Защо в много болници отказват да слагат епидурална и дори разубеждават?

На мен ми казаха, че поради липсата на реални усещания, майките не напъват достатъчно или правилно и се налага епизотомия, вакуум и т.н. Първо не бях достигнала нужните сантиметри - 6 според тях, а после вече нямало смисъл, защото съм била на финалната права.

В болницата, в която раждах, епидурал също не се практикува. Едва ли е поради липса на анестезиолози. Просто си предупреден още по време на ЖК.
Джей джей, ти къде беше?

Може и форцепс което е доста травмиращо за бебето и майката

Тина Киркова. Раждах 05.11.2004г. Сега може да е друго.

Епизиотомия, вакуум или форцепс могат да се наложат и без епидурална упойка - няма гаранция. Ако родилката е много изтощена от дълго и болезнено чакане за разкритие пак може да няма сила да напъва достатъчно - а ако епидуралната упойка ще помогне да си съхрани силите за етапа на изгонване на плода - какво по-добро от това?
Разбира се, че има риск от странични реакции при прилагане на упойката (главоболие, болка в кръста и др.), но при правилно дозиране и правилно поставяне - мисля че положителния ефект е по-голям от потенциалния риск.

Аз раждах във "втора градска" преди 5г - там също нямат практика да слагат епидурална упойка - обяснението им беше , че е поради липса на специализирани анестезиолози.

при правилно поставена упойка и вярна доза не би трябвало да губите цялата си чувствителност. Лично при мен изчезна много силната болка, но съвсем реално усещах контракциите си и родих много лесно. След това не съм имала никакви болки никъде. При поставянето на такъв вид упойка трябва да се пие много вода, за да се изведе бързо от организма и да нямате проблеми.
Също така ми е много любопитно кой чака 6 см. разкритие, за да сложи упойката? Това е повече от невежество! Къде, бе мами стават тия неща??? Аз си мислех, че целта на развитието в медицината е да помага на хората, а не да се отрича и да ни връщат в каменната ера. Да, на чужд гръб и 100 тояги са много! Какво толкова, като горката жена се мъчи 100 часа от болки...да не е първата!

Аман от недоучили лекари!!!

Не мога много да напиша по темата, тъй като родих без упойка. Пак имам епизиотомия+разкъсвания и многобройни шевове. Моя приятлка роди с епидурална упойка, много е доволна. Всеки трябва да има право на избор.

И в болницата, където раждах също нямат практика да слагат епидурална упойка. Като разпитах тук-там ми обясниха, че нямало достатъчно анестезиолози, които да са на разположение по всяко време. Но според мен не това беше истинската причина... така и не разбрах защо.

Виждам, че си от Пловдив. И аз имах мн. чуденки по този въпрос, но ми се разясни. Да, наистина в някои родилни отказват епидурална именно поради липса на достатъчно анестезиолози (визирам ВМИ).
Главоболието, болките в  кръста са основните възможни неразположения.
По отношение на вакуума, форцепса - ако е добър анест., ще усещаш напъните, а и естествено, по принцип самата ти, трябва да напъваш ефективно, било с упойка или без. Знам, че във Весела и Селена анест-те са добри, за 2 градска и окръжна нямам инфо.

Абсолютно!
Раждах без упойка с епизотомия и вакуум.

Мами, аз от любопитство да попитам в кои болници не слагат епидурална?

Аз родих в Шейново с упойка, не усещах никаква болка, но пък много добре си напъвах. Докторката само ме хвалеше колко хубаво съм напъвала, може пък на всички така да говори за поощрение...
Само да отбележа, че ходих на училище за мами и там ни учиха как се напъва, упражнявала съм се в къщи (особено след като преносих, белким бебо тръгне - не тръгна  )

Във Втора градска още не слагат. Не ми обясниха защо, но казаха, че са против. За сметка на това те връзват да лежиш в предродилна без да можеш да помръднеш. Май другия път няма да раждам при тях, въпреки, че доста неща ми харесаха там. Аз не можех да напъвам, защото просто нямах сили вече като дойде момента, за малко да се наложи форцепс. Ако не бяха тези болки, може би щеше по-леко да мине фазата с напъването, не знам...

има такова понятие като " личен избор"
Лекарят може да те посъветва, но да те задължава и да те връзва...извинявай, но това е подсъдно!  Аз много книги прочетох с първото бебе, с много лекари говорих, от много майки потърсих съвет, но за такова нещо за първи път чувам.
Момичета, търсете информация. Живеем в 21 век. Недейте така! Не сте за един ден.

Аз лично бих посъветвала авторката на темата да поиска второ и трето мнение, ако трябва, но да не се подлага на средновековни методи за мъчение, прилагани поради безотговорност или др. причини!

Напълно съм съгласна с mama jojo .Хората отдавна търсят алтернативни методи,за да се справи родилката по-лесно с болките и травмите,които остават след раждането.Когато бях бременна твърдо бях решила да си сложа такава упойка и го направих.За протокола-странични ефекти от гореизброените нямаше.Но...при мен се случи така,че "не ме хвана упойката".Както се изрази анестезиоложката"Много си емоционална и затова".Трябваше да усещам болки като  при менструация/но доста по-силни/,но уви-родих си толкова болезнено,колкото и без упойката.Хубавото нещо при мен бе,че докато ме шиха не усетих абсолютно нищичко.И втори път да родя-пак този метод ще избера.Не мога да разбера защо трябва да се подлагаме на всички мъки,които са травмиращи на само за нас,а и за детенцето,което трабва да се появи на бял свят-та нали то всичко усеща!

Не знам защо отказват,епидурални анестезии се ползват от доста години изобщо в медицината.
Ако искаш да родиш с упойка си търси болница в която я практикуват.Аз съм раждала и с упойка и без, и двата пъти съм с епизиотомия,но преживяването не може да се сравни изобщо.

Според мен има липса на специалисти.Раждах с епидурална , съвсем реално си усещах напъните само ,че без болка.

Доколкото си спомням от разговорите ми с един приятел гинеколог, има рискове (освен изброените, е възможно и да се получи засилено маточно кървене поради това, че упойката влияе върху мускулатурата на матката) - като всяко нещо в живота, но се прилага, защото ползите са повече от рисковете. Но при добър анестезиолог е за предпочитане - и самите доктори предпочитат спокойна родилка, а не такава, която крещи и буйства от болка. Така че, според мен е заради анестезиолозите.
Живот и здраве, ако и когато дохде моят ред да раждам, със сигурност ще си избера болница, която не ме връща в 19 век...

Аз отдавна съм си избрала клиника в която да родя (Селена -Пловдив)  и там проблем с упойките няма, но ми беше интересно, защо толкова много лекари я отричат, включително и моя от ЖК?!? Някъде тук прочетох, че ако имаш проблеми с прешлените(за които не знаеш), после имало сериозни последици. Мен много пъти ме е болял кръста и на моменти ме е "срязвал" доста сериозно (имам предвид преди бременността), но нямам диагноза от лекар за някакъв проблем в тази област. Главно за това се притесних и се надявах вие да знаете нещо по въпроса!

Аз също така - вторият път.
Големия си син родих без епидурална ( преди 6 години ) и се наложи форцепс, пълна упойка, епизидомия и имах много шевове.
Според мен, анестезоилозите в БГ още се учат да използват Епидуралната.

Според мен точно това е причината- не са сигурни, че ще уцелят дозата и така ще си затруднят работата.


Правителствена и 2 градска със сигурност, за другите уж слагат, но като ходих в Тина Киркова, казаха, че могат да ми откажат в процеса на раждането, без да ми дължат обяснение

Faithless, мен не ме предупредиха, но понеже бях дочула и 100 пъти питах, все отговаряха уклончиво, докато накрая си поисках прост отговор- да или не 

Проблемът не е в липсата на квалифицирани анестезиолози или просто не-практикуване в съответна болница.Вече в почти всички....да не кажа всички болници в София се ражда с епидурална.Проблемът е в гинеколозите.Първо,една епидурална упойка може да промени хода на раждането...и някои гинеколози се страхуват от това.Предпочитат да не си слагат таралеж в гащите...пък нали тях не ги боли. :xarmsНе познавам анестезиолог,който да откаже упойка,освен по медицински показания:И второ:всички ние избираме кой гинеколог ще ни води раждането/не всички де,аз раждах без уговорка/.Някоя от вас да си е избрала анестезиологът,който ще й дава анестезия???Когато гинекологът ви вземе паричките след раждането ,ако е имало упойка трябва да даде нещо и на колегата си...а май му се свиди...За мен това е истината.

Да,и на мен ми казваха подобни неща,но никой не ме е разубеждавал да слагам упойка.Просто ме предупредиха.
Сложиха ми епидуралната на 6 сантиметра разкритие.С доктора се бяхме разбрали и повече да имам,пак да ми я сложат.
Родих без нито един шев,без епизотомия,без разкъсвания.С 3 напъна.И си усещах абсолютно всичко,само болката не беше толкова силна

Аз за плащането на упойката-аз я платих в счетоводния отдел на болницата,не на доктора.И ми дадоха бележка за нея

Второто ми раждане беше с епидорална. Имах същите опасения преди това.
Болките в кръста и т.н. Тук в Испания предварително се правят изследвания от анестезиолога за анестезията и там попитах дали ще окаже някакви последствия.Бяха категорични Не.

Друг е въпросът, че на мене ми се наложи директно ПЪЛНА.
Но не съжалявам, де, аз по принцип не съм за естествено раждане с тия мои нерви.

Едва ли аргументът е само финансов. Говорих с една лекарка от Правителствена и по нейните думи в 15-20% от случаите когато се използва епидурална упойка се налага използване на форцепс или вакуум ( чела съм го и в книга на Др Спок, но процентът беше малко по нисък). Не знам дали е вярно, както и не знам дали употребата на форцепс се дължи точно на епидуралната. Сигурно и докторите не го знаят, но ако аз бях лекар бих предпочела пациентката да я боли, но сигурността да е по голяма.
Като пациент не знам кое бих предпочела обаче

Точно за Правителствена говоря и аз!
Ако искаш-може да обменим мнения на ЛС, за да не спамим тук.

Това, че някой лекар те е разубедил, означава, че или самият той не харесва епидуралната анестезия /има такива лекари, както гинеколози, така и анестезиолози/ или че в болницата, където ще се състои раждането, е невъзможно да се осигури анестезиолог от дежурните екипи.
Да, в Селена вероятно няма проблеми за епидурална, защото си имат собствени анестезиологични екипи.
За да стане това и в държавните болници, трябва да се осигури денонощен анестезиологичен екип само за Родилно, което наистина е непосилно да стане, поради липса на персонал. Не може да се ангажира единствения дежурен анестезиологичен екип за болницата за епидурална анестезия, при положение, че през това време може да възникне спешно секцио, клинична смърт някъде по др. отделения или нещо друго, изискващо незабавна намеса.

ето един прост пример

една приятелка ражда близнаци в Дания, раждането е предизвикано (децата бяха много големи и тя направо се беше издула) и много болезнено
тя иска епидурална - екипа се нуждае от 30 мин за да им обяснят + и - и да подпишат една камара документи, че са наясно с всичко и е по тяхно желание

та идеята ми е, че ако е толкова безвредна, тази процедура нямаше да я има, нали?

а тук доскоро някои си плащат на черно под масата за това нещо, без грам информация за риска

Подписването на документ за т.нар. "информирано съгласие" се прилага за абсолютно всички видове медицински вмешателства и така е редно - никоя медицинска манипулация не може да претендира за 100% безвредност (дори лекуването на кариес  )

основен принцип в медицината - "първо - не вреди"
PetyaL, от прочетеното до тук виждам, че проблема на мамите е, че именно не им се дава пълно инфо, т.е. коментират се евентуални странични ефекти, но е предимства.
Пълната информация изисква поглед от всички страни, а не да се плашат майките, които и без това се страхуват от болката при раждане. Много е лесно да застанеш с бялата си престилка пред някого и да му наговориш куп глупости, само за да не си усложняваш ти живота!
Не всички лекари са такива!!! Но...в случая пак искам да повторя - търсете информация от всякъде и бъдете информирани.

Първо.....мисля ( поне така са ми казали), че тест за такава упойка се прави още към 6-тия месец ако твърдо си решила да се слага, ти до колкото реазбирам не си тествана......Второ в болницата в която аз раждах се слагат упойки, но моя лекар ми препоръча да не поемам "риск", в смисъл че има едно......1: 100000000, което не си заслужава и незнаеш дали няма да си ти. Обясни ми, че ако упойката не се постави на точното място ( дори с милиметри т.н.), изхода от раждането е фатален и в 2-та възможни варианта - 1-вия е да се упои бебето, а втория е да се спре раждането. Анестезиолога е много добър, той го хвали много, но има едно НО, заради което не си заслужава ! Понеже моя е лекар е много.....как да го нарека......духовен човек може би, винаги ми повтаряше едно нещо :" Не се намесвай в работата на природата, защото понякога  си отмъщава жестоко" Е все пак...колкото и да е добър един анестезиолог....винаги може да се случи фал, затова отказват да ги слагат на много места ( неквалифициран персонал също е причина разбирасе). Главоболието, повръщането, схващането на краката и невъзможността да ходиш 1-2 часа ( случи се на моя позната преди 4 месеца), са най-малките проблеми на тази упойка. А съм 99.9% убедена, че точно в бг-мамма, чето тема на една мама, която е останала парализирана след упойката, тя обясняваше много подробно всичко, но не си спомням нито ника и нито темата....
 успех, каквото и да решиш!
П.С. Аз родих без упойка, от началото на първата контракция бях с болки до края ( което продължи 18 часа и половина) и не съжалявам изобщо ама изобщо, нито пък се замислих за упойка.Имах шевове, вътрешни и външни. Ако трябва да раждам пак - пак ще родя по естествен начин.

Логиката ти е абсолютно вярна! Но само да кажа за протокола, че рискът да излезеш то дома си и да ти падне саксия на главата пак е горе-долу 1:100000000, ако не и по-голям 
Само един въпрос имам към теб - сега ще раждам - в началото на юли. Бебето е голямо - в момента 3 кг. и е седалищно. Имам тесен таз. Ще ми препоръчаш ли да родя по естествен път, само защото в природата така се ражда?
Искам само да добавя, че аз съм верен привърженик на природните закони , суровоядството и естественият начин на живот - това сериозно.
Казвам го, защото се страхувам, че повечето консервативни лекари смятат желанието на майката за упойка за глезотия, а не е така! 

Има риск за майката и бебето,макар и минимален,зарди някои странични ефекти.Предполагам затова предпочитата натурално,естествено раждане.Има много писано в нета по въпроса.

Не искам да коментирам рисковете, а следното. Следиха бременността ми в ДКЦ-то. От самото начало казах на акушерката, къде искам да раждам и че искам тази упойка. Постгнахме съгласие, че няма да плащам никому под масата, но ще трябва да платя за анастезията. Отидох до АГ-то за проследяване н тоновете и 3-D и попитах, каква е процедурата, като предполагах, че не биха ми отказали, както и че ще ми направят тест за упойката. Заявиха, че щом не съм избрала лекар от тяхната болница да ме следи (струва 500лв), ще откажат да я поставят. Попитах защо, но бяха категорични. По време на самото раждане, пак си "направих устата" и чак тогава започнаха с историята за 6-те см и т.н. Истината е, че просто не искаха да го направят. Родих тежко поради тилно задно придлежание и акушерката ми каза, че ако ми били поставили упойката, е щяло да се стигне до секцио, сиреч било за мое добро. Истината според мен включва и фактът, че същата сутрин имаше поне 10 платени секцио, плюс още 6 или 7 принудителни. Анастезиологът бе един и така бе подпалил моторетката, че само като чуеше моите молби за упойка и палеше с 200 

Притесненията ти са сериозни (нямам предвид основателни) и е най-добре да говориш с някой добър анестезиолог.
Тук каквото и да ти кажат момичетата, половината ще са градски легенди, другата половина ще се основава на техния личен опит, а никоя не е раждала стотици пъти, че да може да направи статистика само от личния си опит.
Така че най-добре се уговори с един анестезиолог и си поговори с него, сподели му притесненията си, питай го каквото те интересува. Не толкова защо по повечето болници отказват упойка, а направо го питай какви са рисковете в твоя конкретен случай.
Успех!

аз мисля,че са против и разубеждават,защото нямат опит и/или нужната квалификация за поставяне и водене на раждане с такава упойка.аз затова ще раждам при лекар,който е водил раждане с епидурална в болница,в която я поставят.факт е,че в много страни по света тази упойка се използва от много години и дори не се плаща като допълнителна екстра.много мами-настоящи и раждали преди много години-ми казват,че какво толкова,ако раждаш без упойка-толкова жени са го правили преди теб!ами съжалявам за тях,но аз мисля,че ако можеш да си спестиш болката-давай!ако анестезиологът е опитен-обясниха ми,че чувстваш болка като при менструация и не губиш в никакъв случай чувствителността си.а ако се случи така,че я загубиш,трябва да слушаш и спазваш напътствията на лекарят или акушерката.

Аз лично мисля че е поради липса на достатъчно квалифицирани кадри една моя приятелка ражда наскоро и лекаря и казал " няма да ти сложа епидурална упойка защото няма да си в кондиция а на мен ми трябваш да си в кондиция" за мен това си е и липса на достатъчно информация от страна на лекарите аз лично съм за епидуралната 

Аз не искам епидурална.Първото го раждах без упойки, нормално.Ако сега се наложи секцио, ще искам пълна упойка, защото много ме боли кръста и не искам да ми дупчат гърба.

Каква кондиция, бре, аз не можех името да си кажа от болка... Пак ще повторя - бих раждала пак без упойка, при условие, че няма и други намеси - окситоцин, принудително лежане на гръб. Аз едвам се измолих да се позавъртя наляво, че имах чувството, че по-малко ме боли така. Чела съм и тук безброй теми, начело с "Маймунската", колко облегчава положението смяната на позите. Ама наистина някои доктори си действат така както им е удобно на тях. С цялото ми уважение към съсловието, аз не обичам да се плюе по докторите.

 Не смятам, че е глезотия, нито пък смятам че някои лекари мислят така. Просто не всеки преценя достатъчно....кое си струва и кое не, може би разсъждаам така, защото раждането ми не беше кой знае колко трудно. По въпроса който си ми задала.....знаеш , че говоря за личния избор, а не за вид раждане по медицински причини...тогава е "естествено", че няма да родиш по естетствен начин, въпреки, че и такава жена познавам, точно в твоето положение. С доста шевове се размина, но без никакви сериозни последици.

Браво на нея...и на теб, щом шевовете не са последици

Ами реших и аз да споделя мнението си по темата
Първо, това за сантиметрите разкритие за поставяне на упойка не е НАПЪЛНО вярно - мисля, че е по-правилна посановката, че трябва да е започнала родилна дейност, с регулярни контрантракции с удължаваща се продължителност и скъсяваща се честота - аз влязох с 5см разкритие в болницата и без контракции, болки или каквато и да е идея за започващо раждане, съответно родовия процес беше предизвикан изкуствено (с хапче). Та, как да ми сложат епидурална, като сигурно още седмица нямаше да родя.
Второ, аз съм твърдо за избор на лекар, при когото да раждаш - струва ми се съвсем естествено както имаме лични лекари, които да следят здравословното ни състояние, така да имаме и лекар-гинеколог, който да следи бременността и да ръководи раждането, за съжаление това е друга тема на разговор, но идеята ми е, че изборът на лекар е важен дотолкова, че ти да си спокойна в момент, в който не е сигурно, че ще можеш напълно да разчиташ и на себе си дори, а пък този лекар най-вероятно ще познава екипа, с който ще работи при раждането и ще знае на кого и до колко може да разчита, за да избере най-доброто за теб и за БЕБЕТО в този момент.
Раждането е много тежък и стресиращ момент и за бебето (струва ми се, че това малко се позабравя) - упойката действа и на него и съответно и то не реагира по най-адекватния начин - обяснението на училището, дето ходих беше, че при естествен процес главата на детето се движи по най-малкото съпротивление, което намалява риска от разкъсвания и по-сериозни травми. Разбира се, упойките са съобразени с това и съответно в идеалния случай няма проблеми.
Тъй като аз избрах лекар, при когото да раждам, той ми ПРЕПОРЪЧА (но не ми е отказал) да не ползвам епидурална упойка. Става дума за 1АГ Св. София. След като ми дадоха хапчето (в 9.15 вечерта) за предизвикване на раждането станах и започнах да се разхождам, както ме бяха посъветвали - никой не ме е вързвал за нищо и сигурно затова при мен много бързо протече всичко. В 12ч болките станаха по-силни и легнаха на леглото - тук мисля, че аз сбърках - можех да се поразходя още половин-един час. Спукаха ми водите и болките станаха мн. силни и тогава ми сложиха лидол, който обаче не ме хвана - колко пъти се случва това, но аз бях един от тези - трябваше да заспивам между контракциите, а аз успях да заспя 36 часа след като родих. Е, много болеше. Родих в 2ч сутринта с точно 2 контракции. Едно от момичетата с мен в родилна зала беше на магарето 40 мин и не можеше да напъва добре именно заради епидуралната упойка и се наложиха доста по-травмиращи процедури. В никакъв случай не отричам епидуралните, спиналните или каквито и да е други упойки - болката си е болка и си заслужава да се направи нещо, за да е по-леко и на родилката, но както е казала някоя от мамите тук - направете информиран избор, посъветвайте се с няколко доктори - аз ходих при трима-четирима, защото в края на краищата и те са хора, грешки стават, но аз предпочитам да не съм в черната статистика и това е минимумът, който мога да направя.
И на финала, май единственият съвет, който с ръка на сърцето мога да дам е - посъветвай се с лекари, ние тук имаме само личен опит, много или не толкова чели, а един практикуващ лекар има освен тапията си и много раждания, които е водил и е попадал в различни ситуации. Разбира се, има риск - както е казала тук и друга мама - риск има и да излезеш от вкъщи, но не е решение да не правим нищо.
Успех ти пожелавам, мисли си за момента, когато ще можеш и ти да се разпишеш в такава тема от страната на вече родилите
Уфф, стана много дълго, дано поне не е отегчително

Нямам точен отговор защо, но и аз съм против. Никога не съм си и помисляла да я искам. Ипзитвам ужас да ми се завират огромни и дълги игли в гръбнака 
Раждането е естетсвен порцес и болките не са нетърпими. При евентуално усложнения има други начини, епидуралната не помага, само пречи и леко облекчава болката от контракциите, но както казах, те не са нетърпими в буквалния смисъл на думата, далеч съм от мисълта, че са приятни, но минават, и не бих рискувала с подобна напълно ненужна интервенция!!!

Раждането на моето дете в началото / 5 сутринта/започна без упойка по мое настояване, за 5 часа болки / вярно е че търпими, но които много ме изтощиха/ имах само 1 см. разкритие. Помолих за упойка. След това болка не изпитвах .Когато дойде момента / 8 вечерта/ аз усещах контракциите не много силно но достатъчно да разбера кога да напъвам и въпреки всичко родих с форцепс. не мога да кажа че това се дължи на упойката просто бебо беше застанал много неподходящо друг е въпроса 4е ако не бях родила до 9 вечерта вече подготвяха масата за секцио, т.к. последните 2 часа бях с висока температура и аз и бебето се мъчехме.Това което мога да кажа е че не съжалявам за упойката възстанових се за 2 седмици при положение че се грижим само със съпруга ми за бебчо.

По принцип съм против епидуралната.Родих с два бусколизина и два лидокаина.Че болят контракциите-болят,но според мен е поносимо.(разбира се ,ако няма усложнения и всичко си върви по план,всяко раждане е различно).Тъй като съм с дископатия (а в последствие се оказа,че имам още проблеми с прешлените) , с моя лекар го коментирахме този момент преди раждането.От доводите му ми беше достатъчен само този,че при  дископатия + епидурална при неправилно слагане (случва са) ,или в  следствие на нея,мога да се парализирам временно.Поизчетох каквото намерих по въпросът и се отказах.Родих с епизотомия ,защото синчокът се беше яко омотал с пъпната връв ,но това си го знаех предварително.

Отказа да се направи епидурална е поради липса на достатъчно добър анестезиолог, поради това че ако не се "уцели" момента, когато да бъде поставена може да се ОТСЛАБИ нормалната родова дейност  - не се усещат контракциите и родилката не може да напъва нормално. По отношение на страничните ефекти - при добре направена анестезия - ТАКИВА ЛИПСВАТ!
аз поисках епидурална, абсолютно ме обезболиха, но бебето понеже се оказа по-едричко\на границата\ и се наложи по спешност секцио. По време на операцията бях анестезирана през епидуралния катетър. После в нощта в реанимация също бях НЕПРЕКЪСНАТО обезболявана през него на перфузор с Лидокаин...
ако трябва пак ще избера епидурална..защото тези мъки, които изтърпях - напъни и контракции с разкритие от 7 см и "неслязло" бебе...МЕРСИ

Разговаряла съм с хора от болничния персонал точно по този въпрос. Логично обяснение не намерих, но под сурдинка ми казаха, че лекарите не обичали да им се мотаят трети лица, напр. анестезиолози, когато решат, да речем, да пият кафе и не обръщат твърде много внимание на майките. Това е един допълнителен свидетел.
Това, с неусещането на напъните е абсолютно невярно- усещат се идеално, дори когато човек не усеща болката и не се свива и притеснява от всяка следваща контракция и болка напъните са много по- успешни и ефективни. При тази упойка също може да се постави и по- голямо количество окситоцин и това да ускори и самото раждане- добре и за майката и за бебето.
Имам изживявания и със и без такава аналгезия и разликата е толкова голяма, че просто и до ден днешен се чудя на това как може да не бъдат запознавани бъдещите майки с тази възможност или да бъдат плашени и настройвани срещу това огромно облекчение за родилките.
то срещу всичко ново по принцип винаги се пораждат брожения, но това не е причина да не се използват облагите на прогреса.

При първа бременност има опасност след като мине епидуралната упойка, да не си получила достатъчно разкритие, за да напъваш, при мен стана така и ми сложиха три пъти. Пак нямах разкритие и след третия път. Освен това, когато не усещаш болка заради епидуралната, тялото се отпуска и когато дойдат най-силните контракции не е подготвено на тази болка. Все си мисля, че щеше да ме боли по-малко, ако не бях сложила епидурална. Но при мен случаят беше такъв - много бавно разкритие и много голямо бебе, което не беше въобще паднало в родовия канал и накрая се наложи секцио, защото бяха минали прекалено много часове и не се чувствах добре.
Иначе за самата епидурална - струва скъпо на държавата, поне тук е така и малко са болниците, които я предлагат безплатно. Какво остава за България. На мен ми я сложи невероятен специалист и нямах никакви оплаквания при слагането, починах си доста, дори си поспах.
След раждането обаче имах леки болки в мястото, където ми я бяха сложили, която отшумя за два, три дни.

И в нашата болница е така,или поне беше аз като раждах.

Слагането на епидурална упойка е сложна медицинска манипулация. Почти всички от вас казват, че АКО се сложи добре, всичко ще бъде наред. А кое точно ви гарантира, че ще бъде сложена добре? Дори и ако анестезиолога е много добър и опитен, кое ще ви гарантира, че няма да му трепне ръката заради личните му проблеми или преумора или още нещо. Той е човек все пак и има право на грешки.
А неправилно поставената епидуралка може да ви ...... парализира. Това разбира се е най-големия риск и рядко се случва. Но смятам, че всяко едно раждане е достатъчно рисково преживяване за да се добавя по собствено желание още един риск.
Иначе списъка с отрицателни страни на упояването при раждане е по-дълъг от този с положителните, не искам да го изброявам, повечето са казани вече, дизориентиране, главоболие, болки в гърба, липса на подвижност, неспособност да се помага за напъните и т.н.
Не отричам епидурална упойка, но смятам, че една жена трябва да бъде изследвана предварително, дали точно нейния организъм няма да реагира неадекватно на такава упойка или пък дали е свръхчувствителна и всяко упояване за нея ще е по-добре от това да бъде оставяна сама да се справя с болката. И да се преценява във всеки конкретен случай кое разрешение е по-добро в случая. Но това не се прави. Поне у нас.

Не съм чувала до сега на познати да е направен пропуск за изследване преди поставянето на упойката. На мен също ми беше направено такова.
Ако на някои места не се прави то е проблем не на упойката, а на организацията в лечебното заведение.

"При първа бременност има опасност след като мине епидуралната упойка, да не си получила достатъчно разкритие, за да напъваш, при мен стана така и ми сложиха три пъти. Пак нямах разкритие и след третия път.". Поставянето на упойката и получаването на разкритие са несвързани неща. Просто получаването на разкритието като време е много различно при всички родилки. Дали и колко упойка ще ти сложат няма значение по отношение на този факт. Друго е ако става въпрос не за поставяне на упойка, а на медикамент, ускоряващ разкритието, това е нещо съвсем различно.
Поставянето на епидурална упойка не е елемент от клиничната пътека на раждането, поради което и НЗОК не я заплаща. Така че на мен ми е интересно кои лечебни заведения я предлагат безплатно. Аз лично не съм чувала за такива. Цената й се заплаща от клиента и миналата година на нас ни струваше само 100.00 лв., което е нищо в сравнение с това, което ми спести като усещане. Болките и времетраенето при всеки са различни. Аз имах първо раждане от едно денонощие с увита пъпна връв и спиране на сърдечната дейност на бебето на няколко пъти, така че този ужас не пожелах да изживявам повторно.

Здравейте! Макар че родих секцио, бях се поинтересувала относно епидуралната упойка при нормално раждане и ми обясниха че се слага когато родилката задължително има 4см разкритие и в повечето случаи не я използват защото се притъпяват усещанията и напъните стават по-неефективни и може да се получи задушаване на детето, ако майката не напъва когато и както трябва. но все пак си зависело от случая..... затова че не мисля че е заради анестезиолога /всъщност и това може да го има като се замисля  /. Аз също бях с епидурална упойка на секциото и съм нямала странични реакции освен сърбежите по тялото като излизаш от упойка  . Мисля че всеки организъм го приема различно и е твърде вероятно да се появи главоболие и разни други, но не е задължително. А относно цената - знам че в държавните АГ-та се заплаща и дори се прави предварителна уговорка с анестезиолога /за да си сигурна че ще ти я сложат де / Пожелавам ти леко раждане и дано всичко да мине нормално!

Добре,де ..Прочетете някоя от многобройните статии за епидуралната в нета и ще разберете защо не я препоръчват.Един от най-големите минуси е,че може да се стигне до рязко падане на кръвното на майката и бебето.Малка част от препарата преминава в кръвообращението на бебето.Другото сте го изброили.Имайки предвид плюсове и минуси/които са повече от плюсовете,но е според зависи,както се вижда/ всяка от вас нека прецени сама дали ги поема или не.Говорим за минусите от използването на упойката,а не по принцип минуси при раждане, с и без такава.Аз си сложих епидурал,след съответния преглед с анестзиолог преди раждането и подписвайки документ,че съм наясно с риска,който поемам.

Още нещо да допълня за въпросното "напъване", тъй като с него много се спекулира от лекарите, които поддържат теорията, че такава упойка не следва да се поставя. Когато раждах втория път с упойката и си напъвах и си ги усещах всичките такива, с мен раждаше друга майка, без упойка, която дори не знаеше, че има такава заради нежеланието на лекарите й дая осведомят. Та тази естествено раждаща майка имаше доста по- големи проблеми с прословутото напъване от мен. От болките при контракциите така се беше спекла, че когато вече дойде ред да помага усилено просто се отпусна и каза, че не издържа и не може повече. Е, оттърваха се с бебчето със спешно цезарово- с упойка, разбира се. Докато ние се раждахме спокойно, безболезнено за мен и бързо, без последици след това дори от типа на обикновено главоболие и ни изписаха след тридневен престой.
Гинеколожката, при която първоначално отидох ми каза, че не препоръчвала упойка, но обяснения за причината не изтъкна, освен това въпросно напъване, което не отговаря на истината. Посетих втори гинеколог, работещ в болницата, където щях да раждам, разговарях и с мед. сестра от друго отделение на същата болница. И двете бяха категорични- в болницата такава упойка се поставя от средата на 2000 г. и не е имало неприятни инциденти с родилки, дължащи се на поставянето й. Те, именно, ми подметнаха, че много акушерки и гинеколози не желаят да им се мотаят анестезиолози, когато не става въпрос са секцио. 
Според мен е дълг на всеки съвременен лекар да запознае пациента с възможностите, които предлага съвременната медицина, да му предостави възможност да ги ползва, ако той желае, а не да връщаме колелото на историята назад по времето на баба ми, когато работата на акушерката се е свеждала до това да вика "Напъвай- Не напъваЙ" и "Още малко остава...".

Аз имах проблем с напъните-не ги усещах и не можах да напъвам адекватно.Напъвах повече от 40 мин,накрая капнах.Бебето беше голямо и се заклещи с раменцата.Направиха голяма епизиотомия,дръпнаха го с шпатули.На мен епидуралната ми се оптрази добре,на бебето също,но бях прекалено обезболена и не усещах нищичко.Това не ми хареса.Нямах никакви последващи странични ефекти.

Не знам дали си имала раждане преди това без епидурална аналгезия, тогава най- добре може да се сравни кое и доколко се усеща. Самите "напъни" не са болка, която да се тушира, както е при контракциите и количеството на упойката е предвидено да се усеща. Затова се прави не само предварително изследване на кръвта, но и разчет, съобразно височина/ кг. на родилката- мен поне ме питаха за това и ми обясниха, че е точно за да се направи тази сметка. Освен това няма гаранция, че при липсата на специално обучение за родилки, както е поголовно у нас с малки изключения, една майка и без упойка ще напъва добре и ефективно. Аз самата първият път, без упойка, не знаех какво да правя, разчитах на това, какво и кога ще ми кажат, а напъните ми продължиха повече от час и половина /заради въпросната пъпна връв, както ми казаха после/. Тъй като преди това обаче се бях намъчила с многочасово разкритие и болезнени контракции, като прибавим и загубата на сърдечни тонове на бебето, бях толкова панирана, че хич не ми беше до това дали и как напъвам.
С упойката нямах болки, остана само усещането за напъните и можех да се контролирам изцяло, без притеснения. Даже после с анестезиолога, когато дойде в стаята да ми махне иглата от гърба, си говорихме и се посмях, че май само той ми беше нужен. Акушерката и гинеколожката бяха при нас, но през цялото време си говорихме за разни неща, включително и те самите разпитваха анестезиолога за нуждата от някаква си торбича в системата, която служела за филтър. Така от второто ми раждане останах само с хубави спомени и направо го позабравих, макар и да се случи преди година. Докато първото, от което са изтекли вече 7г. и половина, никога няма да забравя и ще си го спомням със страха, ужаса и болката, които изживях. Вярно, че просто при мен така са се стекли обстоятелствата, но ако това може да се спести никога не бих се замисляла да го направя.
Епидуралната аналгезия има още един много полезен "ефект"- възможността при необходимост от спешно секцио операцията да започне веднага, без забавяния от поставяне на игла, упойка и изчакване в повече. За този огромен плюс ми спомена втората гинеколожка, при която отидох и която работи в болницата.

Освен това такава упойка се поставя вече не само при раждания. Наскоро оперираха крака на свекъра ми точно с такава упойка, тъй като тя е много по- добра за пациента от пълната анестезия и от нея се "излиза" по- бързо и най- често без никакви проблеми.

Това е първо дете.Половината раждане си имах силни и продължителни,чести котракции.После спрях да чувствам каквото и да е,никаква сетивност.Нищичко не усещах,следяха ми контракциите с монитор и напъвах като ми кажат.Но естествено се обърквах и напъвах към главата,та трябваше да ме подсещат.
Правих си такова изследване,пълен преглед,височина,тегло,палпация на гръбнак,преглед на очи,кардиограма/някаква специална/,кръв ,урина.
Ходих няколко месеца на курс за бременни,включващ теоритична и практическа част.Филми,лекции,упражнения за бременни,както и начини и техники на дишане и напъване,като ни даваха и съответната литература към всеки урок.Много бях доволна.
И аз нямах болки.Сложиха ми я на 6 см,а тогава вече имах контракции по минута и половина през 2 мин.Раждането беше бързо.От първата контракция до появата на бебето-5ч и 40 мин.Контракциите бяха поносими.И аз имам прекрасни спомени от раждането,дори болките не ми бяха неприятни.Говорих си и се смеех със всички,даже поспах.
Имам двучасова операция на крака със спинална анестезия и бях наясно какво ме чака с епидурала,затова си го и сложих,без да се притеснявам.Като цяло съм доволна,но ако някога си слагам пак ,ще поискам по-слабо обезболяване,за да мога да усещам поне напъните.Иначе съм ЗА епидурала.

ДесиХ2, може да си сигурна, че при второ раждане сама ти вече ще знаеш много добре какво и как да правиш, дори и с притъпена чувствителност, след като вече имаш зад гърба си едно такова. Първият път и на мен ми обясняваха как да не си вдигам гърба при напъните, но понеже ме болеше го правех инстинктивно и не можех да се контролирам. Когато не боли контролът е по- добър.
Успех на бъдещите майки, каквото и да решат.

Успех и от мен.Важното е да няма страх,иначе човек се парализира от него и губи ориентация.

Мисля, че е от липса на специалисти или пестят пари или знам ли вече защо правят така.
Втория път раждах с епидурална упойка , напъните се усещаха ,но без болка. Сложиха ми я при 4 см. разкритие.
На всички бъдещи майчици желая леко и безпроблемнно раждане! 

Раждах нормално, без епидурална. А сега се треса от нерви и се притеснявам за предстоящото ми второ раждане, дори много повече от първото. Може би, защото вече знам за какво става въпрос. И задължително ще е с епидурална.
Тези изтощителни болки не желая да ги преживея още веднъж, дори и за кратко.  Не разбрах изобщо що е то напъни, направо бях в несвяст от силните болки,мятане и викане.
Помня че в един момент ми казаха да напъвам, скачаха ми на корема и ми се караха че не им/си помагам изобщо...
И така пълна липса на съдействие от моя страна към екипа, който извършваше раждането.
Накрая преди да ме закърпят ми сложиха пълна упойка, благодарениея на която имах и главоболие, втрисане и температура.
След раждането, цял ден не можех да стана от леглото. Носеха ми бебето (Шейново)  през 3 часа и аз само си го гледках от легнало положение, а то си спи там в количката...милото..и аз нямам сили да го гушна. Направо ми се плаче сега като се сетя
По време на самото раждане си спомням, че крещях и молех да ми слагат упойка, но ми повтаряха, че е късно...а това "късно, късно" продължи цяла вечност.

Някои отказват защото е необходимо умение, а не е налице..
В други - заради икономиите...

Разубеждават - заради двете причини.

А аз разубеждавам защото ако майката е психически добре подготвена за раждането и участва активно в него, специално обезболяване няма да и бъде необходимо.

Ведра, това на снимките твоите деца ли са? Как ги роди?

Защото винаги едно нещо е за сметка на друго. Пиеш лекарства за ставите- вредиш си на стомаха. Спираш болките и киселините в стомаха, вредиш си на черния дроб. Манипулациите в гръбнака крият риск от едно, второ или трето.
И така като чета как с лека ръка определяте лекарите че не искат да слагат епидурална ...по същата логика можем да ги упрекнем че не искат да правят секцио, защото работата им е повече или пък защото е по трудно

Да, мила, това са моите последни деца, четвъртото и петото 

Родих ги нормално, с 15 минутна разлика, с раждане преминало изцяло в разходки и дихателни упражнения, описвала съм го многократно защо и как ....и че болката при раждане, в което майката участва активно е нещо второстепенно и съвсем поносимо (имам база за сравнение с първите ми раждания преминали на легло в класическата поза).
Първата се роди главично, втората - крачно.
Родиха се за около 2 часа и половина без да ми причинят никакви разкъсвания.

Ако някой се интересува от темите за естественото и активно раждане ще постна линкове.

Ведра, поздравления за голямото семейство   

Но все пак трябва да се има предвид, че всяко следващо раждане е все по-лесно и не може да се сравнява с предните.

Зависи от конкретния случай- може и по- трудно да се окаже следващото раждане. Много са факторите, които определят неговата продължителност, болките, които изпитва майката, начинът, по който ги преодолява.
Затова лекарите са длъжни да запознаят всяка бъдеща родилка с възможностите за раждане и обезболяване, а какво тя ще предпочете си е неин личен проблем, не техен.

Аз пък дай Боже с второ раждане ще се опитам да не слагам обезболяващи.Много ми се ще да родя във вода,възможно най-естествено.

Прагът за болка е различен при различните хора.Наистина психическата подготовка е много важна,но болката си е болка.

И тук не съм съгласна.За мен истинските ЛЕКАРИ са именно анестезиолозите.Това са изключително способни,знаещи хора.За съжаление са лекарите,оставащи в сянка...пациентите не ги забелязват...а стане ли нещо спешно,всички опират до тях.Това са лекарите,които те обезболяват,лекарите в тежките реанимации,лекарите,които викат в отделението при всеки един спешен случай.Много се дразня,когато гинеколог започне да обяснява за упойките на пациентките си...мисля,че не е тяхна работа.Това,че самите гинеколози не са подготвени да водят обезболено раждане,не е проблем на анестезията.За едно раждане имате нужда както от добър гинеколог,така и от добър анестезиолог...и двамата да работят добре в екип,а не всеки да си гледа интересите.

Ведра, мила! Искрено ти  стискам ръката. Аз мисля за 3 деца макс., за повече няма как, но каквото Бог даде!
Сега по темата - психическата подготовка изисква време, тренировки, постоянство...с години. Аз самата имам висок праг на болката, но като раждах първото си дете вих като вълк, въпреки подготовката си и дихателните си умения.
Мисля по принцип, че ако можем да си спестим болката - трябва да си я спестим.
Всички останали приказки за " по принцип" и никого не касаят

Ведра, къде си раждала? Аз съм от Русе и за да участвам активно в родовия процес, е нужно да имам разбирането на лекарския екип.

Чета толкова различни мнения и това е нормално. И някак си ми се струва, че забравям,е че най важното е всеки да може да реши ЗА СЕБЕ СИ   кой начин предпочита. Аз при първото си раждане се отказах от правителствена, точно заради отказ да ми поставят упойка. Еми права или не, струва ми се неправилно друг да решава точно този въпрос вместо мен. В крайна сметка родих бебе 4400, с упойка, доста ме позашиха, но при тези килограми мисля, че нямаше да ми се размине това така или иначе. Напъни и контракции усещах, само че нямаше болка. И това беше МОЕ РЕШЕНИЕ, така мисля че е редно. Не обичам да ми налагат чуждо мнение, лекарите решават нещата по чисто мед въпроси, но това колко болка желая да изтърпя е мое решение. И ако някой се вдъхновява от всичко естествено, активно раждане, ЕБХ /ако бъркам термини моля да бъда извинена/ бебе на 1 месец без памперс изборът е негов и аз не го оспорвам. Просто аз мисля различно.
Пожелавам на всички бъдещи майки раждане според техните представи и желания.   

А някоя раждала ли е в Шейново с епидурална упойка, без да се уговори с лекарски екип предварително? Кога и къде се заплаща упойката (и колко струва)?

Момичета, благодаря ви за отговорите!
Темата леко се поизмести вече, но ми бяхте полезни до известна степен, за което благодаря! 

е аз пък родих бебе 4 650 без упойка, второто беше 4150 , пак големичко, ама и двата пътии я изтърпях
обаче след раждането пък ако имаше супер силно обезболяващо, даже и упойка не бих отказала, поне за първата седмица 

В държавните болници не слагат поради липса на достатъчен брой анестезиолози.Обикновено има 1 на смяна и той обслужва освен отделението и спешни случаи като катастрофи.
Едно нормално раждане може да продължи 12часа/моето първо раждане/ съответно анестезиолога от 3-ия см. разкритие трябва да е при родилката,за да я следи.
С техните смешни заплати и пренебрежението им от гинеколозите плюс факта, че не може да кръшне за час по лична работа и няма да си тръгне докато не свърши раждането,а благодарност никаква!!!!
Самата упойка преди 5г. струваше 3лв.!!!!!