Юли месец още е далече, но пък вече имаме си първото човече!

момичета да ви питам знаете ли как да напъвате като раждате,защото това е може би едно от най важните неща,на мен в предродилна анестезиолога ми обяни точно и наистина малкия се роди на третия напън,каза ми да напъвам все едно имам запек тоест поемаш въздух и напъваш без да издишаш през носа.

Я ако може повече обяснение по темата с напъването, че такива като мен с първо секцио дето се натискат да раждат нормално втория път при възможност нещо нищичко не знаят  Пък какво ме е шубеееееее 

няма страшно,не се шашкайте много аз се успокоявам,че така или иначе ще излезе бебето няма къде да иде,лесно трудно всичко минава и се забравя много бързо.ами поемаш въздух колкото можеш и започваш да напъваш без да издишаш нито през носа нито през устата,като ти кажат спираш и си поемаш дълбоко въздух и пак така,важното е при напъването да не издишаш от никъде,дано си ме разбрала.

Аха, божеееее за къде се натискам 

Да... с теорията съм готова На практика какво ще направя е една друга тема. Между другото винаги успявам да запазя самообладание в такива моменти и да се отпусна максимално, когато е необходимо (съответно и да се стегна където и когато трябва). Когато се учих да карам ски например, бях чела една книжка за това кое трябва да е отпуснато и кое стегнато по тялото, как да са наклони и т.н., ами да си призная още първия ден се пуснах смело по стената и минах без никакви инциденти, все едно цял живот на ски съм била. Предполагам, че и с раждането ще съм по същия начин.
Искре, не се и шашкай. Аз за сега съм така. Спокойничка съм, все едно на почивка ще ходя
Лекси, и аз бих те посъветвала да се ориентираш и да се уговориш с лекаря, защото времето си минава. Аз тези дни ще ходя да се пазаря с личния ми лекар да ми стане и педиатър, защото всъщност е специализирал педиатрия и винаги децата са му приоритет. Дори като съм пред кабинета му за прегледи на по-големи, той винаги приема първо децата. А сестра ми беше и с двете при него. Въпроса е, че до сега се шматках и още не съм го питала 
Шушонче, братовчедката след първо секцио просто отиде в болницата и си роди нормалноо (без болки, без притеснения, абе все едно цял живот това е практикувала ). Нема да се плашиш!

Здравейте, момичета
Започвам подред, дано не пропусна нещо: Гоце, за тапата. Аз също преносвах и докторът ме повика на преглед да види имам ли разкритие и евентуално да ми помогне да почна да раждам. Имах 2,5 - 3 см. обаче след прегледа единственото, което стана е че започна да ми се точи тапата ЦЯЛА ЕДНА СЕДМИЦА всеки път като отидех до тоалетна!!! Има вид на сопол (с извинение - както слузта, която се отделя след овулация - това всъщност е била тапата, която пада, защото не имало оплождане) и розово-кафеникав цвят. Нямах никакви болки. Докато не ми предизвикаха раждане това чудо не престана да се точи . А за зацапването аз първата бременност имах такова в 5- ия месец и така и не се разбра от какво е.
Бориана, и на мен ми минават такива мисли. Не ме е страх толкова от раждането (поне знам какво да очаквам), но като се замисля, че ще имам бебе и какви грижи изисква, си викам що ли се навих, ама после като си представя едно сладурче и ми минаво. Но определено чувството, че това не се случва на мен присъства постоянно. Дори и с порасналата ми вече дъщеря, като я погледна колко е голяма вече... Може би е нормално.
Лекси, аз също още нямам уговорка . Притеснява ме информацията, че докторът при когото искам вече отказвал да поема раждания. В такъв случай не знам какво да правя. Само с него ще се чувствам истински спокойна За гърлото пробвай с Хомеовокс - точно за такива случаи или Стодал - на мен ми помогна.
Янанамама, всеки път ми става много мъчно като чета, че не се чувстваш разбрана . Но, всъщност, ти опитвала ли си да поговориш с таткото? Да му обясниш как се чувстваш. Предполагам, че той просто не се сеща (както са писали другите мами). Наистина на мъжете им трябват изрични указания и доста напомняне, щото просто забавят или си мислят, че ти се справяш със ситуацията и нямаш нужда от помощ.
Намейка, за напъването. Като ми  започнаха напъните докторът и акушерката ме караха да правим "репетиция" (освен, че то отвътре ти идва да напъваш ). Но изразът беше: "Хайде, да изакаме бебето". Точно това е. На една контракция трябва да направиш 3 напъна. Поемаш дълбоко дъх (като щангист) и напъваш като при запек, с корема, не с врата и стискаш здраво очите затворени, за да не спукаш някой капиляр.
Ох, пак се разприказвах. Извинете  

нали и аз това казвам все едно имаш запек напъваш и го изакваш а бе няма да се шашкаме ще родим няма къде да идем.

Точно! И мен като ме качиха на магарето за същинското раждане - изгонване на бебето родих с 3 напъна. Важното е да слушаш какво ти казват докторът и акушерката и да не си мислиш, че ти се карат, щото те малко си викат, но го правят, за да ги чуеш. Те самите доста се шашкат.
Мдс, искам да видя Макси. Ама нещо не намирам снимките. На линка не ми се отварят. Иначе дрешките са много сладурски 

Да му се не види, а аз като не съм имала запек?   
Рени, откъде намери теория на напъването и дишането? Аз търсих в нета преди време, ама нещо нищо не открих 

Иначе по отношение на раждането единственият ми страх е, че страхът ще дойде чак като се разраждам  За сега всички произведени от главата ми сценарии са чудесни и съм твърдо убедена, че ще мине леко. Просто не успявам да си представя друго. А дано наистина 

Много ми е мързеливо напоследък, даже ме мързи да пиша и само чета. От друга страна ме вбесява тая тромавост, трябва като някоя флегма да движа едвам-едвам, вече и завъртането в леглото ми отнема няколко минути, като кит на сухо съм. И по същия начин пуфтя 

От стари броеве на 9 месеца (останали от сестра ми и братовчедките), от разказите на раждалите гореизброени роднини (все пак сме 7 първи братовчеди, от които само 2 са момчета, а всички останали освен мен вече имат и по второ дете ). Освен това има и един хубав линк в началото на темата - http://www.yoga108.info/naput.html
И най-важното е, че знам от опит, че в живота шашкането не помага, а напротив. Колкото си по-наплашен, толкова повече сам си вредиш.

Ето защо таткото трябва да присъства

А ако таткото припада от собствената си кръв, трябва ли майката да трепери и над него? Моя предпочитам да е пред вратата на родилното, за да не го мисля и него. Сега ще издиря статия от списанието и ще я препиша в темата.
А и още нещо, което ме кара да съм много спокойна - нашите предшественички, дето са раждали по нивите, да не би някой да им е обяснявал как да напъват. Това си е нещо, което като те напъне, гаранция знаеш как да го извадиш 

Не, но тогава майката трябва да се целува с доктора  Извинявам се, това беше просто майтап, а не агитация, хареса ми пасажа.  Иначе всяка двойка сама си решава какво да прави.

Приемете раждането като състезание с финал.
Много важно е да знаете, че по време на "пробега" е необходимо да овладеете правилното дишане (дълбоко поемане на въздух, задържане и и бавно изпускане). Така Вие обогатявате организма си с кислород, необходим за Вас и за бебето. Разтривайте корема си ниско долу и кръста си. Това ще облекчи болката.
Когато предварително сте запозната с процеса на раждането, по-добре ще владеете своето тяло в периода на разкритието. Тогава контракциите се редуват с паузи, в които ще почивате и ще имате възможност да се възстановите за следващите контракции. ПРез този период можете да се разхождате или да отвличате вниманието си с любимо четиво.
Скъсете разстоянието до финала
Когато наближите срещата с Вашата роожба, мобилизирайте духа си и синхронизирайте дишането си, защото по време на изгонването на плода вече няма болка. Изпълнявайте точно съветите на акушерката. Така ще помогнете раждането да протече нормално. Акушерката ще Ви направлява, докато стигнете успешно до финала. По-силноволевите жени преодоляват и скъсяват сами разстоянието, по-слабоволевите могат да бъдат подпомогнати и чрез медикаментозно обезболяванет и напътствия.

Вероятно имам грешки при писането, защото е много ситен шрифта, в който се зверя, за да преписвам.
Като намеря още темички из списанията (убедена съм, че имаше доста) ще препиша и тях.

Phil, а сакън. Ми ако се падне докторка 

Sofi Bo по успокоих се от твоя пост
nameika говорих с доки,божа работа.Дано съм като тази след месец
Рени,голям куражлия си!
Лекси,да те водя при мойта докторка,тя ми прави иксито тя ще ми прави и секциото.
Мъжа привърши с боядисването,ще почисти и после ще погледа формула-полага му се,ма много го обичам!
На вън се оправи няма да се разминете с цацата.