Събудиха ме с заявка за устен превод /в свободните си минути, уплътнявам времето и доходите си с това/. Всичко-ок. Разбрахме се да чакам клиентите пред Съдебната палата в 11:30 и да гледам /да я наречем условно Вера, жена с къса руса коса/. И така- отивам си аз в 11:25 пред Съдебната и почвам да чакам. По едно време към мен се задава смесена гръцко-испанска група от костюмирани дами и господа, заедно с българка на име Вера, с руса къса коса. Почват да се ръкуват с мен, което още повече затвърждава убеждението ми, че са "моите" хора. Лепвам се за единствения испанец в групата и ги следвам в Съдебната палата.
Присъствам на заседание на Зам.Прокурора на София и превеждам, а през цялото време телефона тихо вибрира в чантата ми.
В края на заседанието се оказва, че не съм била на правилното място с правилните хора, а по телефона ми е звъняла истинската Вера.
Уф, сега ми е смешно, но като го разбрах- никак не ми беше.
Пък и тоя испанец сливи ли имаше в устата и защо не ме пита каква съм аджеба и защо съм тук.
Кажете ми, кажете ми, че не съм единствения по рода карък и че и на вас са се случвали подобни нелепици.
Иде ми да се само , честно-