщеря и малък син, вдъхна ми донякъде доверие. Синът ми ревеше в началото като го оставях и беше голяма мъка, но като взимах виждах, че добре се забавлява, беше винаги весел.

За качването на малко кг има само 1 - забравяш че си бременна, наблягаш на ниско калорични салати, т.е. пазиш диетa, повече разходки. Не поемам отговорност, но аз така правех с 3тото и наистина сведох до минимум килцата накрая.

въх, 4е си лЮбопитна и ти  Joy

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт