Защо в много болници отказват да слагат епидурална и дори разубеждават?

Подписването на документ за т.нар. "информирано съгласие" се прилага за абсолютно всички видове медицински вмешателства и така е редно - никоя медицинска манипулация не може да претендира за 100% безвредност (дори лекуването на кариес  )

основен принцип в медицината - "първо - не вреди"
PetyaL, от прочетеното до тук виждам, че проблема на мамите е, че именно не им се дава пълно инфо, т.е. коментират се евентуални странични ефекти, но е предимства.
Пълната информация изисква поглед от всички страни, а не да се плашат майките, които и без това се страхуват от болката при раждане. Много е лесно да застанеш с бялата си престилка пред някого и да му наговориш куп глупости, само за да не си усложняваш ти живота!
Не всички лекари са такива!!! Но...в случая пак искам да повторя - търсете информация от всякъде и бъдете информирани.

Първо.....мисля ( поне така са ми казали), че тест за такава упойка се прави още към 6-тия месец ако твърдо си решила да се слага, ти до колкото реазбирам не си тествана......Второ в болницата в която аз раждах се слагат упойки, но моя лекар ми препоръча да не поемам "риск", в смисъл че има едно......1: 100000000, което не си заслужава и незнаеш дали няма да си ти. Обясни ми, че ако упойката не се постави на точното място ( дори с милиметри т.н.), изхода от раждането е фатален и в 2-та възможни варианта - 1-вия е да се упои бебето, а втория е да се спре раждането. Анестезиолога е много добър, той го хвали много, но има едно НО, заради което не си заслужава ! Понеже моя е лекар е много.....как да го нарека......духовен човек може би, винаги ми повтаряше едно нещо :" Не се намесвай в работата на природата, защото понякога  си отмъщава жестоко" Е все пак...колкото и да е добър един анестезиолог....винаги може да се случи фал, затова отказват да ги слагат на много места ( неквалифициран персонал също е причина разбирасе). Главоболието, повръщането, схващането на краката и невъзможността да ходиш 1-2 часа ( случи се на моя позната преди 4 месеца), са най-малките проблеми на тази упойка. А съм 99.9% убедена, че точно в бг-мамма, чето тема на една мама, която е останала парализирана след упойката, тя обясняваше много подробно всичко, но не си спомням нито ника и нито темата....
 успех, каквото и да решиш!
П.С. Аз родих без упойка, от началото на първата контракция бях с болки до края ( което продължи 18 часа и половина) и не съжалявам изобщо ама изобщо, нито пък се замислих за упойка.Имах шевове, вътрешни и външни. Ако трябва да раждам пак - пак ще родя по естествен начин.

Логиката ти е абсолютно вярна! Но само да кажа за протокола, че рискът да излезеш то дома си и да ти падне саксия на главата пак е горе-долу 1:100000000, ако не и по-голям 
Само един въпрос имам към теб - сега ще раждам - в началото на юли. Бебето е голямо - в момента 3 кг. и е седалищно. Имам тесен таз. Ще ми препоръчаш ли да родя по естествен път, само защото в природата така се ражда?
Искам само да добавя, че аз съм верен привърженик на природните закони , суровоядството и естественият начин на живот - това сериозно.
Казвам го, защото се страхувам, че повечето консервативни лекари смятат желанието на майката за упойка за глезотия, а не е така! 

Има риск за майката и бебето,макар и минимален,зарди някои странични ефекти.Предполагам затова предпочитата натурално,естествено раждане.Има много писано в нета по въпроса.

Не искам да коментирам рисковете, а следното. Следиха бременността ми в ДКЦ-то. От самото начало казах на акушерката, къде искам да раждам и че искам тази упойка. Постгнахме съгласие, че няма да плащам никому под масата, но ще трябва да платя за анастезията. Отидох до АГ-то за проследяване н тоновете и 3-D и попитах, каква е процедурата, като предполагах, че не биха ми отказали, както и че ще ми направят тест за упойката. Заявиха, че щом не съм избрала лекар от тяхната болница да ме следи (струва 500лв), ще откажат да я поставят. Попитах защо, но бяха категорични. По време на самото раждане, пак си "направих устата" и чак тогава започнаха с историята за 6-те см и т.н. Истината е, че просто не искаха да го направят. Родих тежко поради тилно задно придлежание и акушерката ми каза, че ако ми били поставили упойката, е щяло да се стигне до секцио, сиреч било за мое добро. Истината според мен включва и фактът, че същата сутрин имаше поне 10 платени секцио, плюс още 6 или 7 принудителни. Анастезиологът бе един и така бе подпалил моторетката, че само като чуеше моите молби за упойка и палеше с 200 

Притесненията ти са сериозни (нямам предвид основателни) и е най-добре да говориш с някой добър анестезиолог.
Тук каквото и да ти кажат момичетата, половината ще са градски легенди, другата половина ще се основава на техния личен опит, а никоя не е раждала стотици пъти, че да може да направи статистика само от личния си опит.
Така че най-добре се уговори с един анестезиолог и си поговори с него, сподели му притесненията си, питай го каквото те интересува. Не толкова защо по повечето болници отказват упойка, а направо го питай какви са рисковете в твоя конкретен случай.
Успех!

аз мисля,че са против и разубеждават,защото нямат опит и/или нужната квалификация за поставяне и водене на раждане с такава упойка.аз затова ще раждам при лекар,който е водил раждане с епидурална в болница,в която я поставят.факт е,че в много страни по света тази упойка се използва от много години и дори не се плаща като допълнителна екстра.много мами-настоящи и раждали преди много години-ми казват,че какво толкова,ако раждаш без упойка-толкова жени са го правили преди теб!ами съжалявам за тях,но аз мисля,че ако можеш да си спестиш болката-давай!ако анестезиологът е опитен-обясниха ми,че чувстваш болка като при менструация и не губиш в никакъв случай чувствителността си.а ако се случи така,че я загубиш,трябва да слушаш и спазваш напътствията на лекарят или акушерката.

Аз лично мисля че е поради липса на достатъчно квалифицирани кадри една моя приятелка ражда наскоро и лекаря и казал " няма да ти сложа епидурална упойка защото няма да си в кондиция а на мен ми трябваш да си в кондиция" за мен това си е и липса на достатъчно информация от страна на лекарите аз лично съм за епидуралната 

Аз не искам епидурална.Първото го раждах без упойки, нормално.Ако сега се наложи секцио, ще искам пълна упойка, защото много ме боли кръста и не искам да ми дупчат гърба.

Каква кондиция, бре, аз не можех името да си кажа от болка... Пак ще повторя - бих раждала пак без упойка, при условие, че няма и други намеси - окситоцин, принудително лежане на гръб. Аз едвам се измолих да се позавъртя наляво, че имах чувството, че по-малко ме боли така. Чела съм и тук безброй теми, начело с "Маймунската", колко облегчава положението смяната на позите. Ама наистина някои доктори си действат така както им е удобно на тях. С цялото ми уважение към съсловието, аз не обичам да се плюе по докторите.

 Не смятам, че е глезотия, нито пък смятам че някои лекари мислят така. Просто не всеки преценя достатъчно....кое си струва и кое не, може би разсъждаам така, защото раждането ми не беше кой знае колко трудно. По въпроса който си ми задала.....знаеш , че говоря за личния избор, а не за вид раждане по медицински причини...тогава е "естествено", че няма да родиш по естетствен начин, въпреки, че и такава жена познавам, точно в твоето положение. С доста шевове се размина, но без никакви сериозни последици.

