Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 364
ами за мен-да имат право.В крайна сметка този ,който си е гледал родителите,не го е правил заради земите и парите-ако пък е било за това-то жалко за него.Аз лично не мога да разбера роднини,които се карат за наследство.Никога не бих си развалила взаимоотношението с родната ми сестера или друг роднина заради пари.
ако живееш в апартамента на родителите си ,които си догледала,а сестра ти след това предяви претенции и ти няма къде да отидеш, пак ли ще си пазиш взаимоотношенията? традициите на българина са че имот се наследява срещу лайна-те бърсането им и според мен така е справедливо,но предварително трябва да се оформи документално,за да няма недоразумения после.

# 16
  • Мнения: 3 424
А дали гледането на възрастен
заради получаване на наследство
има връзка със синовния дълг и
дали е етично. Или е просто далавера...
Брак по сметка, един вид.

# 17
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
А преди едно от децата е оставало незадомено, за да гледа родителите си, обикновено не по негово решение. А първородният е обирал всичко. В замяна на това не са се надребнявали имотите и да се загубят след три поколения.
Няма крайни ситуации, няма крайни решения на тях.
И аз не виждам връзката. Ако имам синовен дълг, той ще е дори въпреки, иначе няма да е т. нар. синовен дълг, а другата страна от сделката.

# 18
  • Мнения: 3 205
Няма връзка. Родителите са си родители. Ако нямат нищо, това значи ли, че не трябва да ги поглеждам, когато остареят? Или ако имат много, а решат да оставят всичко на брат ми? Когато съм била бебе, те дали са ме гледали и възпитавали с мисълта, че един ден ще съм задължена да ги гледам на свой ред? А дали са ме съзадали с идеята, че един ден ще остареят и някой трябва да се грижи за тях?

# 19
  • софия
  • Мнения: 369
има и една друга гледна точка.
моите баба и дядо са посветили живота си на братовчедите ми. днес те са възрастни хора и е естествено братовчедите ми да се грижат за тях. дали имам право на наследство? мисля, че да. защо? защото аз не съм получила толкова като отношение и материални блага (включително взимания от детска градина, къща, намазани филии и тревоги, когато са закъснявали), колкото те. т.е. те са си дали и взели взаимно достатъчно, а другото ти идва по право. защо пък мен да ме лишават? нима изборът те не да се грижат за мен, колкото за другите е правилен?

# 20
  • София
  • Мнения: 2 169
ами за мен-да имат право.В крайна сметка този ,който си е гледал родителите,не го е правил заради земите и парите-ако пък е било за това-то жалко за него.Аз лично не мога да разбера роднини,които се карат за наследство.Никога не бих си развалила взаимоотношението с родната ми сестера или друг роднина заради пари.
ако живееш в апартамента на родителите си ,които си догледала,а сестра ти след това предяви претенции и ти няма къде да отидеш, пак ли ще си пазиш взаимоотношенията? традициите на българина са че имот се наследява срещу лайна-те бърсането им и според мен така е справедливо,но предварително трябва да се оформи документално,за да няма недоразумения после.

Ама то това няма връзка с гледането.Пък и "ако",са твърде много.То и сестра ми може да няма къде да живее и т.н.В такъв случай ,апартамента се продава и парите се делят на две.
 

# 21
Аз искам да поставя малко по-различен въпрос. Родителите на приятеля ми са разведени от няколко години, не поддържат никакви контакти с баща си. Още не са си изяснили имуществените въпроси, но това е друга тема. Приятелят ми не живее при майка си, живее на квартира. Знаем, че баща му има много дългове. Той се притеснява да не ги наследят. Моля, ако някой знае как стои въпроса с унаследяването на дългове, да ми отговори. Много ще съм благодарна!

# 22
  • Мнения: 1 172
Не зависи от това кой кого гледа, а на кой какви са му възможностите.
Хипотетично, ако трябва да гледам родителите или свекърите си и за да им осигуря лекарства, изпадна в жестоки заеми, то ще настоявам след това да продадем освободените имоти и да възстановим дължимото - било то на приятели, на роднини или на банка. Ако обаче мога да си позволя финансово този разход и той няма да пречи на по-нататъшния нормален живот на семейството ми, не бих имала претенции към имоти.  Синовният дълг в съвременните условия в България, не означава само отделяне на време и внимание, а и отделянето на мнооого средства. Така, че каквито и да са мотивите ми да гледам родителите си, не бих била щастлива, ако след всички положени усилия, сестра ми или зълва ми се чудят къде да идат на почивка с наследените пари, а аз да мизерствам и да изплащам заеми. И не бих била съгласна, че гледането няма нищо общо с имотите.

# 23
  • Мнения: 2 556
Темата за неследствата ми е много странна. Да са живи и здрави нашите до 100 години, аз тогава ще съм на 70  newsm78 Как изобщо да се вълнувам от някакви си наследства? За родителите си бих се погрижила в момент на нужда, въпреки че не се разбирам с тях. Не защото очаквам наследство (не са ми помагали никога с нищо, остава наследство да седна да чакам).

