Защо в много болници отказват да слагат епидурална и дори разубеждават?

Раждането на моето дете в началото / 5 сутринта/започна без упойка по мое настояване, за 5 часа болки / вярно е че търпими, но които много ме изтощиха/ имах само 1 см. разкритие. Помолих за упойка. След това болка не изпитвах .Когато дойде момента / 8 вечерта/ аз усещах контракциите не много силно но достатъчно да разбера кога да напъвам и въпреки всичко родих с форцепс. не мога да кажа че това се дължи на упойката просто бебо беше застанал много неподходящо друг е въпроса 4е ако не бях родила до 9 вечерта вече подготвяха масата за секцио, т.к. последните 2 часа бях с висока температура и аз и бебето се мъчехме.Това което мога да кажа е че не съжалявам за упойката възстанових се за 2 седмици при положение че се грижим само със съпруга ми за бебчо.

По принцип съм против епидуралната.Родих с два бусколизина и два лидокаина.Че болят контракциите-болят,но според мен е поносимо.(разбира се ,ако няма усложнения и всичко си върви по план,всяко раждане е различно).Тъй като съм с дископатия (а в последствие се оказа,че имам още проблеми с прешлените) , с моя лекар го коментирахме този момент преди раждането.От доводите му ми беше достатъчен само този,че при  дископатия + епидурална при неправилно слагане (случва са) ,или в  следствие на нея,мога да се парализирам временно.Поизчетох каквото намерих по въпросът и се отказах.Родих с епизотомия ,защото синчокът се беше яко омотал с пъпната връв ,но това си го знаех предварително.

Отказа да се направи епидурална е поради липса на достатъчно добър анестезиолог, поради това че ако не се "уцели" момента, когато да бъде поставена може да се ОТСЛАБИ нормалната родова дейност  - не се усещат контракциите и родилката не може да напъва нормално. По отношение на страничните ефекти - при добре направена анестезия - ТАКИВА ЛИПСВАТ!
аз поисках епидурална, абсолютно ме обезболиха, но бебето понеже се оказа по-едричко\на границата\ и се наложи по спешност секцио. По време на операцията бях анестезирана през епидуралния катетър. После в нощта в реанимация също бях НЕПРЕКЪСНАТО обезболявана през него на перфузор с Лидокаин...
ако трябва пак ще избера епидурална..защото тези мъки, които изтърпях - напъни и контракции с разкритие от 7 см и "неслязло" бебе...МЕРСИ

Разговаряла съм с хора от болничния персонал точно по този въпрос. Логично обяснение не намерих, но под сурдинка ми казаха, че лекарите не обичали да им се мотаят трети лица, напр. анестезиолози, когато решат, да речем, да пият кафе и не обръщат твърде много внимание на майките. Това е един допълнителен свидетел.
Това, с неусещането на напъните е абсолютно невярно- усещат се идеално, дори когато човек не усеща болката и не се свива и притеснява от всяка следваща контракция и болка напъните са много по- успешни и ефективни. При тази упойка също може да се постави и по- голямо количество окситоцин и това да ускори и самото раждане- добре и за майката и за бебето.
Имам изживявания и със и без такава аналгезия и разликата е толкова голяма, че просто и до ден днешен се чудя на това как може да не бъдат запознавани бъдещите майки с тази възможност или да бъдат плашени и настройвани срещу това огромно облекчение за родилките.
то срещу всичко ново по принцип винаги се пораждат брожения, но това не е причина да не се използват облагите на прогреса.

При първа бременност има опасност след като мине епидуралната упойка, да не си получила достатъчно разкритие, за да напъваш, при мен стана така и ми сложиха три пъти. Пак нямах разкритие и след третия път. Освен това, когато не усещаш болка заради епидуралната, тялото се отпуска и когато дойдат най-силните контракции не е подготвено на тази болка. Все си мисля, че щеше да ме боли по-малко, ако не бях сложила епидурална. Но при мен случаят беше такъв - много бавно разкритие и много голямо бебе, което не беше въобще паднало в родовия канал и накрая се наложи секцио, защото бяха минали прекалено много часове и не се чувствах добре.
Иначе за самата епидурална - струва скъпо на държавата, поне тук е така и малко са болниците, които я предлагат безплатно. Какво остава за България. На мен ми я сложи невероятен специалист и нямах никакви оплаквания при слагането, починах си доста, дори си поспах.
След раждането обаче имах леки болки в мястото, където ми я бяха сложили, която отшумя за два, три дни.

И в нашата болница е така,или поне беше аз като раждах.

Слагането на епидурална упойка е сложна медицинска манипулация. Почти всички от вас казват, че АКО се сложи добре, всичко ще бъде наред. А кое точно ви гарантира, че ще бъде сложена добре? Дори и ако анестезиолога е много добър и опитен, кое ще ви гарантира, че няма да му трепне ръката заради личните му проблеми или преумора или още нещо. Той е човек все пак и има право на грешки.
А неправилно поставената епидуралка може да ви ...... парализира. Това разбира се е най-големия риск и рядко се случва. Но смятам, че всяко едно раждане е достатъчно рисково преживяване за да се добавя по собствено желание още един риск.
Иначе списъка с отрицателни страни на упояването при раждане е по-дълъг от този с положителните, не искам да го изброявам, повечето са казани вече, дизориентиране, главоболие, болки в гърба, липса на подвижност, неспособност да се помага за напъните и т.н.
Не отричам епидурална упойка, но смятам, че една жена трябва да бъде изследвана предварително, дали точно нейния организъм няма да реагира неадекватно на такава упойка или пък дали е свръхчувствителна и всяко упояване за нея ще е по-добре от това да бъде оставяна сама да се справя с болката. И да се преценява във всеки конкретен случай кое разрешение е по-добро в случая. Но това не се прави. Поне у нас.

Не съм чувала до сега на познати да е направен пропуск за изследване преди поставянето на упойката. На мен също ми беше направено такова.
Ако на някои места не се прави то е проблем не на упойката, а на организацията в лечебното заведение.

"При първа бременност има опасност след като мине епидуралната упойка, да не си получила достатъчно разкритие, за да напъваш, при мен стана така и ми сложиха три пъти. Пак нямах разкритие и след третия път.". Поставянето на упойката и получаването на разкритие са несвързани неща. Просто получаването на разкритието като време е много различно при всички родилки. Дали и колко упойка ще ти сложат няма значение по отношение на този факт. Друго е ако става въпрос не за поставяне на упойка, а на медикамент, ускоряващ разкритието, това е нещо съвсем различно.
Поставянето на епидурална упойка не е елемент от клиничната пътека на раждането, поради което и НЗОК не я заплаща. Така че на мен ми е интересно кои лечебни заведения я предлагат безплатно. Аз лично не съм чувала за такива. Цената й се заплаща от клиента и миналата година на нас ни струваше само 100.00 лв., което е нищо в сравнение с това, което ми спести като усещане. Болките и времетраенето при всеки са различни. Аз имах първо раждане от едно денонощие с увита пъпна връв и спиране на сърдечната дейност на бебето на няколко пъти, така че този ужас не пожелах да изживявам повторно.

Здравейте! Макар че родих секцио, бях се поинтересувала относно епидуралната упойка при нормално раждане и ми обясниха че се слага когато родилката задължително има 4см разкритие и в повечето случаи не я използват защото се притъпяват усещанията и напъните стават по-неефективни и може да се получи задушаване на детето, ако майката не напъва когато и както трябва. но все пак си зависело от случая..... затова че не мисля че е заради анестезиолога /всъщност и това може да го има като се замисля  /. Аз също бях с епидурална упойка на секциото и съм нямала странични реакции освен сърбежите по тялото като излизаш от упойка  . Мисля че всеки организъм го приема различно и е твърде вероятно да се появи главоболие и разни други, но не е задължително. А относно цената - знам че в държавните АГ-та се заплаща и дори се прави предварителна уговорка с анестезиолога /за да си сигурна че ще ти я сложат де / Пожелавам ти леко раждане и дано всичко да мине нормално!

Добре,де ..Прочетете някоя от многобройните статии за епидуралната в нета и ще разберете защо не я препоръчват.Един от най-големите минуси е,че може да се стигне до рязко падане на кръвното на майката и бебето.Малка част от препарата преминава в кръвообращението на бебето.Другото сте го изброили.Имайки предвид плюсове и минуси/които са повече от плюсовете,но е според зависи,както се вижда/ всяка от вас нека прецени сама дали ги поема или не.Говорим за минусите от използването на упойката,а не по принцип минуси при раждане, с и без такава.Аз си сложих епидурал,след съответния преглед с анестзиолог преди раждането и подписвайки документ,че съм наясно с риска,който поемам.

Още нещо да допълня за въпросното "напъване", тъй като с него много се спекулира от лекарите, които поддържат теорията, че такава упойка не следва да се поставя. Когато раждах втория път с упойката и си напъвах и си ги усещах всичките такива, с мен раждаше друга майка, без упойка, която дори не знаеше, че има такава заради нежеланието на лекарите й дая осведомят. Та тази естествено раждаща майка имаше доста по- големи проблеми с прословутото напъване от мен. От болките при контракциите така се беше спекла, че когато вече дойде ред да помага усилено просто се отпусна и каза, че не издържа и не може повече. Е, оттърваха се с бебчето със спешно цезарово- с упойка, разбира се. Докато ние се раждахме спокойно, безболезнено за мен и бързо, без последици след това дори от типа на обикновено главоболие и ни изписаха след тридневен престой.
Гинеколожката, при която първоначално отидох ми каза, че не препоръчвала упойка, но обяснения за причината не изтъкна, освен това въпросно напъване, което не отговаря на истината. Посетих втори гинеколог, работещ в болницата, където щях да раждам, разговарях и с мед. сестра от друго отделение на същата болница. И двете бяха категорични- в болницата такава упойка се поставя от средата на 2000 г. и не е имало неприятни инциденти с родилки, дължащи се на поставянето й. Те, именно, ми подметнаха, че много акушерки и гинеколози не желаят да им се мотаят анестезиолози, когато не става въпрос са секцио. 
Според мен е дълг на всеки съвременен лекар да запознае пациента с възможностите, които предлага съвременната медицина, да му предостави възможност да ги ползва, ако той желае, а не да връщаме колелото на историята назад по времето на баба ми, когато работата на акушерката се е свеждала до това да вика "Напъвай- Не напъваЙ" и "Още малко остава...".

Аз имах проблем с напъните-не ги усещах и не можах да напъвам адекватно.Напъвах повече от 40 мин,накрая капнах.Бебето беше голямо и се заклещи с раменцата.Направиха голяма епизиотомия,дръпнаха го с шпатули.На мен епидуралната ми се оптрази добре,на бебето също,но бях прекалено обезболена и не усещах нищичко.Това не ми хареса.Нямах никакви последващи странични ефекти.

Не знам дали си имала раждане преди това без епидурална аналгезия, тогава най- добре може да се сравни кое и доколко се усеща. Самите "напъни" не са болка, която да се тушира, както е при контракциите и количеството на упойката е предвидено да се усеща. Затова се прави не само предварително изследване на кръвта, но и разчет, съобразно височина/ кг. на родилката- мен поне ме питаха за това и ми обясниха, че е точно за да се направи тази сметка. Освен това няма гаранция, че при липсата на специално обучение за родилки, както е поголовно у нас с малки изключения, една майка и без упойка ще напъва добре и ефективно. Аз самата първият път, без упойка, не знаех какво да правя, разчитах на това, какво и кога ще ми кажат, а напъните ми продължиха повече от час и половина /заради въпросната пъпна връв, както ми казаха после/. Тъй като преди това обаче се бях намъчила с многочасово разкритие и болезнени контракции, като прибавим и загубата на сърдечни тонове на бебето, бях толкова панирана, че хич не ми беше до това дали и как напъвам.
С упойката нямах болки, остана само усещането за напъните и можех да се контролирам изцяло, без притеснения. Даже после с анестезиолога, когато дойде в стаята да ми махне иглата от гърба, си говорихме и се посмях, че май само той ми беше нужен. Акушерката и гинеколожката бяха при нас, но през цялото време си говорихме за разни неща, включително и те самите разпитваха анестезиолога за нуждата от някаква си торбича в системата, която служела за филтър. Така от второто ми раждане останах само с хубави спомени и направо го позабравих, макар и да се случи преди година. Докато първото, от което са изтекли вече 7г. и половина, никога няма да забравя и ще си го спомням със страха, ужаса и болката, които изживях. Вярно, че просто при мен така са се стекли обстоятелствата, но ако това може да се спести никога не бих се замисляла да го направя.
Епидуралната аналгезия има още един много полезен "ефект"- възможността при необходимост от спешно секцио операцията да започне веднага, без забавяния от поставяне на игла, упойка и изчакване в повече. За този огромен плюс ми спомена втората гинеколожка, при която отидох и която работи в болницата.

Освен това такава упойка се поставя вече не само при раждания. Наскоро оперираха крака на свекъра ми точно с такава упойка, тъй като тя е много по- добра за пациента от пълната анестезия и от нея се "излиза" по- бързо и най- често без никакви проблеми.

Това е първо дете.Половината раждане си имах силни и продължителни,чести котракции.После спрях да чувствам каквото и да е,никаква сетивност.Нищичко не усещах,следяха ми контракциите с монитор и напъвах като ми кажат.Но естествено се обърквах и напъвах към главата,та трябваше да ме подсещат.
Правих си такова изследване,пълен преглед,височина,тегло,палпация на гръбнак,преглед на очи,кардиограма/някаква специална/,кръв ,урина.
Ходих няколко месеца на курс за бременни,включващ теоритична и практическа част.Филми,лекции,упражнения за бременни,както и начини и техники на дишане и напъване,като ни даваха и съответната литература към всеки урок.Много бях доволна.
И аз нямах болки.Сложиха ми я на 6 см,а тогава вече имах контракции по минута и половина през 2 мин.Раждането беше бързо.От първата контракция до появата на бебето-5ч и 40 мин.Контракциите бяха поносими.И аз имам прекрасни спомени от раждането,дори болките не ми бяха неприятни.Говорих си и се смеех със всички,даже поспах.
Имам двучасова операция на крака със спинална анестезия и бях наясно какво ме чака с епидурала,затова си го и сложих,без да се притеснявам.Като цяло съм доволна,но ако някога си слагам пак ,ще поискам по-слабо обезболяване,за да мога да усещам поне напъните.Иначе съм ЗА епидурала.

ДесиХ2, може да си сигурна, че при второ раждане сама ти вече ще знаеш много добре какво и как да правиш, дори и с притъпена чувствителност, след като вече имаш зад гърба си едно такова. Първият път и на мен ми обясняваха как да не си вдигам гърба при напъните, но понеже ме болеше го правех инстинктивно и не можех да се контролирам. Когато не боли контролът е по- добър.
Успех на бъдещите майки, каквото и да решат.