дали да търсим специалист

О, хич не си за специалист. Ще се нагодиш и ще си разбереш детето с времето. Пробвай различни начини и тя сама ще ти покаже кое е най-добре за конкретната случка. Само ако е възможно, веднъж откажеш ли й нещо, после не се съгласявай, че се обърква детето.
За мнението на другите отдавна не ми пука, само ме се ядосвам, когато си го налагат или пък се мъчат да ми възпитават детето. Вече няколко пъти ми се случва да я плашат с кучета, Меци, полицаи, та чак една и с учител от градина

Гледай си агнето,вълкът сам ще се оправи Аз се опитвам да се поставя на нейно място-примерно купувам си кола,спестявала съм много време и още първия ден ме среща братовчедка ми и казва-оо,колко хубава кола имаш,я ми дай малко да си я покарам днес,после ще ти я върна

Не, не са здължителни  .
Дъщеря ми никога не се е тръшкала, въргаляла по земята, захласвала и тем подобни. Не мога да кажа, че е идеалното дете, но сравнявайки я с връсници и децата около нас, изблиците на инат са много по-лека форма, не че ги няма изобщо, но по-бързо се залъгва и може да и се отвлече вниманието.
само за сравнение ще кажа, че племенницата ми, която е на 1г.4м. в момента още отпреди месец-два така върти майка си на пръста, такова мрънкане, такова инатене, такъв рев за най-малкото нещо за което не и се угоди, че аз направо се плаша  . Тежко и и горко на снахата 

Хехе добре дошли в отбора на пощръклелите майки на ранни пубери – хубавата новина е че сме МНОГО , лошата – че ще е за ДЪЛГО   – общовалидна за всички мънеци и продължава до към 3г с различни фази …. редуване на отрицание, противопоставяне, вокални експерименти в горните диапазони (как не остана без глас мойта пищялка така и не разбрах ), ‘НЕ’-тата, ‘НЯМА’-та и т.н.

Много зависи как самата ТИ ще приемеш нещата – за всички деца около 2г се казва (под една или друга форма) че започват да си изграждат характера (Фройд даже го нарича раждането на Аз-а). Едно до скоро нищо не можещо и нищо незнаещо същество изведнъж установява, че от него зависят хора, предмети, че то МОЖЕ и НЕ МОЖЕ разни неща… и т.н. да не изпадам в детайли. Това е много крехка линия – и крайности според мен са излишни . Никой не иска да смачка детето си, нито пък да го направи зависимо   – затова и готови формули НЯМА!!!! Сигурна съм че всяка майка има усет, дори когато е паникиосана че не се справя, а това е просто задължително за всеки отговорен родител  . Та единственият съвет който бих дала е да си спокойна, уверена и за собствено успокоение порови из интернет за ‘първата възрастова криза’ или ‘кризата на третата година’ или ‘първият пубертет’. Ако искаш ще ти пратя и на ЛС?

Та за пищящите кризи – според мен идеята е да се стресне (не буквално) за да излезе от взетата засилка. В повечето случаи има някякъв конкретен повод, но след 5-тата мин вече е въпрос на инерция. При Зори (понеже скоро тръгна и на ясла и разви с пълна сила т.нар. страх от изоставяне) важи следният номер – колкото и силно да пищи казвам възможно най-спокойно и тихо (малката хиена чува и наблюдава всичко) че не е хубаво да пищи и трябва да се успокои и до тогава мама ще излезе от стаята. Ставам и тръгвам към вратата – писъкът се засилва   (продължавам докато не усетя че тя наистина реве само защото остава сама) и … се връщам или тя сама идва. Едно 80% ревът е спрял и иска да ме гушне .
Според мен е важно след краят на ‘кризата’ да се покаже на детето че точно тези изблици не трябва да се правят, че то самото е добро дете и мама не е безразлична към него … но не е хубаво да прави така. Добре е винаги да се предлага алтернатива – много по въздействащо от ‘Не реви’ е ‘Кажи на мама ….’ ‘Покажи на мама …’ и т.н.
Естествено често ми се случва да загубя самообладание … или пък ми е по-лесно да се правя на безразлична. Но за мен това е МОЯ грешка, нали идеята е да показваме това което изискваме от тях самите

Колкото до задължителността – различните темпераменти по различен начин се проявяват и за тази възраст всички започват с изпробване на границите, волята и възможностите – едни деца ще крещят, други ще хитруват, трети ще наблюдават …. Но не се заблуждавайте че вашето 2г дете още е бебе – то си има свои личностни черти и те под една или друга форма се проявяват. Примерно срамът е формата на зародилата се самооценка…. Но това е друга тема.