# 24
  • Мнения: 121
Въпросът с наследството е много сложен. Все пак си мисля, че човек трябва сам да реши на кого да остави имотите си. И няма значение, дали имаш деца или не. Децата трябва сами да се оправят в живота. Те сами трябва да си осигурят апартамент и издръжка. Всичко, което им се дава от родителите е подарък и децата трябва да са благодарни за това (а не да мислят, че някой им е длъжен за нещо). За един родител би било трудно да ощети някое от децата си, но смятам, че ако родителят е бил болен, на легло и някое от децата му се е грижило за него, то това дете трябва да получи по-голяма част от наследството от другите деца. Бабите ми решиха проблема по следния начин. Детето, което остана да гледа майка си, получи къщата и дворът. Всички деца заедно си разделиха земите.

# 25
  • Мнения: 6 167
Темата за неследствата ми е много странна. Да са живи и здрави нашите до 100 години, аз тогава ще съм на 70  newsm78 Как изобщо да се вълнувам от някакви си наследства? За родителите си бих се погрижила в момент на нужда, въпреки че не се разбирам с тях. Не защото очаквам наследство (не са ми помагали никога с нищо, остава наследство да седна да чакам).



имаш право да не се вълнуваш, разбира се.
едва ли някой не пожелава на родителите си да доживеят 100 години.
няма нищо странно, да се говори по различни теми, не всички могат да са ти интересни и приоритетни.
влизането не е задължително.

# 26
  • Мнения: 2 556
Мога да влизам и без да ми е интересно и занимателно  Wink Мога също и да се изказвам навсякъде.

# 27
  • Мнения: 808
Аз искам да поставя малко по-различен въпрос. Родителите на приятеля ми са разведени от няколко години, не поддържат никакви контакти с баща си. Още не са си изяснили имуществените въпроси, но това е друга тема. Приятелят ми не живее при майка си, живее на квартира. Знаем, че баща му има много дългове. Той се притеснява да не ги наследят. Моля, ако някой знае как стои въпроса с унаследяването на дългове, да ми отговори. Много ще съм благодарна!
Дълговете се наследяват, ако се приеме и останалото наследство - апартаменти, земи и други движими и недвижими имоти. Но при всички случаи се посъветвайте с адвокат когато се наложи да решавате тези въпроси. Важно е да получите компетентен съвет.

# 28
  • Мнения: 1 451
Въпросът с наследството е много сложен. Все пак си мисля, че човек трябва сам да реши на кого да остави имотите си. И няма значение, дали имаш деца или не. Децата трябва сами да се оправят в живота. Те сами трябва да си осигурят апартамент и издръжка. Всичко, което им се дава от родителите е подарък и децата трябва да са благодарни за това (а не да мислят, че някой им е длъжен за нещо). За един родител би било трудно да ощети някое от децата си, но смятам, че ако родителят е бил болен, на легло и някое от децата му се е грижило за него, то това дете трябва да получи по-голяма част от наследството от другите деца. Бабите ми решиха проблема по следния начин. Детето, което остана да гледа майка си, получи къщата и дворът. Всички деца заедно си разделиха земите.

На мен ми е чудно пък, ако един човек има 2 дъщери, които не живеят при него, и който човек не е болен, не се нуждае от гледане, как може да прецени коя от дъщерите ще го гледа, че да и предпише къщата и двора? Това е случая с моя дядо, който иска да завещае имота си на една от двете, която ще се грижи за него, при евентуално заболяване. Но никой неможе да каже какво ще стане в бъдеще. Ами ако едната каже аз ще те гледам а не си изпълни обещанието, или по независеща от нея причина неможе да го гледа. Ами ако той почине внезапно и не се нуждае от гледане, тогава имота ще бъде завещан на едната, но нито една от дъщерите няма да се е грижила за него. Ей това се чудя аз, защото дядо ми притеснява майка ми да вземе решение, дали ще го гледа ако се наложи и ако не, да завещаел имота на другата, която живее по-наблизо и е по-вероятно да отиде да живее при него. Добре, хубаво, така е решил, но той реално не се нуждае от грижи, защото не е болен, и никой незнае кога ще стане това и дали изобщо ще стане.  newsm78

# 29
  • Мнения: 121
Бабите ми решиха проблема по следния начин. Детето, което остана да гледа майка си, получи къщата и дворът. Всички деца заедно си разделиха земите.
На мен ми е чудно пък, ако един човек има 2 дъщери, които не живеят при него, и който човек не е болен, не се нуждае от гледане, как може да прецени коя от дъщерите ще го гледа, че да и предпише къщата и двора? ...
Щом сега няма нужда от гледане, няма какво да бърза със завещанието си. Да изчака и да види. Ако се залежи винаги може да напише или подпише завещанието си. Ако не - и двете сестри получават по равно. Друга възможност е сестрите да се разберат помежду си, но това е по-несигурно. Не дай боже се случи нещо с едната сестра и децата й набързо може да забравят за уговорките. Дано дълги години още здрав и прав си живее дядо ти все пак Simple Smile

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт