Незнам дали някой като мен е изпитвал толкова противоречиви чувства. Съпругът ми много иска бебче, аз се страхувах много от всичко , не от самата бременност, а за след това . "Добри родители ли ще сме ? и такива от сорта на които никой не може да даде отговор. После ме беше страх "ами ако не мога да забременея". Аз си преодолях стараховете и в момента бебеправим от 2 месеца. Днес ми дойде! Тъжна съм от факта. Знам че е малък период даже смешно малък , но започвам да се паникиосвам. Просто такива противоречиви чувства не съм изпитвала. А като чета и разни статии ме хваща тотална паника. Някой чувствал ли си е така ?
- Публикувана: 28 май 2007, 11:48 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2007, 18:20 ч.
страх и радост за бебе :)
Чувството ми е напълно познато 
!
Преди и ние бяхме така. Моя приятел страшно много искаше бебе, а аз не. Мина време и аз реших, че е дошъл момента да започнем с бебеправенето. Оттогава минаха шест месеца и бебе няма. Междувременно аз имах малко здравословни проблеми, които надявам се съм преборила.
След като доста прочетох и аз започнах да се паникьосвам, но вече се опитвам да приемам нещата по-спокойно. Вече много искам бебе, но...
Стискам палци другия месец да се похвалиш с двете чертички
!!!
!Преди и ние бяхме така. Моя приятел страшно много искаше бебе, а аз не. Мина време и аз реших, че е дошъл момента да започнем с бебеправенето. Оттогава минаха шест месеца и бебе няма. Междувременно аз имах малко здравословни проблеми, които надявам се съм преборила.
След като доста прочетох и аз започнах да се паникьосвам, но вече се опитвам да приемам нещата по-спокойно. Вече много искам бебе, но...
Стискам палци другия месец да се похвалиш с двете чертички
!!! 
а като чета темите из форума така ми се иска бебе 
успех дано скоро да се похвалиш
Здравейте и от мен, искам да споделя , че и аз изпитвам абсолютен страх и съм напълно объркана. Женени сме вече от близо две години и през цялото това време мечтаех за бебе, но ме беше страх от това дали ще сме добри родители, дали ще можем да му осигурим вс, от което се нуждае и т.н. Но вече съм решена на 100%. Другия месец е първия ни опит. 
Стискайте палци, успех на всички 
Стискайте палци, успех на всички Незнам дали някой като мен е изпитвал толкова противоречиви чувства. Съпругът ми много иска бебче, аз се страхувах много от всичко , не от самата бременност, а за след това . "Добри родители ли ще сме ? и такива от сорта на които никой не може да даде отговор. После ме беше страх "ами ако не мога да забременея". Аз си преодолях стараховете и в момента бебеправим от 2 месеца. Днес ми дойде! Тъжна съм от факта. Знам че е малък период даже смешно малък , но започвам да се паникиосвам. Просто такива противоречиви чувства не съм изпитвала. А като чета и разни статии ме хваща тотална паника. Някой чувствал ли си е така ?
НАПЪЛНО ТЕ РАЗБИРАМ КАК СЕ ЧУВСТВАШ.ВСЕ ЕДНО АЗ СЪМ ГО ПИСАЛА ТОВА.С МОЯ СЪПРУГ СЕ МЪЧЕХМЕ ЗА БЕБЧЕ 1 ГОДИНА.ХОДИХ ПО ЛЕКАРИ УЖ СЪМ ДОБРЕ , НО НЕЩО НЕ СТАВА.И ЕТО НАКРАЯ ЧУДОТО СТАВА.ИЗПАДАШ В ЕДНИ ТАКИВА ДЕПРЕСИИ , КОИТО САМО ТЕ НАТОВАРВАТ ПОВЕЧЕ.НЕ СЕ ТРЕВОЖИ.НА МЕН МНОГО МИ ПОМОГНА МОЯ ПЕРФЕКТЕН МЪЖ.ТОЛКОВА МНОГО МЕ ПОДКРЕПЯ И УСПОКОЯВА, ЧЕ СЪМ МУ СТРАШНО БЛАГОДАРНА.КАЗВАШЕ МИ , ЧЕ Е НАЙ - ВАЖНО ДА СЕ УСПОКОЯ И НЯМА ДА ЗАБЕЛЕЖА КАК ВСИЧКО ЩЕ СЕ НАРЕДИ.СЪЩОТО ТИ КАЗВАМ И АЗ НА ТЕБ.УСПЕХ В БЕБЕПРАВЕНЕТО.
И аз като теб съм се страхувала за всичко около бебето.Но желанието да гушкам малкото съкровище беше по-силно от всички страхове!Никой не е бил научен как да бъде добра майка,но всичко си идва с времето! 
Остави страховете настрани и се наслаждавай на настоящия момент!И другия месец да се похвалиш! 
Остави страховете настрани и се наслаждавай на настоящия момент!И другия месец да се похвалиш! 
Ей, все едно аз съм го писала ! Всички тези чувства изведнъж започнаха да нахлуват и да ме объркват. На шестия месец бях бременна, точно когато реших, че няма смисъл да се вторачвам и притеснявам за всеки най-малък признак в тялото ми. Успех и опитай да не го мислиш толкова. То си става от самосебе си
Всички тези чувства изведнъж започнаха да нахлуват и да ме объркват. На шестия месец бях бременна, точно когато реших, че няма смисъл да се вторачвам и притеснявам за всеки най-малък признак в тялото ми. Успех и опитай да не го мислиш толкова. То си става от самосебе си 
Години наред вървяхме по трънливия път към така желаното бебче. Имам два спонтанни аборта , много сълзи пролях от мъка...абе съсипах се. Сега съм бременна в края на трети месец, а такива мисли ми минават през главата, че не мога да се позная. Не мога да му се зарадвам, чудя се защо след като го имам още не го обичам, притеснявам се дали ще съм добра майка...абе, да ме хване някой и да ме набие, това заслужавам аз. 
Години наред вървяхме по трънливия път към така желаното бебче. Имам два спонтанни аборта , много сълзи пролях от мъка...абе съсипах се. Сега съм бременна в края на трети месец, а такива мисли ми минават през главата, че не мога да се позная. Не мога да му се зарадвам, чудя се защо след като го имам още не го обичам, притеснявам се дали ще съм добра майка...абе, да ме хване някой и да ме набие, това заслужавам аз.
Голдън Роуз изобщо не заслужаваш някой да те набие!
Истината е че най-вероятно дори да не го осъзнаваш страха подтиска останалите ти емоции. Как да се зарадва човек като е преживял толкова много ужасни моменти, сълзи, разочарования, болка.... Освен това миличка ти все още не го имаш. Ще го имаш чак когато го вземеш в ръцете си А тогава сигурна съм ще го обикнеш с цялото си сърце и душа Успех ти пожелавам!
И аз да се присъединя към групата на момичетата, изпитващи подобни страхове. Всъщност не се страхувам дали ще съм добра майка, защото идеални хора няма, пък и постепенно ще се учим да се грижим възможно най-добре за децата си. По-скоро се опасявам да не отнеме много време бебеправенето и най-вече да е здраво бъдещето ми бебе. Тъкмо се почувствах готова за тази крачка и възникнаха при мен здравословни проблеми, които ни възпрепятстват да бебеправим. Но в крайна сметка човек трябва да не се шашка много и така нещата потръгват по-лесно в желаната посока.
Успех на всички бебеправещи!
Успех на всички бебеправещи!
Години наред вървяхме по трънливия път към така желаното бебче. Имам два спонтанни аборта , много сълзи пролях от мъка...абе съсипах се. Сега съм бременна в края на трети месец, а такива мисли ми минават през главата, че не мога да се позная. Не мога да му се зарадвам, чудя се защо след като го имам още не го обичам, притеснявам се дали ще съм добра майка...абе, да ме хване някой и да ме набие, това заслужавам аз.
Голдън Роуз изобщо не заслужаваш някой да те набие!
Истината е че най-вероятно дори да не го осъзнаваш страха подтиска останалите ти емоции. Как да се зарадва човек като е преживял толкова много ужасни моменти, сълзи, разочарования, болка.... Освен това миличка ти все още не го имаш. Ще го имаш чак когато го вземеш в ръцете си А тогава сигурна съм ще го обикнеш с цялото си сърце и душа Успех ти пожелавам! Благодаря ти.
Мисля, че няма жена, която да не се страхува от майчинството, колкото и дълго да е чакала и да се е молила за детенце. Дори ми се струва, че колкото по-дълго е чакала, толкова повече страх има 
Ние сме сравнително отскоро на бебешкия фронт 
на когато за първи път ми закъсня, заедно с лудата надежда този път да е станало, трябва да си призная, че имаше куп други мисли. Лежах си в тъмното до отпуснатото тяло на любимия и мислех ли, мислех. Че ако сме успели, скоро ще стана едра и тежка, може би ще ревнувам мъжа си от секси-небременните хубавици. Че може би ще имам проблеми и ще се наложи да огранича социалния си живот в първите и последните месеци. Че поне 1 година няма да мога да излизам вечер, защото ще имам ангажименти по бебето. Че ще се простим временно със спонтанните излизания за сладолед в 1 вечерта, киното, вечерите навън, защото ни мързи да готвим... Осъзнавах - за пръв път от решението ни да имаме бебе- какво ще ми коства детето. Уплаших се. Но желанието за дете остана.
И сега се страхувам дали ще бъда добра майка. Защото знам, че ще дам на детето си времето и вниманието, от което се нуждае. Но се страхувам да не се обезлича през това време - и ако стане така, мога ли такава да бъда добра майка?
Ние сме сравнително отскоро на бебешкия фронт на когато за първи път ми закъсня, заедно с лудата надежда този път да е станало, трябва да си призная, че имаше куп други мисли. Лежах си в тъмното до отпуснатото тяло на любимия и мислех ли, мислех. Че ако сме успели, скоро ще стана едра и тежка, може би ще ревнувам мъжа си от секси-небременните хубавици. Че може би ще имам проблеми и ще се наложи да огранича социалния си живот в първите и последните месеци. Че поне 1 година няма да мога да излизам вечер, защото ще имам ангажименти по бебето. Че ще се простим временно със спонтанните излизания за сладолед в 1 вечерта, киното, вечерите навън, защото ни мързи да готвим... Осъзнавах - за пръв път от решението ни да имаме бебе- какво ще ми коства детето. Уплаших се. Но желанието за дете остана.И сега се страхувам дали ще бъда добра майка. Защото знам, че ще дам на детето си времето и вниманието, от което се нуждае. Но се страхувам да не се обезлича през това време - и ако стане така, мога ли такава да бъда добра майка?
Няма жена, която да не я терзаят подобни мисли. А след като чудото стане, новите чувства, усещания и мисли за бъдещето те затрупват като лавина. Но е толкова хубаво...
Момичетата с перфектно тяло и сплосък корем не ми смущават дъшевния покой, нямам комплекси, че вече не съм с "онова" тяло, напротив, чувствам се по-красива от всякога.
Стремя се, каквото и да стане, да съм положителна (е, не винаги успявам), защ. знам, че няма по-голям дар за бебето от една щастлива майка!
Момичетата с перфектно тяло и сплосък корем не ми смущават дъшевния покой, нямам комплекси, че вече не съм с "онова" тяло, напротив, чувствам се по-красива от всякога.
Стремя се, каквото и да стане, да съм положителна (е, не винаги успявам), защ. знам, че няма по-голям дар за бебето от една щастлива майка!
Преди година и половина бяхме решили че искаме бебе и бях изпълнена с толкова любов и нямах страхове и притеснение но с времето с чакането изследванията и надеждите, страха ми измести хубавите мисли понеже се плашех да не останат само мисли и гледах да не си ги мечтая. Понякога само си позволявам да си представя как си имаме детенце. И сега като чуя за бебе и само ми става мъчно. Дано ако е рекъл Господ някога да си имаме дечица да мога да забравя всичко и да си ги обичам, защото вече и от това ме е срах.
Просто темата провокира тия мисли в мен ("анализирайки" страховете си чудя се защо след като го имам още не го обичам,
Като забременях, бях щастлива, да.
Обаче знаеш ли кога го заобичах?
Доста след като се роди.
Добрата майка става добра майка с течение на времето.
Пожелавам ти успех.
Всяка жена изпитва различни страхове.
Това е повече от нормално.
Но един съвет: спри да четеш "какво ли не". Нормалнит страх че премине в паника и паникьосване, което няма да е добре нито за теб, нито за бъдещето ви бебенце.
Успех
Това е повече от нормално.
Но един съвет: спри да четеш "какво ли не". Нормалнит страх че премине в паника и паникьосване, което няма да е добре нито за теб, нито за бъдещето ви бебенце.
Успех
Привет и от мен!
Пиша за първи път, но доста отдавна чета всичко във форума.
Ето и моите страхове и опасеня. Скоро ще стана на 28. Това е хубава възраст за безгрижен живот, но от друга страна съм раздвоена, точно заради "напредването" на възрастта. Всичките ми приятелки вече са се отчели с едно, а някой и с по 2 деца. Само аз се увъртам още и им се радвам - отстрани. От една страна заради страхове, нерешителност, и какво ли още, а от друга и заради не дотам ясната позиция на половинката по въпроса. Уж сме си говорили за бебе, открили сме се един за друг, но по-решителни стъпки така и не се предприемат. Може би тази нерешителност идва и от моя страна. Имам аз едни планове за морето това лято, но някак не се чувствам подкрепена. Това мисля е най-голямата причина за нерешителността ми и раздвоеността. Е, и от друа страна и тоталната промяна която ще настъпи след появата на бебчо. Дали ще се справим, дали всичко ще е наред и останалите въпроси по-горе.
Пожелавам успех на всички които знаят какво искат, а на останалите (като мен) да се решат по-скоро на тази стъпка
Пиша за първи път, но доста отдавна чета всичко във форума.
Ето и моите страхове и опасеня. Скоро ще стана на 28. Това е хубава възраст за безгрижен живот, но от друга страна съм раздвоена, точно заради "напредването" на възрастта. Всичките ми приятелки вече са се отчели с едно, а някой и с по 2 деца. Само аз се увъртам още и им се радвам - отстрани. От една страна заради страхове, нерешителност, и какво ли още, а от друга и заради не дотам ясната позиция на половинката по въпроса. Уж сме си говорили за бебе, открили сме се един за друг, но по-решителни стъпки така и не се предприемат. Може би тази нерешителност идва и от моя страна. Имам аз едни планове за морето това лято, но някак не се чувствам подкрепена. Това мисля е най-голямата причина за нерешителността ми и раздвоеността. Е, и от друа страна и тоталната промяна която ще настъпи след появата на бебчо. Дали ще се справим, дали всичко ще е наред и останалите въпроси по-горе.
Пожелавам успех на всички които знаят какво искат, а на останалите (като мен) да се решат по-скоро на тази стъпка
Пожелавам успех на всички които знаят какво искат, а на останалите (като мен) да се решат по-скоро на тази стъпка
Аз напълно те разбирам как се чувстваш и ти пожелавам съвсем скоро този страх да бъде заменен от радост!
Мерси, изключително успокояващо ми действат думи като твоите. Плаша се от себе си, от реакциите си, от липсата на определени емоции, а в следващия момент виждам, че не съм единствена.
Само дето никоя не си го признава
Аз започнах истински да заобичвам детето си, като стана някъде на 6..като се поочовечи
Преди това той беше за мен един ангажимент, всичко по график, вършех си задълженията...Не че ми беше в тежест, не искам да ми се разбират думите погрешно. Бях щастлива, но истинската любов дойде по-късно и с всеки ден тя расте.
Ще видиш
В подкрепа на kalli ще кажа,че докато учех в университета имах колежка,която роди малк преди да завърши.Тя и мъжът и до втория месец на малката също я приемаха малко или много като ангажимент.Един ден си помня как младият татко я държеше в ръце,тъкмо беше заспала...тогава ме погледна и ми каза : "Скъпа играчка!" 
Направо не знаех как да реагирам!!! Така стана,че се наложи той да иде в чужбина,за седмица,в която поради усложнения с визата стана на месец.Когато се върна беше най-примерния и грижовен тати на света!През това време малката ни разплакваше с първото си гукане и будуване (аз гледах малката,докато майка и ходеше на лекции) и сама видях как родителската обич расте с всеки изминал ден!
Така че съм сигурна,че всеки от нас, с тревоги или без,ще отгледа по едно щастливо и обичано детенце!
Направо не знаех как да реагирам!!! Така стана,че се наложи той да иде в чужбина,за седмица,в която поради усложнения с визата стана на месец.Когато се върна беше най-примерния и грижовен тати на света!През това време малката ни разплакваше с първото си гукане и будуване (аз гледах малката,докато майка и ходеше на лекции) и сама видях как родителската обич расте с всеки изминал ден! Така че съм сигурна,че всеки от нас, с тревоги или без,ще отгледа по едно щастливо и обичано детенце!
Присъединявам се към темата и съм абсолютно съгласна с всичко казано, защото аз в момента се пека на същия огън - хем искам, хем се страхувам.За това сме жени, за това на нас е отредена тази толкова важна и вълшебна роля в живота, защото само ние можем да се справим.Преборете страха си и си купете фолиева киселина, както направих аз. 
Успех на всички, които са решили да си имат бебе
Успех на всички, които са решили да си имат бебе
Присъединявам се към темата и съм абсолютно съгласна с всичко казано, защото аз в момента се пека на същия огън - хем искам, хем се страхувам.За това сме жени, за това на нас е отредена тази толкова важна и вълшебна роля в живота, защото само ние можем да се справим.Преборете страха си и си купете фолиева киселина, както направих аз.
Успех на всички, които са решили да си имат бебе
Успех на всички, които са решили да си имат бебе
Няма място за притеснения и паника. За да се чувстваш по-спокойна, иди на лекар, направи си профилактичен преглед, цитонамазка, микробиология и хламидии! Купи су фолиева киселина, работете за бебе. А после имаш 9 месеца, за да се подготвиш за идването на бебо!