ПС а и да не забравяме факторът среда (ходи ли детето на ясла, има ли други връстници около него, какви са бабите) .... аз за това много внимавам с крайните изказвания - Никога не казвай Никога 

Слави, ще съм ти благодарна , ако ме насочиш към литература.Ей това ми е болно място.Иска ми се да й дам достатъчно свобода и в същото време да не ми се качи на главата.Ох, хич не е лесно.

При нас игнорирането действа, поне засега. Оставям го да реве и му казвам като се успокои, да дойде да го гушна. Лошото е, че този метод е приложим в къщи, но  навън не мога да го оставя да лежи половин час насред тротоара 
А, и наплискването на лицето със студена вода помага.

Оставям го и още как - за ужас на сеирджиите от съседните входове го оставих веднъж да си изтръшка тръшкането пред съседния вход в една локва - не се е повторило 
Децата много добре усещат кога ще им мине номера и кога сме склонни да поддадем.
Спокойствие и пак спокойствие това е рецептата 

Има деца при които игнорирането не помага  Даже напротив ... Мартин също се тръшка и истерясва , но бих казала в рамките на нормалното ...
При него колкото повече не му обръщам внимание , толкова повече реве и посинява  Нещата се оправят с гушкане и говорене и увещаване за нещо си .
В последно време се тръшка , защото се прибираме или защото му събличам якето след като сме си вече в къщи  .
Оставяли сме го и на тротоара , в магазина , във входа - ама не помага - реве още повече и се хвърля по очи и така ... Само с добро минават при него нещата !

Ох, това с тръшкането ми беше любимо  Мяташе се на земята и пищеше истерично. Като се опиташ да го дигнеш се гънеше като червей и не ставаше, кошмар някакъв. Тъкмо успях да си стегна нервната система и да реагирам спокойно на изблиците и те започнаха да отшумяват. И сега прави опити за тръшкане и заинатяване, но далеч не е като преди. Като се замисля при нас този период беше от към две и половина до три и 2-3 месеца...

Моята дъщеря също изпада в такива кризи и то повече от един път на ден.За щяло и нещяло.Самоче игнорирането не върши работа,понеже тя като се разпищи и ме стиска за крака и се катери по мен да я гушкам.Та направо съм се видяла в чудо.Дано да отмине тая лудост по-бързо.

Хе така и така си клатя краката на работа    (тези дни ще излизам по майчинство) и порових из интернет за инфо…. Много странно, но на БГ почти нищо свястно не намерих  …

Моите източници са предимно учебници … (колкото и да е странно ‘кризата на тертата година’ я има в конспекта за държ.изпит по психология )

Та избапцах една малка темичка – повярвай опитах се да съм максимално кратка и минимално скучна , Марианче (пък и на всички които имат време да четат) дано ви е полезна 

Кризата на третата година 

Слави, благодаря ти
При нас има нов нюанс - сега наред с рева започна и да тръшка всичко по земята,каквото докопа е по пода. Днес не издържах и на второто такова започнах и аз да тръшкам.знам, че грешка , обаче тя се укроти

Не е грешка. Детска психоложка го е правила пред мен с детето ми. Той пищи и лежи по земята и тя като изкреща и като се тръшна до него, той остана в потрес (както и аз). Впечатли го много и бързо си млъкна, стана и се заигра с нещо.
Другия вариант е да не му се обръща грам внимание, или ако е много критично да се опитаме да му отвлечем вниманието с някакво занимание, играчка, без да коментираме тръшкането. При деца, които разбират, разговора и обясненията за това трябва да стават след като им мине, когато не са афектирани. Това са съветите на психоложката.

Мда и ние го практикуваме: тя започва да пищи и да се тръшка и ние с баща й започваме също Не ми се мисли, ако някой съсед ни мерне какво правим вкъщи, ще ни пратят всички в лудницата  Но, ефект има и от писъците преминаваме към смях   

Вчера четох статията. Полезна е много и добра.
Дъщеря ми е на 2,5 години.
Случва се да изпада в такива кризи, които се разпознават още в началото.
Какво ми направи впечатление снощи.
Започва да хленчи, предвещаващо поредно криза.
Очевидно го прави насила.
В този момент баща и и казва "ако ей сега не се тръшнеш на пода, няма да ти дам ... еди какво си"...
Тя млъкна и забрави за какво е понечила да се сърди.
Ясно е, че всеки път не става така, а и май не е много редно.
Във всички случаи родителят трябва да е постоянно нащрек и да наблюдава, и да мисли, кое и как действа именно за неговото дете.