Браво на нея...и на теб, щом шевовете не са последици

Ами реших и аз да споделя мнението си по темата
Първо, това за сантиметрите разкритие за поставяне на упойка не е НАПЪЛНО вярно - мисля, че е по-правилна посановката, че трябва да е започнала родилна дейност, с регулярни контрантракции с удължаваща се продължителност и скъсяваща се честота - аз влязох с 5см разкритие в болницата и без контракции, болки или каквато и да е идея за започващо раждане, съответно родовия процес беше предизвикан изкуствено (с хапче). Та, как да ми сложат епидурална, като сигурно още седмица нямаше да родя.
Второ, аз съм твърдо за избор на лекар, при когото да раждаш - струва ми се съвсем естествено както имаме лични лекари, които да следят здравословното ни състояние, така да имаме и лекар-гинеколог, който да следи бременността и да ръководи раждането, за съжаление това е друга тема на разговор, но идеята ми е, че изборът на лекар е важен дотолкова, че ти да си спокойна в момент, в който не е сигурно, че ще можеш напълно да разчиташ и на себе си дори, а пък този лекар най-вероятно ще познава екипа, с който ще работи при раждането и ще знае на кого и до колко може да разчита, за да избере най-доброто за теб и за БЕБЕТО в този момент.
Раждането е много тежък и стресиращ момент и за бебето (струва ми се, че това малко се позабравя) - упойката действа и на него и съответно и то не реагира по най-адекватния начин - обяснението на училището, дето ходих беше, че при естествен процес главата на детето се движи по най-малкото съпротивление, което намалява риска от разкъсвания и по-сериозни травми. Разбира се, упойките са съобразени с това и съответно в идеалния случай няма проблеми.
Тъй като аз избрах лекар, при когото да раждам, той ми ПРЕПОРЪЧА (но не ми е отказал) да не ползвам епидурална упойка. Става дума за 1АГ Св. София. След като ми дадоха хапчето (в 9.15 вечерта) за предизвикване на раждането станах и започнах да се разхождам, както ме бяха посъветвали - никой не ме е вързвал за нищо и сигурно затова при мен много бързо протече всичко. В 12ч болките станаха по-силни и легнаха на леглото - тук мисля, че аз сбърках - можех да се поразходя още половин-един час. Спукаха ми водите и болките станаха мн. силни и тогава ми сложиха лидол, който обаче не ме хвана - колко пъти се случва това, но аз бях един от тези - трябваше да заспивам между контракциите, а аз успях да заспя 36 часа след като родих. Е, много болеше. Родих в 2ч сутринта с точно 2 контракции. Едно от момичетата с мен в родилна зала беше на магарето 40 мин и не можеше да напъва добре именно заради епидуралната упойка и се наложиха доста по-травмиращи процедури. В никакъв случай не отричам епидуралните, спиналните или каквито и да е други упойки - болката си е болка и си заслужава да се направи нещо, за да е по-леко и на родилката, но както е казала някоя от мамите тук - направете информиран избор, посъветвайте се с няколко доктори - аз ходих при трима-четирима, защото в края на краищата и те са хора, грешки стават, но аз предпочитам да не съм в черната статистика и това е минимумът, който мога да направя.
И на финала, май единственият съвет, който с ръка на сърцето мога да дам е - посъветвай се с лекари, ние тук имаме само личен опит, много или не толкова чели, а един практикуващ лекар има освен тапията си и много раждания, които е водил и е попадал в различни ситуации. Разбира се, има риск - както е казала тук и друга мама - риск има и да излезеш от вкъщи, но не е решение да не правим нищо.
Успех ти пожелавам, мисли си за момента, когато ще можеш и ти да се разпишеш в такава тема от страната на вече родилите
Уфф, стана много дълго, дано поне не е отегчително

Нямам точен отговор защо, но и аз съм против. Никога не съм си и помисляла да я искам. Ипзитвам ужас да ми се завират огромни и дълги игли в гръбнака 
Раждането е естетсвен порцес и болките не са нетърпими. При евентуално усложнения има други начини, епидуралната не помага, само пречи и леко облекчава болката от контракциите, но както казах, те не са нетърпими в буквалния смисъл на думата, далеч съм от мисълта, че са приятни, но минават, и не бих рискувала с подобна напълно ненужна интервенция!!!